Р Е Ш Е Н И Е
№262126/1.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди
двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №9320 по
описа на Варненски районен съд за
2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно и
кумулативно съединени искове от „Н.6.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу „И.И.Х. мвХ” (I.I.H.mbH) със седалище и адрес на управление гр. H.21075, E. №25, F.R.G., рег. №HRB18 825
при Търговски регистър на гр. H.за осъждане на ответника да заплати
сумата 10821.16 лева за връщане на платеното по договор за
покупко – продажба на три броя заготовки от стомана с диаметър 230 мм и дължина
2000 мм от 24.11.2016г., за което обстоятелство са съставени фактури №1494/RE007043/24.11.2016г. и
1535/RE007074/10.01.2017г., поради разваляне на договора, на осн. чл.81, т.2, пр.2-ро от Конвенция на ООН относно договори за
международна продажба на стоки (Виенската конвенция за международна продажба на
стоки – ВКМПС), сумата от 1257.99 лева съставляващи обезщетение
в размер на разходите по доставка на трите броя заготовки предмет на
договора за покупко – продажба от 24.11.2016г., на осн. чл.74 вр. чл.76, т.2 ВКМПС, сумата от 9918 лева – обезщетение за
причинени на ищеца реални загуби
вследствие строени разходи за обработка на първа и втора заготовка и разходи по
извършване на обследване на първа и трета заготовка, направени след получаване
на стоките предмет на договора за покупко – продажба от 24.11.2016г., на осн. 74, пр.1-во ВКМПС и сумата от 16492.41 лева – обезщетение за пропуснати ползи под формата на
нереализираният размер на печалба при последваща препродажба на заготовките
предмет на договора за покупко –
продажба от 24.11.2016г., на осн. чл. 74, пр.2-ро ВКМПС, ведно със законната лихва върху главниците считано
от депозиране на исковата молба в съда – 18.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението, след допуснато изменение на предявените искове по
размер.
В
исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по неформален договор за покупко – продажба на три
броя заготовки от стомана с диаметър 230 мм и дължина 2000 мм от 24.11.2016г.
От получените заготовки ищецът е изработил стоманени валове с единична цена от
10090 лева., които продал на трето на спора лице. Уговорената между страните по спора цена от ищеца в качеството му
на купувач била заплатена от последния. Твърди, че
заготовките предмет на договора от 24.11.2016г. не
отговорят на необходимото качество на материала. Твърди, че
върху материала е направен некачествен
безразрушителен контрол или въобще липсва такъв контрол, при което
доставената стока е със скрити дефекти, поради което същата е и негодна за
изработка на резервни части с необходимото качество. Излагат
се съображения, че ищецът е влязъл в контакт с ответното дружество, като го е
уведомил за проявените от материала дефекти. Ответникът
е поискал да му бъде изпратен обратно дефектиралият вал но ищецът отказал под
предлог, че същите били веществено доказателство, което следвало да послужи за
евентуален съдебен процес.
Ищецът
предприел действия по установяване причините за повреда на първия вал, който
бил изработен от предоставената от ответника заготовка, като посочва, че от
анализа било установено, че са налице дефекти в технологията на производство на
заготовката, съответно че е налице некачествен съответен безразрушителен
контрол или липса на такъв. При осъществяване на анализ на
третия вал, който бил произведен от доставената от ответника заготовка били
установени 13 дефекта в дълбочина. Първият вал бил
заменен от клиента на ищца с вторият, който му бил предоставен, като
впоследствие дефектирал при работа и вторият вал.
Вследствие
на проявените дефекти ищецът закупил от друг доставчик нови заготовки, от които
за произведе трите поръчани му от негов клиент стоманени валове.
С
исковата молба прави волеизявление за разваляне
на договор за покупко – продажба на три броя заготовки от стомана с
диаметър 230 мм и дължина 2000 мм от 24.11.2016г.
и връщане на платеното по него, като предявява частичен иск в размер на 3000
лева от общия размер на задължението от 10821.16 лева, от които 3567.43 лева за
първата заготовка, за което е съставена фактура
№1494/RE007043/24.11.2016г. и
сумата от 7254.17 лева за втората и трета заготовка, за което обстоятелство е
съставена фактурна 1535/RE007074/10.01.2017г.
