РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Монтана, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500185 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на АНГ. ЦВ. АЛ. против решение на Районен съд – Берковица от 12
април 2021 г. по гр. д. № 439/2019 г., с което е уважен установителен иск за
собственост на имот с идентификатор *, предявен от Т. Д. и е отменен
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 14/2018 г.
Жалбоподателката А.А. моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска по чл. 124 от
ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и да присъди деловодни
разноски.
На първо място се въвежда довод за недопустимост на обжалваното
решение, тъй като БРС е променил предмета на спора, приемайки, че
спорният имот е част от имота на ищеца, докато такова твърдение в исковата
молба не е било заявявано.
Изтъкват се и твърдения за неправилност на решението на БРС, който
не е обсъдил всички събрани доказателства, затова и изводите до които е
стигнал са необосновани. Посочват се и нарушения на процесуалните правила
по събиране на доказателства. Неправилно е приложен чл. 200, ал. 1 от ЗУТ
относно минималните размери на имоти в регулационни граници на
населените места.
1
Необсъдени останали и възраженията на А., че владението върху
сградата в спорния терен не доказва владение върху имота, съдът е оставил
без анализ и доказателствата относно упражняването на давностно владение
върху имота от страна на А. и семейството й.
Въззиваемият Т. Д. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена
без уважение. БРС задълбочено е обсъдил свидетелските показания и като е
взел предвид и заключението на вещото лице, е постановил правилно и
законосъобразно решение. Изтъква и противоречието в тезата на
възивницата, че от една страна недопустимо е придобиване на имота по
давност, тъй като той не отговаря на изискванията за минимални площ и лице,
но в същото време А. се е снабдила с нотариален акт за собственост по
давност на същия маломерен имот.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови
доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните
в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Въззиваемият Т. Д. е предявил пред Берковския районен съд иск с
правно сонование чл. 124 от ГПК срещу А.А. за признаване за установено
правото му на собственост върху имот с идентификатор *по ККР на с. *, обл.
*с площ 178 кв.м. Обосновал е правния си нтерес с това, че А. се снабдила с
нотариален акт № */2018 г., издаден по обстоятелствена проверка, за
собственост върху същия имот.
Първоинстанционният съд е приел, че представеният писмен договор за
продажба от 1958 г., сключен между С.К. и Р.Д. (баща на ищеца) не е породил
вещно-транслативен ефект поради липсата на изискуемата нотариална форма.
Този акт обаче е поставил началото на довностно владение, упражнявано явно
и несмущавано от Р.Д., а след смъртта му от сина му Т.Д. до настоящия
момент. БРС се е позовал на свидетелските показания, от които е извел данни
за фактическата власт върху дворното място.
Съдът е разгледал и заключението по съдебно-техническата експертиза,
проследяващо регулационните изменения и е приел, че е налице идентичност
между имот пл. № *в кв. *по плана на село *от 1964 и процесния имот.
Отхвърлил е възражението, че е недопустимо придобиване по давност
на имот, който не може да бъде обособен в самостоятелен такъв поради
недостатъчна площ и лице, като е изложил мотиви, че ищецът не е
упражнявал владение върху реална част от друг имот.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което
го потвърждава.
От представения писмен договор за продажба от 27 март 1958 г. се
2
установява, че е постагнато споразумение С.К. (дядо на въззивницата) да
продаде на Р.Д. (баща на въззиваемия) 300 кв. м. от собствения си имот, като
продаваемата част се присъедини към имота на Д.. Продадената част е
описана чрез съседи, без посочване на кадастрален номер или други
идентифициращи белези по плана на селото.
Този договор не е сключен в нотариалната форма, предвидена като
такава за действителност на договори за перхвърляне на права върху
недвижими имоти. В документа обаче изрично е отбелязано предаването на
владението върху продадената земя, затова съдът приема, че от 27 март 1958
г. Т.Д. е установил фактическа власт с намерение на собственик и в резултат
на упражненото давностно владение е придобил спорния имот.
Показанията на свидетелите Л.А., М.З., К.Г., Й.М. и З.З.
безпротиворечиво установяват, че спорното място е използвано единствено
от семейството на въззиваемия: неговите родители имали там стопанска
постройка за животни, която е разрушена към настоящия момент. Спорният
имот е затревен, не се обработва и граничи с имот на родителите на Т.Д..
Единственият свидетел, който твръди, че имотът се ползва от А.А., е нейният
син М.А.. Неговите показания обаче са изолирани, не се подкрепят от
останалите събрани доказателства, а е налице и ангажираност с каузата на
въззивницата, негова майка, поради което МОС не намира да са достоверни и
обективни.
През целия период на упражняване на фактическа власт както Р.Д., така
след смъртта му и неговият син Т.Д. са демонстрирали намерението си на
собственици, правата им върху имота никога не са били оспорвани от
прехвърлителя С. К. или неговите наследници.
Въззивният съд намира за неоснователно възраженето на А.А., че е
недопустимо придобиване по давност на имот, който не съответства на
изискванията за минимална площ и лице, за да бъде обособен в
самостоятелен имот. Още в документа от 1958 г. изрично е посочено, че
купената земя е в съседство с имота на купувача Р.Д.. В същия смисъл са и
показанията на всички свидетели: спорният терен е съседен на имота на Т.Д..
Не се касае до придобиване на отделен имот, а до присъединяване на терен
към съществуващ самостоятелен урегулиран имот, поради което не се
прилага изискването това придавано място да отговаря на нормите за
самостоятелен обект. Налице е хипотезата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ: придобива
се по давност имот, който се присъединява към съседен без остатък.
В кадастралната карта процесното дворно място е било обособено като
самостоятелен имот без да има данни на какво основание, присвоен му е
идентификатор. Това очертаване в картата като отделен имот обаче не
променя собствеността. От съществуващия имот пл. № *регулационно са
оформени два съседни имота с отделни идентификатори без това да засяга
правото на собственост.
Следва да се отбележи, че по делото има дани за идентичност на
3
процесния имот *с поземлен имот с пл. № *в кв. *по плана на с. *от 1964 г. В
този смисъл е издадено удостоверение от Община *(л. 63 от делото на БРС).
Безспорно е, че имот пл. № *е бил собственост на Р.Д. и наследен от
въззиваемия, такива са и записванията в регулационните планове, проследени
от вещото лице.
МОС намира, че процесният имот е собственост на Т.Р., придобит по
наследство и давност. Констатаците в нотариален акт № */2018 г., че
собственик на имота е А.А. са опровергани, поради което на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК този акт следва да бъде отменен, за да отпадне
легитимиращото му действие като титул за собственост в полза на А.А..
При съвпадането на изводите на двете инстанции МОС потвърждава
обжалваното решение на БРС. При този изход на процеса на въззиваемия Т.Д.
се дължат разноските, направени във въззивното производство, но той не е
представил доказателства за такива, поради което съдът не присъжда
разноски.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Берковица от 12 април
2021 г. по гр. д. № 439/2019 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4