Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  02.03.2023 г.                              град  К.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                          II  граждански състав

На двадесети февруари                                  Година две хиляди двадесет и трета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2815 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. А. А. твърди, че е бил държавен служител на МВР от *** год., като служебните си задължения изпълнявал до края на месец *** г. в сектор „О." при РУ – К.към ОДМВР - С.. Назначен бил на длъжност „М.".

Сочи, че през периода, престирал труд на смени с продължителност от 12.00 часа по график. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл налице било полагане от него на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. К.. През всеки месечен период е престирал труд от 20.00 часа до 08.00 часа в размер на 7 смени.

През претендирания период от 21.10.2016 г. до 31.08.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като е полагал труд на смени по график с продължителност 12 часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата така и през нощта от 20,00 часа до 08.00 часа. В този смисъл налице било полагане от него на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. К..

Заявява, че служебното му правоотношение се урежда от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Сочи, че разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

Твърди, че с оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между него и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита, че в конкретния случай, следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка заявява, че според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работа.

За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 81213-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 81213-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10 .2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Счита, че липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работа. Счита, че е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с гореописаното, предвид че основното му трудово възнаграждение е било в размер на 890.00 лева, а почасовото му възнаграждение е било в размер на 05.36 лева, счита, че от страна на работодателят е налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия.

Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждат от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV", чл. 18 ал. 3 от Наредбата В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /Приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата -„Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.

В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, е следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това е следвало да се извърши в месеца, в който този труд е положен и съответно е следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца в който е положен извънредния труд.

Счита, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който е положен от него труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно :

2016 г., по 7 смени месечно с продължителност 12 часа от 20.00 ч. до 08.00 ч.

1. През месец октомври 2016 г. от 21.10.2016 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 16.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2016 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 06.47 лева.

2. През месец ноември 2016 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 21.39 лева.

3. През месец декември 2016 год. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017
г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата наподаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 21.06 лева.

2017 г., по 7 смени месечно с продължителност 12 ч. от 20.00 ч. до 08.00 ч.

1. През месец януари 2017 год. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 20.66 лева.

2. През месец февруари 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 19.99 лева.

3. През месец март 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 19.34 лева.

4. През месец април 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 18.68 лева.

5. През месец май 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа.    Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 д., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 18.03. лева.

6. През месец юни 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 17.36 лева. г

7. През месец юли 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 16.69 лева.

8. През месец август 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 16.04 лева.

9. През месец септември 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 15.37 лева.

10. През месец октомври 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 14.73 лева.

11. През месец ноември 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер
на 14.06 лева.

12. През месец декември 2017 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 13.39 лева.

 

За 2018 г., по 7 смени месечно с продължителност 12 ч. от 20.00 ч. до 08.00 ч.

1. През месец януари 2018 год. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число на месец февруари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер
на 12.79 лева.

2. През месец февруари 2018 год. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 12.12 лева

3. През месец март 2018 г.е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 11.47 лева

4. През месец април 2018 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 10.81 лева

5. През месец май 2018 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 10.16 лева.

6. През месец юни 2018 г. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 09.49 лева

7. През месец юли 2018 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 08.82 лева

8. През месец август 2018 г. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 08.17 лева

9. През месец септември 2018 г. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,  че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 07.50 лева.

10. През месец октомври 2018 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2018 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 06.86 лева.

11. През месец ноември 2018 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец декември 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 06.19 лева.

12. През месец декември 2018 год. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
05.52 лева.

 

2019   г., по 7 смени месечно с продължителност 12 ч. от 20.00 ч. до 08.00 ч.

1. През месец януари 2019 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 04.91. лева.

2. През месец февруари 2019 г. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 04.25 лева

3. През месец март 2019 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 03.60 лева

4. През месец април 2019 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 02.93. лева

5. През месец май 2019 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2019 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 02.28 лева

6. През месец юни 2019 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019 г. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 01.62 лева

7. През месец юли 2019 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева.

8. През месец август 2019 г. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева.

Заявява, че за изчисляване на размера на обезщетението за забава са използвали достъпен в интернет калкулатор, а именно „Калкулатор БГ", като видно от описаното по-горе, като момент за изпадане в забава на работодателя е взета първата дата на месеца, след месеца последващ полагането на труд.

 

Предвид изложеното, счита, че за него е налице правен интерес да претендира заплащането на възнаграждението за положеният от него труд над установеното, формиран след преизчисляването на положения такъв нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа, както и мораторната лихва за неизплащане в съответните предвидени срокове на дължимото м, възнаграждение. Както и признаването на положения от него извънреден труд за осигурителен стаж.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди работодателя: Областна дирекция на МВР, гр. С., ЕИК 129 009 952, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от старши комисар С. С. – Директор, да му заплати, неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви по тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство разноски, както следва:

2016   год.

Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2016 год. в размер на 16.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2016 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 64.00 лева.

2017   год.

Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017 год. в размер на 64.00 лева.

За 2018 год.

Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 64.00 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в размер на 64.00 лева.

2019 год.

Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 64.00 лева.

Претендираното общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.10.2016 год. до 31.08.2019 год. е в размер: 2 148.00 /две хиляди двеста четиридесет и осем/ лева.

 

Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:

    1. За периода от 21.10.2016 год. до 31.10.2016 год. - мораторна лихва от 01.12.2016 год. до 14.10.2019 год. в размер на 06.44 лева.

   2. За периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2016 год. - мораторна лихва от  01.01.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 18.38 лева.

   3. За периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от  01.02.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 17.83 лева.

   4. За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. - мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 17.33 лева.

   5.      За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год.– мораторна лихва от   01.04.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 16.78 лева.

   6.      За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. – мораторна лихва от   01.05.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 16.24 лева.

   7.      За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. –  мораторна лихва от   01.06.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 15.69 лева.

   8.      За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. – мораторна лихва от  01.07.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 15.16 лева.

   9.      За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. –  мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 14.61 лева.

  10.    За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. – мораторна лихва от  01.09.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 14.06 лева.

  11.    За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. – мораторна лихва от  01.10.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 13.53 лева.

  12.    За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. – мораторна лихва от  01.11.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 12.97 лева.

  13.    За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. – мораторна лихва от  01.12.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 12.44 лева.

  14.    За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. – мораторна лихва от  01.01.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 11.89 лева.

  15.    За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. – мораторна лихва от  01.02.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 11.34 лева.

  16.    За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. – мораторна лихва от  01.03.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 10.84 лева.

  17.    За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. – мораторна лихва от  01.04.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 10.29 лева.

  18.    За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. – мораторна лихва от  01.05.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 09.75 лева.

  19.    За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. – мораторна лихва от  01.06.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 09.20 лева.

  20.    За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. – мораторна лихва от  01.07.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 08.67 лева.

  21.    За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. – мораторна лихва от  01.08.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 08.12 лева.

  22.    За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. – мораторна лихва от  01.09.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 07.57 лева.

  23.    За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. – мораторна лихва от  01.10.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 07.04 лева.

  24.    За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. – мораторна лихва от  01.11.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 06.48 лева.

  25.    За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. – мораторна лихва от  01.12.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 05.95 лева.

  26.    За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. – мораторна лихва от  01.01.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 05.40 лева.

  27. За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 04.85 лева.

  28. За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 04.36 лева.

  29. За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 03.80 лева.

  30. За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 03.27 лева.

  31. За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 02.72 лева.

  32. За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 02.19 лева.

  33. За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 00.62 лева.

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от извънреден труд за периода от 14.10.2016 год. до 14.10.2019 год.: 351.86 лева.

Моли съда да осъди ответника да му заплати разноските по настоящото производство, а именно възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лева.

 

С допълнителна молба вх. № 273/09.01.2020 г. по описа на Районен съд – К.пълномощникът на ищеца адв. А. А. заявява, че прави следните уточнения: претендираната от тях сума е в размер на 2 192,00 лева – главница и 325,81 лева обезщетение за забава като моли съда да приеме исковата молба за предявена за този размер.

Предвид изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди работодателя: О. НА МВР гр. С. ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от старши комисар С. С. - Директор, да му заплати, неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и моратории лихви по тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство разноски, както следва:

2016   год.

1.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2016 год. в размер на 16.00 лева.

2.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2016 год. в размер на 64.00 лева.

3.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 64.00 лева.

Общо: 144.00 /сто четиридесет и четири лева/

 

2017   год.

1.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в размер на 64.00 лева.

2.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 64.00 лева.

3.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 64.00 лева.

4.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 64.00 лева.

5.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 64.00 лева.

6.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 64.00 лева.

7.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 64.00 лева.

8.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 64.00 лева.

9.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 64.00 лева.

10.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 64.00 лева.

11.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 64.00 лева.

12.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното  за месец декември 2017 год. в размер на 64.00 лева.