Твърди,
че за осъществяване на доставка на стоката предмет на договора за покупко –
продажба е сторил разходи по транспорт в общ размер от 1257.99 лева, за които
съпътстващ разходи релевира искане за бъде обезщетен, като предявява частичен
иск в размер на 750 лева.
Претендира
от ответника и обезщетение за причинени реални
загуби вследствие строени разходи за обработка на първа и втора заготовка и
разходи по извършване на обследване на първа и трета заготовка, направени след
получаване на стоките предмет на договора за покупко – продажба от 24.11.2016г.
Разходите в размер на 9918 лева са в
резултат от извършените разходи по
обработка на заготовките и услуги по анализ качеството на заготовките, за
което обстоятелство са издадени фактури от „Римакем” ЕООД от 27.12.2016г и
15.02.2017г., „Норд Финанс” ЕООД от 29.12.2016г., „Булмар Сървисис” ЕООД от
15.02.2017г., Технически университет – Варна от 22.03.2017г. и
„Корабостроителница O.” АД от 27.03.2017г.
Твърди,
че за трите стоманени вала изработени от трите заготовки предмет на договора за
продажба е уговорил продажна цена с трето на спора лице в размер на 36324 лева,
а същевременно е сторил разходи в размер на 19831.59 лева – съпътстващи разходи
по транспорт, заплатена продажна цена за трите заготовки, реални загуби
вследствие извършените разходи по обработка на заготовките без включване на
разходите за анализ качеството на материала, поради което пропуснатите ползи
възлизат в размер на 16492.41 лева, от който общ размер на задължението
претендира частично сумата от 5100 лева.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „И.И.Х. мвХ” (I.I.H.mbH) е депозирал писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Посочва, че за периода 2016-2016г. са
осъществили доставка в полза на ищеца на пръти с диаметър 230 мм.Посочва, че
през март 2017г. по отношение на една от доставите
била направена рекламация за наличието на драскотини и пукнатини. На ответника било предоставено снимков материал, като мостра от
самия материал не е била предоставена за идентификация. Излага
възражения, че доколкото не им е било изпратена проба от материал, то не може
да бъде осъществена идентификация на материала с оглед установяване, че същия е
предмет на договора за доставка, който е сключен между страните.Посочва, че е
налице несъответствие между снимковия материал изпратен от ищеца и изпратената
стока предмет на договора. Посочва, че рекламацията била
многократно предявена, като още през месец март 2017г. била оставена без уважение от ответното търговско
дружество.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Прието по делото е заключение на съдебно –
техническа експертиза на в.л. П.М., в която се посочва, че същия след
запознаване с материалите по делото включително и при оглед на изделията,
констатира, че количеството
на въглерода в отделената проба № М-СА от първата аварирала
заготовка отговаря на посочения в „E.T.S." сертификата; В същата проба количествата
на легиращите елементи манган, хром и никел отговарят на посочените количества
в „E.T.S." сертификата, на молибдена е леко завишено, а на силиция е леко
занижено;
Количествата на вредните примеси фосфор и сяра в
гореописаната проба са по-високи от посочените количества в
сертификата, като завишението
при фосфора е с 44%, а сярата е 12
пъти повече от посочената в „E.T.S." сертификата. Излага, че доколкото
производителят на заготовките е представил един „E.T.S." сертификат за
трите доставени заготовки на основание на т.4.1 от БДС EN 10204 - документ от контрол 3.1 „вид 3.1", основан на специфичен контрол (лист 618
от приложените по делото документи), би трябвало да се приеме, че гореописаните
данни се отнасят за трите процесии заготовки. Констатира, че в приложените по
делото документи няма информация от производителя за процедура за проследяване,
залегнала в хипотезата на т.4.1 предложение 4
от цитирания стандарт. Дава извод в заключението си, че химическият състав от
спектралния анализ от изпитването на заготовките и химическият състав, описан в
„E.T.S." сертификата, отговарят на средно въглеродна, среднолегирана
стомана марка 30CrNiMo8 (1.6580) съгласно БДС EN 10083-3. Разликите в количествата на молибдена и силиция не
оказват съществено влияние на якостните и деформационните характеристики на
материала. Посочва експерта, че констатира завишените
количества на вредните примеси фосфор и сяра, установени в доставените
заготовки спрямо посочените в „E.T.S." сертификата, особено 12-кратната
разлика при сярата.
Излага, че възможността за зараждане на пукнатини във
вътрешността на материала, като това се дължи най-вече на наличието на
неметални включения и на многофазност (течно, твърдо и междинно състояние) на
структурата при изстиване на стопилката. Неметалните включвания могат да бъдат
шлака, оксиди (съединения на кислорода), сулфиди (съединения на сярата), силикати
(съединения на силиция), нитриди (съединения на азота) или други неметални
съединения, нещо повече, всяко включване може да съдържа много различни фази.
Кислородът може да бъде причина за образуване на неметални включвания или
газови шупли. Шлаката, като неметално включване, е неизбежен страничен продукт
на металургичните процеси. Тя представлява разтвор на различни оксиди и др.
съединения, които обикновено са неразтворими в метала. Шлаката формира остри
ръбове в дефекта, които пораждат вътрешни напрежения в метала. В процесиите валове дефектът е констатиран
в дълбочина. От важно значение са както разпределението на включванията и
на отделните фази, предимно карбиди (съединения на въглерода), така и тяхното
разположение, особено ако е във вид на ивици. Всички гореописани химически
елементи неизбежно съпътстват стоманите, а шлаката зависи от качеството на
леярския процес. При следващата термична обработки на заготовките възникналите
пукнатини се сливат и увеличават.
На второ
място пукнатини може да възникнат и на мястото на взаимодействие на три зърна
от структурата на стоманата вследствие тяхното преместване едно спрямо друго по
време на термоциклиране (промяна на температурата) при термичната обработка
(подобряване) на горещо валцованата заготовка -
закаляване и високотемпературно отпускане.
На трето
място е възможността от разслояване на материала при валцоването му, което също
е предпоставка за образуване на пукнатини.
На
следващо място са констатираните завишени количества на вредните примеси фосфор
и сяра, установени в доставените заготовки спрямо посочените в „E.T.S."
сертификата, особено 12-кратната разлика при сярата, въпреки че са в приетите
допустими граници.
Влиянието
на вредните неметални включвания в зависимост от тяхната природа и разположение
върху процесите на разрушаването е сложно и комплексно. Непълна хомогенизация
на аустенитната микроструктура и неразтворени сложни карбиди, разположени
преимуществено по границите на кристалите може да е вследствие на не оптимална
термична обработка на стоманата.
Изрично се
посочва, че извършеното експертното заключение на комплексната
дефектоскопско-металографическа и фрактодиагностична експертиза на разрушения
вал във високотехнологичния парк на Техническия университет -
Варна резултатите от извършеното металографическо изследване доказват
замърсяване на стоманата с неметални включвания ненадвишаващо първи бал по
трета стандартна скала, което само за себе си не би било толкова опасно, защото
е в рамките на допустимото, но в
съвкупност с останалите предпоставки може да доведе до вътрешни пукнатини в
процесния вал. Студената обработка на
заготовката (струговане, фрезоване, шлифоване, ролковане) не влияе на
възникналите в материала пукнатини, защото липсват предпоставки за тяхното
изменение - големи температурни разлики,
тъй като стружката отнема температура в зоната на рязане, а силите действащи на
този масивен вал с тегло от 470 кг при гореизброените
операции не са от такъв порядък, че да предизвикат процес на разрастване на
пукнатините.
Съобразявайки се с фактическата обстановка (компрометираните -С
вътрешни пукнатини три броя вала от една производствена партида), след като
всички други предположения в случая са практически неосъществими, фактът че
термичната обработка е постигнала очакваните механични качества на заготовките
и невъзможността от възникване и разрастване на пукнатини от студената им
обработка, стигам до извода, че чупливостта на материала, дефектът, който е
възникнал при внедряването на вала да работи, е в резултат на комплекс от
причини като най-вече остатъчни вътрешни напрежения от производствения процес
на леене и термична обработка, осъществен преди тяхното доставяне в България, в
частност на наличието на неметални включения, като шлака, оксиди, сулфиди,
силикати, нитриди и на многофазност на структурата при изстиване на стопилката,
на температурните амплитуди при термичната обработка, възможност от разслояване
на материала при процеса на валцоване, относително високите количества на
вредните примеси, най-вече сярата, вредното влияние на неметалните включвания в
процеса на горещата обработка на стоманата, както и възможността от получаване
на гореща крехкост от присъствието на сяра в процесиите заготовки. Съвкупността
от всички тези възможни фактори е довела до обособяване на вътрешни дефекти с
размери 2 + 3 мм на дълбочина 95,6 + 98,9 мм в контролираната зона С на третия вал (средната
зона) след сканирани 100% от цилиндричната повърхност от 0°
до 180° (пукнатини, шупли и др.), отразени в ултразвуковия
контрол, извършен на 27.03.2017 г. в Кораборемонтен завод „O."
АД Варна. При термичната обработка на валовете в Германия възникналите
пукнатини се сливат и увеличават.
Касае за разрушаване с огнищна зона, съдържаща
комплекс от вътрешни дефекти (пукнатини, шупли и др.), получени при процеса на леене
на заготовките, осъществен в Германия, преди тяхното доставяне в България.
При
внедряване на вала да работи след монтирането му в помпата, в работния цикъл,
големите вече знакопроменливи натоварвания разширяват и обединяват тези
пукнатини и дебалансират вала, което довежда до констатираните вибрации след
около месец работа на първия вал, както и на втория, вследствие на бързата
умора на материала, предизвикана от гореописаните дефекти. Във върховете на
пукнатините се концентрират вътрешните напрежения и под действието на циклично
променящото се натоварване по време на работа следва развитие на пукнатините до
последващо разрушаване на детайла, ако не се прекрати работният процес, което
би довело до непредсказуеми последици не само за помпата, но и за обслужващия
персонал.
Дава заключение, че освен чрез
извършването на ултразвуков контрол, причината за дефекта би могла да се
установи по още няколко начина на безразрушителен контрол, а именно
чрез:рентгенов контрол;гама контрол;магнитно прахов контрол;вихровотоков
контрол.
Посочва се, че експерта на 26.02.2021 г. е направил оглед на трите процесии заготовки в механичния цех на
ищеца. При огледа установява, че трите заготовки са обработени до окончателното
изделие - вал за помпа, съгласно приложената в делото
конструкторска документация. При студената обработка на процесиите валове е
извършено и ролковане с радиус 4 мм на преходите между
шийките, с цел елиминиране на острите ръбове, които са концентратори на
напрежение в метала. В цеха валовете са преминали и балансиране с работното
колело. Първият вал е нарязан за да се отделят пробните парчета за изследване
на вътрешните пукнатини. Вторият вал, който също е работил, е с видими
пукнатини, достигащи до външната повърхност на шийката, на която е било
монтирано работното колело (турбината). Третият вал е изработен без да е
работил.
Назначена по делото е съдебно – счетоводна експертиза,
заключение по която е депозирано от в.л. Д.П.. Експерта е осъществила проверка
в счетоводството на ищеца, като е констатира записвания в счетоводните книги, в
които е отразено, че с фактура № 1494/24.11.2016г. е осчетоводена покупка на 1
бр. заготовка, като доставчик на същата
е отразено ответното дружество. Установява вписване на втора фактура №
1553/10.01.2017г., на основание покупка на 2 бр. заготовки, при която доставчик
също е ответника. Осъществени са плащания към ответника на 25.11.2016г. в размер на 1824,50 евро,
като и сумата от 90 евро транспортни разходи или общо 1914,50 евро. Установява
следващо плащане в полза на ответника в размер на 3709 евро, което е
осъществено на 08.01.2017г.Констатира се, че въз основа на поръчка №
**********/25.11.2016г. от „E.E>“ – ЗС M. изток1 ЕООД с предмет вал за
рец.помпа – 1 бр. е издадена фактура на
стойност от 12108 лева, която сума е отнесена към сметка 301-505. Установява се
вписване в дневника за продажбите на ищеца към клиент „E.E>“ – ЗС M. изток1
ЕООД. Установява се отразяване в счетоводството на ищеца на втора поръчка №
**********/09.01.2017г., която също е с клиент „E.E>“ – ЗС M. изток1 ЕООД,
по която са изработени 2 бр. валове, от които първият е продаден, а вторият е
изработен но не е продаден. Във връзка с втората поръчка е изготвена фактура №
6207/16.02.2017г. на стойност от 12108
лева. В счетоводството са отразени, като
продадени на „E.E>“ – ЗС M. изток1 ЕООД 2 бр. валове. Липсват данни за
продажба на валове към други клиенти. Експерта е осъществил проверка в
счетоводните записвания на ищеца, като за периода от 2004г. до подаване заявка
към ответника не е констатирал доставчик на заготовки за валове, който да е
различен от ответника.
Разпитан по искане на ищеца е
свидетеля В.С.З. – служител при ищеца считано от 2012г., заемащ длъжността
„сътрудник“ в търговски отдел. Свидетеля споделя, че пред 2016-2017г. са влезли
в преговори с ответното дружество по повод необходимост от доставка на метални
заготовки. Свидетеля посочва, че по действащия немски стандарт са посочили
стоманата, която им е била необходима да се закупи от ответника, която да бъде
в последствие обработена за изработка на валове. Необходимите параметри по
поръчката били посочени на ответника по електронна поща. Параметрите на
поръчката били приети, стойността на заготовките заплатена.По електронната поща
ответника изпратил и сертификат за валовете, в който се съдържал химическия
състав на материала, както и че е проведено ултразвуков контрол. Първоначално
била поръчана една заготовка, която била за ТЕЦ „Г.“, след което получили
поръчка за още три вала или общо четири. След първоначално пристигналата
заготовка и с оглед допълнителната поръчка от ответника били поръчани още две
заготовки, които по спецификация следва да отговорят на първата поръчка. Тези
заготовки също били обработени. От ТЕЦ „G.“, където бил вложен първия вал
посочили, че са налице проблеми с функционирането на помпата, в последствие
съобщили, че проблем има и с втория вал.
Проблемът, който получателя на валовете съобщил се изразявал в налични
вибрации в помпата. Третата заготовка, която била обработена била отказана от
ТЕЦ „Г.“. Свидетеля посочва, че още при констатиране на проблем с първия вал са
се обърнали към ответника, като е била отправена покана да бъде изпратен техен
представител, който на място в страната да огледа дефектния елемент. По
електронна поща от ответника последвал отказ да осъществи оглед на място по
така отправената му покана. Валовете били предоставени за анализ – ултразвуков
контрол, от който се установило недостатъци при изработване на самата
заготовка. Излага изрично, че за констатираните отклонения и при трите вала
ответника е уведомен. На ответника е изпратен снимков материал, при което и
доколкото единния вал се бил скъсал на снимката ясно се виждал дефекта в
метала. В отговор на ответника по така предоставените му снимки на дефектния
елемент, те посочили, че това не е тяхна заготовка. Свидетеля посочва, че друг
доставчик на заготовки за тази валове с тежест от около 600- 700 кг. всяка
ищеца е нямал.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Не се спори между страните, при
което е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
същите е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за покупко –
продажба на три броя заготовки от стомана с диаметър 230 мм и дължина 2000 мм
от 24.11.2016г., както и че стоката предмет на договора е доставена от
ответника за периода 2016-2017г., съответно ищецът е заплатил цената по
договора. Спорен по делото е факта дали доставените по договора 3бр. стоманени
заготовки са страдали от скрити недостатъци, които са се проявили в
последствие. От наличните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема, че твърдението на ищеца за наличие на скрити недостатъци на доставената
стока от ответника е доказано в условията на пълно и главно доказване. От
гласни показания, който даде свидетеля Захов, които показания се кредитират от
съда като обективно и достоверно дадени,
съдът приема, че още първата метална заготовка, която е доставена от
ответника след подлагането и по предназначение, като вал в промишлена помпа е
дала дефект, за който дефект ответникът е уведомен.Ищцовото дружество е влязло
в контакт с ответника, като е поканило представител на последното да посети България
с цел да се запознае с възникналия дефект. На така отправената покана
ответникът е отказал да се отзове. На по-късен етап на последния е изпратен и
снимков материал, в който ясно са видни проблемите, които са констатирани при
доставените заготовки. Така предявената рекламация от страна на ищеца пред
ответника е останала изцяло неприета. Съдът с оглед установяване на твърденията
на ищеца назначи съдебно – техническа експертиза, като част от въпросите бе и
въпроса на който вещото лице отговори, а именно от какво обстоятелство е
резултат констатирания дефект в металните заготовки, възможно ли е този дефект
да настъпи при последващото им обработване в страната от ищеца. Категорично
експерта посочи, че причините които се наблюдават, като дефекти при доставените
заготовки не е в резултат от обработката, на която те са поставени в страната
за да бъдат изработени валове за индустриални помпи. Причината се дължи на
начинът на изработка на самата метална заготовка при отливането й от ответника
в Германия. Заключението на експерта се кредитира, като обективно и компетентно
дадено от същото съдът възприема посоченото, че метала съдържа завишените количества на вредните примеси фосфор и сяра,
установени в доставените заготовки спрямо посочените в „E.T.S." сертификата,
особено 12-кратната разлика при сярата. Наличните шупли във вътрешната
структура на материала не са били открити доколкото при изработка на
заготовките същите на са били подложени на съответен ултразвуков контрол, който
в дълбочина бил дал индикация за некачественото изливане на метала в леярна в
Германия. Следва да бъде прието, че в следствие на това некачествено
производство при следващо вграждане на тези елементи, след съответната им
обработка до метални валове за промишлени помпи, съдържащите се в тях шупли са
предизвикали вибрационни процеси в промишлената помпа, което е довело до
пукнатите в самия вал. Така изложеното налага извода, че стоката предмет на
договора за покупко – продажба сключен с ответника е страдала от скрити
недостатъци, такива каквито не биха могли да бъдат открити първоначално, а са
се проявили в последствие при внедряването на елементите по предназначение.
Позовавайки
се на закупена вещ с недостатъци ищецът релевира едностранно волеизявление,
което е обективирано в исковата молба, с което разваля договора за покупко –
продажба. Изявлението е достигнало до знанието на насрещната страна с
връчването на препис от исковата молба.
На осн.чл.
81 ВКМПС развалянето на договора
освобождава и двете страни от договорните им задължения освен от дължимото
обезщетение.Страната, която е изпълнила договора изцяло или частично, може да
иска от другата страна връщане на доставеното или платено по договора.
Ищецът е изправна страна по
договора. Заплатил е стойността на доставените от ответника метални заготовки,
включително и стойността на транспорта на същите. Некачествения характер на
доставеното води до невъзможност закупеното да бъде използвано по
предназначение, същото не подлежи и на поправка предвид специфичните технически
изисквания за неговата изработка. Като изправна страна по договора за ищецът се
поражда правото да развали договора с ответника, което потестативно право той
упражни. Това волеизявление е достигнало до знанието на ответника, при което
следва да бъде направен и извода, че същото е успешно реализирано. С разваляне
на договора отпада и основанието, което основание е съществувало при
получаването на престацията, но след това отпада с обратна сила, т.е. правното
основание е съществувало и е било валидно, но впоследствие, в резултат на
упражняване на потестативно право, каквото е правото за едностранно разваляне
на договор, то е отпаднало с обратна сила и е заличило правните последици от
момента на тяхното възникване. Даденото на отпаднало основание подлежи на
връщане.
От заключението на в.л. П. по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, което също се кредитира от съда,
като обективно и компетентно дадено се приема, че общата стойност на поръчката,
за който ищецът е заплатил на ответника възлиза на 5633,50 евро, без включване
на транспортните разходи в тази сума. Издадени са съответните счетоводни
документи за посочената сума, като при проверка в счетоводството на ищеца се
установява, че същото е редовно водено. При
така възприетата фактическа обстановка и вследствие правните изводи,
които съдът направи, намира, че главният иск за осъждане на ответника за връщане на платеното в размер на
10821,16 лева по договор за покупко – продажба на три броя заготовки от
стомана с диаметър 230 мм и дължина 2000 мм от 24.11.2016г., за което
обстоятелство са съставени фактури №1494/RE007043/24.11.2016г. и
1535/RE007074/10.01.2017г., поради разваляне на договора, на осн. чл.81, т.2, пр.2-ро от Конвенция на ООН относно договори за
международна продажба на стоки е основателен, като такъв следва да бъде уважен.
Върху уважената главница се дължи лихва за забава считано от депозиране на
исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
Разпоредбата на чл. 76, т.2 от
ВКМПС дава предвижда и възможността
изправната страна по договора да търси и стойността, която е заплатила с оглед
доставката на стоката. От наличните по делото доказателства съдът приема, че
стойността за доставката на трите броя некачествени заготовки е заплатена от
ищеца. Доколкото договора за покупко – продажба е развален, то на изправната
страна се дължи и заплащане на стойността на доставката на стоките с
недостатъци по прекратеното облигационно правоотношение.
При тези съображения следва да
бъде уважен и този осъдителен иск, като ответникът бъде осъден да заплати
сумата от 1257.99 лева
съставляващи обезщетение в размер на
разходите по доставка на трите броя заготовки предмет на договора за
покупко – продажба от 24.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението.
Разпоредбата на чл. 74, пр.1-во и
пр.2-ро ВКМПС предвижда, че обезщетението за нарушението на договора на една от
страните може да обхваща реалните загуби, които са претърпени от нея, така и
пропуснатите ползи.
В настоящата хипотеза
обезщетението под формата на реални загуби, което се търси от ищеца е под
формата на строени разходи за обработка на първа и втора заготовка и разходи по
извършване на обследване на първа и трета заготовка, направени след получаване
на стоките предмет на договора за покупко – продажба от 24.11.2016г. По така
предявената претенция съдът от наличните по делото писмени и гласни
доказателства установява, че след получаване на заготовките същите са подложени
на допълнителна обработка от страна на ищеца с оглед изработка от тези метални
заготовки на валове за промишлени помпи. Съдът намира за доказано, че обработка
и на трите заготовки е извършена, като от тях са произведени три броя валове за
индустриални помпи. Наред с тези разходи по обработка с оглед дефекта на
стоката предмет на разваления договор за покупко – продажба, ищецът е сторил и
разходи по извършване на обследване на причините, при които са дефектирали тази
елементи. Вещото лице М. по назначената от съда съдебно – техническа експертиза
изрично посочи, че с оглед поставената от съда задача е осъществил посещение в
специализираната научно – техническа лаборатория при Технически университет –
Варна, където е констатирал, че се съхраняват проби от изследвания вал. Тази
констатация на експерта е допълнителна индиция, че разхода по това направление
е реално сторен от страната, която претендира неговото заплащане.
При изложените съображения този
иск също следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати сумата
от 9918 лева – обезщетение за причинени на ищеца реални загуби вследствие строени разходи за обработка на първа и
втора заготовка и разходи по извършване на обследване на първа и трета
заготовка, направени след получаване на стоките предмет на договора за покупко
– продажба от 24.11.2016г. Върху присъдената сума се дължи и лихва за забава
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението.
От наличните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема, че по повод изработените от металните
заготовки валове, ищецът е установил търговски отношения с трето на спора
търговско дружество „E.E>“ – ЗС M. изток 1 ЕООД (ТЕЦ
G.), във връзка с изработените валове за вграждането им в индустриални помпи. Пропуснатата полза се изразява в нереализирана печалба,
такава каквато ищецът би реализирал в случай, че бе осъществена доставка на
стока от ответника, отговаряща на качествата, за които е предназначена. От
показанията на свидетеля Захов съдът приема, че след получаване на първия вал и
внедряването му в промишлена помпа, третото на спора лице е отправило поръчка
до ищеца за още два вала. Аварирането на първия вал, а в последствие и на
втория е довело до отказ от страна на „E.E>“
– ЗС M. изток 1 ЕООД (ТЕЦ G.) от възложената към ищеца поръчка за изработка на
три вала. Налице е пряка причинно – следствена връзка между нереализираната
печалба от ищеца и доставената некачествена стока от ответника, при което и
претенцията е основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 16492.41 лева – обезщетение за пропуснати ползи под формата на нереализираният размер на печалба
при последваща препродажба на заготовките предмет на договора за покупко – продажба от 24.11.2016г., на осн. чл. 74, пр.2-ро ВКМПС, ведно
със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в
съда – 18.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5530,12 лева, от които 2030,12 лева съдебно – деловодни разноски и
3500 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда „И.И.Х.
мвХ” (I.I.H.mbH) със седалище и адрес на управление гр. H.21075,
E. №25, F.R.G., рег. №HRB18 825 при Търговски регистър
на гр. H.да заплати на „Н.6.” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сумата
от 10821,16 (десет хиляди
осемстотин двадесет и един лева и 16 ст.) лева дължима на
отпаднало основание – поради
развален договор за
покупко – продажба на три броя заготовки от стомана с диаметър 230 мм и дължина
2000 мм от 24.11.2016г., за което обстоятелство са съставени фактури №1494/RE007043/24.11.2016г. и
1535/RE007074/10.01.2017г., на осн.
чл.81, т.2, пр.2-ро от Конвенция на ООН относно договори за международна
продажба на стоки (Виенската конвенция за международна продажба на стоки), сумата
от 1257,99 (хиляда
двеста петдесет и седем лева и 99 ст.) лева съставляващи обезщетение в размер на разходите по
доставка на три броя заготовки предмет на договор за покупко – продажба от
24.11.2016г., на осн. чл.74
вр. чл.76, т.2 Конвенция на ООН относно договори за международна продажба
на стоки (Виенската конвенция за международна продажба на стоки), сумата от 9918 (девет хиляди
деветстотин и осемнадесет)
лева
– обезщетение за причинени на ищеца реални
загуби вследствие строени разходи за обработка на първа и втора заготовка и
разходи по извършване на обследване на първа и трета заготовка, направени след
получаване на стоките предмет на договора за покупко – продажба от
24.11.2016г., на осн. 74, пр.1-во Конвенция
на ООН относно договори за международна продажба на стоки (Виенската конвенция
за международна продажба на стоки) и сумата
от 16492,41 (шестнадесет
хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 41 ст.) лева
– обезщетение за пропуснати ползи
под формата на нереализираният размер на печалба при последваща препродажба на
заготовките предмет на договора за
покупко – продажба от 24.11.2016г., на
осн. чл. 74, пр.2-ро Конвенция на ООН относно договори за международна
продажба на стоки (Виенската конвенция за международна продажба на стоки),
ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата
молба в съда – 18.05.2018г.
до окончателно изплащане на задължението.
Осъжда
„И.И.Х. мвХ” (I.I.H.mbH) със седалище и адрес на управление гр. H.21075, E.
№25, F.R.G., рег. №HRB18 825 при Търговски регистър на гр. H.да
заплати на „Н.6.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 5530,12 (петхилядни петстотин и
тридесет лева и 12 ст.) лева, от
които 2030,12 лева съдебно – деловодни разноски и 3500 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съобщение до ответника за постановено съдебно решение
ведно с препис от съдебното решение да
се изпратят на ответника И.И.Х. мвХ (I.I.H.mbH,
E.Weg 25, 21075 H., D.),рег.
№HRB18 825 при Търговски регистър на гр. Гл, по поща с обратна
разписка на адреса посочен от последния на л. 322 от делото, на осн.
чл. 609 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :