РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Гарант кредит консулт“ ЕООД против Решение №
260857/14.10.2020 г., постановено по гр.д. № 17531/19г., ПдРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против А. П. Я. искове за признаване заустановено в
отношенията помежду им, че Я. дължи сума от 1594.00лв., от които 800 лв.,
съставляващи суброгаторно вземане за главница по договор за кредит; сумата 153.90
лв. суброгаторно вземане за договорна лихва по договор за кредит и 640.10 лв.
неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, подробно индивидуализирана.
Във въззивната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като страната развива съображенията си, че неправилно съдът е приел,
че следва да бъде доказано реалното предаване на заемната сума. Поддържа, че
договорът е такъв за потребителски кредит, същият е възмезден, двустранен,
консенсуален и формален, поради което счита, че неправилно е счетено, че не е
предадена заемната сума от 800 лв. Счита за неправилен извода на съда за това, че
липсва договор за кредит и оттам за неприложима хипотезата на чл. 74 ЗЗД. Счита, че
1
дори да се приеме тезата, че договорът е недействителен, то е следвало да се приложи
нормата на чл. 23 ЗПК и да се уважи иска до размера на неплатената главница. Развива
тезата, че до момента няма платена нито една погасителна вноска. По отношение на
договора за гаранция излага оплаквания, че съдът не е изложил мотиви защо не
присъжда претендираното обезщетение. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск.
По делото не е постъпил отговор от въззиваемата страна А.Я.. Последният се
явява в съдебно заседание и признава сключването на договор за кредит за сумата от
800лв., както и че я е получил, но в момента се намира в затвора и няма възможности да
я плаща.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
чл.417 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 5620/19, ПдРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Лайт кредит консулт” ЕООД
против А. П. Я. се доказва допустимостта на предявения установителен иск по чл.422
от ГПК.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
установителен иск, като е приел, че ищецът „Гарант кредит консулт“ ЕООД не е
доказал наличието на реално предаване на парите по договора за кредит. Пред
въззивната инстанция ответникът, сега въззиваем прави изрично признание , че е
сключил договор за кредит с „Лайт кредит“ ЕООД, както и че е получил кредит от
800лв. Поради това признание следва да се приеме, че е налице договорно
правоотношение, по което длъжникът е получил договорената заемна сума. Доколкото
се касае за правоотношения с потребител, съдът следва да извърши служебната
проверка за действителност на сключения потребителски договор за кредит, съобразно
изискванията на ЗЗП и ЗПК.
2
Претендираното в исковата молба вземане е съставено от сбора на платените от
ищеца задължения на Я. по договора на кредит с „Лайт кредит“ ООД и сума,
съставляваща неизпълнено задължение по договор за гаранция между него и длъжника.
За да се установи основателността на тези вземания, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване валидност на договора за кредит, изпълнение
на задължението на кредитора, действителност на договора на гаранция, изпълнение на
задължението за гаранция, а ответникът следва да установи единствено евентуално
изпълнение по договора за кредит и изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение по договора за гаранция.
От фактическа страна по делото се установява от приложения Договор№ ***г.,
че между „Лайт кредит“ ООД и А.Я. е сключен договор за заем, по силата на който е
предоставена сумата от 800лв. Условие за сключване на договора за заем е
заемополучателят да предостави обезпечение - чл.6,, чрез издаване на запис на заповед
и сключване на договор за гаранция. На същата дата е сключен възмезден договор за
гаранция между „Лайт кредит“ ООД, „Лайт кредит консулт“ ЕООД, като гарант /със
сегашно наименование „Гарант кредит консулт“/, и А.Я.. Договореното в полза на
ищеца-гарант възнаграждение възлиза на сумата от 640,10лв., платими на 10 равни
месечни вноски. Гарантът и заемодателя са свързани лица. Кредитът е следвало да
бъде погасен на 10 равни месечни вноски от по 95,39лв., считано от 17.02.2017г.,
съгласно погасителен план, който не е представен. Договорната лихва е в размер на
40%, а ГПР е в размер на 48,56%.
