Решение по дело №133/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 51
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20225200600133
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. П., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Коста Ст. Стоянов

Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Нели И.. Въгларова
в присъствието на прокурора Р. Ат. П. П. Б. С.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева ВъззИ.но наказателно
дело от общ характер № 20225200600133 по описа за 2022 година
С Присъда № 14 от 14.02.2022 година,постановено по НОХД №1197/2021 година на
Пазарджишкия районен съд,е признат подсъдимия А.. И.. Р. за невиновен в това, че на
24.10.2020 година в с.С., обл.П., по ул.“П.“, е управлявал МПС - товарен автомобил марка
УАЗ модел „***“/джип/ с регистрационен ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,91 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба
№1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози, изм. и доп. ДВ бр. 81 от 02.10.2018
година, издадена от М.з., Министъра на вътрешните работи и М.п., чрез химическа
експертиза - с Протокол № 651/27.10.2020 година на СХЛ при ** гр.П.И.,като е оправдан по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор П. при Районна
прокуратура-П..Твърди се в протеста,че така постановената присъда е неправилна,тъй като
не почИ.а на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Твърди се,че от
показанията на свидетелите Т.,Л.П., К. и Е.П. и заключението на вещото лице В. може да се
направи изводът за виновността на подс.А.Р..Твърди се,че присъдата е постановена при
непълнота на доказателствата,тъй като първоинстанционният съд не допуснал като свидетел
Ф.Д.-полицай при РУ на М.С.,който имал непосредствени впечатления,бил на място и
извършил действия по проверката.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова
осъдителна присъда,с която подс.Р. да бъде осъден за престъплението по чл.343б,ал.1 от
1
НК,за което е обвинен.Не се сочат нови доказателства.Протестът се поддържа в съдебно
заседание.
Подс.Р. и защитникът му поддържат становище,че следва да се потвърди
първоинстанционната оправдателна присъда.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери
изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за
установено следното:
Протестът е неоснователен.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Р. е невиновен в
това,че на 24.10.2020 година в с.С., обл.П., по ул.“П.“, е управлявал МПС - товарен
автомобил марка УАЗ модел „***“/джип/ с регистрационен ****, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,91 на хиляда, установено по надлежния ред
съгласно Наредба №1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, изм. и доп. ДВ бр. 81
от 02.10.2018 година, издадена от М.з., Министъра на вътрешните работи и М.п., чрез
химическа експертиза - с Протокол № 651/27.10.2020 година на СХЛ при ** гр.П.И..
За да направи този извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал
обясненията на подсъдимия,както и изцяло показанията на свидетелите Е. Р.,И.Н. и
Т.К.,показанията на свидетелите Д. К. и Е.П.,отчасти показанията на свидетелите С.Д. и
Л.П.,както и събраните и приети по делото писмени и веществени доказателства.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.10.2020 година около 09,30 часа подсъдимият Р. заедно с брат си св.Е. Р. и
братовчед си св.Т.К. отишли в дома на св.И.Н., находящ се в село С., близо до центъра.
Поводът за това била уговорката им до отидат в гората, за да добИ.аат дърва. За целта те
имали разрешително за сеч, издадено от горски служител. Подсъдимият и свидетелите Р.,К.
и Н. натоварили необходимите им за сечта вещи – резачки и брадви, в товарен автомобил
УАЗ /руски джип/ с ДК ****, собственост на техен приятел, който бил паркиран пред дома
на свид.Н.. След това те се качили в автомобила и потеглили. Св.Е. Р., който управлявал
джипа, спрял пред заведение на центъра на селото, където всички слезли, за да си закупят
кафе и цигари. След като отново се качили в джипа, свид.Е. Р. не успял да го прИ.еде в
движение. По-късно се оказало, че стартерът му е дефектирал.
При това положение те оставили джипа на място и четиримата пеша се върнали до
дома на св.Н., където взели джип марка „Мерцедес” на свид.К., с него се придвижили до
центъра на селото до руския джип УАЗ, прехвърлили багажа си и отишли гората.
