Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 105 Година 2019, 14.05. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....……
граждански състав ………………………
На първи март ………………..…...............………
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: …………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар ………………………….…… Жана Кметска
......…………………………………
Прокурор
……….....……………………………........……………........……………….………
като разгледа докладваното от ……….………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 567…… по
описа за …... 2017.….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по повод
исковата претенция на Е.Ц.П.-Наумова, ЕГН **********,***, против Л.С.Ч. -
нотариус вписан под № 600 на Нотариалната камара на Република България, с
административен адрес на нотариалната кантора град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“,
административна сграда „Сапфир“, ет. 2, офис 5 за осъждане на ответната по
делото страна да заплати на ищцата сумата от 208250 лева, представляваща обезщетение
за причинените и имуществени вреди, произтекли от виновното неизпълнение от
ответната страна на задължението и по чл. 578, ал. 4 от ГПК в размер на
½ идеална част от средната пазарна стойност на имота, предмет на
сделката по нотариален акт №36, том ІІ, рег.№1271, дело №233 от 19.04.2012
година, която сделка е била изповядана от нея като нотариус. Претендира се от
ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ответната по делото
страна чрез процесуалния си пълномощник оспорва така предявената против нея
искова претенция и моли същата като неоснователна и недоказана да бъде
отхвърлена. Също сочи доказателства.
Конституираното по
делото трето лице-помагач на страната на ответника чрез представителя си също
оспорва така предявения иск и отправя искане като неоснователен и недоказан
същия да бъде отхвърлен. Представя доказателства в подкрепа на изразеното становище.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от
събраните и ангажирани по делото доказателства, а и това не е спорно между
страните в настоящото производство, че ищцата и лицето Сотир Янков Наумов са
сключили граждански брак на 09.10.1998 година в град Несебър, който е прекратен
с влязло в сила решение №8346 от 10.06.2016 година, постановено по гражданско
дело № 53838/2014 година по описа на Софийски районен съд с развод като дълбоко
и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. Не е спорно също така, че
с нотариален акт №36, том ХХІ, рег. №10719, дело №3820 от 16.11.2005 година
същите са придобили по време на брака си недвижим имот, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг-запад“, община Несебър и представляващ самостоятелен търговски
обект - тип „заведение за хранене“, на площ от 110 кв. м. и тераса към него на
площ от 130 кв. м., находящи се на партерния етаж на южния близнак - офис
сграда, ведно с прилежащите към него 240/510 кв. м. идеални части от мястото, в
което е изградена сградата, съставляващо УПИ ХХІV-244 в кв. 4901 по сега
действащия ПУП на к. к. „Слънчев бряг-запад“, целия имот урегулиран от 510 кв.
м., при съответно посочени граници за сумата от 56000 лева, изплатена напълно и
в брой в деня на нотариалното оформяне на сделката.
Видно от
доказателствения материал, с пълномощно с нотариална заверка на подписа от
14.03.2012 година ищцата е упълномощила бившия си съпруг Сотир Янков Наумов с
правото да се разпорежда пълно и неограничено, като извършва всякакви правни и
фактически действия от нейно име и за нейна сметка, каквито прецени, със
съсобствения им, придобит по време на брака при условията на съпружеска
имуществена общност недвижим имот, предмет на разгледания по-горе нотариален
акт, включително да го продава, заменя и дарява, да учредява ипотеки и подписва
предварителни и окончателни договори, да го отдава под наем на когото прецени и
при условия каквито прецени, като получи напълно продажната /наемната цена/ за
него, както и да преупълномощава трети лица с правата по него и да договаря сам
със себе си. На 28.03.2012 година ищцата е оттеглила така даденото на Сотир
Янков Наумов пълномощно /лист №9 от кориците на делото/ с писмен акт -
оттегляне на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2502 от
28.03.2012 година и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 2503, том 1,
акт 110, и двете на Стоян Ангелов - нотариус с район на действие Районен
съд-Несебър, с рег. № 208 на НК. Така направеното от нея оттегляне на
пълномощното е било вписано в единния електронен регистър „Единство“. На
19.04.2012 година, с нотариален акт №36, том ІІ, рег. №1271, дело №233 от
19.04.2012 година Сотир Янков Наумов лично за себе си и като пълномощник на
ищцата е дарил на Калина Митева Наумова притежавания от тях при условията на
съпружеска имуществена общност и описан по-горе недвижим имот с предназначение:
за обществено хранене.
По делото не е спорно,
че с влязло в сила решение №409 от 09.01.2014 година по гражданско дело №
838/2013 година по описа на Бургаския окръжен съд са отхвърлени исковите на
ищцата в настоящия процес против Сотир Янков Наумов и Калина Митева Наумова за
обявяване за недействителен на основание чл. 24, ал. 4 от СК акта за дарение на
процесния недвижим имот, предмет на нотариален акт №36/2012 година на нотариус
с район на действие Несебърския районен съд като извършен без нейното знание и
съгласие и в нарушение на чл. 24, ал. 3 от СК, както и за прогласяване
нищожността на вече посочения договор за дарение на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 4-то от ЗЗД поради липса на основание за сключването му и за
установяване нищожност на основание чл. 40 във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3-то
от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави - договаряне във вреда на
упълномощителя, които последни два иска са били предявени при условията на
евентуалност. Не е спорно също така, че с влязло в сила определение №1970 от
29.09.2016 година, постановено по гражданско дело №749/2016 година по описа на
Бургаския окръжен съд производството по него е било прекратено поради
недопустимост на предявените от ищцата по настоящото дело искове за
прогласяване на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД на нищожността
поради липса на съгласие на договор за дарение, сключен с нотариален акт за
дарение №36/2012 година и евентуален такъв на основание чл. 42 от ЗЗД за
обявяване за недействителен/нищожен, евентуално относително недействителен по
отношение на нея поради липса на представителна власт на същия договор.
Ищцата
твърди в исковата си молба, че нотариус Л.Ч. при извършване на процесната
сделка не била изпълнила задължението си по чл. 578, ал. 4 от ГПК да провери
представителната власт на лицето Сотир Янков Наумов, явил се пред нея като неин
пълномощник. Тя не била проверила и валидността на пълномощното в единния
електронен регистър на нотариалната камара. Ако била сторила това, тя щяла да
установи, че същото било оттеглено по начина, посочен по-горе. С така
извършената сделка - дарение ищцата била лишена от имотите си без да придобие
адекватна насрещна престация, с което и била причинена имуществена вреда.
Съгласно разпоредбата на
чл. 73 от ЗННД във връзка с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполагала до доказване на противното.
Предпоставка, пораждаща деликтната отговорност на ответника била осъществяване
от последния на противоправно поведение /действие или бездействие/. За такова
ищцата сочи бездействието на ответника -нотариус и по-специално това, че не бил
изпълнил задължението си по чл. 578, ал. 4 от ГПК да провери представителната
власт на пълномощника Сотир Янков Наумов, както и че не бил направил проверка в
електронния регистър на нотариалната камара, където било вписано направеното
оттегляне на пълномощното.
Наред с други регистри,
публичен характер имала и информационната система към нотариалната камара,
съдържаща база данни - част от служебния архив на нотариуса. Справки по
електронен път от информационната система се извършвали чрез нотариалната
камара или чрез нотариус, съгласно чл. 2а от Наредба №32 от 29.01.1997 година
за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Съгласно чл. 9а от
същата, нотариусът бил задължен да въвежда и изпраща незабавно в
информационната система на нотариалната камара извлечения от пълномощни и
документи, с които са оттеглени пълномощни. Смисълът на създаването,
съществуването и въвеждането на информация в подобна система бил при
сключването на сделки нотариусът да може да направи проверка относно
представителна власт на пълномощника. Задължение на нотариуса, съгласно чл. 578,
ал. 4 от ГПК, било да провери представителната власт на лицата, които се явявали
пред него като пълномощници на някоя от страните. Тази проверка включвала както
представяне на документа, от който пълномощникът черпел представителната си
власт, така и проверка в информационната система.
Смисълът от
съществуването на информационна система, в която да се отбелязват всички
пълномощни, както и тяхното оттегляне бил да се извършват проверки в нея. При
наличие на такава система, в която били отбелязани всички пълномощни и тяхното
оттегляне, задължението на нотариуса да извърши проверка служебно произтичало
от разпоредбата на чл. 578, ал. 4 ГПК, която му вменявала да провери
представителната власт на пълномощниците на страните. Тази проверка следвало да
бъде извършена по всички възможни и достъпни за нотариуса начини, включително и
чрез проверка в създадената за целта информационна система.
Към момента на сключване
на сделката направеното оттегляне на пълномощното било вписано, поради което
Сотир Янков Наумов нямал представителна власт. Нотариусът Л.Ч. могла и била
длъжна да направи служебно проверка в информационната система на нотариалната
камара, каквато тя не направила. При извършване на тази проверка тя можела да
установи, че пълномощникът няма представителна власт поради оттегляне на
дадените му пълномощия. В този смисъл било налице противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в бездействие и поради това и първата предпоставка за
ангажиране на деликтната му отговорност. В резултат на това противоправно
поведение на ответника на ищцата била причинена имуществена вреда в размер на
припадащата и се ½ част от средната продажна пазарна цена на дарените
имоти, която тя би получила при продажбата им.
Ответната по делото
страна е оспорила тези твърдения, като в процеса е поддържала, че изискуемите
от закона действия при изповядване на процесната сделка били извършени от нея. Сочи,
че съгласно чл. 578, ал. 4 от ГПК, нотариусът бил длъжен да провери
представителната власт на лицата, което било сторено - тя снела самоличността
на явилите се лица, проверила съдържанието на представеното пълномощно, както и
обстоятелството, че последното е вписано в електронния регистър на нотариусите
„Единство“. Към онзи момент ответницата не си спомня дали било имало информация
за оттегляне на процесното пълномощно.
Твърди, че дори такава
информация да била вписана в базата данни на електронния регистър, нотариусът
нямал законово задължение да прави справка за оттеглянето на пълномощни в
регистър „Единство“. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, при всички нотариални удостоверявания във връзка с
учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът бил длъжен
да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2. Касаело се за националната база данни
„Население“, поддържана от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за
българските лични документи - „Национален регистър на българските лични
документи“. Ответницата счита, че няма императивна законова разпоредба, която
да задължава нотариуса да прави справки в електронната база данни. Въпросният
регистър нямал публичен характер, а ако се приемело, че има - следвало да е
налице основанието по чл. 41, ал. 2 от ЗЗД и вписването на оттеглянето в
регистъра да е противопоставимо на страните по сделката.
Изтъква на следващо
място, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, пълномощието се прекратявало с
оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на
пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или
пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Трайната и
непротиворечива съдебна практика, както и правната доктрина приемали, че
оттеглянето като форма за прекратяване на упълномощаването имало сложен
фактически състав, който завършвал с връчването на изявлението за оттегляне на
пълномощника. С оглед на това, счита, че не следва да бъде ангажирана
отговорността на нотариуса в случай, че страната, която претендира вреди не
била уведомила лицето, на което е предоставила пълномощие. Ищцата била
предявила други искове срещу страните по сделката, като с влезли в сила решения
различни съдилища били установили, че сделката е редовна и извършена при
валидно учредена представителна власт. В този смисъл, настъпилите вреди били
резултат от бездействието на ищцата и неуведомяването на пълномощника й за
оттегленото пълномощно. В най-добрия случай било налице съпричиняване или
алтернативно претендираните вреди не били пряка и непосредствена последица от
съставянето и вписването на нотариалния акт за дарение, а резултат от
бездействието на ищцата.
Третото лице-помагач
също твърди, че ответната страна в качеството и на нотариус не била реализирала
виновно поведение, в резултат на което да били причинени твърдените вреди.
