О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 499/4.4.2019г.
гр. Пазарджик, 04.04.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
ІІІ – административен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти април,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кривиралчева адм. дело № 212 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
е образувано по жалбата на „Елмет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Панагюрище, ул. „** № **, представлявано от С.Р.Д. против
Ревизионен акт № Р – 16001318001793-091-001/21.11.2018 г., потвърден с Решение
№ 56/31.01.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
В
първото по делото заседание с писмена молба /л. 163/ е направено искане за
спиране на изпълнението на обжалвания ревизионен акт. Посочено е, че с
Постановление с изх. № С180013-022-0095581/27.11.2018 г. и Постановление с изх.
№ С170013-139-0000182/23.01.2017 г., издадени от Ц. М., ст. публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, е наложен запор върху следните собствени на дружеството
МПС:
1.
Товарен автомобил, марка „**“, модел
**, рег. № *** ВР, рама ZCFA1TJ0402605094
със застрахователна стойност 170 000лв.;
2.
Лек автомобил, марка „**“, модел „**“,
рег. № РА** КК, рама SJNJDNJ10U7134494,
двигател M9RW855CO36873, със застрахователна стойност 40 000 лв.
В
молбата се казва, че задълженията по оспорвания ревизионен акт към момента на подаване на искането са в общ
размер на 208 739,54 лв. главница и лихви, а застрахователната стойност на
запорираните МПС като обезпечение за погасяване на задължението е 210 000
лв., видно от приложените застрахователни удостоверения. Моли да се спре
изпълнението на обжалвания ревизионен акт.
Като доказателства по делото към искането са представени: Постановление с изх. № С180013-022-0095581/27.11.2018 г. и
Постановление с изх. № С170013-139-0000182/23.01.2017 г., издадени от Ц. М.,
ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, както и 2 бр. удостоверения от
22.03.2019 г., издадени от Застрахователно дружество „Алианц България“, от
които е видно каква е застрахователната стойност на посочените по-горе МПС-а.
Искането по чл. 157, ал. 2 от ДОПК не е ограничено във
времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по съдебното производство. В случая същото е
направено от надлежна страна, за която започналото принудително изпълнение
пряко въздейства върху правната й сфера, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК предвижда, че
обжалването на РА пред съда не спира неговото изпълнение. Според ал. 2,
изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на
жалбоподателя за частта от РА, която се обжалва. Към искането следва да бъдат
приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер, като в случая намират приложение
разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5. Според чл. 153, ал. 4 вр. ал. 3, следва да е
представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането.
Алтернативно в ал. 4 е предвидена възможност да бъде предложено друго
обезпечение, във връзка с което публичният изпълнител по разпореждане на съда в
определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното за обезпечение
имущество.
В конкретния случай по делото са представени 2 бр.
постановления за налагане на обезпечителни мерки, първото от които
Постановление с изх. № С180013-022-0095581/27.11.2018 г. е
издадено за обезпечаване на изискуемо публично вземане по изп. дело № *********
от 2017 г. по описа на ТД на НАП Пловдив в размер на 75 609,34 лв., в т.ч.
лихва 19 684,21 лв. и главница 55 925,13 лв. Със същото е наложен
запор на лек автомобил марка „***“, модел „** *“, с рег. № РА** КК, чиято застрахователна
стойност, видно от удостоверение от „Алианц България“ АД е в размер на
40 000 лв. Второто представено Постановление с изх. № С170013-139-0000182/23.01.2017
г. е издадено за обезпечаване на задължение по РА № *16001316004168-091-001/09.01.2017
г. за задължение в размер на 98 975,75 лв. в т.ч. главница 89 823,72
лв. и лихви 9 152,03 лв. Със същото е наложен запор на товарен автомобил „**“
с рег. № РА** ВР със застрахователна стойност видно от представеното
удостоверение на „Алианц България“ АД в размер на 170 000 лв.
Съдът
намира, че с представените две постановления за налагане на обезпечителни мерки
са обезпечени задължения, различни от задълженията, установени с обжалвания
ревизионен акт. Така например, видно от ревизионния доклад /л. 69/ на
дружеството са извършени предходни ревизии с РА № Р-16001316004168-091-001/09.01.2017 г. за
период по ЗКПО от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и по ЗДДС за период от
01.09.2015 г. до 31.05.2016 г. с установени задължения в общ размер на
98 975,75 лв., който период е различен от ревизирания период с обжалвания
ревизионен акт /ревизиран период по ЗДДС от 01.06.2016 г. до 28.02.2018 г./. Тези
задължения са обезпечени с Постановление за наложени обезпечителни мерки №
С170013-139-0000182/23.01.2017 г. От друга страна с Постановление №
С180013-022-0095581/27.11.2018 г. са обезпечени задължения по изпълнително дело
от 2017 г. за задължения в размер на 75 609,34 лв., които също са различни
от задълженията, установени с обжалвания ревизионен акт. Същите са обезпечени
със запор върху лек автомобил марка „**“ рег. № *** КК, със застрахователна
стойност 40 000 лв. Тази сума не обезпечава в пълен размер посоченото
по-горе задължение, поради което и същата не може да послужи за обезпечаване на
друго задължение, освен посоченото.
Съдът
намира, че общият размер на застрахователните стойности на двете МПС-а от
210 000 лв. не може да послужи като обезпечение за задълженията по
оспорения ревизионен акт в общ размер на 208 739,54 лв. /към момента на
подаване на искането/, тъй като част от сумата представлява обезпечение на
задължения по други ревизионни производства в размер на 174 585,09 лв.
Тоест няма как със сумата от 210 000 лв., която вече е послужила за
обезпечение на задължения в размер на 174 585,09лв., да бъдат обезпечени и
задължения в размер на още 208 739,54 лв.
Поради това, направеното искането се
явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Следва да се посочи, че молителят
има правна възможност да направи и последващо искане за спиране на РА пред съда,
тъй като не е ограничен с преклузия, нито настоящия съдебен акт ще създаде
пречка за това.
Водим от горното и на основание чл.
157, ал. 4 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Елмет“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „**“
№ ** представлявано от С.Р.Д. за спиране на изпълнението на обжалвания
Ревизионен акт № Р – 16001318001793-091-001/21.11.2018 г., потвърден с Решение
№ 56/31.01.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/