Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260122/ 27.04.2021 година  град Хасково

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

      Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   На   тридесет и първи  март две хиляди двадесет и първа година

   в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Павлина Николова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АН  дело 97  по описа за    2021 година на РС-Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

            Образувано е по повод постъпила жалба от И.Г.И. ЕГН**********, чрез адв. М.Т. ***, против Наказателно постановление № 20-1253-001096/14.08.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. В съдебно заседание се явява адв. Т. който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Иска съдът да отмени изцяло атакуваното НП на изложените в молба до съда основания и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:     С атакуваното в  настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,т.5, предл.4 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева, на основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

           Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на  29.06.2020 в 17:20ч. в гр.Хасково на бул.“Никола Радев“ като Водач на товарен автомобил - Мерцедес ******* с peг № *******, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: В гр.Хасково ул.Болярска №22 до офиса на фирма Еконт в посока към с.Мин.Бани управлява товарен автомобил марка Мерцедес ************* собственост на фирма ******* с БУЛСТАТ ************. Като при извършване на маневра включване в движението от дясно на ляво не е внимателен и предпазлив към пешеходеца М.И. Ч.с ЕГН ********** ***.св.К. и М. номер 24, който престоява на тротоара и с предната част на управлявания автомобил избутва пешеходеца на зад с което реализира ПТП с ранен след което не изпълнява задължението си да не напуска произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР.При проверката водача не представил контролен талон към СУ на МПС. Горните нарушения са квалифицирани като такива по чл.116 от ЗДвП,  чл.123 ал.1т.3, б.В от ЗДвП и по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Акта е съставен в РУ-МВР – Хасково, след снемане на обяснения по случая от очевидци, като при съставянето му не е присъствал св. Х.Т.К. посочен в АУАН.

            Съдът след като обсъди доказателствата по делото намира за установена следната фактическа обстановка: На  29.06.2020 около 17:20ч. в гр.Хасково, до офиса на фирма Еконт в ж.к.“Болярово“, на улица „Болярска“ до №22, жалбоподателят бил спрял управляваният от него товарен автомобил - Мерцедес *********, в посока Минерални бани. Автомобилът бил спрян на паркоместо било продължението на тротоара, но не било част от тротоара.  Самият тротоар бил изрязан за една или две коли. Там е бил спрял процесния бус и понеже зад него имало спрял друг автомобил нямало  как да даде назад и да излезе на платното,  тръгнал да се качва на тротоара за да може да излезне от паркоместото. По това време на тротоара стояло лицето М.И. Ч.. Виждайки, че буса ще премине частично през тротоара на който били сложени камъни именно за да не се минава, Ч. който бил служител на МВР, се опитал да спре и да направи забележка на водача на буса, като се подпрял с ръце на предницата и се опитал да го спре. Водача започнал да спира и постепенно да тръгва, като по този начин се опитвал да избута леко Ч. и да продължи пътя си. след като постепенно буса излезнал на платното и Ч. се отстранил от пътя му, жалбоподателят отишъл от другата страна на бензиностанцията да зареди. Там на место го последвал и М.И. Ч., като започнал да го заплашва, „че сега ще види какво ще му се случи“. След като заредил жалбоподателят продължил с процесното МПС. През това време М.И. Ч. се обадил на дужурния по МВР-Хасково и на место бил изпратен св. Д.Т.Л.. Там той установил св. Х.Т.К., който продавал дини в близост на тротоара и който потвърдил описаното по-горе. Междувременно докато св. Д.Т.Л. установявал случилото се, от там минал отново жалбоподателя с друго МПС, като спрял да види какво се случва, тъй като видял полицейският автомобил. Тогава св. Д.Т.Л. му записал данните и го извикал в РУ-МВР-Хасково за съставяне на АУАН. Според св. Д.Т.Л., пострадалият М.И. Ч. сам е отишъл в спешна помощ, но не е донесъл медицински документи. Такива са представени с преписката /лист за преглед в спешно отделение/.  Свидетели на случващото се, стават и  св.Г.Д.Д. и св.М.В.М.. Първият от тях е зареждал автомобилът си на бензиностанцията отсреща, а нторият е работел в офиса на Еконт от където е излезнал жалбоподателят преди да се качи в автомобилът си. и двамата свидетели описват в показанията си фактическата обстановка възприета от съда. По-късно на същата дата в РУМВР-Хасково св. Д.Т.Л. съставил АУАН на жалбоподателя, след което го занесъл да го прочете на Х.Т.К. и отново се върнал за да го предяви и връчи на жалбоподателя.акта е предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя. в него не са направени възражения. Такива има подадени в срока по ЗАНН.

            Горната фактическа обстановка се доказа от разпита на свидетелите Д.Т.Л., Х.Т.К., Г.Д.Д. и М.В.М., като последните трима свидетели са очевидци на случилото се. Показанията на свидетелите потвърждават приетата от съда фактическа обстановка и обстоятелствата при които е съставен АУАН. Тази фактическа обстановка, обаче се различава от възприетата такава в АУАН и НП.

            На база АУАН е издадено атакуваното НП, като в него е възприета друга улица на която са извършени нарушенията описани в НП или по-скоро втора улица. Посочено е че нарушението е извършено на бул.“Никола Радев“ в гр.Хасково и на  ул.“Болярска“.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

Съгласно чл.116 от ЗДвП - Чл. 116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.