Подсъдимият и свидетелите Р.,К. и Н. добИ.али дърва до около 17,30 часа. След това те се
върнали в дома на св.Н. и започнали да се черпят по случай рождения ден на св.К..
След известно време св.Н. изпратил своя брат К., страдащ от умствена изостаналост,
да купи цигари от заведението на центъра на селото. Там се била събрала компания от около
2
десетина човека, в която присъствали кметът на селото – св.Д. и св.Л.П.. Лице от
компанията се подиграло с К. и му взело цигарите. Казали му,че този, който го праща,той да
дойде да си ги вземе. К. се върнал разплакан в дома си и обяснил на св.Н., че са му взели
цигарите.
Възмутени от отношението към болното момче, подсъдимият и свидетелите Н.,Р. и К.
решили да отидат до заведението.
До там те се придвижили с лек автомобил марка „С.“, собственост на св.Н.. На
шофьорската седалка седнал да управлява автомобила св. Е. Р.. Той не бил употребил
алкохол преди това, тъй като възнамерявал да пътува до град Б., където нощувал.
След като пристигнали, всички слезли от автомобила, който св.Е. Р. паркирал на
няколко метра след руския джип УАЗ, но в заведението влязъл само св.И.Н.,като
подсъдимият и останалите двама свидетели Е. Р. и К. останали навън.
В заведението св.Н. потърсил сметка от компанията за подигравателното отношение
към неговия брат. Създало се напрежение, при което част от мъжете от компанията, сред
които свидетелите Д. и П., като разбрали, че св.Н. е пристигнал със свидетелите Р.,К. и
подсъдимия,излезли навън и с агресИ.ен тон ги попитали, какви са те и да не би да са негова
охрана.
Тогава подсъдимият А.Р., повлиян от изпитото количество алкохол в дома на св.Н.,
отворил багажника на л.а „С.“, откъдето извадил моторна резачка, запалил я и я насочил към
излезлите от заведението мъже, крещейки на висок тон: „*****.” Осъзнавайки опасността от
създалата се ситуация, св.Д. с императИ.ен тон казал на подсъдимия да изгаси резачката,
като същият се подчинил.
След това св.Д. се обадил на тел.112 и съобщил, че лице в нетрезво състояние е
запалило моторна резачка пред заведението на центъра на селото и я е насочило срещу него
и компанията му. Във връзка с подадения сигнал на място били изпратени дежурните
полицаи от полицейски участък Б. – св.К. и колегата му Ф.Д.. Те снели обяснения от
намиращите се на място свидетели П. и Т., като последният им обяснили, че подсъдимият
бил пристигнал пред заведението сам с руския джип УАЗ. Доверявайки се на тези
обяснения, св.К. повикал за съдействие дежурния си колега от РУ-С. по линия на КАТ –
св.П., който изпробвал подсъдимия с техническо средство Алкотест Дрегер, електронната
скала на което показала 2,08 промила. Подсъдимият дал пробата, тъй като св.П. му обяснил,
че резачката представлява хладно оръжие, а законът забранявал боравенето с такИ.а вещи в
нетрезво състояние. След това подсъдимият бил откаран в ФСМП - Б., където дал кръвна
проба, а след това бил и задържан.
При извършения личен обиск у подсъдимия бил намерен само един мобилен телефон.
От заключението на назначената химическа експертиза се установява, че наличието
на алкохол в кръвта на подс.А.Р. е било 1,91 промила.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция възприе,като кредитира изцяло
3
обясненията на подсъдимия,както и кредитира изцяло показанията на свидетелите Е. Р.,И.Н.
и Т.К.,показанията на свидетелите Д. К. и Е.П.,отчасти показанията на свидетелите С.Д. и
Л.П.,както и събраните и приети по делото писмени и веществени доказателства.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
От обясненията на подс.А.Р. и от показанията на свидетелите Е. Р.,И.Н. и Т.К. се
установява по непротИ.оречИ. начин по делото,че на 24.10.2020 година вечерта процесният
товарен автомобил марка УАЗ не е бил управляван в с.С. от подсъдимия А.Р.,а он св.Е.
