№ 3866
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110105811 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „ДТ 20“ ЕООД срещу ДИПТ- В –
гр. Варна установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
1621/14.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2388/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за
сумата от 10 лв., представляваща 2 бр. заплатени такси по 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист по АНД № 3297/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 23 с-в, и
АНД № 3301/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 38 с-в.
Твърди се в исковата молба, че Районен съд – Варна с решение по АНД №
3297/2021 г. е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 267 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, и с решение по АНД № 3301/2021 г. ответникът е осъден
да заплати на ищеца и сумата от 400,00 лв., представляваща също съдебно-деловодни
разноски. За присъдените суми са издадени изпълнителен лист № 20/07.01.2022 г.,
издаден по АНД № 23297/2021 г по описа на Районен съд - Варна, НО - 23 с-в, и
изпълнителен лист № 24/10.01.2022 г., издаден по АНД № 3301/2021г по описа на
Районен съд - Варна, НО - 38 с-в. Навежда се, че за издаването на изпълнителните
листи и по двете дела е внесена от ищеца дължимата държавна такса, съгласно чл. 11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно
по 5 лева за всеки. С молба с вх. № 22009535/31.01.2022 г. изпълнителните листи и
таксите за издаването им били предявени на Инспекция по труда – гр. Варна.
Ответната страна заплатила на 16.02.2022 г. на ищеца сумите от 267 лв. и 400 лв., но не
заплатила сумите от по 5 лв. – държавна такса за издаването на двата изпълнителни
листа, нито това е сторено до подаване на исковата молба. Излага се, че разноските по
издаването на изпълнителния лист следва да бъдат включени в разноските по
изпълнението и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Сочи се, че
изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда
друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава, съгласно чл.405, ал. 1 ГПК.
От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се
намират в общите положения за изпълнителното производство, се налагал изводът, че
1
разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за
изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния
изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Цитира се съдебна практика в
подкрепа на тези доводи. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство, когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В останалите случаи
длъжникът отговаря за разноски в изпълнителното производство. Доколкото в случая
се касае до парично вземане срещу държавно учреждение, на основание чл. 519 ГПК
срещу държавното учреждение не се образува производство по принудително
изпълнение, а изпълнителният лист следва да се предяви на финансовия орган на
съответното учреждение. Изплащането на вземането се осъществява при предвиден
кредит по бюджета на учреждението и след представяне на оригинала на
изпълнителния лист, съгласно чл. 519, ал. 2 ГПК. Според ищеца цитираната
разпоредба обаче не променя изводите за дължимост на разноските за издаване на
изпълнителния лист от длъжника, в случая съответното учреждение. Твърди се, че
ищецът е заплатил сумите за снабдяване с изпълнителни листи, с което плащане се е
обеднил, поради което тези суми следва да му бъдат възстановени от насрещната
страна - длъжник. При тези съображения моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ДИПТ- В – гр. Варна не е депозирал
отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск и моли за неговото
отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
От материалите към приобщените по настоящото дело наказателни
производства по НАХД № 3297/2021 г. и НАХД 3301/2021 г., двете по описа на
Районен съд – Варна, се установяват следните обстоятелства:
С влязло в законна сила Решение № 781/02.11.2021 г., постановено по НАХД №
3297/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е изменено НП № 03-013522/07.04.2021
на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда“ – Варна, с което на „ДТ 20“
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
300 лв., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ, като е намален размерът й на
100 лв. Със същия съдебен акт Д"ИПТ" - В. е осъдена да заплати на „ДТ 20“ ЕООД
сумата от 267 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
По молба на „ДТ 20“ ЕООД е издаден изпълнителен лист № 20/07.01.2022 г. за
присъдените разноски, за което молителят е заплатил държавна такса в размер на 5 лв.
чрез ПОС-терминал в Районен съд – Варна на 06.01.2022 г.
С Решение № 1580/29.11.2021 г. по к.адм.д. № 2462/2021 г. на Административен
съд – Варна, е отменено Решение № 581/20.09.2021 г., постановено по НАХД №
3301/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, като е отменено наказателно
постановление № 03/013826/07.04.2021 г. на Директора на Д"ИПТ" - В.. Със същия
съдебен акт Д"ИПТ" - В. е осъдена да заплати на „ДТ 20“ ЕООД съдебно-деловодни
разноски в размер на 400 лв.
По молба на „ДТ 20“ ЕООД е издадени изпълнителен лист № 24/10.01.2022 г. за
горепосочените разноски в размер на 400 лв., за което молителят е заплатил държавна
такса в размер на 5 лв. чрез ПОС-терминал в Районен съд – Варна на 06.01.2022 г.
Изяснява се от представената по делото молба от 31.01.2022 г. (л. 6 от делото),
2
че на посочената дата ищецът е предявил пред ответника издадените изпълнителни
лист за изплащане на горепосочените съдебни разноски, както и за заплатените такси
за издаване на 2 бр. изпълнителни листи по 5 лв.
Видно от приложения по делото отчет по сметка от 16.02.2022 г., издаден от
„Първа инвестиционна банка“ АД, съдебните разноски по изп. лист № 20/07.01.2022 г.
в размер на 267 лв. и по изп. лист № 24/10.01.2022 г. в размер на 400 лв. са преведени
по посочената в молбата от 31.01.2022 г. банкова сметка.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия. Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл. 59, ал.
1 ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага или
имуществени права, но и спестяването, изразходването на блага. Между посочените
елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обогатяване и обедняване е
необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Така, както е разяснено в т. 5
от ППВС № 1 от 1979 г. обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно, а те
са последица на друг факт или факти, поради което по делата, имащи за предмет иск
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да се преценява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на
основание за имущественото разместване. Правото на иск за вземане за неоснователно
обогатяване при общия фактически състав възниква само тогава, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С оглед на субсидиарния характер на
иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в т. 8 и в т. 10 от цитираното ППВС е дадено задължително
тълкуване, че този иск е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, когато той въобще не може да използва друг ред за правна защита.
В конкретния случай не е спорно между страните по делото, че изпълнителните
листи за присъдените вземания в полза на ищеца за разноски са предявени на
длъжника Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна с молба от 31.01.2022 г. С тази
покана е инициирано производството по чл. 519, ал. 2 ГПК, като е поискано и
изплащането и на внесените държавни такси за издаване на изпълнителните листи.
Безспорно е също, че ответната страна понастоящем е заплатила само дължимите суми
по изпълнителните листи.
Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да
предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава – чл. 405, ал. 1
ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и
предхожда самото изпълнително производство, но изпълнителният лист е абсолютна
процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не
изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително
изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите
за издаване на изпълнителен лист, които се намират в общите положения за
изпълнителното производство се налага изводът, че разноските за издаване на
изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79,
ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител, извън сумите по
изпълнителния лист. В този смисъл – Определение № 617/16.12.2013 г. по ч. гр. д. №
6154/2013 г. на ВКС, I г.о.
Държавната такса, заплатена от ищеца за издаването на изпълнителния лист е
разноска по изпълнението на паричното задължение, за което е издаден
изпълнителният лист и може да се претендира при изпълнението на задължението от
длъжника. В този смисъл е налице съдебна практика – Определение № 9913/19.07.2018
3
г. на ВАС по адм. д. № 8193/2018 г.; Определение № 11216/25.09.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 10627/2018 г. и Определение № 16945/11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12788/2019 г.
В настоящия казус обаче принудително изпълнение на парично вземане против
държавно учреждение, каквото е ответната Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, е недопустимо, съгласно чл. 519, ал. 1 ГПК.
В хипотезата на чл. 519, ал. 2 ГПК държавното учреждение - длъжник е
натоварено със задължение да организира и самото изпълнение. Поради това, че липсва
орган по принудително изпълнение, за разлика от общата хипотеза на принудително
изпълнение на парично вземане по реда на ГПК (съдебният изпълнител), при
действието на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК следва самият длъжник -
административен орган да осигури плащане и на разноските, свързани с изпълнението
на съдебното решение, които безспорно са дължими и са в негова тежест – арг. чл. 269,
ал. 2 АПК.
Плащането става чрез представяне на изпълнителния лист на учреждението от
предвидените за това средства от бюджета му. Ако няма такива средства, съответният
първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се
предвидят най-късно в следващия бюджет.
Срещу бездействието на длъжника, който е държавно учреждение, да изпълни
задължението си за заплащане на разноските по изпълнението, в т.ч. и държавната
такса за издаване на изпълнителен лист, което произтича от чл. 79, ал. 1 ГПК,
кредиторът може да се защити чрез използването на реда за това, предоставен от чл.
256, ал. 1 АПК.
В този смисъл е трайната и последователна практика на окръжните съдилища и
Върховния административен съд, обективирана в Определение № 10756 от 25.10.2021
г. на ВАС по адм. д. № 8922/2021 г., III о.
Следователно, доколкото за ищеца съществува друга правна възможност, а
именно по административен ред, да претендира заплащане на дължимата от ответника
– държавно учреждение държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съобразно фактическата и
правна сложност на делото, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДТ 20“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** срещу Д"ИПТ" - В., с адрес ***, установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 1621/14.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2388/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 10 лв., представляваща 2 бр.
заплатени такси по 5 лв. за издаване на изпълнителен лист по АНД № 3297/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, 23 с-в, и АНД № 3301/2021 г. по описа на Районен съд -
Варна, 38 с-в.
ОСЪЖДА „ДТ 20“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Д"ИПТ" - В., с адрес ***, сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща
4
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5