Общо: 768.00 /седемстотин шестдесет и осем лева/.

 

2018 год.

1.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 64.00 лева.

2.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 64.00 лева.

3.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 64.00 лева.

4.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 64.00 лева.

5.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 64.00 лева.

6.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 64.00 лева.

7.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 64.00 лева.

8.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 64.00 лева.

9.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 64.00 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното  за месец октомври 2018 год. в размер на 64.00 лева.

11.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 64.00 лева.

12.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното  за месец декември 2018 год. в размер на 64.00 лева.

Общо: 768.00 /седемстотин шестдесет и осем/ лева.

 

2019 год.

1.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 64.00 лева.

2.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 64.00 лева.

3.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 64.00 лева.

4.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 64.00 лева.

5.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер на 64.00 лева.

6.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 64.00 лева.

7.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 64.00 лева.

8.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 64.00 лева.

Общо: 512.00 /петстотин и дванадесет/ лева.

 

Заявява, че Претендираното общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.10.2016 год. до 31.08.2019 год. е в размер: 2 192.00 /две хиляди сто деветдесет и два/ лева

Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:

1.   За периода от 21.10.2016 год. до 31.10.2016 год. - мораторна лихва от 01.12.2016 год. до 14.10.2019 год. в размер на 06.44 лева.

2.   За периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2016 год. - мораторна лихва от 01.01.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 18.38 лева.

3.   За периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от 01.02.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 17.83 лева.

4.   За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. - мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 17.33 лева.

5.   За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 16.78 лева.

6.   За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 16.24 лева.

7.   За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 15.69 лева.

8.   За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 15.16 лева.

9.   За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 14.61 лева.

10.   За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 14.06 лева.

11.   За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 13.53 лева.

12.   За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 12.97 лева.

13.   За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 14.10.2019 год. в размер на 12.44 лева.

14.   За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 11.89 лева.

15.   За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 11.34 лева.

16.   За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 10.84 лева.

17.   За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018. год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 10.29 лева.

18.   За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 09.75 лева.

19.   За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 09.20 лева.

20.   За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 08.67 лева.

21.   За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 08.12 лева.

22.   За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 07.57 лева.

23.   За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 07.04 лева.

24.   За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 06.48 лева.

25.   За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 14.10.2019 год. в размер на 05.95 лева.

26.   За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 05.40 лева.

27.   За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 04.85 лева.

28.   За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 04.36 лева.

29.   За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 03.80 лева.

30.   За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 03.27 лева.

31.   За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 02.72 лева.

32.   За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 02.19 лева.

33.   За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 14.10.2019 год. в размер на 00.62 лева.

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.: 325,81 лева. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. А., който моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.

 

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Областна дирекция на МВР – С., представлявано С. С. – директор, чрез юриск. Р. М., с който заявява, че счита исковата молба за допустима, но неоснователна и като такава я оспорва по основание, така и по размер, като съображенията ѝ за това са следните:

 

Пълномощникът на ответното дружество заявява, че през периода октомври 2016 год. до август 2019 год. ищецът е заемал длъжността старши полицай /ВПА/ в група ООР, сектор ОП към РУ - К.при ОДМВР - С., т.е. ищецът е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. През това време е полагал труд на 12-часови смени по график. При полагането на труда за периода 21 октомври 2016 год. до 31 август 2019 год. по утвърдения за месеца график служителят е изпълнявал служебните си задължения, както от 08.00 ч. до 20.00 ч., така и от 20.00 ч. до 08.00 ч. и действително в работната му смяна е налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Именно въз основа на положения труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна е обоснована настоящата искова претенция.

Заявява, че в процесния случай приложение намират нормите на Закона за Министерство на вътрешните работа. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МВР са: държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение.

Изрично в ЗМВР е уреден статута на категориите служители в министерство, като по отношение на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 е приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 е приложим ЗМВР.

Съгласно втората алинея на чл. 142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР. Това означава, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време намират специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключват приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждат в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично е регламентирано. В подкрепа на изложеното е и упомената регламентация на статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях е приложим КТ и ЗМВР, тоест налице е общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 статута се урежда единствено със ЗМВР, без да е предвидено препращане към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя е именно със ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая КТ. КТ е приложим спрямо всички гражданскоправни субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като в случая това е с оглед извършаваната от служителите в МВР специфична служебна дейност, предполагаща и специфична законова регламентация. Предвид специфичната служебна дейност е оправдано прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения на служителите в МВР, който е различен от общата правна мярка. Посоченото е относимо не само по отношение на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР са налице множество делегиращи законови норми, които възлагат уреждането на конкретни въпроси да стане с подзаконов акт и в тази връзка е налице многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./ в МВР.

Заявява, че в конкретният случай относима е разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работа е издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е приложима за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл. З, ал. 1 от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попада и организацията на работното време на ищеца. В ал. З на същия текст е предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Обръща внимание на следното:

1.         Съгласно първото изречение на ал. З на първо място допустимо е полагането на труд през нощта - тоест урежда се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.

2.         Във второто изречение на ал. З е предвидено и ограничението, а именно нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Посочената подзаконова регламентация напълно съвпада с разпоредбата на чл. 187, ал. З от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата регламентират по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определя и неговата продължителност - 8 часа. Тук се проявява и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвежда различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през  нощта при  5-дневна работна седмица  е до  35  часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно въз основа и на последният текст и съобразно относимата подзаконова  база  е  обоснована  претенцията  на  ищеца  по настоящото производство. Посоченият текст на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на КТ не са приложими по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За тази категория служители намират приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове, които са специални и дерогират приложението на общите трудови норми. Счита, че не може да се говори за непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗНА в конкретният случай. Напротив изрично е уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице е и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не е налице разпоредба даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, е допустимо само ако това отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. регулират изцяло работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означава непълнота, а неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл. 2, ал. 2 предвижда нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са държавни служители по служебно правоотношение, чиито статут се урежда със ЗМВР.

Заявява, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Твърди, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Ограничението в Наредба № 8121з—776/2016 г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в наредбата посочена по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период действа подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работа, в която изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

Заявява, че в ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.

Счита, че от изложеното дотук следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.

Твърди, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121 -791/28.10.2014 г. и заповед № *** г. на министъра на вътрешните работа по 0,25 лв. на час (приложени като доказателство).

В този смисъл, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните работа в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР, която представя като доказателство.

Заявява, че действително за период от около девет месеца, който е извън процесния и през който е действала Наредба № 81213—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба 8121з-592/25.05.2015 г. Съшият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Ето защо счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.

По отношение на искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв заявява следното:

Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд.

Твърди, че тази претенция е неоснователна.

Сочи, че в чл. 176 ЗМВР изрично но е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МБР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.

ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работа, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работа.

Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период е Заповед № *** г. и заповед № *** г. В т. 1 и на двете заповеди е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Счита, че в своята искова молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основаното месечно  възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд.

Извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т. 1 от Заповед № 8121з-791 /28.10.2014 г. и заповед № *** г. на министъра  на вътрешните работа.

Сочи, че за да има извънреден труд, и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да полага дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед № *** г. и заповед № 8121з-1429/23.11.20 на министъра на вътрешните работа и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове се заплащане. Нещо повече, дори при обща та хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв.  Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда на заплащане на нощния труд.

Счита, че при разглеждане на казуса следва да се има предвид и писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г.  на МТСП относно: увеличеното заплащане не нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно.

Заявява, че в посоченото писмо публикувано в „Сиела“ изрично е записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд (в конкретния случай с 0,25 лева на час допълнително възнаграждение), а не за заплащането на извънреден труд.

Твърди, че ОДМВР – С. е заплащала на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установява от представените платежни бележки – разпечатка от АИС ТРЗ

Сочи, размерът на възнаграждение за положен нощен труд се определя със Заповед № *** г. и Заповед № *** г. на министъра на вътрешните работи и  е в размер на 0,25 лева на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 часа, и в този смисъл следва да се извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца.

Твърди, че положеният от ищеца за процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с представените от ответника към този отговор писмени доказателства – платежни бележки за възнаграждението на ищеца.

Заявява, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд, положено от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение.

Твърденията им са, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден така и нощен труд, за което свидетелстват данните от горепосочените счетоводни платежни бележки. За положения от ищеца нощен труд също е получил допълнително заплащане по 0,25 лева на час, следователно не следва да се прави преизчисляване и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труд положен между 22,00 – 6,00 часа следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове (извънреден труд) поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да  ……. за същия и допълнително заплащане като  за нощен.

Независимо от горното, дори и в случай, че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, счита, че следва да се има предвид писмо с изх. № *** г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Това е така, защото работникът или служителят не работи извънредно. Според писмото получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното работно време. Изрично е пояснението, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата определя правилото превръщане на нощните часове в дневни с използване на коефициент, целта на който е да определи възнаграждението така, че когато работникът или служите работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилага, тъй като според Кодекса на труда е различна нормалната и продължителност и на дневното и нощното работно време. Според специалната нормативна уредба за държавните служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и  на дневното, и на нощното работно време е 8 часа.

Разпределението на работното  време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от
специално натоварен служител и утвърден от началника на районното управление. Отработените часове за времето от 22,00 часа до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" за изплащане. През исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед № *** г. и заповед № *** г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл. 1 на които е изрично разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа  и  6,00  часа  на  държавните служители  се  изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Предвид горното и претендирания в исковата молба размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6,00 лв. за час е необоснован и недоказан.

Заявява, че от изложеното в исковата молба не става  ясно дали се твърди, че нощен труд изобщо не е бил отчетен и съответно заплатен, или че не са изчислени правилно часовете положен от ищеца нощен труд и дължимия размер на допълнителното възнаграждение за така положения нощен  труд.

Към настоящия момент счита, че е искът е недоказан по основание и размер и твърди, че на  ищеца са заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през процесния период, отчетени с протокол Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата – следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна. Сочи съдебна практика.

По отношение на претенцията за лихви заявява следното: Претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор са изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна.

Счита, че не е необходимо да представят графици за смените на ищеца и протоколите за отчитане за процесния период, тъй като от представените платежни бележки е видно всеки месец колко часа нощен и извънреден труд е положил ищеца и каква сума му е изплатена. В тях е въведена информация на базата на графиците за работното време и протоколите за отчет на положения труд.

С оглед на изложеното, моли съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ моли съда да присъди в полза на Областна дирекция на МВР - С. юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с размера на отхвърлената искова претенция.

 

С протоколно определение  от 20.02.2023г. постановено по настоящото дело на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска по размер като същия се счита за предявен за сумата  5 042 лева.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Страните по делото не спорят, че ищецът Т.Г.М. е изпълнявал длъжността „С.“  в сектор „Охрана но обществения ред“ при РУ – К.към Георгиев Иванов е изпълнявал длъжността „Старши полицай“

 Областна дирекция на МВР – С., със статут на държавен служител, за периода месец октомври 2016г. – месец август 2019г., като е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа.

 

По делото са приети като доказателство платежни бележки за изчисленото  по месеци  заверени копия на протоколи за отчитане на  положения от ищеца труд за периода от 01.10.2016г. до 31.08.2019г. на РУ – К.-

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през периода месец 10.2016г. до месец 10.2019г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като е полагал труд на смени по график с продължителност 12 часа, като положеният от него труд е бил, както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа т.е. налице е полаган нощен труд нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа, удостоверен с протоколи за отчитане на отработеното време между 22 часа  и 6 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници на работа на служителите от сектор „О.“ при РУ  - К.към ОД Областна дирекция на МВР – С.. Съгласно заключението за периода  месец 10.2016г. до месец 10.2019г. ищецът е отработил общо 1 456 часа нощен труд.  Заплатените часове нощен труд не са превръщани по коефициент 1.143  и видно от платежните  бележки не е начисляван, съответно заплащан извънреден труд, получен след това преизчисляване. Посочено е, че при преизчисляването на положения нощен труд по коефициент 1.143 е налице положен от ищеца извънреден труд, в размер на 208 часа – изчислена разлика след преобразуването. Вещото лице сочи, че неизплатеното възнаграждение – разликата за доплащане е общо 1 418.69  лева брутна сума. Лихвата за забава, считано от първо число на месеца  следващ следващия месец е общо в размер на 189.54 лева. От заключението се установява още, че за периода от месец 10.2016г. до месец 08.2019г., на ищеца е начислявано  и изплащано възнаграждение за нощен труд за процесния период по 0.25 лв./час.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

       

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения са лимитивно посочени в нормите на чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, а съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

 

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица; нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период; нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 часа - чл.187, ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на осем, дванадесет или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период- чл.187, ал.3, изр. първо от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период- чл. 187, ал.3 изр. 3 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.6 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.10 от ЗМВР сочи, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

 

При действието на ЗМВР, обн. ДВ, бр.53/27.06.2014 г., въз основа на законовата делегация /чл.187, ал. 9 от ЗМВР редакция 23.07.2019 г. / са издадени от министъра на вътрешните работи следните подзаконови нормативни актове: Наредба № *** г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., отм. бр.40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. /, Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/ и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. бр. 3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. /. В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР /редакция 23.07.2019 г. /, в чл.3, ал.3 и на трите наредби, е регламенитрано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал. 2 от Наредба № *** г. е предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 часа за отчетния период да се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а в последващите Наредба №*** г. и действащата през процесния период Наредба № *** г. това нормативно решение е изоставено.

      

Ищецът претендира заплащане на “извънреден труд“, който се получава чрез превръщане на положените от него часове нощен труд в дневен такъв чрез коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. 

Понятието “извънреден труд“ се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка с полагането, отчитането и заплащането на държавните служители в системата на МВР както на нощния, така и извънредния труд.

Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посоченото правило трябва да се разглежда заедно с разпоредбите на чл.136, ал.1 и ал.3 и чл.140, ал.1 и ал.2 от КТ, които предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост от това, дали трудът се полага през деня, или през нощта. Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е 35 часа, т. е. нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8: 7, което налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.

 

По различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд в нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. При работа на смени законодателят в съответствие с чл.8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време е допуснал полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1: 1. Посочената разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е съобразена изцяло със спецификата и характера на дейността, извършвана от държавните служители в МВР и поради това е регламентирана от специален нормативен акт. Това, че липсва изрична норма в Наредба № *** г., която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 в дневен, според съда не може да се приеме за празнота в правото, което от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба.

Изрично в чл.142, ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал. 2 на същата разпоредба изрично е посочено, че статутът на служителите по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. Според чл.142, ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този специален закон. В подкрепа на гореизложеното е и Решение №197/07.10.2019 г. по гр. д. №786/2019 г. на ВКС, ІV г.о., в което изрично е посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. В този смисъл е и решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което е прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на положения извънреден труд са неприложими.

   

Вън от изложеното съдът намира следва да отбележи, че в решението си СЕС приема, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня, а в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав, изразено по-горе. Изложеното относно различния статут на служителите по ЗМВР, вкл. и този на ищеца, е в пряка корелация с постановеното решение на СЕС. Различното нормативно уреждане на положението им, посочено по-горе, съставлява именно посочените от СЕС други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на нощния труд. В съгласие с постановетото в решението на СЕС е, че разликите между нормативното третиране на трудовите правоотношение и тези по ЗМВР се основават на обективен и разумен критерий, свързани с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време също не налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда пред деня – Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. В тази връзка следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел –Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението /чл.2 от ЗМВР/, както конкретно от спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР: оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления и осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Именно затова няма как да не се приеме, че различното третиране на полицаите и пожарникарите е основано на обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен, съответстващ на обществено значимата цел, към която е насочена тяхната дейност.

           

В разпоредбите на чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР законодателят е направил разлика между понятията “нощен труд“ и “извънреден труд“ в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. На държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие- чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, формиран като разлика между действително отработените часове по график, в т. ч. нощен труд без превръщането му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие, като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. По делото няма спор, че полаганият от ищецът извънреден труд през исковия период му е бил заплатен от ответника. По гореизложените съображения съдът намира предявените искове за общата сума от 5 028 лева неизплатено нетно възнаграждение за положен извънреден труд в периода месец октомври 2016г. до 30.10.2019г за неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. С оглед неоснователността на исковете за главница, неоснователни се явяват и акцесорните искове за заплащане на общата сума от 351.86 лева мораторна лихва за забава, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.

      

По гореизложените съображения съдът намира предявените искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР са неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

          

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

           

Поради отхвърляне на исковете, с оглед разпоредбата на чл.83, ал.3 от ГПК и дадените в т.23 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК задължителни указания, дължимата държавна такса за разглеждането на делото и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е държавен служител в МВР и е освободен от заплащането им.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.М., ЕГН ********** *** против О. на М. - С. с адрес град С., ***, представлявана от С. Г.С., иск с правно основание чл.178, ал. 1, т.3 от ЗМВР, за заплащане на общата сума от 5 042 лева, представляваща неизплатено нетно възнаграждение за положен извънреден труд в периода месец октомври 21.10.2016 г. до 31.08.2019г. формиран след преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане,  като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.М., ЕГН ********** *** против О. на М. - С. с адрес град С., ***, представлявана от С. Г.С., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на общата сума от 351.86 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. на неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Т.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на О. на М. - С. с адрес град С., ***, представлявана от С. Г.С., сумата от 100 лева представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                            Районен съдия :