Р..Безспорно е установено също по делото,че същата вечер подс.А.Р. е бил употребил
алкохол,като наличието на алкохол в кръвта му,видно от приетата по делото химическа
експертиза, е било 1,91 промила. Последното обстоятелство обаче е ирелевантно за
настоящото обвинение по чл.343б,ал.1 от НК,тъй като и първоинстанционният съд,и
настоящата инстанция приемат,че подсъдимият не е управлявал МПС през процесната
вечер.
Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че
полицейските служители К. и П. лично не са възприели подсъдимият да е управлявал руския
джип УАЗ и че нито в един момент подсъдимият не им е споделял това. Това обстоятелство
според полицаите им е било съобщено от свидетелите Т. и П..
В съдебно заседание обаче пред първоинстанционния съд св.П. заявява,че не е видял
процесната вечер св.Н. и подс.Р., с какво превозно средство са пристигнали,както и кой
точно го е управлявал.Този свидетел установява също,че не е казвал на дошлите полицаи,че
знае,кой е шофирал,респектИ.но дали това е бил подс.Р..
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на единствения свидетел-К.
Т.,който заявява пред съда,че през процесната вечер подс.Р. е управлявал процесния джип
УАЗ.Този свидетел заявява пред съда, че е видял пристигането на подсъдимия с джипа УАЗ,
сам и непридружаван от никого, паркирането му срещу заведението и запалването на
резачката от страна на подсъдимия.Св.Т. твърди,че през това време той се е намирал в улица
без изход точно срещу входа на заведението, където говорел по телефона,а преди това също
бил в заведението и излязъл кратко време след като болното момче К. си тръгнало, за да се
обади на приятелката си, въпреки че в заведението нямало шум, който да му пречи да
говори.
При тези показания на св.Т. обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел,че ако казаното от този свидетел е вярно, то няма как той да не е видял пристигането
и влизането в заведението на св.Н. – факт, категорично установен по делото, който обаче
св.Т. не съобщава, обяснявайки че бил видял по-късно свидетелите Н. и Р., както и лекия
автомобил „С.“ на паркинга,чак след пристигането на полицаите.
Обосновано съдът е приел,че не следва да се кредитират показанията на св.Т. и
относно твърдения от него момент на запалването на резачката от подс.Р. – според този
свидетел това действие на подс.Р. било предшествало излизането на хората от заведението,
докато всички останали, включително и св.П. установяват, че подсъдимият е запалил
4
резачката, едва след като е възприел излизането на компанията от заведението.
Освен това правилно първоинстанционният съд е отбелязал в мотИ.ите си,че
показанията на св.Т. протИ.оречат и на показанията на полицейския служител-св.К.,който
установява,че ,когато той пристигнал на място,св.Т. е бил в заведението,докато св.Т.
твърди,че не бил се връщал в заведението до пристигането на полицаите.
Показанията на св.Т.,че процесната вечер процесния джип УАЗ е бил управляван от
подс.А.Р.,се опровергават и от съдържанието на Протокола за личен обиск от 24.10.2020
година/л.58 от ДП/.От него е видно,че ст.полицай К. в присъствието на колегата си Ф.Д. е
извършил личен обиск на място на подс.Р.,като у него е намерил само личния му мобилен
телефон марка Самсунг,но у него не е бил намерен какъвто и да било ключ за автомобил,в
това число и за процесния джип УАЗ.
С оглед гореизложеното напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел,че обвинението за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК по
отношение на подс.А.Р. не е доказано до изискуемата от закона степен на несъмненост,
поради което обосновано го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение.
Първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена – като
правилна,обоснована и законосъобразна,а въззИ.ният протест следва да бъде оставен без
уважение - като неоснователен.
Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 14.02.2022 година,постановено по НОХД
№1197/2021 година на Пазарджишкия районен съд.
Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5