Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….
гр.
Провадия, 04.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в
публично съдебно заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Мариана Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Република България
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с адрес
гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №17-19.
Ищецът твърди, че е собственик на
имот, находящ се в гр.Д., област В., на ул. ***, а именно - поземлен имот с
идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Д., с начин на трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
десет метра).
Ищецът не разполагал с документ за
собственост за 1950.00 кв.м. идеални части от описаният поземлен имот с
идентификатор 24565.502.1261, затова предприел действия за снабдяване с такъв
по реда на чл.587 от ГПК.
С Удостоверение № ОП 19-9400-347 (1)
от 03.09.2019 г., Областният управител на област с административен център В.
уведомил ищеца, че за посоченият в молбата-декларация недвижим имот,
представляващ 1950.00 кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., има съставен Акт за
държавна собственост № 822/ 12.04.1994 г..
Ищецът твърди, че повече от десет
години владее имота от 2000г. (датата на прехвърляне на 750 кв.м.ид.ч. от
имота) до момента на подаване на исковата молба. В кадастралните регистри имота
бил записан на негово име.
Ищецът твърди, че е собственик на
останалата част от дворното място и на построените сгради, които придобил чрез
нотариални актове. Според ищеца дори имота да е бил актуван като държавен,
основанието за актуване на имота с Акт за държавна собственост № 822/
12.04.1994 г. е отпаднало, затова поискал процесният имот да бъде отписан от
актовите книги за държавна собственост.
Със Заповед № ДИ-19-7703-158 от
07.11.2019 г., областният управител на област с административен център В.
отказал да отпише от актовите книга за недвижими имоти - държавна собственост
1950.00 кв. м. идеални части поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261,
целият с площ 2700 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Д., община Д., област В., описан в Акт за държавна собственост №
822/12.04.1994г., тъй като за него има съставен акт за държавна собственост №
822/12.04.1994г. на основание заповед № 1357/28.08.1968г. за застроено дворно
място с площ 6804 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № № 118, 119, 120,
121, 122 в кв. 23 по плана на гр. Д., ведно с изградените в него жилищна сграда
със застроена площ 58,30 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 74,30
кв. м., при граници: от три страни улици, С. М. М., П. Ст. И.. Твърди се, че в
удостоверение № 9400 - 2222 (3) / 24. 06. 2019г., издадено от община Д. е
посочено, че поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Д., представлява част от УПИ И-ДАП - за
автобаза в кв. 23 по регулационния план на гр. Д., одобрен със Заповед № 4794
/03. 09. 1976г. Част от УПИ И-ДАП попада в контактна зона, като в границите му
са включени поземлени имоти от плана за земеразделяне на гр. Д..
Твърди се, че към настоящия момент
Държавата се легитимира като собственик на имота, съгласно акт за държавна
собственост № 822/12.04.1994г.
Според ищеца процесния имот никога не
е бил държавна собственост, не е съставен Акт за държавна собственост по
съответният ред, оспорва и констатираните с него обстоятелства относно имота
като държавна собственост, твърди, че акта не е подписан от лице с
представителна власт и не е спазена процедурата по реда на Наредбата за
държавните имоти.
Твърди се, че такъв Акт за държавна
собственост не съществува. Съставен е единствено с цел на производството за
снабдяването ми с констативен нотариален акт.
Иска се приемане на установено в
отношенията между страните, че Държавата Република България не е собственик на
процесният имот, а именно: 1950.00 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Д., с начин на трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
десет метра).
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.
В него той излага, че исковата молба е
недопустима, тъй като липсвало правен интерес от предявяването на иска. При
евентуално уважаване на иска, ищецът не би станал собственик на процесната
идеална част, а само би се отрекло правото на собственост на ответника. Поради
това се иска прекратяване на делото.
Оспорва се предявения иск като
неоснователен поради следните мотиви: твърди се, че за процесните идеални части
има съставен обобщен акт за държавна собственост № 822/12.04.1994г. на
основание заповед № 1357/28.08.1968г. за застроено дворно място с площ 6804 кв.
м., съставляващо поземлен имот пл. № № 118, 119, 120, 121, 122 в кв. 23 по
плана на гр. Д., ведно с изградените в него жилищна сграда със застроена площ
58,30 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 74,30 кв. м., при
граници: от три страни улици, С. М. М., П. Ст. И.. В графа 4 на същия документ
било записано, че имотите са бивша собственост на С. И. С., Ж. И. С.,
А. М.Р., С. М. М., К. В. К., П. С. И.в – наследници на Т. И. С.. В графа 21 от
актът за държаща собственост е отразено, че имотът е бил предоставен за
оперативно- управление на държавна организация „Автобаза Д.“.
Твърди
се, че акта за държавна собственост е официален свидетелстващ документ.
Твърди се, че съгласно Оценителен
протокол от 01.12.1987г. изготвен от Комисия на Окръжен народен съвет - СД
„Изграждане на селищни системи“ - В., назначена със Заповед № 1135/08.07,1986 г.
е извършена оценка на имот находят се на ул. ***, съставляващ имот пл. № 119 в
кв. 23, парцел 15 по плана на гр.Д., собственост на С. М. М. .(с предишни имена
Р.М. М.), придобити с документ за собственост нотариален акт №75, том II, дело
№ 496 от 1972 г. В протокола е описана площта имота, която подлежи на оценяване
и отчуждаване, а именно 1810 кв. м., отразена е стойността, както и на дворните
подобрения н трайните насаждения, с обща стойност от 4580,16 лева.
Твърди се, че със Заповед №
2130/29.12.1987 г. по чл.98 от ЗТСУ - издадена от председателя на ИК на
Варненски окръжен народен съвет е наредено отчуждаването в полза на Държавата
на горепосочения недвижим имот собственост на С. М. М. и изплащането на
полагащото му се парично обезщетете в размер на 4580,16 лева.
Чрез оценителни протоколи от
01.12.1987 г. изготвени от Комисия на Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на
селищни системи“ - В., назначена със Заповед № 1135//08.07.1986г., са извършени оценки на съгласно документите за
собственост; НА № 183, том III, дело № 1096/1975 г., НА № 2, том I, дело №
2/1973 г. HA №194 том III, дело№ 1107/1975 г., НА №178, т. I, н.д. № 354/81г.,
НА № 196, том III, дело № 1109/1975 г., Удостоверение за наследници №
939/03.08.1987 г. и във основа на Заповеди по чл. 98 от ЗТСУ - издадени от
председателя на ИК на Варненски окръжен
народен съвет са били отчуждени и останалите парцели описани в АДС №
822/12.04.1994г. Разпоредено е изплащането на обезщетения на лицата, вписани
като бивши собственици на тези парцели в акта за държавна собственост. Твърди
се, че от тези тези документи се установява, че дължимата сума за парично
обезщетяване на всички бивши собственици включително и на праводателя на ищеца
е била в общ размер на 25 199, 35 лв.. От писмо с № 507/30.12.1987 г. от
Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на селищни системи“ - филиал гр.
Провадия, са били предприети действия по изплащане на обезщетенията. Чрез писмо
от Районна спестовна каса гр. Д. с изх.№ 17/13.01.1989 г. до Автокомбинат гр. В.
е съобщено, че сумата от 12 158, 86 лв. е изплатена на собствениците по
представената справка за обект „Автобаза“ гр. Д.. Посредством писмо от Държавна
спестовна каса гр. Д. с №17/13.03.1989
г. до „Автокомбинат“ гр. В. е представена информация, че сумата от 12 158, 86 да
е изплатена на собствениците, а за остатъка до пълния размер - от 13, 040 лв.
на единия собственик е била открита влогова партидна сметка.
Твърди
се, че отчуждителната процедура по реда на ЗТСУ за мероприятия на общини и на
Държавата, е била редовно извършена и законосъобразна и държавата е собственик
на процесната идеална част.
Твърди се, че имотът не е напускал патримониума на държавата. В удостоверение
издадено от община Д. е посочено, че няма заведена преписка по отмяна на
отчуждаването относима към процесния имот, както и няма данни за постъпили
молби за реституционни претенции по ЗВСОИ, ЗТСУ и останалите благоустройствени
закони и, няма данни за промяна
собствеността на имота.
Оспорва
се твърдението на ищеца, че е придобил по давност процесната идеална част.
Твърди се, че съгласно чл.86 ЗС, преди влизане в сила на изменението с ДВ бр.33
от 1996г. давностни срок започва да тече от 01.06.1996г., но предвид наложения
мораториум спира да тече до 31.12.2022г..
Твърди
се, че площта на целия имот е записан в кадастъра на името на ищеца поради
допусната грешка, неяснота.
Възразява
се, че процесния АДС не е съставен по надлежния ред и не е подписан от лице с
представителна власт.
Иска
се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищеца, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, ответникът
чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От нотариален акт № 75, том ІІ, дело №
496/1972 г.; нотариален акт № 81, том V, рег. № 4275, дело № 196/2000 г.,
вписан с вх.рег. № 2725/18.10.2000 г.,
акт № 190, том ІІІ, дело № 643/2000 г. на служба по вписвания при РС Провадия;
нотариален акт № 127, том І, рег. №
1389, дело № 116/2008 г., вписан с вх. Рег.№1425/25.02.2008 г., акт № 153, том
ІІ, дело № 370/ 2008 г. се установява, че Р. М. М. е признат за собственик на
основание покупка и давностно владение на следния недвижим имот находящ се в
гр.Д., а именно: дворище е планоснимачен номер 956 с пространство от 2380кв.м,
при общи граници: улица, С. И. и поляна, от което дворище 1250кв.м се включва в
парцел II, кв.112, по плана на града, заедно със застроената в този парцел
жилищна сграда. С нотариален акт от 18.10.2000 г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане, Р. М. М. и М. А. М. даряват на М.Р.М. със
съгласието на майка му М. А. М. собствения си недвижим имот, представляващ
дворно място в гр.Д., обл.В. с площ от 750кв.м. при граници: улица, парцел
XIV-122, поляна, за който е отреден парцел XV-119 в кв.23. заедно с построените
в това дворно място къща със застроена площ от 66 кв.м, лята кухня - 15кв.м, и
стопанска постройка със застроена площ от 33 кв.м, срещу задължението на М.Р.М.
да поеме гледането и издръжката на родителите си, след навършване на
пълнолетие, като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водели до сега
докато са живи.
С нотариален акт № 127, том I, per. №
1889, дело М 116 от 25.02.2008 г. за покупко-продажба па недвижим имот, Р.
Мюмюнов Махмудов и Мерсия Алиева Махмудова продават на М.Р.М. следния недвижим
имот, находящ се в гр.Д.. обл.В.. ул.***, а именно: двуетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 77 кв.м. построена в северозападната част на дворното
място с площ от 750кв.м. включено в урегулиран поземлен имот XV-119 в кв.23, по
плана на града, при граници на място: улица и поземлен имот XIV-122.
От Писмо с изх. № 17/13.03.1989 г.;
заповед № 2130/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ; оценителен протокол от
01.12.1987 г.; акт за държавна собственост на недвижим имот № 822/12.04.1994 г;
одобрен със заповед № 4794/1976 г.; заповед № 2127/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ;
оценителен протокол от 01.12.1987 г.; заповед № 2128/29.12.1987 г. по чл. 98 от
ЗТСУ; оценителен протокол от 01.12.1987 г.; заповед № 2129/29.12.1987 г. по чл.
98 от ЗТСУ; оценителен протокол от 01.12.198 г.; заповед № 2131/29.12.1987 г.;
оценителен протокол от 01.12.1987 г.; заповед № 2132/29.12.1987 г. по чл. 98 от
ЗТСУ; оценителен протокол от 01.12.1987 г.; заповед № 2133/29.12.1987 г. по чл.
98 от ЗТСУ; оценителен протокол от 01.12.1987 г.; писмо с изх. _№
507/30.12.1987 г.; писмо с изх. № 17/13.01.1989 г.; писмо с изх.№
17/13.03.1989г.;писмо с изх. № 1283/04.04.1989 г. се установява, че с Оценителен протокол от 01.12.1987г. изготвен от
Комисия на Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на селищни системи“ - В.,
назначена със Заповед № 1135/08.07.1986 г. е извършена оценка на имот находящ се на ул. „Добри Чинтулов“№ 12, съставляващ имот
пл. № 119 в кв. 23, парцел 15 по плана на гр.Д., собственост на С. М. М.,
придобити с документ за собственост нотариален акт №75, том II, дело № 496 от
1972 г. В протокола е посочено, че площта на имота, която подлежи на оценяване
и отчуждаване, е общо 1810 кв. м., оценени са трайните дворните подобрения и
трайните насаждения, с обща стойност 4580,16 лева.
Със Заповед № 2130/29.12.1987 г. по
чл.98 от ЗТСУ - издадена от председателя на ИК на Варненски окръжен народен
съвет е наредено отчуждаването в полза на Държавата на недвижим имот, находящ
се в гр.Д., ул. ***, съставляващ имот пл. № 119 собственост на С. М. М. и изплащането
на полагащото му се парично обезщетете в размер на 4580,16 лева. Имотът се
отчуждава за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие
„Автобаза“ гр.Д..
Чрез оценителни протоколи от
01.12.1987 г. изготвени от Комисия на Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на
селищни системи“ - В., назначена със Заповед № 1135//08.07.1986г., са извършени оценки на подлежащи на отчуждаване
имоти съгласно документите за собственост: НА № 183, том III, дело № 1096/1975
г., НА № 2, том I, дело № 2/1973 г., HA №194 том III, дело№ 1107/1975 г., НА
№178, т. I, н.д. № 354/81г., НА № 196, том III, дело № 1109/1975 г.,
Удостоверение за наследници № 939/03.08.1987 г. и във основа на заповед №
2127/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2128/29.12.1987 г. по чл. 98 от
ЗТСУ; заповед № 2129/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2130/29.12.1987
г.; заповед № 2131/29.12.1987 г.; заповед № 2132/29.12.1987 г. по чл. 98 от
ЗТСУ; заповед № 2133/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ, издадени от председателя
на ИК на Варненски окръжен народен съвет
са отчуждени имоти с пл.№ 118, 119, 120, 121, 122 за предвидено по
застроителния и регулационния план мероприятие „Автобаза“ гр.Д.. Общо
отчуждените имоти с горепосочените заповеди по чл.98 ЗТСУ са оценени на
стойност ведно с подобренията върху тях в размер на 25 199.35 лева. От
писмо с № 507/30.12.1987г. от Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на селищни
системи“ - филиал гр. Провадия до „Автокомбинат“ В. се установява, че са
изпратени оценителните протоколи и
заповедите по чл.98 ЗТСУ на „Автокомбинат“ В. за изплащането на
обезщетения на лицата, от които са отчуждени в размер на общо 25 199.35
лева. С писмо от Районна спестовна каса гр. Д. с изх.№ 17/13.01.1989 г. до
Автокомбинат гр. В. е съобщено, че сумата от 12 158, 86 лв. е изплатена на
собствениците по представената справка за обект „Автобаза“ гр. Д., а от писмо с изх.№ 17/13.03.1989г. се установява, че на собственика А. Р. за сумата
от 13, 040 лв. е открита влогова партидна сметка за жилищно строителство.
С писмо от „СО Автотранспорт
Автокомбинат“ гр.В. от 04.04.1989г. до Общински народен съвет „Държавни имоти“
гр.Д. е поискано да бъде актуван на името на „Автокомбинат“ гр.В. площадка
отредена със Заповед № 1357/28.08.1986г. на ИК на ОНС В. с площ 20 дка за
изграждане на автобаза в гр.Д..
С АДС 822/12.04.1994 г. на основание заповед №1357/28.08.1968г. са актувани като
държавна собственост имоти с планоснимачни
№ 118, 119, 120, 121, 122, при съседи: от три страни улица, С. М. М., П. Cт. И..
Имотите са описани като жилищна сграда с площ 58,30 кв.м., стопанска постройка
с площ 74.30 кв.м., дворно място от 6804кв.м.. Имотът е предоставен за
оперативно управление на Автобаза Д..
От удостоверение за идентичност с
различни имена с изх. № 21/08.09.2020 г., изд. от община Д. и удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки с изх. № 10/08.09.2020 г., изд. от община Д. се
установява, че имената Р. М. М. и С. М. М. са имена на едно и също лице, като
това лице е баща на ищеца М.М..
От писмо с изх. № 1100-348/1/ от
05.11.2020 г. се установява, че в община Д. не е налична актова книга за
съставените актове за държавна собственост.
От Заповед № ДК-19-7703-158/07.11.2019
г. изд.от областен управител на област В.; удостоверение с изх. №
ОП-19-9400-347/1/03.09.2019 г.; молба-декларация от М.Р.М. с вх. №
9400-2222/12.11.2018 г.; удостоверение с изх. № 9400-2222/4/11.09.209 г.;
удостоверение с изх. № 9400-2222/3/24.06.2019 г.; заявление с вх. №
ОП-19-9400-347/28.08.2019 г.; удостоверение с изх. №
ОП-19-9400-347/1/03.09.2019 г.; молба от М.Р.М. с вх. №
ДИ-19-9400-20/28.10.2019 г.; заповед № ДИ-19-7703-138/07.11.2019 г.; решение №
800/17.04.2019 г. по гр.д. 3565/2018 г. на АС В. се установява, че ищецът е
започнал процедура по снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за процесната идеална част от 1950 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 24565.502.1261 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Д. като е подал молба-декларация до нотариус Сияна Желева. С решение №
800/17.04.2019 г. по гр.д. 3565/2018 г. на АС В. е отменен мълчаливия отказ на
кмета на община Д. по заявление подадено от ищеца за заверка на молба
декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с
идентификатор 24565.502.1261.
В издаденото му удостоверение от
община Д. от 24.06.2019г. се установява, че за процесната идеална част няма
съставен акт за общинска собственост, но има съставен акт за държавна
собственост № 822/12.04.1994г.. Процесната идеална част представлява част от
УПИ II ДАП- за автобаза, с пл.№ 119. в кв. 23 по плана на гр.Д.. Съгласно
Заповед № 2130/29.12.1987г. на председателя на ИК на Варненски окръжен народен
съвет въз основа на оценителен протокол на ОНС В. – СД „Изграждане на селищни
системи“ – В. от 01.12.1987г. са отчуждени 1820 кв.м. от ПИ 119, кв.23
гр.Дълпогоп със собственик Р. Мехмедов (С.
М.) съгласно нотариален акт № 75, т.2, дело № 496/1972г.. Съгласно писмо с
изх.№ 17/13/03.1989г. сумата по отчуждителната преписка е изплатена на
собствениците. В общината няма заведена преписка за отмяна на отчуждаването,
няма реституционни претенции по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и други закони.
С Удостоверение № ОП 19-9400-347 (1)
от 03.09.2019 г., Областният управител на област с административен център В.
уведомил ищеца, че за посоченият в молбата-декларация недвижим имот,
представляващ 1950.00 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Д., има съставен Акт за държавна собственост №
822/ 12.04.1994 г..
Със Заповед № ДИ-19-7703-158 от
07.11.2019 г., областният управител на област с административен център В.
отказал да отпише от актовите книга за недвижими имоти - държавна собственост
1950.00 кв. м. идеални части поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261,
целият с площ 2700 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Д., община Д., област В., описан в Акт за държавна собственост №
822/12.04.1994г., тъй като за него има съставен акт за държавна собственост №
822/12.04.1994г. на основание заповед № 1357/28.08.1968г. за застроено дворно
място с площ 6804 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № № 118, 119, 120,
121, 122 в кв. 23 по плана на гр. Д., ведно с изградените в него жилищна сграда
със застроена площ 58,30 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 74,30
кв. м., при граници: от три страни улици, С. М. М., П. Ст. И.. Не е отпаднало
основанието, поради което имота е актуван.
От скица на поземлен имот №
15-782204-26.10.2018 г.; писмо от СГКК В. с вх. № 260918/04.11.2020 г. се
установява, че поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261 е записан в
кадастралната карта и регистри на името на ищеца още към момента на изработване
и одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на
гр.Д.. Границите на имота са имоти с идентификатори 24565.502.2161, 24565.502.1262,
24565.502.1263, 24565.502.1260, 24565.502.1259, номерът му по предходен план е
119, квартал 23, парцел 15.
От изготвената по делото СТЕ, която
съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че местонахождението
на процесния имот е гр.Д., той е с идентификатор №24565.502.1261 по действащата
кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18- 67/02.12.2010г. Площта на имот
24565.502.1261 е 2700кв.м, а в регистъра на имоти е записан на М.Р.М. с НА
№190, т.3, дело 643, от 01.01.2000г. от PC Провадия. В имота и по кадастрална
карта съществуват сгради с идентификатори: сграда 24565.502.1261.1 - застроена
площ 63кв.м, 2 ет., предназначение-жилищна сграда; сграда 24565.502.1261.2 -
застроена площ 67кв.м, 1 ет., предназначение - жилищна сграда; сграда
24565.502.1261.3 - застроена площ 76кв.м, 1 ет., предназначение - жилищна
сграда; сграда 24565.502.1261.4-площ 11 кв.м., 1 ет., пред назначение -сграда
за битови услуги.
С нотариален акт №75, т. III, дело
№496/16.06.1972 г. за собственост на недвижим имот по давност, Р. М.М. е
признат за собственик на основание покупка и давностно владение на следния
недвижим имот находящ се в гр.Д., а именно: дворище с планоснимачен номер 956 с пространство от
2380кв.м, при общи граници: улица, С. И. и поляна, от което дворище 1250кв.м се
включва в парцел II , кв.112, по плана на града, заедно със застроената в този
парцел жилищна сграда.
По АДС 822/12.04.1994 г., съгласно
заповед №357/28.08.1968г., е актувано дворно място от 6804кв.м, жилищна сграда
от 58.30кв.м, стопанска постройка - 74.30кв.м., представляващо-Автобаза-Д.. Местонахождение-
гр.Д., квартал №23, включени пл.№ 18, 119, 120, 121,. 122, при съседи: от три
страни улица, С. М. М., П. Cm. И..
За гр.Д. са изработени три кадастрално
регулационни плана, като първият не включва процесиата територия.
Последващите кадастрална регулационни
планове са:
-КРИ одобрен със Заповед №5112/11.10.1957г.
:
-КРП одобрен със Заповед
№4794/03.09.1976г.:
-КД одобрен със Заповед
№РД-18-67/02.12.2010г.
След извършена справка в техническата
служба на община Д., вещото лице е установило, че по кадастрално регулационен
план от 1957г., в частта на имот №956, описаният имот по НА №75/1972г., не се
съхранява картна основа, съответно не може да се изследва исканото съвпадение. С
нотариален акт № 81, том V, per. М 4275, дело № 196 от 18.10.2000 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, Р. М. М. и М. А. М.
даряват на М.Р.М. със съгласието на майка му М. А. М. собствения си недвижим
имот, както следва: дворно място в гр.Д., обл.В. с площ от 750кв.м. при
граници: улица, парцел XIV-122, поляна, за който е отреден парцел XV-119 в
кв.23. заедно с построените в това дворно място - къща със застроена площ от 66
кв.м, лята кухня-15 кв.м., и стопанска постройка със застроена площ от 33 кв.м,
срещу задължението на М.Р.М. да поеме гледането и издръжката на родителите си,
след навършване на пълнолетие, като им осигури нормален и спокоен живот,
какъвто са водели до сега докато са живи.
С нотариален акт № 127, том I, peг. №
1889, дело М 116 от 25.02.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, Р. М. М.
и М. А. М. продават на М.Р.М. следния недвижим имот, находящ се в гр.Д.. обл.В..
ул.“***, а именно: двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 77 кв.м.
построена в северозападната част на дворното място с площ от 750кв.м. включено
в урегулиран поземлен имот XV-119 в кв.23, по плана на града, при граници на
място: улица и поземлен имот XIV-122.
По кадастралния план от 1976г..
процесният имот се индивидуализира с имот пл.№ 119 с малки отклонения като за
част от имот пл.№119 е отреден парцел/УПИ XV-119 в кв.23 по кадастрално
регулационния план на гр.Д., отреден със заповед №4794/1976г. /югозападпата
част от имота с площ от 788кв.м изчислена графически след сканиране и
векторизиране/. В разписния лист към КП послужил за основа на регулационния
план от 1976г., имот пл.№119 има следните записвания- първоначално на Р. М. М.
/С. М. М./, в последствие е вписан на М.Р.М. /дата на вписване-11.03.2001г./ с
документ за собственост от 2000г. и вписан с документ за собственост за сграда
с НА № 153/2008г., УПИ XV-119 в кв.23 е при граници: от север-останалата част
от имот пл.№119 включена в парцел II-за Автобаза;от изток- останалата част от имот
т.№119 включена в парцел II-за Автобаза; от юг-парцел УПИ XIV-122; от
запад-улица.
Описаната квадратура на имота по
АДС-6804кв.м /по заповеди и оценителни протоколи/, касаят частите от имоти -
119,122, 121 и в цялост имоти 120 и 118, включени в парцелните граници на УПИ II-Автобаза.
Площта от имот №119 отчуждена за цитирания парцел/УПИ съвпада /с малка разлика
с площта от имота отчужден за Автобаза, видно от комбинирана скица М2-по скица
1842кв.м, а по оценителен протокол 1810кв.м/.
Видно от съвместената скица, площта от
1810кв.м/1842кв.м/ от имот пл.№119, по червените регулационни линии попадат в
парцел/УПИ за Автобаза, описана в АДС №822/1994г. с обща площ от отчуждените и
описани имоти с площ от 6804кв.м.
Не се установява, съвпадение на описаната
жилищни и стопанска сграда по АДС и сградите по НА № 81/2000г. и НА №127/2008г..
Видно и от съвместените скици, отчуждената площ от имота е без застройка.
Сградите са в границите на парцел/УПИ XV-119 в кв. 23 по плана на гр.Д..
От изготвените комбинирани скици е
видно, че сгради с идентификатор - 24565.502.1261.1-застроена площ 6Зкв.м, 2
ет., предназначение - жилищна сграда, по съвместената скица се препокрива с
жилищната сграда цитирана в НА №127/2008г., построена в северозападната част на
дворното място /с изключение на описаната площ- 77кв.м/, а по графически
изчисления-65кв.м./отразена с молив в КП-1976г.в последствие/ - сграда
24565.502.1261.2-застроена площ 67кв.м, 1 ст., предназначение-жилищна сграда,
се препокрива със сграда -Г1Ж-/паянтово жилище/-записана по условните знаци в
кадастралния план от 1976г., с площ от 69кв.м/графически изчислена след
сканиране и векторизиране/, цитирана в НА №81/2000г. /къща със застроена площ
от 66кв.м,/, лятна кухня-15кв.м. и сграда 24565.502.1261.3-застроена площ 76кв.м,
1 ет., предназначение-жилищна сграда, южната част от която, се препокрива със
сграда-ПЖ-/паянтово жилище/-записана по условни знаци в кадастралния план от
1976г., с площ от 17кв.м/графически изчислена след сканиране и векторизиране/,
цитирана в НА №81/2000г./лятна кухня-15кв.м/:
Също така част от сграда с
идентификатор сграда 24565.502.1261.3-застроена площ 76кв.м, 1 ет.,
предназначение-жилищна сграда, част от сградата от запад и южната част от
сграда с идентификатор 24565.502.1261.1, се препокриват със сграда-ПС-/паянтова
стопанска/- записана но условни знаци в кадастралния план от 1976г., с площ от
39 кв.м/графически изчислена след сканиране и векторизиране/, цитирана в НА
№81/2000г./ стопанска пос тройка със застроена площ от 33 кв.м/.
От показанията на св.Наумов и
св.Салиев, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че дворното място на ищеца,
находящо се в гр.Д., ул.“*** е около 2-3 дка и е заградено още преди баща му да
го купи с къщата през около 1860г., като оградата не е променяна от тогава,
оградата била мрежа. След оградата на дворното място на ищеца започва дере.
Ищецът живее от малък в къщата в процесното дворно място. В къщата са живели
дядо му и баща му. През 1970/1972г. в този квартал в гр.Д. искали да правят
ДАП.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на 1950 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700.00 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Д., находящ се в гр.Д., ул.*** въз основа
на проведена отчуждителна процедура по
Заповед № 2130/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на председателя на ИК на Варненски окръжен народен съвет, въз
основа, на която е издаден Акт за държавна собственост №822/12.04.1994г..
Възражение по чл.79, ал.1 от ЗС за
придобиване на 1950 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
24565.502.1261, целият с площ от 2700 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Д., находящ се в гр.Д., ул.*** в резултат на
изтекла в полза на ищеца придобивна давност през периода 2000г. до подаване на
исковата молба.
От нотариален акт №75, т. III, дело
№496/16.06.1972 г. за собственост на недвижим имот по давност, се доказа, че Р.
Мюмюнов Махмудов е признат за собственик на основание покупка и давностно
владение на следния недвижим имот, находящ се в гр.Д., а именно: дворище с планоснимачен номер 956 с пространство от
2380кв.м, при общи граници: улица, С. И. и поляна, от което дворище 1250кв.м се
включва в парцел II , кв.112, по плана на града, заедно със застроената в този
парцел жилищна сграда.
От изготвената по делото СТЕ,
представените писмени доказателства по отчуждителната преписка на имот с пл.№
119 по плана на гр.Д. от 1976г., който представлява поземлен имот с
идентификатор 24565.502.1261, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Д. от 2010г. се установява, че в кв.23, УПИ II по плана на гр.Д. е
предвидено изграждане на ДАП Автобаза. За това мероприятие са отчуждени частите
от имоти - 119,122, 121 и в цялост имоти 120 и 118, включени в парцелните
граници на УПИ II-Автобаза. Съобразно чл.95 ЗТСУ (отм.) председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет гр.В. е издал Заповед №2130/29.12.1987г.,
с която е отчуждил в полза на Държавата 1810 кв.м. от недвижим имот, находящ се
в гр.Д., ул. ***, съставляващ имот пл. № 119 собственост на С. М. М. (Р. М. М.)
и изплащането на полагащото му се парично обезщетение в размер на 4580,16 лева.
Имотът се отчуждава за предвидено по застроителния и регулационния план
мероприятие „Автобаза“ гр.Д..
Отчуждителната заповед съответства на
изискванията на чл.98 (ЗТСУ отм.), няма данни да е обжалвана, поради което
съдът намира, че тя е валидна и е влязла в сила. Според оценителния протокол от
01.12.1987г. на процесния имот, който е неразделна част от отчуждителната
заповед от имот с пл.№ 119 са отчуждени 1810 кв.м. незастроено дворно място
ведно с описаните трайни насаждения и ограда. Общата сума на всички отчуждени
имоти за мероприятие Автобаза Д. със заповед № 2127/29.12.1987 г. по чл. 98 от
ЗТСУ; заповед № 2128/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2129/29.12.1987
г. по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2130/29.12.1987 г., заповед № 2131/29.12.1987
г.; заповед № 2132/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2133/29.12.1987
г. по чл. 98 от ЗТСУ на председателя на
ИК на Варненски окръжен народен съвет е в размер на 25 199.35 лева.
От писмо с № 507/30.12.1987 г. от Окръжен народен съвет - СД „Изграждане на
селищни системи“ - филиал гр. Провадия, до Атокомбинат В., писмо от Районна
спестовна каса гр. Д. с изх.№ 17/13.01.1989 г. до Автокомбинат гр. В. и писмо с
изх.№ 17/13.03.1989г. се доказа, макар и по косвен начин, че на собствениците
на отчуждените имоти, един, от които е бащата на ищеца са заплатени
обезщетенията за отчуждените им имоти по оценителните протоколи, а на
собственика А. Р. за сумата от 13, 040 лв. е открита влогова партидна сметка за
жилищно строителство. Предвид
гореизложеното съдът намира, че отчуждителната процедура за процеснатия имот е
приключила и съответно държавата е станала собственик на отчуждените имоти от
изплащане на паричното обезщетение на собствениците, в случая през м.01.1989г..
Поради това и с писмо от „СО Автотранспорт Автокомбинат“ гр.В. от 04.04.1989г.
до Общински народен съвет „Държавни имоти“ гр.Д. е поискано да бъде актуван на
името на „Автокомбинат“ гр.В. площадка отредена със Заповед № 1357/28.08.1986г.
на ИК на ОНС В. с площ 20 дка за изграждане на автобаза в гр.Д..
С АДС №822/1994г. са актувани като
държавна собственост отчуждените имоти/части от тях със заповед №
2127/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2128/29.12.1987 г. по чл. 98 от
ЗТСУ; заповед № 2129/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2130/29.12.1987
г. по чл. 98 от ЗТСУ заповед № 2131/29.12.1987 г.; заповед № 2132/29.12.1987 г.
по чл. 98 от ЗТСУ; заповед № 2133/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на председателя
на ИК на Варненски окръжен народен
съвет, включително и отчуждената част в размер на 1810 кв.м. от процесния имот.
Актът за държавна собственост няма правопораждащ ефект, а само
правооповестителен затова е ирелевантно за правото на собственост на Държавата
правното основание вписано за придобиване правото на собственост в акта за
държавна собственост, че той не е вписан в служба по вписванията и че в община Д.
не е налична актова книга за актовете на държавна собственост. В случая
правното основание за придобиването право на собственост върху 1810 кв.м. от
процесния имот е Заповед № 2130/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на председателя
на ИК на Варненски окръжен народен съвет
и заплатеното обезщетение на бащата на ищеца.
От събраните по делото доказателства
се установи, че ищецът е собственик въз основа на нотариален акт № 81, том V,
per. М 4275, дело № 196 от 18.10.2000 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане и нотариален акт № 127, том I, peг. № 1889, дело № 116 от
25.02.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, Р. М.М. и М. А. М. на
дворно място в гр.Д., обл.В. с площ от 750кв.м. при граници: улица, парцел
XIV-122, поляна, за който е отреден парцел XV-119 в кв.23 заедно с построените
в това дворно място къща със застроена площ от 66 кв.м, лята кухня-15 кв.м.,
стопанска постройка със застроена площ от 33 кв.м, двуетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 77 кв.м. построена в северозападната част на дворното
място с площ от 750кв.м.. Съобразно влезлия в сила кадастрален план и
кадастрални регистри за гр.Д. парцел XV-119 в кв.23 е с идентификатор
24565.502.1261, с площ от 2700 кв.м.. Обстоятелството, че в кадастралния план и
кадастралните регистри цялото дворно място с площ 2700 кв.м. се води
собственост на ищеца е ирелевантно, тъй като записванията в кадастралните
регистри нямат правопораждащо действие, а само правооповестително.
Възражението на ищеца по чл.79, ал.1 от ЗС е частично основателно. От
разпита на свидетелите по делото се установи, че цялото дворно място с
идентификатор 24565.502.1261, с площ от 2700 кв.м. се е владяло от бащата на
ищеца, а след това и от него, като е било оградено и ползвано от тях. Установи
се, че след провеждане на отчуждителната процедура държавата не е завзела
отчуждената част от 1810 кв.м. от имот с
пл.№ 119 по плана на гр.Д.. Ищецът доказа, че владее цялото дворно място с
идентификатор 24565.502.1261, с площ от 2700 кв.м. от закупуването на 750 кв.м.
от него на 18.10.2000г. до момента на приключване на устните състезания по делото.
Но предвид наложения мораториум от 01.06.2006г. с § 1 от ЗДЗС доп., бр. 18 от
2020 г. до 31.12.2022г. за придобиване по давност на имоти частта държавна
собственост, какъвто се явява и придобитите от държавата1810 кв.м. от имот с
пл.№ 119 по плана на гр.Д., не е изтекъл
изискуемият по чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишен срок за придобиване по давност от
ищеца на владените от него 1810 кв.м.. Ищецът
се позова на присъединяване към своето владение на това и на своя праводател –
баща си, но едва с писмените си бележки, поради което това позоваване е
преклудирано. За пълнота съдът ще отбележи, че ако бе направено своевременно
заявлението по чл.82 ЗС, то искът щеше да бъде изцяло основателен.
С оглед гореизложеното ищецът не е
станал собственик в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност на
1810 кв.м. от дворно място с идентификатор 24565.502.1261 с площ от 2700 кв.м.,
но е станал собственик в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност
на 140 кв.м. през периода 2000г. до подаване на исковата молба, тъй като
държавата не доказа да е придобила тази идеална част в собственост въз основа
на проведената отчуждителна процедура.
Предвид на гореизложеното предявеният
иск следва да се уважи частично по отношение на признаване на установено, че
ответника не е собственик на 140 кв.м.ид.ч. от дворно място с идентификатор
24565.502.1261, с площ от 2700 кв.м. и да се отхвърли по отношение на искането
за признаване на установено, че ответника не е собственик на 1810 кв.м.ид.ч. от
дворно място с идентификатор 24565.502.1261, с площ от 2700 кв.м..
Страните са претендирали разноски и
такива им се дължат съобразно уважената и отхвърлената част от предявения иск.
Ищецът е сторил следните разноски – 600 лева – адвокатско възнаграждение, 50
лева държавна такса. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца в случай, че то надвишава
минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. на Висш адвокатски съвет. В случая
заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава минимума предвиден в Наредба
№1/09.07.2004г. на Висш адвокатски съвет. Предвид това на ищеца съобразно
уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 50 лева.
Ответникът е претендирал 440 лева за
СТЕ, 10 лева – държавна такса за 2 броя съдебни удостоверения, 200 лева
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1
от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева
предвид правната сложност по делото, явяването на юрисконсулта в първото
съдебно заседание по делото и представеното писмено становище и писмена защита
по делото. С оглед на това на ответника следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от иска в
размер на 600 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Провадийски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Държавата Република България представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройство, с адрес гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“ №17-19, че Държавата Република
България не е собственик въз основа на проведена отчуждителна процедура по Заповед № 2130/29.12.1987 г. по чл. 98 от
ЗТСУ на председателя на ИК на Варненски
окръжен народен съвет, въз основа, на която е издаден Акт за държавна
собственост №822/12.04.1994г. на 140 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 24565.502.1261, целият с площ от 2700 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Д., одобрени със Заповед №
РД-18-67/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти с
идентификатори 24565.502.2161, 24565.502.1262, 24565.502.1263, 24565.502.1260,
24565.502.1259, с номер по предходен план 119, квартал 23, парцел 15, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
приемане на установено в отношенията между М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес ***
и Държавата Република България
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с адрес
гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №17-19, че Държавата Република България не е собственик въз основа
на проведена отчуждителна процедура по
Заповед № 2130/29.12.1987 г. по чл. 98 от ЗТСУ на председателя на ИК на Варненски окръжен народен съвет, въз
основа, на която е издаден Акт за държавна собственост №822/12.04.1994г на
1810 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 24565.502.1261, целият с
площ от 2700 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д.,
одобрени със Заповед № РД-18-67/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК,
при граници имоти с идентификатори 24565.502.2161, 24565.502.1262, 24565.502.1263,
24565.502.1260, 24565.502.1259, с номер по предходен план 119, квартал 23,
парцел 15.
ОСЪЖДА Държавата Република България представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с адрес гр.София,
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №17-19 да заплати на М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 50 лева,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
предявения иск, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Държавата Република
България представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
с адрес гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №17-19 сумата от 600 лева, представляваща направените по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………