Оспорена е причинно-следствената връзка между действието/бездействието на
същата и сочените за настъпили вреди. Оспорено
е и наличието на вина и противоправност на нейното поведение, като се
изтъква, че извършените действия били в изпълнение на вменените и законови
задължения. В тази връзка също се изтъква, че същата не била имала задължение
да направи справка в електронния регистър „Единство“, тъй като самия регистър
не бил публичен, съдържал непълна информация, а целта му била да служи на
нотариусите във връзка с архива им. За да произведе действие оттеглянето на
пълномощията по отношение на купувача, то трябвало така да бъде така разгласено,
че приобретателят да е узнал или да е могъл да узнае за извършената промяна.
Основателно в отговора на исковата молба се сочело, че нотариусът бил длъжен да
извърши съответни проверки в Национална база данни „Население“ и в Национален регистър
на българските лични документи, но не и в регистъра „Единство“.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 73 от ЗННД,
нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно
неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от
удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към последния,
предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД са общите
предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от
нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила
вреда; вина на длъжностното лице и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата. Наличието на причинна връзка между поведението на нотариуса и вредата
следва да се преценява конкретно, за всеки отделен случай, в зависимост от
фактите на делото.
Кръгът на задълженията
на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан
по императивен начин в разпоредбите на ГПК /конкретно чл. 578 и сл. от ГПК/, ЗННД
и Устава на нотариалната камара. Съобразно нормата на чл. 25, нотариусът е
длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява
тяхната воля и фактическо положение и да не допуска пропуски или бавност в
работата, които биха довели до накърняване на техните права. Съгласно чл. 578,
ал. 4 от ГПК, при издаване на нотариален акт лицата или техните пълномощници,
чийто изявления се съдържат в проекта за нотариален акт трябва да се явят лично
пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява самоличността,
дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
В конкретния случай
преди всичко липсват ангажирани каквито и да са доказателства, респективно
липсват данни за оттеглените пълномощия от страна на ищцата
ответната по делото страна в качеството и на нотариус да е била лично известена
и/или изобщо да е имала знание за този факт и въпреки това да е изповядала
прехвърлителната сделка и да е издала съответния нотариален акт. Настоящият
състав на съда намира, че само в такава една хипотеза може да се приеме, че същата
виновно не е изпълнила своето задължение за извършване на проверка на
представителната власт на пълномощника и принципно е накърнила интересите на
упълномощителя. В случая, следва да се приеме, че нотариусът е извършил всички
указани му от закона и дължими такива за действителното установяване на
представителната власт на лицето Сотир Янков действия, в резултат на които
същият е заключил, че те установяват по категоричен начин наличието на надлежно
упълномощаване на същия към момента на сделката. Представено е било пълномощно,
с което явилото се пред него лице се е легитимирало като пълномощник на другото
лице в нотариалното производство, което не е взело лично участие в същото, т.
е. ищцата. Наличието му следва да се приеме за достатъчно, за да го мотивира да
приеме, че с него е надлежно учредена представителна власт за явилото се пред
него лице Сотир Янков Наумов предвид това, че то е в съответната форма и с
необходимото съдържание. Съдът намира, че към настоящия момент липсва вменено
законово задължение за ответницата да извършва други действия, включително и
соченото от ищцата и по-специално проверка за това дали това пълномощно
междувременно не е било оттеглено. Следва да бъде изцяло споделено поддържаното
от ответната страна разбиране, че задълженията на нотариуса за извършване на
проверка в създадени и съществуващи регистри са ясно разписани в нормата на чл.
