Решение по дело №2173/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 20.01.2020г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2173/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от *, съгласно който ответникът се е съгласил освен предоставената му от ищеца сума от 470 лв., да ползва револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *. Твърди се, че на 28.09.2017г. ответникът е активирал предоставената му от кредитора кредитна карта *с максимален кредитен лимит от 1000 лв., с което е поел задължение да върне ползваните средства по картата заедно с начислените лихви и такси. Изтъква се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018г., в резултат на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем като са останали дължими суми от 740,53 лв. за главница, от 23,23 лв. за договорна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и от 37,59 лв. за обезщетение за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г. Твърди се, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за главница и лихви по договора са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №491 от 25.04.2019г. по частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква, че ответникът не е страна по процесния договор за кредит тъй като липсват доказателства за предаване на уговорената сума както и за получаване и активиране на кредитната карта. Навежда доводи, че договорът е недействителен тъй като противоречи на закона. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени главни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуални искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *, съгласно който ищецът отпуснал на ответника револвиращ потребителски кредит от 1000 лв., като поел задължение да му издаде и предостави кредитна карта *, която да използва за извършване на безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари в брой от банкомати. Ответникът се задължил да върне предоставеното от ищеца финансиране като погасява усвоената част от кредита, заедно с начислените такси и лихви свързани с обслужването му, подробно описани в месечни извлечения изпращани от кредитора на посочения в договора му адрес. Размерът на дължимите минимална погасителна вноска, лихви и такси бил определен в договора. Кредитополучателят следвало да заплаща минимална месечна погасителна вноска според усвоената сума по кредита до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, като забавата на една или повече тях водела до предсрочна изискуемост на кредита и до възникване на задължение за заплащане на обезщетение за забава. Активирането на кредитната карта следвало да се извърши от ответника чрез въвеждане на ПИН, изпратен му от кредитора на посочен в договора адрес. На същата дата между страните е сключен и договор за кредит *. Съгласно договора ищеца предоставил на ответника финансиране в размер на 470 лв. за купуване на избрана от него стока, а ответникът се задължил да върне предоставената му сума заедно с начислената възнаградителна лихва и такси в общ размер на 512,30 лв. в срок до 01.09.2018г. на 12 месечни вноски. На 08.09.2017г. ищецът изпратил на посочения в договора адрес на ответника документи с товарителница, съдържаща номера на договора за кредит, която е получена от последния на 27.09.2017г. На същия адрес кредиторът изпратил и месечните извлечения за периода от 15.09.2017г. до 01.10.2018г. относно ползването на кредитната карта както и покана за доброволно изпълнение от 17.10.2018г. за заплащане на суми по нея от 765 лв. Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, на 23.04.2019г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение относно неизплатените вземания по кредита от 740,53 лв. за главница, от 23,23 лв. за договорна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и от 37,59 лв. за обезщетение за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 25.04.2019г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 30.08.2017г. до 28.12.2017г. от отпуснатия кредитен лимит са извършени безналични плащания на стоки /включително и плащането за покупка на стока за сумата от 470 лв., описана в договора за кредит */ и тегления на пари в брой, а за периода от 16.09.2017г. до 16.04.2018г. по кредитната сметка са заплащани и погасителни вноски. Вещото лице е констатирало, че след извършените погасявания по кредита са останали дължими 801,35 лв., от които 740,53 лв. за главница, 23,23 лв. за договорна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и 37,59 лв. за обезщетение за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Установено е съществуването на заемно правоотношение от *, по силата на което ищецът е предоставил на ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта, част от който реално е използван от последния за периода от 30.08.2017г. до 28.12.2017г. Сделката е действителна тъй като отговаря на изикванията на закона предвид сключването й в писмена форма и подписването й от ответника. При сключване на договора не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ като годишният процент на разходите от 44,90 % не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит може да бъде както реален, така и консенсуален. За ползване на кредитната карта от ответника свидетелстват както товарителницата за изпратените до него документи по договора от страна на ищеца с оглед изпълнение на процедурата по активирането й, така и последвалите безналични плащания на стоки и тегления на пари в брой както и плащания на погасителни вноски. При това положение за кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставеното му финансиране заедно с начислените лихви и такси в определения в договора срок. По делото, обаче не са налице доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на ответника, като поради настъпили обстоятелства по т. 17 от договора след 01.05.2018г. същият е изпаднал в забава като кредитът е станал предсрочно изискуем. По делото липсват доказателства за изпълнението на задължението на ответника да заплати на ищеца сумите от 740,53 лв. за главница, 23,23 лв. за договорна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и 37,59 лв. за обезщетение за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени в горепосочения размер.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за особен представител и за вещо лице от 675 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на К.И.Д. с ЕГН: ********** ***, че дължи на ******, сумите от 740,53 лв. /седемстотин и четиридесет лева и петдесет и три стотинки/ - главница, 23,23 лв. /двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и 37,59 лв. /тридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., представляващи задължения по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *от *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №491 от 25.04.2019г. по частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда К.И.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на ******, сумата от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №1219/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: