РЕШЕНИЕ
№ 15795
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110160625 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Д. К., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 3362.16 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019г. – 30.04.2021г., както и на сумата 46.43 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.06.2019г. – 30.04.2021г., за топлоснабден имот – апартамент №
...., находящ се в гр.София, ж.к. „К. п.“, бл....., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-21.07.2022г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 427.27 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 15.09.2020г. – 06.07.2022г. и 9.53 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г.- 06.07.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 39289/2022 г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение в срок от
1
длъжника. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както
и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответникът Р. Д. К. оспорва исковете. Твърди, че няма качеството на потребител поради
липса на доказателства да е собственик на имота и да е сключил договор с ищеца. Сочи, че
не е изпаднал в забава, тъй като не е получавал фактури от ищеца.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 08.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Електронен комерс“ СД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
19.07.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса. При все това, то се доказва, освен от посочените
доказателства, но също от съдебно-техническата експертиза, че именно това дружество е
осъществявало дяловото разпределение. Данни за прекратяване от страните на договора
и/или за избор на нова ФДР не са налични по делото, поради което етажната собственост,
ерго ответника остава обвързан от взетото решение и сключения договор.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
2
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представените по делото доказателства, топлоснабденият имот – апартамент
№ ..., находящ се в гр.София, ж.к. „К. п.“, бл...., вх..., ет.., е придобит на 23.02.1992г. от Р. Д.
К. по силата на правна сделка – договор за дарение. Налични по делото са доказателства, че
върху имота е наложена възбрана, но няма данни за извършена публична продан.
Ето защо, представените доказателства дават основание на съда да заключи, че
ответника в рамките на исковия период е собственик на процесния имот по силата на
извършеното дарение. Като собственик на имота тя се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на
облигационна връзка не се опровергава от ответницата. Доказателства за нейната липса няма
по делото.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период.
За изясняване на обстоятелствата по делото е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна, вещото лице по която е
установило, че търсеното вземане е в размер, заявен с исковата молба – главница за ТЕ
3362.16 лева за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., лихва за периода 15.09.2020г.-06.07.2022г.
в размер на 427.27 лева, главница за дялово разпределение 46.43 лева за периода
01.06.2019г.-30.04.2021г. и лихва върху нея от 9.53 лева за периода 31.07.2019г.-06.07.2022г.
В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
3
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е не навела възражение, че
част от вземанията са погасени по давност.
Доколкото обаче се оспорва изискуемостта на вземанията, следва да се отговори, че
макар вземанията да се основават на общи фактури, изготвени след годишно изравняване,
давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на съответната фактура, тъй като да се
приеме обратното означава да се даде възможност на кредитора сам да изменя началната
дата на погасителната давност с издаването на последващ счетоводен документ, което е
недопустимо в правния мир. С оглед приложимите общи условия и чл. 33 от тях, се
заключва, че абонатите са задължени да заплащат потребената топлоенергия в 45-дневен
срок от края на месеца, за който се отнася потреблението. Така определения падеж кани
потребителите да платят, а изтичането му ги поставя в забава, без да е необходима
допълнителна покана за плащане – така в чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД.
В заключение, предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 836.34 лева, от които 126.91 лева по
ч.гр.д.№ 39289/2022г. на СРС, 55 състав, и 709.43 лева – разноски в настоящото
производство: 109.43 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„К. п.“, бл. ..., вх. .., ет..., ап. ...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 39289/2022г. на СРС, 55 състав,
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 3362.16 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., както и
сумата 427.27 лева за осъществено дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-
06.07.2022г., за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.София, ж.к. „К.
п.“, бл. ...., вх. .., ет..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК-21.07.2022г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
4
договорите (ЗЗД) - сумата 46.43 лева – лихва за забава върху главницата за доставена
топлоенергия за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г. и 9.53 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г.-06.07.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Д. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 836.34 лева – разноски по делото, от които
126.91 лева по ч.гр.д.№ 39289/2022г. на СРС, 55 състав, и 709.43 лева - в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД, ЕИК ...., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5