25, ал. 3 от ЗННД. Съобразно същата, при всички нотариални удостоверявания във
връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е
длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2 от същия
или това са Националната база данни „Население“ и Националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи - „Национален регистър на
българските лични документи“. Ако за същия съществуваше задължение да прави
проверка по твърдения начин и в сочения от ищцата регистър, то очевидно това
щеше да намери съответно изражение чрез изричното му упоменаване било в текста
на цитираната норма, било в нарочна създадена такава в тази насока или в друга
от имащ връзка законов или подзаконов нормативен акт. От така казаното се
налага извода, че липсва не само императивна законова, а изобщо разпоредба,
която да задължава нотариуса да прави справки в електронната база данни, която
е част от служебните архиви на всички нотариуси в Република България и като съвкупност
е организирана систематически и разположена на сървър, поддържащ се от
Нотариалната камара на РБ, каквото всъщност представлява информационната
система „Единство“, създадена в съответствие със Закона за изменение и
допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ДВ, бр. 59 от 2007 година, обн.
ДВ, бр.42 от 5 юни 2009 година/, с параграф 28 от който е прието изменение на ЗННД
за създаване на нов чл. 28б, регламентиращ именно създаването към Нотариалната
камара на посочената информационна система. Касае
се за установени вътрешни правила между нотариусите по смисъла на Наредба № 32 за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в частност на чл. 9а
от нея. Създадения единен електронен
регистър „Единство“ е за вътрешно ползване на нотариусите и няма публичен характер,
в какъвто смисъл е приетото в съдебната практика, на която се позовава
ответната страна и третото лице-помагач. Не би могло при това положение и в
частност при установената липса на законово задължение за проверка в коментирания
регистър да се приеме, че ответната по делото страна е допуснала противоправно
бездействие, което да обуславя от своя страна настъпването на сочените от
ищцата вреди.
Липсата на разгледания
елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, посочен по-горе
лишава от смисъл обсъждането и разглеждането дали са налице или не останалите предвидени
в нея предвид необходимостта, за да бъде същия изпълнен, те всички да са
налице.
По горните съображения
съдът намира предявената претенция за неоснователна, поради което и като такава
същата следва да бъде отхвърлена. Необходимо е да се посочи, че не е налице
надлежно сезиране на съда с искане за присъждане на законната лихва върху
претендирания размер главница, поради което и съдът не се произнася по такова.
Същото е заявено едва с постъпилата по делото от пълномощника на ищцата писмена
защита. Наред с това следва да се подчертае, че искане в тази насока не е
правено в нито едно от проведените съдебни заседания, а в първото има изрично
заявление на тази страна по делото, че няма възражения по доклада на съда,
съдържащ се в определението по чл. 140 от ГПК, препис от което и е бил надлежно
връчен.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ответната страна страна следва да бъде присъдена сумата от 4000 лева,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, в която се включва възнаграждението
на ангажирания по делото един адвокат. За тях са представени доказателства, че
същите са реално направени, каквото именно е изискването на приложимата правна
норма, за да бъдат възложени в тежест на другата страна по спора. На третото
лице-помагач, конституирано на страната на ответника, съобразно чл. 78, ал. 10
от ГПК разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Е.Ц.П.-Наумова, ЕГН **********,***, против Л.С.Ч. - нотариус
вписан под № 600 на Нотариалната камара на Република България, с
административен адрес на нотариалната кантора град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“,
административна сграда „Сапфир“, ет. 2, офис 5 за осъждане на ответната по
делото страна да заплати на ищцата сумата от 208250 /двеста и осем хиляди двеста и петдесет лева/
лв., представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди, произтекли
от виновното неизпълнение от ответната страна на задължението и по чл. 578, ал.
4 от ГПК в размер на ½ идеална част от средната пазарна стойност на
имота, предмет на сделката по нотариален акт №36, том ІІ, рег.№1271, дело №233
от 19.04.2012 година, която сделка е била изповядана от нея като нотариус.
ОСЪЖДА Е.Ц.П.-Наумова,
ЕГН **********,***, да заплати на Л.С.Ч. - нотариус вписан под № 600 на
Нотариалната камара на Република България, с административен адрес на
нотариалната кантора град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, административна сграда
„Сапфир“, ет. 2, офис 5 сумата от 4000 /четири
хиляди лева/ лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение е
постановено при участието на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ №2 като трето лице-помагач на страна на
ответника.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: