№ 16539
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110117594 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от Р. Д. Х. срещу М. Г. Д., с която е предявен иск за
съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда –
жилище, апартамент с идентификатор ....1.28 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, от 10.02.2022г., с адрес на самостоятелния обект ........ с
площ от 78,35 кв.м., ведно с прилежащите 1,47 % идеални части от общите части на
сградата и ведно с прилежащите 1,47 % идеални части от дворното място, в ......... ... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-
18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Ищецът твърди, че процесната съсобственост е възникнала по силата на правната
сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №36, том I,
рег. №2648, дело №33/2004г. от 15.03.2013г. при права 35/100 идеални части за М. Г. Д. и
65/100 идеални части за Р. Д. Х.. При така изложените фактически твърдения отправя искане
към съда да допусне делба при посочените квоти в съсобствеността между съделителите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът
М. Г. Д. чрез назначения й в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител заявява, че
предявеният иск е допустим и делбата следва да се допусне при посочените от ищеца квоти.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №36, том I, рег.
№2648, дело № 33 от 15.03.2013г. на нотариус .... в същия е обективирана вещно-
прехвърлителна сделка в полза на Р. Д. Х. и М. Г. Д. с предмет правото на собственост при
права 65/100 за ищеца и 65/100 за ответника върху апартамент №29, находящ се в ........ в
жилищна сграда с магазини, подземни гаражи и трафопост, със застроена площ от 78,35
1
кв.м., състоящ се от входно предверие, коридор, дневна с трапезария и кухненски бокс, баня
с тоалетна, спалня и тераса, при съседи апартамент №30 и апартамент №28, заедно с 1,47%
идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо урегулиран поземлен имот, находящ се в ..... с площ от 792 кв.м.,
съставляващ УПИ VI за „СО“, идентичен с УПИ VI-388от квартал 182по плана за гр. София,
местността Лозенец-III, при съседи ул. „...........“, ул. „....“, УПИ-IV за „СО“ и УПИ VII-544.
В практиката на ВКС - Решение № 1 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 765/2012 г., II гр.о. –
е дадено тълкуване във връзка с ограниченията чужденци да придобиват земя в Република
България, че доколкото вещното право на собственост или ограничено вещно право се
придобива чрез сделка с транслативно действие, то преценката за валидността на сделката и
възможността чужденецът да придобие това право /лично или при рефлекторното действие
на чл. 19 ал.1 СК от 1985 г.- отм. или чл.21 ал.1 СК при режим на общност на съпрузите/
следва да бъде направена съобразно действащия режим към момента на прехвърляне на
собствеността.
Към момента, в който е придобито жилището и идеалните части от мястото, в което
е построена сградата, в която същото се намира - 15.03.2013 г. – съгласно чл.22 от
Конституцията на Република България в редакцията от ДВ бр.56 от 2005 г., в сила от
1.01.2007г./ чужденците могат да придобиват право на собственост върху земя при
условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския
съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за
Република България, както и чрез наследяване по закон. В съответствие с конституционната
норма е изменен и чл.29 ЗС, ДВ бр.24 от 2007 г., уреждащ правото на чужденци да
придобиват собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран
по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в
сила и по наследяване по закон, както и възможността да придобиват сгради и ограничени
вещни права върху недвижим имот въз основа на международен договор, на закон или акт
на Министерски съвет.
Доколкото към датата на прехвърлителната сделка Р. Д. Х. е бил гражданин на
държава-членка на Европейския съюз съдът приема, че същият е придобил вещното право
на собственост, предмет на същата.
От представените по делото схемa № 15-135828-10.02.2022г. на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ....1.28 и скица на поземлен имот № 15-135804-10.02.2022г.,
издадени от Службата по геодезия, картография кадастър- гр. София. съдът приема за
установена идентичност между имотите с описанието по представения титул за собственост
и по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри.
Установява се от приетото като доказателство по делото удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца № ЛЛЦ23-УГО01-1876/01.08.2023г., издадено от Столична
община, район Лозенец, че към датата на придобиването на правото на собственост върху
делбения имот по нотариален ред – 15.03.2013г., М. Г. Д. не е била в граждански брак. Ето
защо и по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗС с оглед на изричната уговорка между страните съдът
приема, че квотите в съсобствеността са именно посочените в цитирания по-горе нотариален
акт, или 65/100 за Р. Д. Х. и 35/100 за М. Г. Д..
При така изложените съображения делбата следва да се допусне при поисканите
квоти между съделители - 65/100 за Р. Д. Х. и 35/100 за М. Г. Д..
По разноските
По аргумент от чл. 355 ГПК в настоящото производство не следва да се присъждат
направените от страните съдебни разноски, а това следва да бъде сторено с решението по
извършване на съдебна делба (Определение № 58/08.02.2016г. по гр.д. № 399/2016г. по
описа на ВКС, IV ГО).
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Р. Д. Х. , граждаснин на
Обединеното Кралство, роден на **********г. със съдебен адрес ...... и М. Г. Д. с ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. „....” №64, ет. 7 на следния съсобствен недвижими имоти,
а именно: самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор ....1.28
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от
10.02.2022г., с адрес на самостоятелния обект ........ с площ от 78,35 кв.м., ведно с
прилежащите 1,47 % идеални части от общите части на сградата и ведно с прилежащите
1,47 % идеални части от дворното място, в ......... ... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящо се в ........ ,с площ от 803 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване, номер по
предходен план 388, квартал 182, парцел VI, при съседи: ...., .. и . при следните квоти:
65/100 за Р. Д. Х. и 35/100 за М. Г. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийска градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3