Мотиви по
НОХД №3341 по описа на СГС, НО, 3-ти състав за 2019 г.
Обвинението е повдигнато от Софийска градска
прокуратура (СГП) срещу И.Б.Т. за това, че на 05.01.2017 г. около 07:38 часа в
гр.София, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка
„БМВ”, модел „Х5” с рег. № ********, движейки се по бул.”Симеоновско
шосе” в лявата от двете пътни ленти с посока на движение от бул."Г. М. Д.”***
в района на №48 нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал. 2
от Закона за движението по пътищата: „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“
като не намалил скоростта на движение и не спрял, въпреки, че е имал техническа
възможност да възприеме, намиращата се в лентата за движение на управлявания от
него лек автомобил пешеходка Ж.И.Д.с ЕГН **********, представляваща опасност за
движението и да спре преди мястото на удара с нея, вследствие на което реализирал
пътнотранспортно произшествие с пешеходката Д., като по непредпазливост
причинил на смъртта на същата- престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В хода на съдебното производство са
конституирани като частни обвинители И.Д.- баща на починалата и Й.Й.- син на починалата. От тяхно име като повереник в
производството се явява адвокат А.В..
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия, като счита, че фактическата обстановка е безспорно установена и
доказана от събраните в хода на наказателното производство доказателства.
Установени по безспорен начин са мястото, времето и начина на извършване на
престъплението от подсъдимия. Твърди, че събраните доказателствени материали, а
именно показанията на разпитаните свидетели, както и заключенията на вещите
лица по извършените СМЕ, ВТЕ, СХЕ, КМАТЕ не оставят съмнение относно
съпричастността на подсъдимия към извършеното престъпление, а правната
квалификация твърди да съответства на извършеното деяние. Сочи, че на процесната дата, при управление на МПС, лек автомобил,
марка „БМВ“ подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и
не е спрял след като е имал техническа възможност да възприеме намиращата се в
лентата му за движение пешеходка Ж.Д. и да спре преди мястото на удара с нея, в
следствие на което е участвал в ПТП с пешеходката и по непредпазливост е
причинил смъртта й. Посочва, че според назначената в съдебна фаза КМАТЕ
скоростта на лекия автомобил „БМВ“ в района на произшествието е била около 56
км/ч. При така определената скорост на движение опасната зона за спиране на
управлявания от Т. автомобил е била около 39 м., осветеността от фаровете му е
била около 53 м, поради което заключава, че той е имал възможност да възприеме
пешеходката върху платното за движение на разстояние, значително по- голямо от
осветената зона на къси светлини и видимостта в зоната на ПТП е била по- голяма
от опасната му зона. С оглед на това счита, че подс.Т.
е станал причина за осъщественото ПТП като водач на лекия автомобил, тъй като
не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращата се на платното за
движение пешеходка Ж.Д., въпреки че е имал тази възможност. Намира, че в този
смисъл са изводите на назначената комплексна експертиза, които кореспондират с
показанията на разпитаните свидетели. При така възприетата от него фактическа
обстановка счита, че подс. Т. е осъществил с деянието
си от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. По
изложените причини, моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. При
определяне на наказателната отговорност на подсъдимия И.Т., счита, че следва да
се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства необремененото му
съдебно минало и наличното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Ж.Д.. Твърди, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което счита, че на същия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, определено по размер при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно около минимума, предвиден в закона, което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено, както и да му се наложи на основание чл.
343 г от НК съответно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
Повереникът на частните обвинители-
адв. В. заявява, че от името на своите доверители поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу И.Т.,
така както е внесено и се поддържа от прокурора. Счита, че на фазата на ДП и в
хода на проведеното съдебно следствие се установи фактическата обстановка,
която по никакъв начин не се различава от описаната в ОА. Твърди, че са събрани
достатъчно доказателства, доказващи вината на подсъдимия за това, че на
05.01.2017 г. при управление на лек автомобил „БМВ“-Х5 е нарушил разпоредбите
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на намиращата
се на платното за движение пешеходка Ж.И.Д.. Излага фактическата обстановка,
така както я намира за установена по делото.
В тази връзка заявява, че пострадалата,
докато е изчаквала на двойната непрекъсната линия, насрещно движещите се
автомобили да преминат е била обърната с лице към спирката на автобусите,
идващи в посока от „Околовръстен път“ към бул. „Г.М.Д.“. Заявява, че
подсъдимият Т. не е забелязал намиращата се на платното за движение пешеходка и
я е блъснал с предната си лява част на автомобила, като описва и механизма на
ПТП, така както намира, че същият е бил реализиран с участието както на подс. Т., който е ударил първи с управлявания от него лек
автомобил пешеходката, така и на св. Е.Д., управлявал т.а.Фолксваген Транспортер, който е ударил след отхвърлянето на
пострадалата към неговия автомобил. Сочи,
че в следствие на втория удар тялото на пешеходката Д. се понесло по асфалта на
бул. „Симеоновско шосе“ в посока към десния тротоар,
гледано в посока на движение на лекия автомобил „БМВ“, като спряло в дясната
пътна лента на около 2,5 м. от него. В следствие на настъпилото ПТП пешеходката
Д. получила несъвместими с живота травми и починала. Твърди, че тази фактическа
обстановка се подкрепя, както от разпитите на свидетели, чийто показания следва
да бъдат изцяло кредитирани, така и от изготвените по делото експертизи. В тази
връзка прави подробен анализ на част от показанията на разпитаните свидетели,
като счита, че на база на същите не се установява на първо място в дясната
пътна лента пред процесния автомобил, управляван от подс. Т. в неговата посока на движение да е имало други
автомобили, които да се пречили на видимостта на подсъдимия, като намира, че
показанията на св. В.Х. по този въпрос се потвърждават и от приложения по
делото видеозапис от района на кръстовището непосредствено след мястото на ПТП.
Твърди, че на база показанията на същия свидетел, който сочи, че е имал пряка
видимост пред автомобила си чак до светофара, намиращ се на кръстовището след
мястото на ПТП по посока на движението, се установява че свидетелят е могъл да
забележи пешеходката, ако тя е била пресякла пред неговия автомобил, макар в
конкретния случай да не е видял пресичащ пешеходец, а е забелязал само тялото
на пострадалата, оприличавайки го на найлон, едва когато е било отхвърлено от
удара с товарния автомобил „Фолксваген“ и се е движело над земята. Коментира и
показанията на св. С.Г., който е стоял в района на спирката на автобусите в
посока бул. „Г.М. Д.“, когато е чул удара и е видял процесният
лек автомобил да спира в лентата по посока на движението към „Околовръстен път“,
като посочва, че според свидетеля предна лява гума на автомобил „БМВ“ в
момента, когато той го е видял да спира е била застъпила непрекъснатата осева
линия, разделяща двете платна за движение на бул.„Симеоновско
шосе“. Твърди, че това обстоятелство показва неадекватното поведение на
подсъдимия, като сочи, че е логично, когато усетиш удар в лявата част на
автомобила си, инстинктивно да се опиташ да завиеш на дясно, а не на ляво,
както е сторил подс. Т. в конкретния случай.
Коментира и показанията на свидетеля Д. относно обичайният маршрут на
предвижване на пострадалата сутрин на път за работното й място. Отделя внимание
и на изготвената по делото АТЕ от вещото лице И.Т. относно щетите по л.а.„БМВ“-Х5,
управляван от подс. Т., като сочи, че описаните от
в.л. деформации и подбитостите по предния капак на
автомобила са описани и заснети в протокола за оглед на местопроизшествие и
изготвения към него фотоалбум, от които се установява, че подбитостта
на предния капак, в зоната над левия фар с размер около 25 см. по цялото
продължение над фара е мястото,с което е
контактувало тялото на пострадалата, преди с главата си да достигне челното
стъкло. Твърди, че по размера на това увреждане може да се съди, че тялото е
било обърнато странично към лекия автомобил, тъй като разстоянието от земята до
зоната над фара кореспондира с разстоянието около таза на пострадалата.
Твърди, че тези деформации
доказват още веднъж механизма на ПТП-то, като заявява, че тялото на
пострадалата е било ударено с предната лява част на лекия автомобил „БМВ“ в
областта над левия фар и в този момент е било повдигнато нагоре, като главата е
достигнала и счупила челното стъкло в ляво, завъртяло се е и е счупило и лявото
странично огледало, след което е било отхвърлено към насрещно движещия се
товарен автомобил „Фолксваген“, като не е падало на земята, а директно е
отхвърчало към неговата предна част. Посочва, че от изслушаната и приета
комплексна експертиза и обясненията на вещото лице Б. в съдебно заседание,
става ясно, че инициалният удар по отношение на пострадалата Д. е бил в
областта на дясното рамо и таза в дясно откъм гърба, което може да се обясни с
инстинкт за самосъхранение на пострадалата, завъртайки тялото си в момента преди
удара с цел да се предпази. Твърди, че от заключението на същата експертиза
става ясно, че пешеходката е стояла неподвижно в лентата за движение на лекия
автомобил „БМВ“, като намира за оборени твърденията на подсъдимия за наличието
на товарен автомобил- бус в пътната лента преди него.
Сочи, че такъв автомобил не е забелязан от никой свидетел, като и от приложения
по делото видеозапис не се вижда преминаване през кръстовището, намиращо се
непосредствено след мястото на ПТП на такъв бус. Посочва,
че в тази насока са и отговорите по допълнителната АТЕ, приета, изготвена в съдебна
фаза. Отбелязва, че по делото не са събрани данни за движението и начина на
придвижване на пешеходката в момента на удара, освен данните по експертизите за
мястото на удара, което е в подкрепа на тезата, че пешеходката е стояла около
осева линия и по- скоро в лявата част на лявата пътна лента в платното за
движение на автомобили в посока от бул. „Г.М.Д.“*** път. Посочва още, че от
изготвените експертизи се установява, че процесният
лек автомобил се е движил със скорост около 50 км/ч, според заключенията от ДП,
съответно със скорост от 56 км/ч, според последното заключение, изготвено в
съдебна фаза, в която връзка е било изменено и обвинението. Твърди, че в района
на ПТП е било налично работещо улично осветление по време на настъпването му,
поради което моли съда да не кредитира изготвената по делото експертиза в
частта на вещото лице И.Т., а да кредитира особеното мнение на вещото лице П.,
като счита, че тази експертиза относно осветената част пред автомобила е изготвена
за „свои хора”. Твърди, че в практиката си е видял доста назначени експертизи,
по които вещото лице И.Т. е бил назначен и които той е изготвил, като голяма
част от тях са за подобни случаи в гр. София и с механизма за настъпване на ПТП
и условията на пътната обстановка сходни с тези по настоящето дело, които са
често срещани за гр.София. Твърди, че до този момент не е видял в нито една от
стотиците експертизи по граждански и наказателни дела на инж.Т., нито в която и
да била друга експертиза подобно становище. Посочва, че в практиката се приема
осветената част на фаровете в разстояние на около 50 м. пред левия фар и около
65 м. пред десния фар за зона, в която водачът е могъл да забележи пешеходеца. Подчертава,
че това становище на вещото лице противоречи и на показанията на свидетеля В.Х.,
който заявява, че е имал видимост чак до светофара и ако е пресякла пешеходката
би могъл да я забележи. Същото противоречи и с приложение по делото видеозапис,
от който се наблюдава движението на пешеходци в района без никакъв проблем,
като обръща внимание, че разделителната способност на камерата е доста по-малка
от способността на човешкото зрение. Твърди, че въпрос на преценка на съда е,
каква би трябвало да бъде правилната реакция на водача на лекия автомобил „БМВ“
в момента, в който се е намирал на 125 м. преди мястото на удара и е могъл да
забележи намиращия се на платното за движение пешеходец, като сочи, че съгласно
трайната съдебна практика, обективирана и в ТР №
28/1984 г. на ОС, НК, пешеходецът е опасност за движението от момента, в който
с действията си покаже, че ще навлезе на пътното плато. Твърди, че в настоящия
случай пешеходката, намирайки се на платното за движение е била опасност за
движението от един доста по-ранен момент. В такива случаи на възникване на
опасност за движението единствената правилна и законосъобразна реакция на
водача според него е аварийно спиране, като за такова действие от страна на
подсъдимия не са събрани никакви данни. Моли съда да кредитира изцяло особеното
мнение на вещото лице П. по тази експертиза, което намира за правилно и
обосновано.
Моли съда да
не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, както и
допълнителните такива, като счита, че те изграждат негова защитна версия и по
никакъв начин не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди,
че по делото не са събрани доказателства тялото да е местено по никакъв начин,
като посочва, че подсъдимият не е могъл да даде логично обяснение как точно, в
коя посока е преместено тялото, кой го е преместил, защо е било необходимо да
се мести и да се върти обратно. Посочва, че тези негови обяснения не
кореспондират и със свидетелските показания на свидетеля Х., който заявява, че
е видял тялото да се носи като найлон, преминавайки през едното и стигайки до
другото платно, където е установено. Твърди, че обясненията на подсъдимия по
този въпрос- за местенето на тялото не кореспондират и със следите, които са от
провлачване по асфалта, описани в протокола и
фотоалбума. Заявява, че няма следи, няма и петна кръв, описани на мястото, на
което подсъдимият заявява да се е установило първоначално тялото на
пострадалата, поради което намира, че обясненията му не кореспондират с нищо.
Сочи, че от приетата КСМАТЕ на вещите лица К., У., М.
и Г. се потвърждават всички изводи на предходните експертизи, а именно, че
подсъдимият Т. е управлявал автомобила със скорост около 56 км/ч, не е имало
автомобили, движещи се в неговата посока пред него, които да му ограничават
видимостта, могъл е да забележи намиращата се на платното за движение пешеходка
Ж.Д. на разстояние от 53 м., но поради закъснението с реакцията си при
осветяване на пешеходец върху платното за движение е реализирал ПТП с нея.
Сочи, че от обективна страна подсъдимият Т. е нарушил правилата за движение по
пътищата като не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не е
намалил скоростта и не е спрял, след като е имал техническа възможност за това
да възприеме намиращата се в лентата за движение на управлявания от него лек
автомобил пешеходка, в следствие на което е участвал в ПТП с нея, което е в
пряка причинна връзка с нейната смърт. Сочи, че от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при непредпазливост като форма на вината по смисъла на
чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като водач на МПС е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. С оглед на това моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
По отношение на наказанието сочи,
като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено чистото съдебно минало
на подсъдимия. Твърди, че отегчаващи обстоятелства- няма, но преценени в
тяхната съвкупност смекчаващите вината обстоятелства не са многобройни- налице
е само едно такова, нито пък са изключителни по своята същност. Ето защо счита,
че наказанието, което следва да му бъде наложено е това, което е поискано и от
прокурора.
Частният обвинител И.Д. заявява, че вече 6 години се води делото и
подсъдимият, когото нарича „убиец”, защото който отнема човешки живот така се
нарича, не е намерил сили той или чрез неговите адвокати да дойде да му изкаже
съболезнования за случилото се. Заявява, че това за него е просто непростимо
държание и поведение. Сочи, че всяка година в деня, в който е станало ПТП, той
ходи на мястото на убийството на своето дете и твърди, че в 7,35 часа е
по-скоро светло вече, отколкото тъмно, както и че деня, в който се е случи това,
не е имало нито мокър асфалт, нито нищо. На следващия ден, на 6-ти вече се е развалило
времето и твърди, че той това никога не може да забравя, поради което сочи, че
това, което се е говорило от свидетелите по делото, че е имало мъгла, че бил
мокър асфалтът и т.н. не е вярно. Твърди, че времето е било сухо и студено.
Сочи, че той е от 47 г. шофьор и всеки ден кара по София, всеки ден има десетки
такива хора, които пресичат, и ако той не внимава на пътя, то задава въпроса
трябва ли да ги блъска тези хора, дори да не пресичат правилно. Твърди, че е сигурен,
че неговото дете е стояло на осевата линия и господинът, докато е карал най-
вероятно не е внимавал и е нарушил правилника, като е бутнал детето му и е
предизвикал смъртта му.
Частният обвинител Й.Й. заявява, че няма какво да добави и поддържа казаното от адв. В..
Защитникът на
подсъдимия Т.- адв.Н.Д. оспорва тезата на обвинението,
като поддържа, че произшествието е настъпило по начин, различен от посоченото в
обвинителния акт. Твърди, че при внимателен анализ на доказателствените
материали може да бъде направен извод, че инициалният удар е настъпил не от
автомобила на подсъдимия Т., а от товарния автомобил „Фолксваген“, който е бил
управляван от свидетеля Д. и се е движил в платното за движение в посока от Околовръстен
път към Центъра. Моли да бъде отчетено, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин, това, че първият удар на пострадалата с един от двата
автомобила е бил в областта на десния крак в момент, когато тялото е било
изправено, което според защитата съответства на пресичане на пешеходката от
дясно на ляво по посока на движение на автомобила на Т., което е бил и
обичайния маршрут на Д.. Именно това е било вероятното положение на тялото и в
момента на първоначалния удар- обърната с дясната си страна по посока на
движение на товарния автомобил и с лице към спирката на градския транспорт.
Защитникът поддържа, че тезата му се подкрепя и от безспорно установените
обективни находки по тялото на пострадалата- ясно видим отпечатък от преден ляв
фар на товарния автомобил в областта на дясното бедро, открито забито парче от
счупено стъкло (съответно на такова от автомобилен фар) в цепковидна
рана на крака, полепнали люспи боя по кожата на пострадалата в областта на
гърдите и шията и открити косми по чистачките на товарния автомобил. На тези
основания твърди, че пострадалата е била ударена първоначално не от лекия
автомобил БМВ, управляван от подсъдимия, а от този, управляван от свидетеля Д..
Моли да бъде отчетено и това, че по автомобила на този свидетел са открити и
следи от удар на главата на пострадалата с предното му стъкло, както и самият
първоначален досег с изправеното тяло на Д. е довело до увреждане в предната
част на автомобила и изтичане на течност, която е било причина той да няма
възможност да продължи да се движи на собствен ход. Моли да бъде отчетено това,
че установените повреди по автомобила на подсъдимия са били незначителни и
съответстват на това тялото на пострадалата да е била в досег с него след като
вече е било ударено от товарния автомобил. Извън посочените обективно
установени обстоятелства моли да бъде отчетено и това, че свидетелката Я. е
чула звук от два удара (непосредствено един след друг), което кореспондира и с
показанията на свидетеля Г., който също е чул два удара и е категоричен, че е
чул спирачки преди първия, което не съответства на механизма на настъпване на
произшествието, възприет от държавното обвинение, тъй като по делото е
установено, че подсъдимия Т. не е възприел пострадалата и не е правил опит за
аварийно спиране пред удара с тялото й.
Защитникът оспорва тезата на обвинението, че
изготвения огледен протокол съответства на
поддържания от обвинението механизъм на настъпване на произшествието, като
твърди, че няма как управлявания от подсъдимия автомобил да спре на разстояние
пет метра след мястото, което е прието за това на инициалния удар, тъй като
автомобилът се е движил със скорост от около 50 км/ч и опасната му зона
(разстоянието на което той обективно е могъл да спре при предприето аварийно
спиране) е било 39 метра. Оспорва и отразеното в приетите комплексни
експертизи, че мястото на втория удар е било на 9, 1 метра преди ориентира в огледния протокол, като поддържа, че ако това е вярно то
тялото на пострадалата е летяло около 15 метра между двата удара, което
противоречи на застъпената в експертизите теза, че летежното
разстояние е било 9, 6 метра. На база на посочените несъответствия между
отразеното в протокола и изводите на експертите се поддържа, че същият е изготвен,
след като и тялото на пострадалата и двата, участвали в произшествието
автомобили са преместени. Ето защо моли да не бъдат отчитани данните, отразени
в него като достоверни и да се приеме, че този протокол не може да бъде ползван
за изясняване на механизма на произшествието.
Защитникът поддържа, че в хода на производството не е
било установено къде пешеходната е предприела пресичане на пътното платно,
каква е била посоката и скоростта й на движение, какво е било теглото й, дали
пред автомобила, управляван от подсъдимия Т. се е движил в лявата лента за
движение друг автомобил, който е възпрепятствал видимостта му, както и дали в
насрещното платно са се движили с включени светлини други автомобили, които са
били причина за възникването на т. нар. „ефект на Пулфрих“,
който допълнително е затруднявал видимостта. Всички тези неустановени
обстоятелства не дават възможност да се установи механизма на настъпване на
произшествието, респективно не могат да доведат до извод, че подсъдимият е
допуснал нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е довело до
смъртта на пострадалата.
При условията на алтернативност предлага да бъде
прието, че не автомобила на подсъдимия е причинил първия удар на пострадалата,
а в случай, че не се възприеме тази теза да се прецени, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като пострадалата не е могла да бъде
възприета преди произшествието, респективно не е представлявала опасност на
пътя, която да наложи предприемане на аварийно спиране от страна на подсъдимия Т..
На тези основания предлага подсъдимия да бъде признат
за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение и при условията на
алтернативност в случай, че бъде признат за виновен да му бъде наложено
минимално наказание, като бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства съществено съпричиняване от страна на пострадалата, лошата
метеорологична обстановка, лошата видимост, липсата на предходни нарушения на
ЗДвП от страна на Т. и добрите му характеристични данни. Моли ако бъде наложено
наказание, то да бъде отмерено при приложение на нормата на чл.55 НК.
Защитникът на
подсъдимия Т.- адв.Т.Н. заявява, че се присъединява изцяло към заявеното от колегата си- адв.Д., който е направил изключително точен и прецизен
анализ на материалите по делото, поради което поддържа неговото становище и моли
съда да се произнесе в тази насока.
Подсъдимият И.Т. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение.
Заявява, че поддържа изцяло казаното от защитниците си и няма какво
да допълни. Заявява, че много съжалява за
загубата на пострадалата и много пъти е искал да изкаже своите съболезнования
на близките й, но предвид обстановката и настроенията в залата, това не е било
подходящо и поради тази причина не го е направил. Сочи, че този инцидент е променил
в действителност и неговия и на семейството му живот. Заявява, че счита себе си
за честен, достоен и добър гражданин, който служи на нашата Република, поради
което смята, че съдът като вземе предвид всички тези обстоятелства и с оглед мисията
на правораздаването, намира, че има достатъчно основания да бъде обявен за
невиновен в каквато насока е и молбата му.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Б.Т. е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, с висше образование, семеен, работи,
неосъждан, с
ЕГН **********. Същият е с много добри характеристични данни. Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС и се води водач на МПС с издържан изпит за
придобиване на правоспособност с
протокол №5138/2003 г. за категория „В“. Същият има издадено СУМПС №*********
валидно от дата 07.11.2013 г. до 07.11.2023 г. за категория „В, АМ, В1“ и
актуален статус „валиден“. Към 18.04.2022 г. подс.Т.
не е лишаван от право да управлява МПС и не му е отнемано СУМПС. Към датата на
инкриминираното деяние по настоящето дело, подс. Т.
не е имал актуални нарушения по ЗДвП, като последните му такива са били от 2011
г. След инкриминираното по настоящето дело деяние, на същия са били налагани
административни наказания с издадени срещу него фишове- 3 бр. за 2018 г. във
връзка с нарушения, свързани с управление на МПС с превишена скорост в населено
място.
Починалата Ж.Д. живеела в гр. София,
кв. Витоша, ул. ********заедно със своя син- ЧО Й.Й.
и баща си- ЧО И.Д.. Д. работела в МВР, в сграда, находяща
се на ул. Княз Борис и бул.Ал.Стамболийски, като обичайният й маршрут за
предвижване до местоработата й бил от апартамента, в който живеела до спирка на
автобус 67 на бул. Симеоновско шосе в посока Центъра
(съответно в посока бул.Г.М.Д.)***, откъдето хващала метрото и слизала на метростанция „Сердика“ на площад Св.Неделя, след което
вървяла пеша до местоработата си. За да вземе автобус 67 от бул.Симеоновско шосе в посока Центъра, починалата Д. трябвало
да пресече самия булевард, тъй като жилищният блок, в който живеела, се намирал
от дясната страна на булеварда погледнато в посока от Центъра (от бул. Г.М.Д.) към
Околовръстен път. За да стигне до спирката на автобус 67 в посока Центъра
(посока бул.Г.М.Д.), починалата Д. трябвало да пресече бул. Симеоновско
шосе, като за тази цел имало поставена светофарна уредба, пропускаща движещите
се МПС в двете посоки на бул. Симеоновско шосе, както
и пешеходците, пресичащи бул.Симеоновско шосе (т.н.
пешеходен светофар), намираща се на около 30- 40 метра преди самата спирка на
автобуса в посока Центъра- т.е. спирката в посока Центъра се намирала след
светофарната уредба. Самият светофар регулирал и кръстовище образувано от бул. Симеоновско шосе и пресечка в дясно, гледано по посока от
ул.Околовръстен път към Центъра.
В района на спирката на автобус
67 в посока Центъра на бул. Симеоновско шосе- спирка “кв.Витоша”
(от която пострадалата взимала автобуса, за да стигне до бул. Г.М.Д.)*** шосе
бил предназначен за движение в двете посоки, като във всяка посока имало по две
пътни ленти. Към онзи момент- 05.01.2017 г. двете посоки за движение не били
разделени с мантинела, а само с двойна, непрекъсната,
разделителна линия- М2. Било обичайна практика пешеходците да пресичат бул. Симеоновско шосе в района на самата спирка, а не на
светофарната уредба, намираща се малко преди спирката в посока Центъра.
В района на настъпилото ПТП, а
именно- в пътния участък до №48 на бул.Симеоновско
шосе, пътното платно било с широчина 13,8 м с две пътни ленти във всяка посока.
В посока от бул. Г. М. Д. *** път дясната пътна лента била с широчина 3,3 м. а
лявата с широчина- 3,5 м., разделени помежду си с прекъсната разделителна линия
М3. Двете пътни ленти за движение в обратна посока- от ул. Околовръстен път към
бул. Г. М. Д. били разделени помежду си с прекъсната линия М3, като всяка пътна
лента била с широчина от по 3,50 м. Лентите в двете посоки за движение били
разделени помежду си с двойна непрекъсната линия М2. Асфалтовата настилка към
05.01.2017 г. била мокра, тъй като времето било мрачно, облачно и дъждовно-
ръмяло леко дъжд, като самото пътно платно било без дупки и неравности, а
участъкът от пътя бил прав, с наклон- изкачване в посока от бул. Г. М. Д. ***
път- посоката на огледа, извършен на място след настъпилото ПТП.
Сутринта на 05.01.2017 г. както
обичайно починалата Ж.Д. излязла малко преди 7:35 ч., за да отиде на работа,
като била облечена със светло сиво шушляково яке с
качулка и цип, черни дънки, черни високи кожени
ботуши с цип, с равна подметка, червена блуза с дълъг ръкав. Времето било
хладно, имало мъгла, която макар и не купеста, но ограничавала видимостта. От
данните по делото се установява, че в този ден слънцето в района на гр.София е
изгряло в 07:57 ч., като продължителността на т.н. граждански сумрак била 32
минути- т.е. така нареченото развиделяване започнало около 7:25 ч. Уличното
осветление по бул.Симеоновско шосе било включено и
работело- същото е включено в 17:22 ч. на 04.01.2017 г. и е изключено в 07:45
ч. на 05.01.2017 г., като от изисканите справки се установява, че няма данни и
постъпили сигнали за неработещо улично осветление в района на ПТП.
В района на спирката на градския транспорт в посока
Центъра на бул.Симеоновско шосе- т.е. от дясната
страна на булеварда в посока Центъра имало жилищна кооперация (в района на №47
на бул.Симеоновско шосе), като до нея имало строеж-
недовършена, изоставена бизнес сграда, а от другата страна на булеварда срещу
спирката в посока Центъра, също имало жилищна сграда, боядисана в зелено, както
и малко по- нагоре в посока ул.Околовръстен път- на кръстовището, на което била
поставена светофарна уредба, имало автоцентър за гуми-
„Маргел”. Спирката в посока Центъра била обособена с
навес (козирка). От сградите, намиращи се в страни от булеварда също идвали
светлини.
Движението по бул. Симеоновско
шосе на 05.01.2017 г. около 07:30- 07:35 ч. било интензивно и в двете посоки.
На спирката на градския транспорт в посока Центъра под навеса имало чакащи
пътници, ето защо св. С.Г., който също трябвало да вземе автобуса в посока
Центъра, отивайки на спирката застанал в ляво от нея- т.е. преди изградения
навес, който му се падал от дясната страна. Бил с лице към пътното платно, като
си сложил слушалки, включени към мобилния му телефон, с които слушал музика.
Починалата Ж.Д., която също трябвало да стигне до въпросната
спирка в посока Центъра, решила да не пресече бул. Симеоновско
шосе на светофара, намиращ се малко по- нагоре от спирката, а предприела
директно пресичане на булеварда в района на № 48, където се намирала жилищната
сграда, боядисана в зелено- почти непосредствено срещу спирката в посока
Центъра.
По това време- около 07:30- 07:35 ч. подс. И.Т.
