Решение по дело №1199/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20192230201199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №414

 

Гр. С., 01.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от съдията  АНД №1199 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Г.А.Т. против НП №19- 0804- 001431/26.06.2019 год. на Началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ШЕСТ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2019г. служители от РУ на МВР- С., свидетелите Б.Б. и П.Х. били дежурни и се намирали в гр. С. на бул. „Цар Симеон”. Спрели на километър 130 за проверка движещото се по булеварда моторно превозно средство- лек автомобил марка „Тойота Корола” с транзитен номер 168М327. Лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя Г.Т.. При проверката служителите на реда поискали да им бъдат представени документи, а именно свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС. Жалбоподателят Т. не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Свидетелят Б. му съставил акт за установяване на административно нарушение като приел, че са извършени две нарушения: нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, защото моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, затова че жалбоподателят не носел контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие на 26.06.2019г. началникът на РУ на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Т. на основание чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ШЕСТ месеца. Наложил му за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от същия закон наказание „Глоба” в размер на 10 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е можал да представи на проверяващите контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. В наказателното постановление наказващият орган също е описал правилно и нарушението и санкцията, която е наложена. Ето защо в тази част наказателното постановление съдът счита за законосъобразно и следва да го потвърди.

Правилно е описано в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление и второто нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба водачът е следвало да управлява моторно превозно средство, което е регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай по несъмнен начин от показанията на двамата служители на реда, свидетелите Б.Б. и П.Х. се установи, че се касае за лек автомобил, който е имал поставени табели с транзитен номер, но същият е бил с изтекъл срок на валидност. Техните показания са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът счита за несъстоятелно изложеното в жалбата, че с издаденото наказателно постановление е нарушено правото на защита, тъй като било изписано „Водач лишен от СУМПС”, а той не бил лишен. Видно е, че се касае за техническа грешка, която не може да се приеме, че затруднява неговата защита. Видно е, че по- нататък е изписано какъв автомобил управлявал с регистрационен номер 168М327 и ясно и точно е изписано, че регистрационните табели са с изтекъл срок на валидност от 24.04.2019г. Изписано е и че не представя контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Няма как думите „лишен от СУМПС” да затруднят защитата му. Ясно и точно е описано нарушението, както в съставения акт за установяване на административно нарушение така и в издаденото наказателно постановление.  След като е изтекъл срока на валидност на въпросния транзитен номер е следвало да се регистрира автомобила по надлежния ред или да се удължи срока по чл.17, ал.4 на Наредба №І- 45/2000г. Жалбоподателят не е следвало да сяда зад волана на нерегистрираното превозно средство. Като не се е съобразил с това обстоятелство се е поставил в положение да носи отговорност за извършеното административно нарушение. Ето защо съдът счита наказателното постановление в тази част също за законосъобразно.

Съдът счита, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя Т. като началникът на РУ на МВР- С. му е наложил за първото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП наказанията предвидени в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ШЕСТ месеца. Правилно са определени тези две наказания като наказващият орган се е съобразил с предишната деятелност на жалбоподателя и съдът намира, че в тези минимални размери наказанията съответстват на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя, а освен това с тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Съдът счита, че правилно е определено наказанието и за второто нарушение като наказващият орган е наложил предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП наказание „Глоба” в размер на 10 лева. Размерът и на това наказание е определен точно от началника на РУ на МВР- С. и същото съответства на вината на жалбоподателя и на извършеното от него нарушение.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Административните наказания за двете нарушения са правилно определени и съответстват на вината на жалбоподателя и на извършените от него нарушения. Ето защо съдът счете, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 001431/26.06.2019г. на началника на РУ на МВР- С., с което на Г.А.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на ДВЕСТА лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ШЕСТ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на ДЕСЕТ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: