№ 21290
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110115109 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба Е. Д. М. срещу
Административен съд София - град, с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на
20 000 лв., представляваща неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на адм.д. № 269/2018 г. по описа на АССГ в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В исковата молба се твърди, че ответникът нарушава принципа за решаване на делата в
разумен срок, чрез бавене на делото, поради което ищецът е претърпял неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв.
Съдът при служебна проверка констатира, че между страните съществува производство
по гр. д. № 24126/2022 г. на 42 състав на СРС, като между двете производства е налице
пълен обективен и субективен идентитет. Производството е приключило с решение №
7787/28.04.2024 г. И по двете производства се претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер от 20 000 лв. за забавено разглеждане на адм. д. № 269/2018 г. по описа на
АССГ. Без значение е посоченият в исковите молби период на увреждането, доколко съдът
пред който е образувано първоначалното производство взема предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска до приключването на съдебното дирене - арг. от чл. 235, ал. 3
ГПК. В същият смисъл е и практиката на СГС, че периодът, за който се твърди увреждане е
ирелевантен (в този смисъл Определение № 2556/21.02.2024 г. по дело № 20231100512937
по описа за 2023 година по описа на СГС, ЧЖ-VI-Г състав, както и Определение № 49 от
29.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 257/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 582 от
14.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4426/2018 г., IV г. о., ГК и).
При така установеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1
ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. С тази
разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които
1
имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна
защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни
решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание
сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото производство и
посоченото по-горе производство по гр. д. № 24126/2022 г., е установен по несъмнен начин.
Искът е предявен срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковата молби
се визира едно и също основание на претенцията – за забавено разглеждане на адм. д. №
269/2018 г. по описа на АССГ. Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане - да
се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в размер на сума от 20 000
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15109 от 2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2