както обичайно отивал на работа, като се движил с управлявания от него лек
автомобил марка БМВ, модел Х5 рег.№******** (черен на цвят). Маршрутът му от
бул.Г.М.Д.,*** шосе, след това по ул. Околовръстен път до службата, в която
работел към онзи момент. Същият след като завил от бул.Г.М.Д. *** шосе в посока
ул. Околовръстен път се движил в лявата от двете ленти за движение в неговата
посока. Малко преди района на настъпилото ПТП- т.е. малко преди №48 на бул. Симеоновски шосе на пътното платно имало т.н „легнал
полицай”, през който подс. Т. преминал с управлявания
от него лек автомобил, намалявайки скоростта си на движение, като не бил спирал
никъде другаде по пътя. Движил се със скорост от около 56 км/ч при ограничение
на скоростта в района на ПТП от 50 км/ч- общото такова за градски условия.
Опасната зона за спиране на автомобила, управляван от подс.
Т. при тази скорост на движение била 39 м. Движейки се макар и с превишена
скорост, подс. Т. е имал техническа възможност да
спре в рамките осветената зона от фаровете на автомобила си- т.е. скоростта му
на движение е била технически съобразена с видимостта пред автомобила, идваща
от осветеността на късите светлини на фаровете на автомобила, тъй като
разстоянието от 39 м опасна зона за спиране е по- малко от осветеността, която
в случая е около 53 м.
Независимо от лошото време и от факта, че слънцето все още не било изгряло,
подс. Т. имал добра видимост пред себе си, като пред
неговия автомобил в лявата пътна лента нямало други МПС. Той се движил с
включени на къси светлини фарове, като автомобилът му бил конструктивно
оборудван с ксенонови крушки на фаровете, притежаващи
много по- добри показатели в сравнение с халогенните
крушки, съответно даващи по- голяма осветеност напред и в страни, в сравнение с
халогенните крушки. Така осветеността пред левия фар
на автомобила е до около 50- 53 м, а пред десния- до около 75- 80 м.
В дясната пътна лента по посоката на движение на автомобила, управляван от подс. Т. и пред него имало движещи се автомобили, които
обаче били на такова разстояние пред автомобила му, че по никакъв начин не оказвали
влияние на видимостта напред и в страни и особено в рамките на зоната, осветена
не само от светлините на фаровете на автомобила му, но и надхвърляща тази зона,
доколкото и по това време- по време на т.н. „граждански сумрак”, видимостта в
района на местопроизшествието била по- голяма от обхвата на фаровете за нощно
виждане на къси светлини.
От записите на видео камерите монтирани в района на ПТП (поставени в района
на пешеходния светофар на бул.Симеоновско шосе на
около 60 м от мястото на удара между л.а.БМВ и пешеходката) се установява, че в
дясната пътна лента в посоката на движение на автомобила на подс.
Т. е имало предвижващи се пред него автомобили, които обаче били на разстояние
по- голямо от 50 м- на около 70 м пред автомобила му, като те по никакъв начин
не са препятствали видимостта към мястото на ПТП. Фаровете на насрещно
движещите се автомобили не заслепявали подсъдимия и също не ограничавали
видимостта му напред и в страни.
В същата посока, но в дясната пътна лента зад автомобила на Т. се движил
св. В.Х. с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес”, като и той преминал
през т.н. „легнал полицай”, където намалил скоростта си на движение и продължил
нагоре по бул. Симеоновско шосе, като наближавайки
района на №48 имал видимост напред и в страни, включително и до пешеходния
светофар. Не му направило впечатление пред него в неговата лента за движение да
има други МПС, а докато се движил по бул. Симеоновско
шосе, и в района на „легналия полицай” му се сторило, че някакви автомобили са
го изпреварили от ляво, но не им обърнал внимание и не разбрал какви са.
По същото време, св.Е.Д. се движил с управлявания от него служебен бус- т.а.Фолксваген Транспортер с
рег.№********(бял на цвят) по бул. Симеоновско шосе в
посока от ул. Околовръстен път към Центъра (към бул.Г. М. Д.) в лявата лента за
движение със скорост от около 31 км/ч, тъй като се бил включил в движението по
бул. Симеоновско шосе от пряка, намираща се на около
20- 30 м преди пешеходния светофар, извършвайки ляв завой. Той също управлявал
автомобила на къси светлини, като опасната зона за спиране на автомобила при
тази скорост била 18 м.
Около 07:35 ч. починалата Ж.Д. вече била предприела пресичане на бул. Симеоновско шосе в района на №48, като по делото не се
установява в каква посока точно спрямо посоката на движение на л.а. БМВ,
управляван от подс. Т. тя се е движила непосредствено
преди настъпване на ПТП и дали е била в движение към момента на самия удар или
в покой, но се установява, че ако е била в движение скоростта й на движение е била
не по- висока от 2,5 км/ч, което съответства на бавен ход. В момента, в който наближавайки
района на №48 на бул. Симеоновско шосе със скорост от
около 56 км/ч, управляваният от подс. Т. лек
автомобил е осветил мястото на удара с фаровете си- на около 53 м от мястото на
удара, пострадалата Д. вече била на пътното платно и попадала във видимата за Т.
зона, осветена от фаровете му, но той не я възприел и поради това не предприел
намаляване на скоростта си на движение, нито спиране, а продължил да се движи
със същата скорост, достигайки мястото на удара с пешеходката. Към този момент
и тя вече се намирала в лявата пътна лента по посоката на движение на
автомобила на подсъдимия- т.е. в средната част на пътното платно, обърната с
дясната част на тялото си спрямо автомобила и с опорен десен крак върху пътното
платно- т.е. с гръб към спирката на градския транспорт посока Центъра. Т. не
възприел пострадалата в нито един момент върху пътното платно и поради това
настъпил и удар между предната челна лява част на автомобила, управляван от него
и дясната странична повърхност на пострадалата, като за нея първоначалният
(инициалният) удар и контакт с автомобила е бил в дясната й подбедрица.
По отношение на лекия автомобил, управляван от подс.Т.
първоначалният контакт е около областта на левия фар- или в ляво от надлъжната
средна линия.
Подс.Т. не възприел
пострадалата върху пътното платно и в момента на самия удар, а усетил самия
удар като черен предмет, който „профучава” от лявата страна на автомобила му-
покрай предния, ляв, страничен прозорец на автомобила, като веднага след това
лявото странично огледало на автомобила му се прибрало и секунда по- късно
видял и напукване на челното стъкло на автомобила- в долната лява част, когато
именно натиснал аварийно спирачки и спрял след мястото на удара по средата на
пътното платно, в лявата лента по посока на движението на неговия автомобила.
След първоначалния удар на тялото на пострадалата в челната част на
автомобила- в областта на предна броня в лявата й част, последвал удар на
тялото в горната част на капака на автомобила, а след това в основата на
челното стъкло и лявото странично огледало на автомобила на подс.
Т.. Доколкото спрямо тялото на пострадалата ударът бил под нивото на масовия
център на тялото й, тялото на пострадалата придобило значителна ъглова скорост,
довела именно до приближаване на главата към предната част на автомобила и
отдалечаване на краката, като по този начин тялото на пострадалата се
завъртяло, деформирайки капака и удряйки се в предното стъкло на автомобила,
след което било отхвърлено напред и леко наляво спрямо посоката на движение на
лекия автомобил БМВ и продължило полета си напред и наляво, като достигнало
лявата лента на насрещното движение, по която в този момент се движил
т.а.Фолксваген Транспортер, управляван от св. Д..
Преди да падне на пътното платно и в момента, в който тялото на пострадалата
било с главата надолу към пътното платно и с крака нагоре, последвал удар в
челно- страничната лява част на т.а.Фолксваген Транспортер.
При този удар и в резултат на действието на ударната сила, тялото било
изтласкано напред и наляво спрямо посоката на движение на т.а.Фолксваген след
което паднало на пътното платно и плъзгайки се, се установило, на мястото, на
което е било установено по време на огледа- а именно почти напречно на пътното
платно между двете ленти за движение в посоката на л.а.БМВ и на няколко метра
преди мястото на първия удар с л.а.БМВ.
Св. Е.Д. също не възприел пострадалата върху пътното платно преди удара с
нея, като след като преминал светофара, чул тъп удар, идващ от страни и
секунда- две по- късно видял тяло на човек, което се „залепило” за управлявания
от него бус на предното стъкло по диагонал- видял на
неговото ниво седалище и два крака нагоре, като не виждал тялото от кръста
надолу. След удара на тялото на пострадалата в буса
му, то изчезнало от неговия поглед, като в този момент, св. Е.Д. започнал да
намалява скоростта, с която се движил и отбил в дясно, където спрял- малко след
спирката на градския транспорт посока Центъра.
Св. В.Х., движейки се с управлявания от него л.а. Мерцедес след автомобила
на подсъдимия видял приближавайки мястото на първия удар между пострадалата и
автомобила на Т., към него на около 50 см над земята да се движи нещо, което му
се сторило като шушляк или найлон, като си помислил, че е възможно това да е
найлон, излетял от близкия строеж, намиращ се покрай пътя от лявата му страна.
Св. Х. решил, че този „найлон” няма да му създаде някакви проблеми с
движението, затова продължил пътя си, наблюдавайки въпросния „найлон”, като в
един момент забелязал, че „найлонът” започнал да се снижава и да се плъзга по
пътното платно, като в този момент, той бил на разстояние около 5- 10 м от него
и едва тогава забелязал, че това не е найлон, а човек. Той направил рязко движение в дясно, за да
заобиколи тялото и да не го прегази, като видял, че тялото се установило на
около 4- 5 м от десния бордюр спрямо неговата посока на движение, по средата на
двете ленти за движение в неговата посока с лице към пътното платно и с глава
сочеща, десния тротоар. Свидетелят забелязал за първи път тялото на
пострадалата, възприемайки го като найлон, когато тялото било на осевата линия,
разделяща пътните ленти за движение в двете посоки, като паднало на земята в
лявата пътна лента в неговата посока за движение и оттам започнало да се плъзга
по пътното платно в посока дясната пътна лента, по която се движил автомобила
на св.Х., като се установило между двете пътни ленти. Той не видял и не чул
удар преди да види тялото на пострадалата да се носи над пътното платно.
Свидетелят Г. се е намирал на спирката на градския транспорт по време на
настъпване на произшествието. Той не възприел непосредствено инцидента, като
единствено чул шум, който оприличил на звук от удар, а впоследствие и шум от
задействане на спирачки. Когато погледнал към мястото на инцидента възприел
единствено автомобила на подсъдимия, който преминал пред него в посока от ляво
на дясно и спрял след като навлязъл частично в платното за насрещно движение.
Свидетелят възприел тялото на пострадалата, което се намирало на пътното платно
близо до нивото на спирката на градския транспорт. Той поддържа, че не е
възприел пострадалата преди това, не може да даде информация за движението й
при пресичане на пътното платно както и не е видял автомобили движещи се в
посока от Околовръстен път към Центъра в това число.
Свидетелката Я. ***, като домът е и в близост до пътното платно и от
терасата му е била налице пряка видимост към мястото на настъпване на
произшествието. Тя не е възприела инцидента, но е чула шум от два
последователни удара, след което излязла на терасата на дома си и възприела
падналото тяло на пострадалата в средата между двете пътни платна в близост до
осевата линия. Я. възприела и автомобила управляван от подсъдимия и товарния
автомобил на свидетеля Х., които били спрени съответно в близост до центъра за
гуми в дясно на пътното платно в посока Околовръстен път и товарния автомобил автомобил, управляван от свидетеля Д. спрян в близост до
спирката на градски транспорт в посока Център.
В резултат на настъпилото ПТП (включващо двата последователни удара с
автомобилите, управлявани от подсъдимия и свидетеля Д.) пострадалата Д.
получила следните травматични увреждания: черепно мозъчни и лицеви травми: разкъсно- контузна рана в
областта на лицето и челото, фрактура на челната кост, носните кости и десния
долен орбитален ръб, разкъсно- контузни
рани в десните полвини на горна и долна устни,
счупвания на зъбни израстъци на горна и долна челюст, с избиване на прилежащите
зъби, счупване на твърдото небце и вертикално счупване на горна челюст,
счупване на долна челюст в дясно, повърхностни цепковидни
рани по дясната полвина на челото и лицето,
охлузвания на бърха на носа, брадичката и лявата
буза, разкъсно- контузна
рана в лява тилно-теменна- слепоочна област на главата, подлежащо счупване на
лява, задна слепоочна част на черепа, счупване на лявото голямо рогче на
подезичната кост, шийна травма: охлузвания по предно-
мява повърхност на шията и в областта на гръдната
кост и дясната гърда, гръдни травми: напречно счупване на гръдната кост на залавните места на 3-те ребра, на 1-во и 2-ро ребро в
дясно, 1-во ребро в ляво, на ребра от 3-то до 7-мо в дясно, от 3-то до 5-то в
ляво на залавните им места за гръбначен стълб, на
4-то до 11-то в дясно около средната аксиларна линия,
на 5-то до 7-мо в дясно в прехода между костна и хрущялна част, от 5-то до
11-то в ляво между средната и и предната аксиларни
анатомични линии, 5-то и 6-то ребро в ляво в хрущялните части до гръдната кост,
дясната ключица, 11- гръден прешлен, хематоми от двете страни на гръбначния
стълб, излив 1200 мл кръв в плевралната
кухина, масивно кръвонасядане на средостението,
контузия на белите дробове, разкъсване на перикардната
торбичка, разкъсване на стената на дясната сърдечна камера, контузия на
сърцето, излив на 200- 300 мл кръв в коремната
кухина, коремни травми: счупване на опашната кост, разкъсване на дясната сакро- илиачна става с кръвонасядане на меките тъкани, разкъсване на симфизата, счупване на двата клона на лявата лонна кост, разкъсване на слезката,
разкъсване на черния дроб, разкъсване на десния бъбрек и кръвонасядане
на мастната му капсула, травми по крайниците: находка с дъговиден контур,
наподобяваща част от окръжност с диаметър 22-23 см на предна повърхност на
дясното бедро на отстояние от петата от 48 до 72 см, цепковидни г- образни рани с дължина 2-2,5 см, като в една
от тях е забито парче от счупено стъкло, подобно на част от автомобилен фар, кръвонасядане и цепковидна разкъсно- контузна рана по предна
повърхност на дясна коленна става, на разстояние 42-48 см от петата, кръвонасядания на предна , предно вътрешна и предно външна
повърхност на дясна подбедрица с мекотъкънен
джоб и кръвонасядане на дълбоката мускулатира,
разкъсване на задна кръстна връзка на дясна коленна става, хемартроза,
кръвонасядания на предна повърхност на ляво бедро и
ляво коляно, повърхностни прорезни рани по гръбна повърхност на дясна ръка, кръвонасядане
на задна- вътрешна повърхност в долен край на дясната мишница, охлузване на
левия лакът, кръвонасядания по задна повърхност на
лявото рамо, малокръвие на трупа и вътрешните органи.
Причината за настъпване на смъртта на пострадалата е тежката съчетана
травма с несъвместимо с живота увреждане на сърцето.
Получаването на посочените уврежданията е настъпило след като първоначалният
контакт на тялото на пострадалата е бил между левия ъгъл на бронята на лекия
автомобил "БМВ" и дясната подбедрица на
пострадалата Д., което е довело до кръвонасядания, тварматично размачкване на кожата и образуване на т. нар. „джоб“
външно странично на дясната подбедрица. Към този
момент положението на тялото на пострадалата е било изправено, като десния крак
не е бил опорен. В резултат на удара са получени и уврежданията в областта на
таза и конкретно на дясната кръстно хълбочна става. Последвало е завъртане на
тялото на пострадалата в посока, обратна на часовниковата стрелка, като същото
не се е качило на предния капак, последвал е удар в лявото странично огледало и
предната колонка, като част от тялото се е ударило в предното стъкло на
автомобила, при което са получени уврежданията в лявата раменна става, лявата
тилно- теменна област на главата , подлежащото счупване на слепоочната кост,
счупването на черепната основа в ляво, гръдната травма със счупване на ребра в
ляво, счупването на 11-то гръден прешлен и евентуалната контузия на белите
дробове. Възможно е и удара с този автомобил да е причинил и напукванията на
черния дроб.
Мястото на инициалния удар е било на 24,7 метра преди мерната линия на
ориентира, по посока на движение на автомобила и 1,3 метра в дясно от двойната
непрекъсната
След първоначалния удар тялото на пешеходката е отхвърлено напред и наляво
по посока на движение на автомобила „БМВ“, като разстоянието на което е било
отхвърлено е било 12,53 метра. Преди да падне на терена тялото на пострадалата
се е обърнало с главата надолу и се е намирало на около 0,8 метра над платното,
когато е ударено от товарния автомобил „Фолксваген“. Ударът е бил в областта на
левия фар, където се е намирала главата на пешеходката с теме насочено надолу и
лице към фара. В резултат на този удар са причинени и уврежданията в дясната
част на лицето и конкретно откритата лицева травма. При удара са останали около
залепени за фара на товарния автомобил нишковидни обекти, които съответстват да
са косми от главата на пострадалата. Впоследствие на същото място са и открити
олющвания на боята и зацапвания от кръв. След контакта с фара тялото на
пострадалата и долните му крайници са ударили микробуса отляво и са довели до
деформация отвън на ляв калник и деформация на предното стъкло (счупване) в
резултат на досег с десния крак на пострадалата. След удара на тялото на
пострадалата с товарния автомобил и плъзгането му по предния капак, то е било
отхвърлено и е паднало отново в лентата за движение на лекия автомобил „БМВ“ в
близост до осевата линия, като разположението му е било почти перпендикулярно на пътната
маркировка.
Мястото на втория удар е в лявата пътна лента, спрямо посоката на движение
на товарния автомобил „Фолксваген“ на 9,1 метра (гледано в посоката на движение
на автомобил „БМВ“) преди мерната линия на ориентира и 0,94 метра вляво от
двойната непрекъсната разделителна линия.
Скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ“ към момента на удара е била
56 км/ч, като липсват данни преди него водачът да е предприел спиране. Опасната
зона за водача на този автомобил е била 53 м, като видимостта в зоната на
инцидента е била в рамките на осветената част от пътя на къси светлини и
подсъдимият Т. обективно е могъл да възприеме пострадалата.
Скоростта на движение на товарния автомобил „Фолксваген“ към момента на
удара с тялото на пострадалата е 31 км/ч, а предната му част е отстояла от
мястото на първия удар на 10,5 метра. Опасната зона за спиране на този
автомобил към момента на настъпване на първия удар е била 18 м, което значи, че
за водача му удара е бил непредотвратим от техническа гледна точка.
Непосредствено преди удара, към момента, в който пострадалата Димитрова се
е намирала на пътното платно, осветено от фаровете на автомобила „БМВ“ пред
този автомобил не са се движили други превозни средства- нито в неговата лява
лента, нито в дясната лента, които да са препятствали възможността му да
възприеме пострадалата.
По делото не е установено дали към момента на инициалния удар пешеходката е
била в движение или покой, но е установено, че ако е била в движение скоростта
и не е надвишавала 2, 5 км/ч.
По делото не е установено кой е бил момента на навлизане на пешеходката на
пътното платно, нито посоката й на движение извън това, че тя се е движила отляво
на дясно- по посока на движение на автомобила „БМВ“ (перпендикулярно или косо
на пътното платно) към момента на удара- т.е. била е с гръб към спирката на
градския транспорт в посока Центъра.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди по
отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, а именно: обясненията
на подс.Т., дадени пред съда, включително
допълнителните такива;
показанията на свидетелите И.Д.; Й.Й.; на св.В.Х.; на св.С.Г.
(включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по
делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 от НПК); на св.Ж.Я. (включително и тези дадени на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото чрез протичането им по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.2 от НПК); на св.Е.С. (включително и тези
дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез
протичането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2
от НПК); на св.И.К.; на св.Г.Д.; на св.Т.П.; на св.А.П.; на св.А.И.; на св.М.Х.;
на св.М.П.; на св.Е.Д.;
писмените доказателства събрани в хода на съдебното
производство, а именно: писмо от Столична община изх.№СОА19-ДИ11-6618-(1) с
приложено към писмото копие на проект за светофарна уредба на кръстовището на
бул.Симеоновско шосе и ул.21-ви век; както и
писмените и веществени доказателства, събрани в хода на ДП, а именно:
констативен протокол за ПТП №К-15; протокол за оглед на местопроизшествие и
скица към протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум със снимки към
протокол за оглед на местопроизшествие; фиш за спешна медицинска помощ; препис-
извлечение акт за смърт; удостоверение за роднински връзки и удостоверение за
наследници; писмо от НС т.112 за подадени сигнали за ПТП; констативни протоколи
за проведени телефонни разговори с лица, подали сигнал на т.112; документи и
АУАН във връзка с изследване на подс.И.Т. за
наркотични вещества и справка за нарушенията по ЗДвП; документи изпратени от
НОИ относно разследване на трудова злополука с пострадалата Ж.Д.; талон за медицинско
изследване и протокол медицинско изследване; протокол за оглед на местопроизшествие от 05.07.2017 г. и скица към
протокола; фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествие; писмо от ДЗЗД
Улично осветление; писмо от НИМХ; препис извлечение от акт за смърт на Верка Д.
и удостоверение за наследници на Верка Д.; постановление на СГП за частично
прекратяване на наказателното производство спрямо Е.Д.;
заключенията на СТЕ, на ВТЕ; на СМЕ на труп, 3 бр. на СХЕ, на АвТЕ;
на КМАвТЕ; на ДКМАвТЕ- 2
бр.; на Повторна КМАвТЕ (всички до тук изготвени на ДП); на Допълнителна разширена КМАвТЕ и Повторна КМАвТЕ, както и
Допълнение към нея- т.е. ДАвТЕ (изготвени в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция).
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия Т., като ги възприе в
частта им за времето, мястото на настъпване на произшествието, скоростта на
движение на автомобила, управляван от него, атмосферните условия и състоянието
на пътя към момента на настъпване на произшествието, това, че не е възприел пострадалата
пешеходка преди удара, както и относно действията му непосредствено след
настъпване на пътния инцидент. В тази им част обясненията се подкрепят от
останалите гласни доказателствени средства и приетите по делото писмени и
веществени доказателства и заключенията на приетите експертизи.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Т., че след като той е спрял
управлявания от него автомобил тялото на Д. е било на разстояние около 5 метра
след него, както и за това, че непосредствено след произшествието то е било местено,
както и са били преместени намиращите се на пътното платно чанта и телефон на
пострадалата. В тази им част обясненията на Т. се опровергават от заключенията
на приетите по делото експертизи, които изключват възможността след удар с Д.
автомобилът да бъде спрян до покой за разстояние по- кратко от 39 метра и от
показанията на всички свидетели- очевидци на случилото се, които са
категорични, че тялото на пострадалата, след като е спряло движението си по
пътното платно не е било местено.
Показанията на свидетелите И.Д. и на
Й.Й. съдът кредитира като цяло, като съобрази
обстоятелството, че същите не са очевидци на ПТП, а са роднини на починалото
лице, но на база техните показания по делото се изясни каква принципно е била
посоката на движение на пострадалата на инкриминираната дата и къде и как по
принцип се е придвижвала тя, съответно каква най- вероятно е била посоката на
движение на пострадалата непосредствено преди настъпване на ПТП- и двамата бяха
категорични, че пострадалата към този час, включително и на инкриминираната
дата е отивала на работа като е пресичала бул. Симеоновско
шосе, за да хване автобус 67 в посока Центъра (и бул.Г.М.Д.), което правила не
в района на кръстовището и на светофара, а на необозначено и неразрешено за
това място- в района на спирката на автобуса, която е в посока Центъра, както
по думите на св.Д. са правели и много други хора.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля Е.Х., като съобрази, че в
тях се съдържа информация за случилото се непосредствено след настъпване на
втория удар от момента на повторното отхвърляне на тялото на пострадалата до
окончателното му установяване на пътното платно. Показанията на този свидетел
кореспондират изцяло с установеното от другите доказателствени източници
относно времето, мястото на настъпване на инцидента, състоянието на пътната
настилка, интензивността на движение в двете посоки, осветеността на пътния
участък и наличието на други автомобили към настъпване на инцидента в
конкретния пътен участък и конкретно спрените на пътното платно непосредствено
след произшествието автомобили „БМВ“ и Фолксваген Транспортер“.
Показанията на този свидетел относно посоката на движение на тялото на
пострадалата в летежна фаза и впоследствие плъзгането
й по пътното платно и установяването й в лява лента по посока на движението му
кореспондират с показанията на свидетелите Д. и Г. и отразеното в протокола за
оглед на местопроизшествие. Показанията му кореспондират и с останалите
доказателствени източници по отношение на облеклото на Д. и състоянието, в
което тя се е намирала непосредствено след произшествието. Показанията на този
свидетел кореспондират и с приобщените към доказателствената
съвкупност видеозаписи по отношение на това, че след преминаване на
изкуствената неравност в неговата пътна лента пред него не са се движили други
автомобили.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., като прецени, че те напълно кореспондират
с показанията на свидетелите Х., Г.,, Я., частично с обясненията на подсъдимия Т.
и с приетите по делото експертизи, изследвали скоростта на движение на
участвалите в произшествието автомобили, опасната зона за всеки от тях, мястото
на което се е намирала пострадалата към момента на инициалния удар и последващото движение на тялото й предизвикано от удара и
случилото се след вторичния удар. Показанията на този свидетел съответстват и
на отразеното в огледния протокол, а и по отношение
на случилото се след произшествието кореспондират с показанията на свидетелите С.,
К., Д., П., П., И., Х. и П..
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г., като прецени, че те
кореспондират с останалите доказателствени източници по отношение на времето,
мястото и часа на настъпване на произшествието, атмосферните условия и
осветеността на пътния участък, това, че е чул звук от удар и впоследствие е
възприел тялото на пострадалата пешеходка, след като то се е установило в покой
на пътното платно. Показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани и
по отношение на това, че на мястото на инцидента е бил спрял лек автомобил
„БМВ“, който е бил напуснат от водача му. Показанията на свидетеля трябва да се
кредитират и за това, че той е възприел звук от привеждане в действие на
спирачна система, като същите не са в противоречие с изводите на приетите по
делото комплексни съдебно- медицински и авто- технически
експертизи, защото тази система е било възможно да е задействана не преди, а
след настъпването на удара при спиране на автомобилите, участвали в инцидента.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Я., като прецени, че
те кореспондират почти изцяло с тези на свидетелите Х., Г. и Д. и частично на
обясненията на подсъдимия Т.. Показанията на свидетелката следва да бъдат
кредитирани по отношение на мястото, времето, видимостта и атмосферните условия
към момента на настъпване на пътното произшествие, както и по отношение на броя
удари чути от свидетелката, това, че в произшествието са участвали два
автомобила, както и за това, че лекият и товарният автомобил са били спрели
първоначално на различни места на пътното платно, а впоследствие са били
преместени. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта им, че е
възприела тялото на пострадалата, което е лежало на пътното платно на
разстояние не по- голямо от два метра зад автомобила „БМВ“. В тази им част
(относно разстоянието) те се опровергават от заключенията на изготвените по делото
експертизи, които установяват скоростта на движение на лекия автомобил към
момента на инициалния удар и разстоянието, което му е било необходимо, за да
спре след привеждане в действие на спирачната система. При сравняване на
посочените данни следва извод, че няма как автомобилът да се намира на 1-2
метра след тялото на пострадалата при положение, че след удара той не се е
движил назад. Обстоятелството, че не са кредитирани показанията на тази
свидетелка в тази им част не компрометират информацията, съдържаща се в тях по
отношение на посочените по- горе обстоятелства, тъй като тя е възприела
разположението на тялото на пешеходката и автомобила от сравнително далечно
разстояние при намалена видимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С., К. и Д., които не са
възприели непосредствено инцидента и не дават информация за него, а са били на
местопроизшествието непосредствено след настъпването му. Показанията им относно
времето, мястото на произшествието, разположението на тялото на пострадалата и
това, че тя е била починала съвпадат с обсъдените по- горе доказателствени
средства и следва да бъдат кредитирани изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите П., П.,
И., Х.П., като прецени, че те кореспондират както помежду си, така и с
останалите събрани в хода на производството доказателствени източници.
Показанията на първите двама свидетели- поемни лица
на протокола за оглед на произшествие установяват действията на полицейските
служители, пристигнали на мястото на инцидента, тези на водещия разследването дознател при изготвяне на огледа и скицата към него, както
и времето и мястото на настъпване на инцидента, мястото, на което са открити и
описани двата автомобила и тялото на Д. и откритите предмети и следи на пътното
платно.
Показанията на другите трима свидетели- пристигнали на мястото на
произшествието, като част от оперативна група са за сходни обстоятелства и
кореспондират с показанията и на свидетелите- поемни
лица и с обсъдените по- горе свидетелски показания. На това основание същите
бяха изцяло кредитирани.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като прецени, че същите кореспондират както помежду
си, така и с обсъдените по- горе писмени доказателствени средства.
Информацията, съдържаща се в тях не се оспорва и от страните в производството.
При преценката на достоверността на изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие следва да бъде отразено това, че той се кредитира по въпроса за
откритите парчета, отпаднали от автомобилите, при двата последователни удара, за
мястото и положението на тялото на пострадалата на пътното платно и за
информацията, относима към състоянието на пътната
настилка в района на произшествието. Протоколът няма съществена доказателствена
стойност в частта му, в която е фиксирано мястото, където са открити
автомобилите, участвали в произшествието, тъй като по несъмнен начин е
установено, че същите са били преместени от водачите им след него и паркирани в
края на пътното платно, с цел да не бъде препятствано движението.
Това е и причината съдът частично да възприеме тезата на защитата, че
местопроизшествието не е запазено, но следва да бъде посочено това, че това
съждение се възприема само по отношение на отразеното къде са открити лекия и
товарния автомобил, но не и по отношение на мястото, където е открит трупа на
пострадалата. Напротив съдът приема, че в тази му част протоколът следва да
бъде кредитиран, тъй като отразеното в него кореспондира с показанията на свидетелите
Г., Х., Д. и С., които лично са възприели трупа на Д. и дават идентични
показания за мястото, където той се е намирал и начина, по който е бил
ориентиран спрямо съществуващата маркировка в пътния участък.
Съдът кредитира изцяло заключенията на приетите по делото авто- техническа, комплексни авто-
технически и медицински експертизи, изготвените допълнителни и повторна авто- технически и медицински експертизи. От тези
заключения се установява скоростта на движение на двата автомобила, опасната
зона за всеки от тях, разстоянието, на което водачите им са могли да възприемат
пострадалата, мястото на което Д. се е намирала непосредствено преди
произшествието, максимално възможната й скорост на движение към момента на инициалния
удар, посоката и на пресичане преди него, липсата на автомобили, движещи се
пред този, управляван от подсъдимия Т. и наличието на такива, движещи се пред
свидетеля Д..
От заключенията на тези експертизи се установява детайлно механизма на
сложното пътно произшествие- положение на тялото на пострадалата при удара,
изменението му във времето и пространството в резултат на него, причинените
увреждания при досег с бронята, калника, колонката и огледалото на лекия
автомобил „БМВ“, наличието на летежен момент и
последвалия сблъсък с товарния автомобил „Фолксваген“. Обсъдените заключения
установяват и движението на тялото, съответно причинените увреждания при втория
сблъсък, последвалото отхвърляне на тялото в резултат на него и падането му на
терена до установяване на покой след удара в платното за движение на лекия
автомобил „БМВ“.
Внимателния преглед на обсъдените експертизи дават отговор на основните
въпроси, относими към съставомерните
елементи на инкриминираното деяние. Те установяват по несъмнен и категоричен
начин скоростта на движение на двата автомобила, последователността на ударите
и най- вече това, че към момента в който пешеходката се е намирала на пътното
платно и е била видима в резултат на осветяването и от фаровете на лекия автомобил
с яркост не по- малка от един лукс предната част на автомобила е отстояла на
разстояние значително по- голямо (не по- малко от 53 м) от това, което е било
необходимо за спирането му (определено на 39 м). Ето защо от заключенията на
тези експертизи може да бъде направен несъмнен извод, че при предприети активни
действия за спиране от подсъдимия Т. удара би бил предотвратим от техническа
гледна точка.
Вярно е, че независимо от положените усилия и поставените на експертите
задачи не е възможно да бъде установено кога пострадалата пешеходка е навлязла
на пътното платно, каква е била скоростта й на движение при навлизането (приети
са като възможни скорости бърз ход, бавно тичане и спокойно тичане), посоката й
на движение, това дали непосредствено преди инициалния удар тя е била в покой
или се е движила (определена е възможна максимална скорост на движение до 2,5
км/ч), това дали тя се е обърнала след като е преустановила движението си от дясно
на ляво по посока на движение на лекия автомобил или е била в покой. Тези
въпроси, макар и имащи значение за изясняване на пълната картина на случилото
се не са пряко относими към основния факт на
доказване, а именно дали пострадалата е могла да бъде възприета към момента, в
който тя се е намирала на пътното платно и дали подсъдимият е могъл да
предотврати удара при предприето аварийно спиране.
Съдебният състав внимателно обсъди подробните възражения на защитата по
отношение на дадените отговори в изготвените основни, допълнителни и повторни
експертизи на въпросите какъв е бил механизмът на причиняване на уврежданията и
конкретно в каква поредност са били ударите в тялото
на пострадалата. Категорично не може да бъде споделена тезата, че инициалният
първи удар е бил нанесен от товарния автомобил „Фолксваген“, управляван от
свидетеля Д., тъй като тя се опровергава не само от изводите на експертите, обективирани в приетите заключения, но и от установени следи
от произшествието, открити непосредствено след настъпването му и отразени в огледните протоколи.
На първо място уврежданията на десния крайник на пострадалата съответстват
да са причинени от удар с предна лява част на лекия автомобил „БМВ“, като
установените по него повреди- счупвания и подбивания съответстват при
първоначалния досег с пешеходката същата да е била в изправено положение. В
резултат на този удар тя е изведена от това положение, завъртяна е обратно на
часовниковата стрелка, тялото й е било отхвърлено напред и наляво и е било в летежна фаза, преди да настъпи вторият удар. Това
обстоятелство се подкрепя както от показанията на свидетеля Д.- управлявал
втория автомобил, така и от движещия се след него свидетел Х.- възприел
пострадалата, но предвид необичайното положение на тялото й и конкретно това,
че е било в летеж не я е възприел като човек. Това, че вторият удар е нанесен с
предна лява част на товарния автомобил, преди тялото да падне на земята, както
и обстоятелството, че то се е намирало в летеж и е било обърнато с главата в
посока на терена се установява по несъмнен начин и от откритите в областта на
левия фар на автомобила „Фолксваген“ находки, съответстващи на коса от
пострадалата, от оставените следи от кръв по предна лява част на автомобила,
съответстващи на плъзгане на горна част на тялото по преден капак и на следите
от боя (открити люспи) по горната част на тялото, което съответства ударът на
пострадалата с предното стъкло на товарния автомобил да е бил с крайниците й, а
не с главата, което би било естествено, ако този удар е бил първи и тя е била в
изправено положение при настъпването му.
Съществено значение за изясняване на въпроса кой е бил инициалният удар е и
обстоятелството, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че
съчетаните травми на Д. са настъпили в резултат на два удара, настъпили непосредствено
един след друг, като тялото на пешеходката е било отхвърлено в резултат на
първия, а вторият е настъпил преди падането му на терена, като и след него в
резултат на инерционни сили то отново е било отхвърлено и едва след това е
паднало на пътното платно и след известно плъзгане се е установило в покой. По
делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че тялото на Д. е открито
(без данни да е било местено) в платното за движение на лекия автомобил „БМВ“ и
то в неговата средна част. При установени удари от двата автомобила с предна
лява част и причинено отхвърляне напред и в ляво при движението им е напълно
невъзможно първият удар да е бил с товарния автомобил и той да е последван от
втори такъв с лекия, тъй като при така очертан механизъм на настъпване на
произшествието тялото на пешеходката щеше да се установи на терена в област на
пътното платно напред и вляво от мястото на удара с автомобила „БМВ“ (лявата
лента за движение) и щеше да бъде намерено в насрещното платно за движение, а
не в дясно и зад мястото на удара с лекия автомобил. Предвид изложеното съдът
прецени, че тезата на защитата за механизма на причиняване на уврежданията и
последователността на ударите категорична не съответства на събраните в хода на
производството доказателства и доказателствени средства и не може да бъде
приета.
Този извод не се разколебава и от доводите, свързани с открито в едно от прорезните наранявания парче от стъкло, с отпечатък,
установен в областта на десен крак на пострадалата и с част от свидетелските показания
относими към местоположението на тялото на
пострадалата след спиране на лекия автомобил „БМВ“.
Откритият предмет в цепковидната рана е могъл да
попадне там в резултат на плъзгане на тялото по повърхността на втория
автомобил, а и впоследствие по терена, където са открити такива стъклени
парчета.
Откритият овален отпечатък на десен крак на Д. от една страна не може по
несъмнен начин да бъде свързан с преден ляв фар на товарния автомобил, а от
друга дори да бъде свързан с него категорично не може да установи поредност на ударите и да се изключи възможността той да е
оставен при досег с тялото настъпил след инициалния удар при вторичното му
съприкосновения с предната лява част на товарния автомобил.
Показанията на свидетелите за това къде се е намирало тялото на
пострадалата (има информация за разстояние от два до осем метра) е вътрешно
противоречива от една страна, а от друга съдържащата се в показанията им
информация не може да бъде проверена, тъй като към момента на изготвяне на
протокола за оглед, местопроизшествието не е било изцяло запазено, като със
сигурност и двата участвали в инцидента автомобила са били преместени.
В заключение следва да бъде посочено и това, че обективно е невъзможно при
всеки механизъм на настъпване на произшествието (включително този предложен от
защитата) след настъпване на удар с лекия автомобил „БМВ“ тялото на
пострадалата да е било на разстояние до осем метра след спирането му, тъй като
подсъдимият е категоричен, че не е привел в действие спирачната система преди удара,
а след привеждането й минималното разстояние необходимо за пълно спиране е било
не по- малко от 39 м.
Съдът не възприе и доводите на защитата по отношение на това каква е била
видимостта на подсъдимия непосредствено преди произшествието. Не може да бъде
споделено, че тя е била ограничена от движещ се пред неговия автомобил в дясна
лента по посока на движение друго превозно средство. Видно от изследвания
видеозапис на пътния участък непосредствено преди мястото на произшествието се
установява, че няма данни в дясна лента пред автомобила „БМВ“ да се е намирал
друг автомобил, който да препятства видимостта. Установено е, че в зоната на
осветеност на фаровете не е имало друг автомобил, както и това, че е невъзможно
пострадалата пешеходка да е пресякла пред попътно движещ се по- напред
автомобил или непосредствено след него, тъй като при преценка на скоростта й на
движение, мястото на инициалния удар и необходимото време тя де се обърне и
застане с дясната си част по посока на движение на лекия автомобил „БМВ“ тя не
би имала достатъчно време да извърши това движение.
Това е и основанието обясненията на подсъдимия Т. за наличието на автомобил
пред него в дясно да не бъдат кредитирани.
Съдът кредитира изцяло приетите в хода на производството писмени и веществени
доказателства и съобрази, че същите кореспондират с останалите доказателствени
източници.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с действията
си, подсъдимият И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342,
ал.1, пр. 3 НК, като е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“
Това е
правилото, което вменява на водачите на МПС задължението да наблюдават постоянно пътя пред себе си така, че
при възникване на опасност за движението да намалят скоростта си и да спрат.
От обективна
страна, на 05.01.2017 г. около 07:38 часа в гр.София, при управление
на моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” с рег. № ********, движейки се по бул.”Симеоновско шосе”
в лявата от двете пътни ленти с посока на движение от бул."Г.М.Д.”*** в
района на №48 нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал. 2
от ЗДвП, като не намалил скоростта на движение и не спрял, въпреки, че е имал
техническа възможност да възприеме, намиращата се в лентата за движение на
управлявания от него лек автомобил пешеходка Ж.И.Д.с ЕГН **********,
представляваща опасност за движението и да спре преди мястото на удара с нея,
вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с пешеходката Д.,
като по непредпазливост причинил смъртта на същата.
Както бе
отбелязано, посочената разпоредба вменява на водачите на МПС задължението да
наблюдават постоянно пътя пред себе си– т.е. да не отклоняват вниманието си от
пътната обстановка пред тях така, че при възникване на опасност за движението
да намалят скоростта си и да спрат. Като такава
опасност за движението водачите на МПС са длъжни да третират наличността и на пешеходец
на пътното платно, независимо дали той е предприел пресичане на място, на което
това е било позволено или не и независимо дали е било в района на пешеходна
пътека или не. Това, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно
на непозволено за това място и в нарушение на правилата за движение по пътищата,
за водача на МПС- подс. Т. не води до отпадане на задължението
да предприеме аварийно спиране и да предотврати сблъсък с пешеходката. Това
е общовалидно правило за всеки водач на МПС, който и при наличие на опасност на
пътя пред него е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.
В
конкретния случай се установи, че за подсъдимия е възникнала опасност на пътя
намираща се на пътното платно пешеходка Д., която преди това е предприела
пресичане на забранено за това място от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила на Т.. Установено бе и това, че осветената зона пред
автомобила, която е включвала пътния участък, където се е намирала пешеходката
е била не по- малко от 53 метра, а скоростта на движение на подсъдимия в размер
на 56 км/ч е позволявала автомобила да спре в рамките на 39 м в хипотеза на
аварийно спиране. В случая подсъдимият е имал възможност да възприеме пострадалата,
следвало е да го стори и да прецени, че тя е опасност на пътя. От това е
следвало и задължението му да предприеме аварийно спиране и предотврати
произшествието.
Законът
се интересува с оглед отговорността на водача на МПС не от това дали той е
видял или не опасността пред себе си, а от това дали е имал обективна
възможност да го направи, доколкото факта, че не е възприел опасността може да
се дължи на субективни причини- както е и настоящият случай- недостатъчното
внимание от страна на подсъдимия върху пътната обстановка, което не може да
бъде оневиняваща причина, тъй като той сам се е поставил в състояние да не може
да възприеме изобщо пешеходката- нито преди, нито в момента на удара, като
извода за субективните причини се прави на база липсата на обективни пречки,
които да препятстват тази негова възможност.
За
подсъдимия пешеходката, появила се на пътното платно е била предвидимо
препятствие, тъй като не е необичайно и не е невъзможно появата на пешеходец на
пътното платно, извън обичайните и разрешените за това места (на пешеходни
пътеки или светофари). Това следва и от обстоятелството, че Т. се е движил в
градски условия- по оживена столична улица, с намиращи се в района спирка на
градския транспорт. Макар и неразрешено поведението на пострадалата не е
необичайно или неочаквано. Точно обратното- напълно възможно, предвидимо и в
този смисъл очаквано е, че е възможно във всеки един момент пешеходец да
предприеме пресичане на пътното платно, макар и на непозволено за това място,
особено като се има предвид, че наоколо е имало спирка на градския транспорт. Предприетото
от пострадалата непозволено пресичане на пътното платно на неразрешено за това
място не води до отпадане задължението на подсъдимия да възприеме своевременно
пред себе си по пътното платно наличието на опасност на пътя, ако такава
възникне и особено, ако е имал и обективна възможност за това, какъвто е и
настоящият случай. И доколкото с оглед на конкретните пътни условия видимостта
в района е била ограничена и подсъдимият е могъл да разчита единствено на
светлините на късите си фарове, то и за него е съществувало задължението да
бъде още по- внимателен и съсредоточен в пътната обстановка пред себе си, да
управлява МПС с още по- голямо внимание.
Налице е причинно следствена връзка между ПТП, настъпило поради допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия и
вредоносния резултат- смъртта на пешеходката, тъй като с факта на удара по
време на ПТП е сложено началото на причинно- следствения процес, който е довел
до смъртта на пострадалата. Това е така, доколкото и ако подсъдимият не беше
ударил пострадалата с управлявания от него автомобил, то и нямаше да настъпи
вторичния удар и да стигне до причиняване на съчетаната травма, а оттам и до
смъртта на Д..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си,
подсъдимия е осъществил от обективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като е допуснал нарушение на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като не е
наблюдавал внимателно и през цялото време пътната обстановка пред себе си, не е
възприел намиращата се пред него в неговата лента за движение пешеходка Ж.Д.,
независимо, че е имал обективна възможност за това, поради което не е намалил
скоростта на движение и не е спрял при възникване на намиращо се пред него
препятствие, в резултат на което е ударил пешеходката, като е дал начало на
причинен процес, в резултата на който са й били причинени множество увреждания
и е настъпила смъртта й.
От субективна страна деянието е извършено от подс.
Т. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по см. на чл.11,
ал.3, пр.1 от НК. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
С оглед на всичко това съдът прие, че подсъдимият е бил както длъжен, така
е имал и обективна възможност да забележи препятствието пред себе си достатъчно
навреме, да прецени конкретната пътна обстановка и съответно видимостта пред
себе си и да намали скоростта, съответно да спре движението на автомобила, така
че да избегне удара с пешеходката.
По изложените
съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление
по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като прецени, че той е осъществил от обективна и субективна страна
състава на посоченото престъпление.
Като причини за
извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия
и несъобразяване със законово регламентираните правила за движение по пътищата.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. съдът отчете
чистото съдебно минало на същия, добрите му характеристични данни, сравнително
дългият период от време изминал от извършване на деянието до постановяване на
присъдата на първа инстанция и изразеното съжаление за случилото си.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и изключително
голямо съпричиняване на съставомерния резултат от страна пострадалата, която е
предприела пресичане на пътното платно на забранено за това място, в полу тъмната част на денонощието на улица с интензивен
трафик, като по този начин с поведението си е допринесла изключително много за настъпването
на съставомерния резултат.
Съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице
предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, тъй като не са
налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази
законова разпоредба.
От една страна, по делото не се констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подс. Т. обстоятелства или
изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по- ниска
степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за
този вид престъпления. Единственото такова обстоятелство, което евентуално може
да бъде ценено като изключително е съпричиняването от
страна на пострадалата на съставомерния резултат. От друга страна обаче
индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието не
сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на
разпоредбата на чл.343, ал.1,
б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК
наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Това е така, доколкото и
според съда, подсъдимият е допуснал тежко нарушение на правилата за движение,
тъй като не е наблюдавал пътната обстановка пред себе си до такава степен, че
изобщо не е могъл в нито един момент- нито преди, нито към момента на удара да
възприеме пешеходката на пътя пред себе си. Този извод се налага и като се има
предвид, че Т. е приближавал спирка на градския транспорт, което още повече го
е задължавало да бъде съсредоточен, внимателен и да не се разсейва, отделно от
това и да намали скоростта си на движение, независимо, че тази, с която се е
движил в конкретния случай не е била несъобразена, тъй като той е могъл да спре
в рамките на осветената от фаровете му зона. Това даде основание на съда да прецени,
че в конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия
за извършено от същия престъпление с горепосочената правна квалификация следва
да бъде определено съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.
Предвид изложеното и като прецени, че наказанието на подс.Т.
следва да бъде определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства и като съобрази целите на специалната и генерална превенция,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подс.Т. наказание в минимален размер, предвиден в
санкционната част на разпоредбата на чл.343,
ал.1, б.“В“, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години.
Съдът, като намери, че са налице материалноправните
предпоставки за отлагане на наложеното наказание, а именно: наложеното наказание
е лишаване от свобода за срок от две години, подс.Т. не
е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му не е наложително да изтърпи
така наложеното му наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изтърпяването на същото за срок от 3 години, считано от влизане на
настоящата присъда в сила.
Съдът, за да прецени дали подсъдимият следва да изтърпи ефективно така
наложеното му наказание съобрази, че ефективно изтърпяване на наказание
лишаване от свобода не само не би допринесло за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, като по никакъв начин това няма да способства и за постигане на
генералната превенция на наказанието. Очевидно е, че макар и нарушението
допуснато от подсъдимия да е тежко, което даде основание на съда да му определи
наказание по реда на чл.54 от НК, а не по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК,
той освен в конкретната ситуация, не се отличава като изключително опасен
участник в движението по пътищата. Същевременно и с оглед на конкретното
поведение на подс.Т. по време на процеса и изразеното
от него съжаление, сочат, че фактът на ПТП, както и самото водено срещу него
наказателно производство вече оказват поправителен и превъзпитателен ефект
върху подсъдимия, който изживява случилото се тежко и болезнено, поради което и
не се налага за постигане целите на наказанието той да изтърпи ефективно същото.
На основание чл.343г вр. вр.
чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия Т. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила, като прецени, че е безпредметно налагането на такова
наказание с по- дълъг срок с оглед постигане целите на наказанието.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът прие, че приложения по делото 2 бр. СД следва да останат по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото
и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Т. да заплати
разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 2553,19 лв. /две
хиляди петстотин петдесет и три лв. и 19 ст. /в полза на държавата и по сметка
на СДВР, както и тези, направени в хода на съдебното следствие в размер на 9256
лв. /девет хиляди двеста петдесет и шест лв./ - в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СГС, а така също и на основание чл.190 ал.2 от НПК по 5
лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по
сметка на СГС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия
при СГС: