ПРОТОКОЛ
№ 233
гр. гр.Мадан, 01.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20225430100218 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „П. Е.“ООД - С. – редовно призован, за него се явява
АДВ.И. А. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Х. С. Д. – редовно призована, явява се лично и чрез
пълномощника АДВ.К. Г. – с пълномощно по делото.
АДВ.А. – Считам, че няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ.Г. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва делото съобразно проекто-доклада, обективиран в
Определение № 252/04.10.2022 г. по гражданско дело № 218/2022 г. на
Районен съд-Мадан.
ПРИСТЪПИ се към изясняване на фактическата страна на спора
АДВ.А. – Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекто-
доклада. Поддържам депозирания отговор по насрещния иск и
допълнителното становище, депозирано от мен. Към настоящия момент
1
нямам искания по доказателствата. Аз съм изразил със становището си да не
се приемат като писмени доказателства описаните в т.1 от исковата молба
документи.
АДВ.Г. – Господин Съдия, оспорвам основния граждански иск по
съображения, които сме изложили в отговора на исковата молба. Поддържаме
насрещния граждански иск. Нямаме бележки по доклада на съда и моля той
да бъде обявен за окончателен. Що се касае до представените от нас
пощенски пратки, те са вече приети и съдържанието им ще се узнае, след като
те бъдат отворени. Ние твърдим, че в тях има покана до ищцовото дружество
за изплащане на сумата 2400 лева. Това ще се установи в хода на процеса, ние
ще молим почитаемия съд да отвори пликовете. Естествено, че ако се окаже,
че там няма твърдяната от нас покана, съдът ще направи изводи за нашата
лоялност, за нашата добросъвестност за това дали изнасяме пред съда
истината със съответните за нас неблагоприятни последици. Така, че считам,
че съдът правилно ги е приел и ще моля в това отношение възражението на
другата страна да не се уважава. Ако в тях има писмено доказателство, което
не е относимо по делото, ние не възразяваме то да бъде изключено като
доказателство по делото. Но ние твърдим, че има доказателство, което
създава достоверност за нашето становище по делото. Тъй като ако даден
човек е получил пари по кредита, няма да се осмели да прави покана до
кредитодателя да му плати парите. Тоест това доказателство има известно
значение за преценяване основателността на другите наши твърдения, които
имат защитен характер по основния граждански иск.
АДВ.А. – Аз само доколкото имам спомен, те са приети като разписки,
но пликове, които да отворим пред Вас, предполагам, че има в делото и сега
ще бъдат отворени, не разбрах. Ако са представени пред Вас, ние нямаме
копия от тях, и аз правя възражение, защото считам, че няма как да бъде
установено от съда днес какво имало в тези пликове, които са били
изпращани евентуално на представляваното от мен дружество.
АДВ.Г. – Представили сме копия от доказателствата за другата страна
– от обратните разписки и от самите пощенски пликове, представили сме и
поканата. Но ние искаме да докажем всъщност, че ответникът по насрещния
граждански иск и ищец по първоначалния граждански иск създава
затруднение за изясняване действителните отношения между страните, като
2
отказва да получи тези пратки. Искаме да докажем, че той има нелоялно,
неправомерно поведение към нас. Ние търсим тези пари и му пращаме
покана, той не получава пратките, пращаме му втора покана, отново не
получава. Това показва и с него искаме да докажем, че се сблъскваме с едно
неправомерно поведение от страна на насрещната страна по делото. Какво
лошо има в това да се получи една пратка, да се отговори на нея. Искахме да
изясним тези неща много преди да се заведе иска.
АДВ.А. – Аз считам, че колегата изрази становище надълго и
нашироко, и то по същество. Изразил съм моето становище относно
обратните разписки. А за поканата аз считам, че бихме могли да изложим по
същество каква е процесуалната стойност на поканата. Получили сме копие
на пощенски плик, вероятно с който е изпращано писмо до „П. Е.“, два плика
са с две обратни разписки, за тях съм изразил моето становище.
АДВ.Г. – Единия плик сме го представили отворен, моята доверителка
го е отворила.
АДВ.А. – Получили сме с отговора на исковата молба поканата от Х.
С. Д. до управителя на „П. Е.“. Аз считам, че са неотносими, особено толкова
време да им отдаваме. Аз възразявам, това е право на колегата по същество да
си изложи своето съображение, много време отделихме, имаме искова
претенция, насрещен иск.
АДВ.Г. – По делото сме представили един отворен и един затворен
плик, тъй като моята доверителка когато й са върнати, е отворила единия
плик просто по незнание, по недоразумение, но и двата плика са с едно и
също съдържание, в смисъл, че съдържат тая покана в себе си. И ако единият
плик Почитаемият съд не го приеме за достоверно доказателство, понеже е
отварян, другия не е отварян, ако може да се отвори, ако не, както решите. Но
ние бяхме трогнати в отрицателния смисъл, че не искат да получават нашата
кореспонденция.
АДВ.А. – Аз не съм „П. Е.“, не знам дали пощенският служител ги е
уведомил или не, в момента не са на този адрес, който е предишния -
бул.“В.“, сега са на друг адрес, посочил съм го в моето становище. А и пак
казвам, няма как да се установи, и са неотносими.
АДВ.Г. – Отворения плик, така го притежаваме, за нас това е писмено
доказателство, защото има официално поставени от пощата документи за
3
приемането му, за отправянето му, след това е върнат. Единият плик беше
разпечатан, другият плик не беше разпечатан, така знаем, ако и двата са
разпечатани, това е друг въпрос. Ние искаме ако може да се отбележи, че в
съдебно заседание затворения плик се отваря пред Вас. На единият плик аз
съм сложил телбод, защото беше разпечатан от моята доверителка. Другия
плик въобще не е отварян. Не твърдя, че е отворен в съда, как може, аз имам
пълно доверие на съда. Ние не искаме да Ви заблудим, ако трябва, ще си ги
оттеглим тези пликове.
АДВ.А. – Аз съм изразил становище против това нещо, моля да се
отрази, че към момента и двата плика са отворени. Към момента се
установява, че и двата плика са отворени. В тази връзка съм направил
предходното си възражение, и пак ще го повторя, няма как да установим
какво е изпращано към датата на изпращане. Ние нямаме копия от тези
доказателства, които се намират в плика, възразявам за приемането им.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че представените
от ответника пощенски пликове са отворени. В единия от пликовете, се
съдържа покана от Х. С. Д. до „П. Е.“ в оригинал, както и копия от 15
бр.вносни бележки и за внесена сума и 2 бр. транзакции. По отношение на
копията от документи липсва заверка „вярно с оригинала“, което е пречка да
бъдат приети като доказателства по делото.
АДВ.Г. – Желаем тези доказателства да бъдат приети като
доказателства по делото.
На процесуалния представител на ответника се върнаха писмени
доказателства – копия от 15 бр.вносни бележки и 2 бр.транзакции за
преведени суми, като се указа на ответника приведе документите в
съответствие с разпоредбата на чл. 183 от ГПК.
АДВ.А. – По отношение на представената в оригинал покана от Х. С.
Д. до „П. Е.“, аз Ви моля да не приемате откритата в един от отворените
пликове по настоящото производство покана със сведение от двама свидетели
на гърба, като на първо място считам, че тя е неотносима. На второ място -
формата й е опорочена, тъй като на гърба й има сведение от две лица, които
излагат свои съображения по предмет на друг договор, който не е предмет на
настоящото производство.
АДВ.Г. – Аз ще Ви моля да я приемете, и това сведение на гърба на
4
поканата се отнася за процесния договор, за който се води делото, а не за друг
договор, както твърди колегата. Друг е въпроса дали това сведение, говорим
за поканата, дали това сведение е доказателство или не, това е друг въпрос,
който сега няма място за обсъждане. Моля да се приеме като доказателство
тази покана.
СЪДЪТ НАМИРА, че ще следва да бъде обявен за окончателен
изготвеният проект за доклад, както и да се приемат като писмени
доказателства допуснатите до приемане и описани в определение
252/04.10.2022 г. писмени документи, както и един брой покана от Х. С. Д. до
ищцовото дружество в оригинал, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в
Определение № 252/04.10.2022 г. по гражданско дело № 218/2022 г. на
Районен съд-Мадан.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
Договор за паричен заем №**** г., разписка от *** г., платежно нареждане за
кредитен превод от *** г., платежно нареждане за кредитен превод от *** г.;
заверен препис от покана от Х. С. Д. до управителя на „П. Е.“ ООД от
24.02.2021 г., пощенски плик от 24.02.2021 г. и пощенски плик от 24.03.2021
г. в оригинал; както и покана от Х. С. Д. до управителя на „П. Е.“ООД в
оригинал.
АДВ.А. – Моля да бъде отразено в протокола, че свидетелят, който ще
бъде разпитван на страната на ответника, присъстваше през цялото време в
съдебна зала.
АДВ.Г. – Има практика на ВС, това, което се обсъди до момента, ние
по тези въпроси няма да го питаме. Но това не опорочава свидетеля, тъй като
той носи наказателна отговорност.
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличността на воденият от
ответника свидетел, който присъства в съдебната зала от момента на
откриване на заседанието по настоящото дело:
Е. Л. Д. – на 43 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, съпруг на ответницата Х. С. Д..
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
5
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. Д. – Аз и съпругата ми имахме общ кредит към „П.
Е.“. Към *** г. остатъка от общия кредит беше 2400 лева. На 01.08. се чух с г-
жа С. В., с нея подписахме общия договор за кредит в гр.К.. Чухме се, защото
имахме просрочени две вноски. Тя ми предложи варианта да рефинансираме
общия кредит, като съпругата ми изтегли на нейно име кредит и с тези пари
служебно да бъдат преведени суми по общия кредит и той да бъде закрит. Аз
я попитах за остатъка по кредита, за да бъде покрит напълно и да бъде закрит,
тя ми отговори, че остатъкът е 2400 лева за пълно погасяване на кредита.
След което тя ми предложи варианта съпругата ми да се срещне с нея в
Кърджали, да подпише договор за сумата от 2400 лева и тази сума да бъде
служебно преведена за погасяване на кредита, без съпругата ми да получава
никакви пари. Два месеца след като съпругата ми подписа договора и след
като тя вече направи втората вноска по нейния кредит, същата г-жа ми се
обади да търсим пари по нашия стария договор за вноски. Аз смятах, че
договорът вече е закрит. След като съпругата ми направи втора вноска по
нейния договор, тази госпожа заяви, че дължим по нашия общия договор
вноска. Тогава се обадих и я попитах да ми каже какво се случва, къде са
парите, след като не са преведени по стария договор. Тя ми отговори: „не
знам, няма ги“.
Въпрос на адв.Г. към свидетеля: „Разбрахте ли Вие дали съпругата
Ви е сключила договор и разбрахте ли Вие дали по тоя договор е получила
пари в брой?“
АДВ.А. – Считам, че така формулираните въпроси са недопустими
съгласно разпоредбата на чл.164, т.2 и т.4 от ГПК.
СЪДЪТ НАМИРА, че поставеният въпрос е недопустим с оглед
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА поставения от процесуалния представител на
ответника въпрос.
Въпрос от адв.Г. към свидетеля : „Вашата съпруга сподели ли Ви
нещо във връзка със сключения от нея договор, имахте ли разговор относно
втория договор, въобще говорено ли е по него или не?“
6
АДВ.А. – Възразявам срещу поставения въпрос. Аз считам, че един
въпрос трябва да е конкретен и да е ясно какви обстоятелства иска да се
изяснят с него.
АДВ.Г. – Не виждам законни пречки да се постави въпрос дали между
двамата съпрузи е протекъл разговор, споделяне относно втория договор за
кредит, който е предмет на настоящото дело. Може той да е бил в чужбина и
нищо да не е споделяно, може да си е бил в България и да са говорили.
СЪДЪТ намира, че поставения от процесуалния представител на
ответника въпрос не следва да бъде допускан, тъй като същият не е
конкретизиран, с оглед на което не би могло да се извърши преценка относно
допустимостта на свидетелските показания по отношение на поставения
въпрос с оглед разпоредбата на чл.164 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА поставения от процесуалния представител на
ответника въпрос.
Въпрос от адв.Г. към свидетеля : „Известно ли Ви е защо Вашата
съпруга след направените две вноски спря да плаща по процесния договор за
кредит?“
СВИДЕТЕЛЯТ Е. Д. отговори: Да, известно ми е. Защото след
плащане на втората вноска и след обаждане от служител на „П. К.“, същата
служителка ми се обади, че дължим все още вноски и по стария кредит,
тогава взехме решение докато не се уточни този въпрос, да не се плащат
вноски по втория кредит. Затова моята съпруга спря да плаща вноски по
втория кредит.
АДВ.Г. – Нямам повече въпроси.
АДВ.А. – Нямам въпроси.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
АДВ.А. – Нямам доказателствени искания.
АДВ.Г. – Моля да направя едно искане досежно исковата молба на
ищеца във връзка с представената към нея разписка. Заявявам, и моля
Почитаемия съд, тъй като сме поставени в неудобство да се защитаваме
пълноценно от страна на ищцовата страна, да й укажете да посочи, тъй като
това не е посочено нито в исковата молба, нито в становището по нашия
7
писмен отговор, нито в отговора на насрещния граждански иск, а има според
нас изключително важно значение за правилното решаване на делото, трите
имена на физическото лице, броило и предало физически сумата 2400 лева на
*** г. на Х. С. Д.. Това е необходимо за нашата защита, извънредно важно,
понеже твърдим, че такова физическо лице няма, даже то не е посочено и в
разписката, пропуснах да кажа най-важното, посочена е фирма, но не е
посочено лицето, което е броило парите. Това е необходимо за нашата
защита, понеже сме въвели твърдение и твърдим сега, че такова физическо
лице няма, и че такова физическо предаване на сумата 2400 лева от
физическо лице на моята доверителка няма. Това е спецификата на делото, че
не е посочено в разписката лицето, което физически е броило и предало
сумата. Затова ние сме затруднени. Нека да посочи ищецът кой е дал парите.
И друго – няма издаден РКО, издаден от предприятието затова, че парите са й
дадени с този РКО. В случай, че ищцовата страна не е в състояние днес в с.з.
да посочи трите имена на това лице, моля исковата молба да бъде оставена без
движение като нередовна, и да му се укаже да посочи това лице.
АДВ.А. – Аз от това искане не разбрах конкретно какво се иска. На
първо място аз считам, че така неконкретизираното искане е преклудирано.
Ответната страна е имала достатъчно време да направи конкретно искане в
тази връзка с отговора на исковата си молба и до настоящото съдебно
заседание. Поради тази причина моля да го оставите без уважение. Аз считам,
че искането е несъстоятелно, не виждам такъв процедурен ред. Аз конкретно
искане не чух.
АДВ.Г. – Въпросът за редовността на исковата молба може да се
постави във всяко положение на делото, това първо. Второ – днес е първо
съдебно заседание, по което ние имаме право да посочим уточнение и
допълнение на исковата си молба, а имаме право по повод техния писмен
отговор, аз това искане го правя по повод нашия насрещен граждански иск,
даже съм направил писмена молба с препис за другата страна, с която
допълвам насрещната си искова молба, че всяка разписка за плащане в брой,
за да бъде достоверно писмено доказателство, трябва да съдържа имената на
физическото лице, предало сумата.
АДВ.А. – Преди малко в началото на заседанието колегата изрично
заяви, че няма възражения по Вашия проект на доклад. Отново смятам, че
8
представянето и искането към момента е преклудирано.
АДВ.Г. – Искането е във връзка с нашата насрещна искова молба и във
връзка с техния писмен отговор. Ние за да докажем иска си, трябва да
докажем, че парите не сме ги получили.
АДВ.А. – Господин Съдия, считам, че водим един процес, който не е
по реда на ГПК.
АДВ.Г. – Аз това искане го направих алтернативно, тъй като не знам
дали Вие ще укажете това сега и дали той е в състояние да посочи това лице.
Тази тайна трябва да бъде разкрита, иначе ние не можем да се защитаваме.
Как да си защитавам аз клиентката, като няма посочено лице, което е броило
парите.
СЪДЪТ НАМИРА, че искането на ответника да бъде указано на ищеца
да посочи лицето, което е предало сумата, следва да бъде оставено без
уважение доколкото при извършена проверка съдът е счел, че исковата молба
е редовна, а предявеният иск допустим, като към настоящия момент не са
налице обстоятелства, които да доведат до извод в обратната насока. С оглед
на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде указано
на ищеца да посочи лицето, което физически е предало процесната сума на Х.
С. Д..
АДВ.Г. – Господин Съдия, желаем да допълним насрещния
граждански иск по раздел 2, с твърдения. По раздел първи от молбата Вие се
произнесохте. Представям с препис за насрещната страна, моля да се връчи
на насрещната страна.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ един екземпляр от молбата на процесуалния
представител на ищеца.
АДВ.Г. – Моля да допуснете допълване на насрещния граждански иск,
което правя своевременно в първо с.з., в присъствие на другата страна и
закона не забранява това.
АДВ.А. – Получих екземпляр от молбата и се запознах със същата.
Отново излагам възражение относно приемането и допускането на изменение
и допълнение на насрещната искова молба. Отново поради същите
9
съображения считам, че има пречки за това, понеже срокът за това е изтекъл.
Поради тази причина считам искането за недопустимо.
АДВ.Г. – В първото съдебно заседание ищецът, каквито сме по
насрещния граждански иск, има право да уточни и да допълни своята искова
претенция, никакъв проблем няма.
СЪДЪТ НАМИРА, че изложените в т.2 от представената в днешното
с.з. молба от процесуалния представител на ответницата обстоятелства по
своята същност съставляват оспорване на доказателствената стойност на
представен от ищеца документ, с оглед на което същите следва да бъдат
обсъдени по съществото на спора, като въвеждането на това оспорване не е
преклудирано.
АДВ.А. – Нямам други доказателствени искания.
АДВ.Г. – Желаем да се приемат представените вносни бележки, които
представям след тяхното заверяване.
АДВ.А. – Аз възразявам относно приемането на току-що
представените заверени платежни нареждания, те не касаят процесния
договор. Видно в повечето от тях фигурира друг договор за заем, и всички до
една са с дата преди процесния договор за заем. Считам, че са неотносими.
СЪДЪТ НАМИРА представените писмени документи –копия от
вносни бележки и документи за извършени транзакции за относими към
предмета на спора, а как съдът ще цени тяхната доказателствена стойност е
въпрос по същество на спора, поради което ще следва да бъдат приети,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените и заверени в днешно съдебно заседание от процесуалния
представител на ответницата: копия на 15 броя вноски бележки и 2 броя
документи за извършени транзакции.
АДВ.А. – Нямам други доказателствени искания.
АДВ.Г. – Нямам доказателствени искания. Представям списък за
разноските, с препис за другата страна. Към списъка на разноските
представям и договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
10
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.А. – Почитаеми г-н Съдия, моля да признаете за установено, че
ответницата дължи на представляното от мен дружество. Аз също представям
списък на разноски. Правя възражение за прекомерност относно
възнагражденията, претендирани от ответната страна. Моля за срок за
писмени бележки.
АДВ.Г. – Досежно възможността за писмени защити, това е по
преценка на съда, ако съдът реши, че делото е сложно от фактическа и правна
страна, аз не бих възразявал. Но желая да кажа само две изречения. Уважаеми
г-н Председател, моля Ви да отхвърлите предявения срещу моята доверителка
граждански иск и да уважите насрещния граждански иск, като й присъдите
разноските, те са определени в минималните размери по Наредба № 1 за
адвокатските възнаграждения и нито един лев повече, аналогично разноските
на колегата са само с 50 лева повече от нашите, което няма нищо нередно.
Защо считаме, че исковата молба е неоснователна, недоказана и защо молим
тя да бъде отхвърлена, а уважен нашия граждански иск. Първо, няма
доказателства някое физическо лице да е взело служебен аванс от фирмата,
която е ищец по делото, в размер на 2400 лева, за да ги даде на Х. Д., и след
това с процесната разписка да е отчело служебния аванс, каквито са
изискванията на Закона за счетоводството, на единния сметкоплан, на всички
подзаконови нормативни актове, които уреждат счетоводната дейност и
счетоводната отчетност във всяка една фирма, която е юридическо лице на
територия на Р.България. Второ, ето защо поради физическата липса на
парите по сумата, означена в разписката, тя е разписка с невярно съдържание
и не е достоверен документ, с който да се докаже, че паричната сума е била
физически дадена, в каквато насока бяха и събраните достоверни свидетелски
показания в днешно с.з. от Почитаемия районен съд.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на страните двуседмичен срок за писмени
бележки, считано от днес.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
11
едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 15.14 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
12