При така установеното от фактическа стана, съдът достигна до следните правни
изводи: Така сключеният договор за заем съдържа неравноправна клауза относно
договорената възнаградителна лихва в размер на 40%. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е
посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. В случая е уговорена възнаградителна лихва, която надвишава
трикратния размер на законната лихва, който размер е приет от практиката като
максимално допустим. Доколкото потребителят е по-слабата икономически страна,
уговарянето на прекомерно високо възнаграждение за предоставения заем противоречи
на принципа на добросъвестността и нарушава добрите нрави. Всяка уговорка
накърняваща добрите нрави, пък съгл. чл.26 от ЗЗД е нищожна. Отделно от това, в
договора е посочен ГПР, който действително е под нормативния максимум. В същия,
обаче, не е включено задължителното възнаграждение по договора за гаранция, което
практически съставлява допълнителен разход по кредита, т.к. при отказ да се сключи
този договор, то и договор за кредит не би бил сключен. При включване и на този
разход би се достигнало до стойност на ГПР над законоустановения размер. Поради
3
тези съображения, съдът намира, че договорът за кредит следва да бъде обявен за
недействителен.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по него.
По отношение претенцията за заплащане на възнаграждението по договора за
гаранция, съдът намира, че доколкото същият е сключен на основание неравноправна
клауза в потребителски договор, то тази неравноправност се пренася и върху договорът
за гаранция. Потребителят има това качество и в това договорно отношение. Когато
задължението за предоставяне на обезпечение по потребителски договор е скрепено с
неустойка, то същото съставлява неравноправна клауза и не поражда облигационни
права. Това обуславя и извода, че е неравноправна и клаузата, по силата на която
потребителят поема задължение за възнаграждение спрямо третото лице, поело
задължение за предоставяне на обезпечение на договора за заем. Договореното
възнаграждение за гаранта се цели заобикаляне на защита по ЗПК и ЗЗП и постига
увеличение на размера на договорното възнаграждение.
Поради изложеното съдът намира, че дължима се оказва единствено получената
в заем сума по договора за заем в размер на 800 лева, а по договора за гаранция
възнаграждение не се дължи. Липсват доказателства да е погасена каквато и да е част
от тази сума, поради което именно за нея ответникът следва да бъде осъден да я върне.
Доколкото с извършеното от гаранта плащане той е суброгирал в правата на кредитора,
то тази сума следва да му бъде пресъдена. Така предявеният иск за установяване на
дължимост на главницата от 800лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В останалата си част исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено по отношение иска за
признаване на дължимост на сумата от 800лв., съставляваща даденият заем, като бъде
признато за установено, че посочената сума се дължи. В останалата му част решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя следните разноски : - 34,17лв., за платена ДТ пред първата инстанция; -
16,02лв. , платена ДТ за въззивното производство ; -166,77лв., разноски за заповедното
производство, всички определени по съразмерност на уважените искове.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № 260857/14.10.2020 г., постановено по гр.д. № 17531/19г.,
ПдРС, В ЧАСТТА в която е отхвърлен иска на „Гарант кредит консулт“ ЕООД,
ЕИК203174199 / с предишно наименование „Лайт кредит конксулт“ ЕООД, ЕИК
*********/ за признаване за установено по отношение на А. П. Я., ЕГН **********, че
дължи на ищеца сума от 800 лв. суброгаторно вземане за главница по договор за кредит №
*** с „Лайт кредит“ ООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 3027/11.04.2019г. по ч. гр. дело №5620/2019 год., ПдРС.., VІ гр.с., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че А. П. Я., ЕГН **********, дължи на „Гарант кредит
консулт“ ЕООД, ЕИК203174199 / с предишно наименование „Лайт кредит конк.султ“
ЕООД, ЕИК *********/ сума от 800 лв., съставляваща суброгаторно вземане за главница по
договор за кредит № *** с „Лайт кредит“ ООД, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -10.04.2019г., за които сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 3027/11.04.2019г. по ч. гр. дело №5620/2019 год., ПдРС.., VІ гр.с
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260857/14.10.2020 г., постановено по гр.д. №
17531/19г., ПдРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. П. Я., ЕГН **********, да заплати на „Гарант кредит консулт“
ЕООД, ЕИК *********, разноски както следва : - 34,17лв., за платена ДТ пред първата
инстанция; -16,02лв. , платена ДТ за въззивното производство ; -166,77лв., разноски за
заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5