Съгласно чл. 123 ал.1т.3, б.В от ЗДвП - Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

 т. 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:

б. в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:

Т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Разпоредбата на чл.179,ал.2,вр.чл.179, ал.1,т.5, предл.4 от ЗДвП предвижда – Чл. 179. (1) (Предишен текст на чл. 179 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с глоба в размер 150 лв.:

т.5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;

Ал. (2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Разпоредбата на чл.175, ал.1т.5 от ЗДвП предвижда - Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:

5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

Разпоредбата на чл.183, ал.1,т.1, предл.2 от ЗДвП предвижда - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Следователно,  нарушенията, за които са наложени  административни наказания на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП изцяло. Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата на нарушението, но не и мястото на извършването му. Както вече бе отбелязано в НП е посочено, че нарушението е извършено на две различни улици. Последното противоречие създава невъзможност както за съда така и за жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и по-точно къде е извършил нарушенията. Това е съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП. нещо повече  административно наказващият орган не е присъствал при извършване на нарушението и не може да въвежда за пръв път нови факти и обстоятелства.

На следващо место до колкото в АУАН и НП е описано нарушение свързано с ПТП и наранен пешеходец то в правната квалификация на нарушението по т.2 от АУАН и НП е записана квалификация касаеща само имуществени вреди. Последното е още едно противоречие между описанието на нарушението с думи и неговата правна квалификация.

По същество съдът намира, че нито едно от описаните в АУАН и НП нарушения не се доказа да са извършени от жалбоподателя.

По т.1 от НП, а именно за нарушението по чл.116 от ЗДвП, следва да се отбележи, че жалбоподателят по никакъв начин не се доказа да е блъснал или да е осъществил ПТП с лицето М.И. Ч.. Нито един от разпитаните по делото свидетели не свидетелстваха, че жалбоподателят е блъснал Ч. и го е наранил. Напротив всички свидетели са категорични, че Ч. пръв е потърсил контакт с микробуса, като е искал да направи забележка на жалбоподателя и да не му позволи да мине през тротоара ,за да излезе на платното за движение. Затова и Ч. се е подпрел на започващият движение автомобил и се е опитал по този начин да го спре. След това по-малко, по-малко е отстъпил назад при движението на овтомобила управляван от жалбоподателя и той е излезнал от паркоместото. Тогава М.И. Ч. го последвал на бензиностанцията за да му търси сметка, където е бил свидетеля Г.Д.Д.. Никой от свидетелите не свидетелства за удар от страна на автомобила управляван от жалбоподателя спрямо М.И. Ч.. Липсват категорични данни и за наранявания в следствие на това бутане на потеглящият автомобила от страна на Ч.. Ако последният не се е намесил то по никакъв начин не би се стигнало до това бутане. Тук следва да се отбележи, че автомобилът според св.Л. е бил паркирал правилно на паркоместо но не е имал възможност да излезе от него без да се качи на бордюра. Или Ч. е следвало да запише номера на автомобила на жалбоподателя   и ако смята, че има нарушение да сигнализира органите на МВР, но не и сам да предприема действия по задържане на автомобила или преграждане на движението му, освен ако не е имал такова право по закон. Такива действия свързани с работата на Ч. в този ден обаче не се установяват по делото.

Тук следва да се отбележи, че с оглед описаното в т.1 от НП нарушение и дадената правна квалификация на това нарушение, неправилно според съда  е санкционирано същото на осн. чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,т.5, предл.4 от ЗДвП. това е така защото в чл.179, ал.1,т.5, предл.4 от ЗДвП, се има предвид неспазване на правилата за предимство, а тук никъде не е описано такова, че жалбоподателят не спазва определено правило за предимство на пешеходците например, което е нарушено от жалбоподателя.

Затова и съдът намира, че в т.1 от НП същото е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

По отношение на нарушението описано в т.2 от НП, както съдът вече  отбеляза по-горе и тук нарушението не е доказано да е извършено от жалбоподателя. това е таказащото на първо место в АУАН и НП е описано, че с ПТП-то е причинено нараняване на пешеходец, а правната квалификация е за нарушение по чл. 123 ал.1т.3, б.В от ЗДвП, касаеща  причинени само имуществени вреди. Само в тези случаи  - ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

В настоящият случай по никакъв начин не се доказа първо да има ПТП и след това да има причинени само имуществени вреди за да се вмени на жалбоподателя горното нарушение. Тоест в случая освен че е недоказано, няма и описан състав нанарушение с такава правна квалификация както в АУАН така и в НП.

Затова и в т.2 от НП следва да се отмени.

По отношение на последното вменено на жалбоподателя нарушение в т.3 от НП, същото отново остава недоказано. Ното един от свидетелите твърди, че жалбоподателят е бил спрян от орган на МВР и проверен на описаното в НП място на извършване на нарушението. Дори самият св.Л. който е служител на сектор ПП  при ОДМВР-Хасково, обяснява, че жалбоподателят е поканен в РУ-МВР за съставяне на АУАН. Там жалбподателят няма задължението да носи със себе си и да представа контролен талон към СУМПС. Нещо повече ако се има предвид, че точно там е следвало да представи горният документ то това със сигурност не е същото място на нарушение и същият час. Ето защо съдът намира ,че и в тази си част т.3 от НП същото следва да се отмени.

Всичко изнесено по-горе води до отмяната изцяло на НП.

До колкото се претендират направените по делото разноски от жалбоподателя и липсва възражение от наказващият орган относно техният размер, съд намира, че с оглед отмяната на НП следва на жалбоподателят да се присъди сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото.

Мотивиран така, Хасковският районен съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-001096/14.08.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.

ОСЪЖДА  ОДМВР – Хасково да заплати на И.Г.И. ЕГН **********о***, сумата в размер на 300 лв. - адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.Д.