Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 08.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание трети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №927 по описа за 2020год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е ИМ от П.Г.П. против ОД
на МВР, в която се твърди, че е в служебно правоотношение с ответника към
настоящия момент и за последните три години не е променяна длъжността му. Твърди,
че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим
на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12часа
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.З от ЗМВР. Посочва, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично.Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОР3/ - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Или за процесния период за 1848часа нощен труд, преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 2112,264часа или извънредния труд е
264,264часа извънреден труд, което се
равнява на 1849,85лв. за периода 19.02.2017г.-19.02.2020г. Претендира се и и
лихва за забава в размер на 250лв. за същия период 01.04.2017г.-19.02.2020г.
На основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2
от ЗМВР ответникът в лицето на ОДМВР гр.Плевен е пасивно процесуално
легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно юридическо лице.
Предвид изложеното по-горе моли да се
постанови решение, с което да осъди ответника ОДМВР-Плевен да му заплати, както
следва:
1. на основание чл.178, ал.1, т.З
вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 1849,85лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 19.02.2017-19.02.2020год., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 19.02.2020г.до
окончателното изплащане на вземането;
2. на основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 250лв.представляваща мораторна лихва, за периода от 01.04.2017год.до 19.02.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
В с.з. е направено изменение на
исковите претенции, както следва: искът с правно
основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 от ЗМВР да се счита предявен вместо за сумата 1849,85лв. за сумата от 1842,30лв. и по иска по чл.86 от ЗЗД, вместо за сумата 250лв., за сумата 259,63лв.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
доводите и възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл.
86 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че между
страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период, по силата
на което ищецът е заемал длъжността “мл.оперативен дежурен“в РУ-Никопол при
ОДМВР-Плевен. По делото страните също не спорят, а и от приложените от
ответника писмени доказателства се установява, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през
нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР
сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, са
издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015
г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за
всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично
на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая съдът приема, че за
исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г., поради
празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на
полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма , не следва да
се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007
г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Във връзка с направеното твърдение в
отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период 19.02.2017 -19.02.2020г. ,
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 1760часа. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143
се получават общо 2011,68часа, от които вещото лице е посочило, че 251,68часа
не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1842,30лв.
По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице
размер от 1842,30лв.
Възнаграждението за извънреден труд
е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В
този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2017г. до 19.02.2020г.
възлиза общо на сумата от 259,63лв. В този размер предявеният иск следва да се
уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски общо 490лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса в размер на 123,69лв. върху уважените претенции.
Водим от горното, Плевенски районен
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Плевен,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН**********, на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1842,30лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода 19.02.2017-19.02.2020г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-19.02.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Плевен,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН**********, на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 259,63лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за периода 01.04.2017-19.02.2020г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Плевен,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
общо 490лв. направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Плевен,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 123,69лв., дължимата
държавна такса върху уважените претенции.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: