Определение по дело №16/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 146/ 28.12.2012г., постановено по Г. д. № 182/2012 г., М. районен съд признал за недоказано оспорването истинността на фактури № */ 29.07.2010г. и № */ 29.07.2010г. с получател „Р. К. - Р. Д., С. О. К.. С решението съдът признал за установено по отношение на „Р. К. -Р. Д., С. О. К., че съществува вземането на „К." Е., Г.К. срещу длъжника „Р. К. - Р. Д. с С. О.К. за сумата в размер на 2 246.02 лева, представляваща стойността на продадени, но незаплатени стоки: дърва за огрев – 50 куб.м на стойност 2 100 лв. с ДДС, за която продажба е издадена фактура № * /29.07.2010г. и дървени въглища: 80 бр. опаковки от по 2,5кг на стойност 160лв. без ДДС; 80бр. опаковки от по 4кг на стойност 253 лв. без ДДС и 74бр. опаковки от по 10кг на стойност 542.42лв. без ДДС, общо 1 146.02лв. с начислен ДДС, за която продажба е издадена фактура № */29.07., по която неиздълженият остатък е в размер на 146.02лв., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 26.04.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото - 45лв. д.т. и 270лв. адвокатско възнаграждение, за което вземане е издадена заповед № 94/02.05.2012год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.Г.д. №122/2012год. по описа на МРС. С решението „Р. К. - Р. Д. С. О.К. е осъден да заплати на „К.” Е., Г.К. сумата в размер на 1 070лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал Р. Х.Д., който Ч. процесуалния си представител го обжалва като необосновано – постановено при съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Излага следните съображения: след направено своевременно искане към съда да изиска от ДГС - Х. справка относно издаването на ищецът или ответникът на разрешително за превоз на дървен материал, съдът отказал без да изложи мотиви. Вместо това съдът в противоречие на волята на страната определил това да стане с издаване на удостоверение, което обременявало събирането на доказателства с такса и двукратни пътни разноски до Г. Х., за снабдяване с документа. По този начин съдът излязъл извън рамките на диспозитивното начало в процеса и за едната от страните била създадена пречка за събиране на относими и допустими към предмета на спора доказателства. На следващо място - при допускането на доказателствата, поискани от страните, съдът нарушил разпоредбата на чл. 195 от ГПК. Съдът не допуснал цялостно и пълно оспорване на двете процесни фактури досежно авторството и съдържанието им. Съдът не допуснал извършване на проверка относно автентичността на подписа на лицето, подписало се като представляващ дружеството ищец, което пречело да се докаже евентуално чуждо авторство на същия документ. Също така не била допусната проверка на съдържанието на двете оспорени фактури, като твърдяното с тях доставяне на материали бъде проверено с прилагане на препис от книгата на материалните запаси на ищцовото дружество. Неправилно съдът приложил разпоредбата на 327, ал. 1 от ТЗ. По делото били представени фактури, на което ищецът основавал правото си да получи определена парична сума. Липсвали каквито и да е доказателства, че стоката била предадена на ответника в пълния й обем. Атакуваното решение било необосновано, тъй като било постановено в противоречие на събраните доказателства и при липса на достатъчно доказателства, а също така и на превратно тълкуване на фактите. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и необосновано, и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да му присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата „К.” Е., Г.К. Ч. представителя си по пълномощие с отговор на въззивната жалба и в съдено заседание оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, а първоинстанционното решение правилно и законосъобразно. Обжалваният съдебен акт е дал законосъобразен отговор на повдигнатите въпроси и поради тази причина следва да се потвърди от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед на поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително и следните мотиви :

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Р. К. - Р. Д., С. О. К., че съществува вземането на „К." Е., Г.К. за сумата в размер на 2 246.02 лева, представляваща стойността на продадени, но незаплатени стоки: дърва за огрев – 50 куб.м на стойност 2 100лв. с ДДС, за която продажба е издадена фактура № */29.07.2010г. и дървени въглища на обща стойност 1 146.02лв. с ДДС, за която продажба е издадена фактура № */29.07.2010г., по която неиздълженият остатък е в размер на 146.02 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 94/02.05.2012 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.Г.д. №122/2012год. по описа на МРС.

Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК има за цел установяване съществуването на вземане, предмет на заповедно производство по издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е възразил писмено в срока по чл. 414 ГПК. Така, ищецът е провел в първоинстанционното производство пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които произтича вземането му – извършена търговска продажба на дърва за огрев и дървени въглища, за количеството и стойността на които са съставени процесните два броя фактури. По безспорен начин по делото е установено, че стоката е доставена, че при получаване на стоката фактурите са подписани от едноличния търговец – купувач, като назначената по делото съдебно почеркова експертиза е установила автентичността на подписа му; че фактурите са осчетоводени и записани в дневниците за продажби и покупки в счетоводствата съответно на „К.” Е. и "Р. К. - Р. Д., че е налице частично плащане по фактура № */ 29.07.2010г. в размер на 1000 лв., че остатъкът от непогасената сума по двете фактури е в размер на 2 246.02 лв., като по фактура №179/29.07.2010г. е в размер на 2 100лв., а по фактура № 178/29.07.2010г. е в размер на 146.02лв.

Във връзка с обсъденото по-горе, въззивният съд намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при събирането на доказателствата. Не представлява процесуално нарушение действието на съда, при което вместо да изиска служебно писмен документ, находящ се в трето лице, е дал възможност на поискалата го страна /въззивника/ сам да го представи Ч. съдебно удостоверение за снабдяване с този документ и това е така, тъй като съдът няма задължение служебно да събира доказателства, които страната сама може да представи. Право на преценка от страната е дали да предостави или не допуснато от съда доказателство. Не представлява процесуално нарушение и отказът на съда да уважи искането на въззивника – ответник да изследва подписа на съставителя на процесните фактури, тъй като сам съставителят - ищец не оспорва обстоятелството, че е издател на фактурите, съответно, че подписът срещу „съставил…” е негов. Ответникът е оспорил обстоятелството, че подписът, положен в разписката, съдържаща се във всяка от фактурите със съдържание: „стоката е получена на 29.07.2010г. от Р. Д. /датата и името са вписани ръкописно/ е негов, поради което логичното и правилно действие на съда е било да подложи на почерково изследване Ч. назначената експертиза само този подпис, който е оспорен, а не и да изследва подпис, за който няма съмнение от кое лице е положен и при какви обстоятелства. Съдът, освен това, няма задължения при липса на конкретни данни за реална документна подправка да изследва хипотетичните предположения и разсъждения на въззивника - ответник в тази насока, каквито са направени и първоинстанционния съд. На следващо място – по повод изготвената съдебно-счетоводна експертиза: чл. 195 ГПК дефинира случаите, в които съдът по искане на страните или по свой почин назначава вещо лице. Разделът „Вещи лица” в ГПК предвижда освен това изслушване на вещото лице в съдебно заседание, приемане на заключението без оспорване от страните или оспорването му, назначаване на повторна или допълнителна експретиза. Вещото лице носи включително наказателна отговорност за даване на невярно заключение. Доказателство по смисъла на ГПК е заключението на вещото лице, което съдът обсъжда заедно с другите доказателства по делото, а не документацията, въз основа на което то е изготвено. В този смисъл, за съда, при назначаване на експертиза, няма задължение да изисква и прилага по делото документите, въз основа на които вещото лице е изготвило заключението си, поради което и доводът на въззивника, че вещото лице преразказало съдържанието на документи, вместо да те да бъдат представени по делото, е неоснователен.

Неоснователен е и доводът на въззивника за необоснованост на обжалваното решение. Както се посочи по-горе, ищецът е установил съществуване на вземането си съобразно възложената му с доклада по чл. 146 ГПК доказателствена тежест. Неоснователно се твърди от въззивника, че ищецът не е доказал реалната доставка на стоките, предмет на процесните фактури. Следва да се посочи, че във фактурите се съдържа удостоверяване на извършената доставка, които съдържат и разписка относно доставката, а именно получателят на стоката /въззиÔникът/ собственоръчно е вписал датата, името си и се е подписал срещу отразяването: „стоката /услугата/ е получена на 29.07.2010г., от Р. Д.. Обратното, въззивникът не е доказал в производството.

Ето защо и по изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/28.12.2012 г., постановено по Г. д. № 182/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/