РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Г. Т., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Радостина Ил. С.а
като разгледа докладваното от Росен М. С. Административно наказателно
дело № 20213220200112 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Кооперация „Д.“, със седалище и
адрес на управление гр. Г. Т., ул. „В. А.“ №*, ет.*, с ЕИК:************,
представлявано от В. Н. В. - председател чрез Адвокатско дружество „Я. И
С.” със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „*****************,
представлявано от адв. М.Я. и адв. В.З., срещу Наказателно постановление №
08-002066/50 от 14.05.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда“
със седалище Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.222, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда му е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
Кооперацията жалбоподател в жалбата посочва, че наказателното
постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и че
са налице съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
административно наказателното производство.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт
1
Н., по същество пледира за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление като правилно, законосъобразно и отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира и разноски.
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт
за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.
Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания,
съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.02.2021г., около 13.10ч. била извършена проверка от М. Ц. Д. и
ЕМР. К. ИСМ. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Д., в
Кооперация „Д.“, гр. Г. Т., ул. „В. А." № *. С призовка от 03.02.2021г. били
изискани и на 08.02.2021г. от В. Н. В. - председател на кооперацията, са
представени в Дирекция „Инспекция по труда“ - Д. документи, касаещи
трудовите правоотношения на наетите работници/служители, както и такива с
прекратени трудови правоотношения през 2020г. От представената разчетно -
платежна ведомост за месец май 2020г. се установило, че е начислено
обезщетение за оставане без работа в размер на 1183, 76 лв. на СТ. М. СТ. с
ЕГН - **********, на длъжност „отчетник“, с прекратено трудово
правоотношение, считано от 11.05.2020г., съгласно Заповед №01/10.05.2020г.
Констатирано било, че във ведомостта липсва положен подпис от лицето.
На 16.02.2021г. била връчена втора призовка за представяне на
документи, необходими за доизясняване на факти и обстоятелства, касаещи
проверката. На 19.02.2021г. по служебната електронна поща на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Д. били представени банкови извлечения от м. януари
2020г. до м. април 2020г., от които станало ясно, че липсва плащане на
обезщетението по чл. 222 ал. 1 от Кодекса на труда на СТ. М. СТ. с ЕГН -
**********.
Констатирано било, че кооперацията жалбоподател в качеството си на
работодател е начислила в разчетно-платежната ведомост за месец май 2020г.,
но не е изплатила на СТ. М. СТ. с ЕГН - **********, на длъжност „отчетник“,
2
обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на чиста
сума за получаване общо 1183.76лв., което е следвало да бъде изплатено в
срок до 31.05.2020г.
Нарушението било извършено на 01.06.2020г. и било установено на
08.02.2021г.
Според заключението от назначената съдебно-счетоводна експертиза,
както в първоначално разчетно платежна ведомост така и в коригираната
такава е начислено обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение на работника по чл. 222 ал. 1 от КТ. Начисленото
обезщетение /преди удържане на осигурителни вноски и данък/ в месец май
2020г. е в размер на 1183,76 лева за 14 работни дни. При брутно трудово
възнаграждение в размер на 1860,20 лева при дни в обезщетение от
11.05.2020г. до 10.06.2020г. наличие на 22 работни дни и при определено
средно дневно брутно трудово възнаграждение 84,55 лева се установява, че
начисленото обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на
СТ. М. СТ. по чл. 222 ал. 1 от КТ за месец май. 2020г. е в размерите
предвидени в КТ, както по първата така и по втората разчетно платежни
ведомости. В съдебно заседание вещото лице категорично твърди, че към
момента на извършване на проверката не са установени документи за
изплащане.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. Ц. Д., ЕМР. К. ИСМ., както и от приобщените по делото
писмени доказателства и заключението от назначена експертиза, които Съдът
възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си.
Съдът кредитира показанията на свидетелят Виолета Н.а Тодорова,
пестеливо, до колкото не противоречат на приетия от съда и кредитиран
доказателствен материал. На следващо място настоящата инстанция намира,
че няма как едва след ангажиране отговорност на кооперацията, нейни
служители със свидетелски показания да оборят констатациите по документи,
представени от самата кооперация в хода на проверката.
Показанията на СТ. М. СТ., съдът намира за предубедени, но
ответстващи на кредитираните гласни и писмени доказателства
При тази установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна
3
страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващият орган
са квалифицирали извършеното от кооперацията жалбоподател нарушение.
Изрично чл. 222, ал.1 от КТ сочи, че при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото
поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място
или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност
трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник
или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с
колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда
обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е
постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на
разликата за същия срок. На това право пък съответства задължение на
работодателя да го осигури. Като не е сторил горното, кооперацията
жалбоподател е извършила с действията си вмененото нарушение.
Правилно е приложена и нормата на чл. 414, ал. 1 от с.з. като е
наложено по вид наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, а размера от
1500лв. е минималният установен от законодателя и значително под
максимума от 15000лв. От друга страна не се установиха допуснати
съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и
при издаване на процесното НП. Не е налице и маловажност на случая, тъй
като се засягат правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на работещите.
Съдът не споделя възраженията изложени в жалбата и по същество от
процесуалния представител на жалбоподателя. Обезщетение за времето, през
което СТ. М. СТ. е останал без работа в размер на чиста сума за получаване
общо 1183.76лв., което е следвало да бъде изплатено в срок до 31.05.2020г.
Служебно известно на съда е, че цитираното гр.д.159/2000г. по описа на
Районен съд - Г. Т. е образувано по искова молба от 06.07.2000г., т.е.
нарушението вече е било осъществено когато делото е било образувано и
същото не може да се ползва като основание за неизпълнение нормата н
4
чл.222, ал.1 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира че жалбоподателят не представи
убедителни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения
водещи до отмяна на процесното НП.
С оглед този изход на делото на въззиваемата страна, но в случая
самостоятелния правен субект - ИА „Главна инспекция по труда“, следва да
получи и разноски по делото за осъщественото представителство от лице с
юридическо образования по делото. Сума от 120 лева съдът намира за
съответна на извършеното, ето защо тази сума следва да бъде възложена в
тежест на кооперация „Д.“. В тежест на кооперация „Д.“ следва да се
възложат и разноските по изготвяне на назначената по нейно искане съдебно-
счетоводна експертиза, в размер на 120лева.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-002066/50 от
14.05.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда“ - Д., с което на
Кооперация „Д.“, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление гр.
Г. Т., ул. „В. А.“ №*, ет*, за извършено нарушение по чл.222, ал. 1 от Кодекса
на труда, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на
труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Кооперация „Д.“, с ЕИК: ************* със седалище и
адрес на управление гр. Г. Т., ул. „В. А.“ №*, ет.*, да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ – С., сумата от 120 лева разноски за юрисконсултско
обслужване пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Кооперация „Д.“, с ЕИК:***********, със седалище и адрес
на управление гр. Г. Т., ул. „В. А.“ №*, ет.*, да заплати в полза на Районен
съд – Г. Т. направените по делото разноски в съдебна фаза /изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза/ в размер на 120/сто и двадесет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Генерал Тошево: _______________________
6