№ 1584
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120102420 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „МАРС“ ЕООД
против Община Бургас, с която е предявен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, а
именно: да бъде прието за установено по делото, че ищецът не дължи на
Община Бургас, ЕИК – *********, сумата от 2924 лева главница по акт за
установяване на задължение № АУ***(1)/25.11.2016 г., издаден от главен
експерт в отдел „Контрол и принудително изпълнение“ на Дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, за събирането на
която е образувано изпълнително дело № *** по описа на ДСИС при РС –
Бургас.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от Община
Бургас, която намира иска за неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
иска, като моли съдът да го уважи, като присъди на страната сторените от нея
разноски по делото.
В съдебно заседание представителят на Община Бургас оспорва иска и
моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на задължение № АУ***(1)/25.11.2016 г., издаден
от главен експерт в отдел „Контрол и принудително изпълнение“ на
Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас
на основание чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК, се установява следното:
На основание чл.56 от ЗУТ и чл.8, ал.1 от Наредбата за преместваемите
1
обекти за търговски и обслужващи дейности и елементи на градското
обзавеждане на територията на Община Бургас, както и на основание Тарифа
за местните такси по ЗМДТ по чл.6, ал.1 от ЗМДТ към Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Бургас и издадено разрешение № III зона-
***/18.04.2016 г. дружеството ищец дължи такса за ползване тротоари,
площадки, улични платна и др. терени за търговска дейност, включително за
разполагане на маси, столове, витрини, сергии, палатки и други подобни за
2016 г. в размер на 2924 лева. Актът за установяване на задължение е влязъл в
сила на 23.01.2017 г.
Въз основа на този акт и на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ на 07.02.2017
г. Община Бургас изпраща възлагателно писмо за образуване на
изпълнително производство до ЧСИ С.Н.. На 07.02.2017 г. e образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Н. (за краткост ИД). По това ИД
са наложени запори на банкови сметки и на моторно превозно средство на
длъжника и е изготвена покана за доброволно изпълнение на 22.03.2017 г. На
11.04.2017 г. е съставен протокол по чл.434 от ГПК за това, че на същата дата
призовкар към ЧСИ е провел телефонен разговор с управителя на
дружеството длъжник и го е уведомил за съдържанието на поканата за
доброволно изпълнение и за размера на дълга.
На 27.04.2019 г. управителят на дружеството депозира молба до ЧСИ
да не се „блокира“ разплащателна сметка на дружеството в „ЮРОБАНК“ АД.
В молбата се твърди, че управителят на дружеството длъжник е провел
телефонен разговор с взискателя и е поел задължението да сключи
споразумение със същия по 300 лева седмично да изплати задължението.
На 30.05.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, като 06.06.2019 г. банката отговаря, че към датата на
налагане на запора 04.06.2019 г. по сметката липсват средства.
На 06.06.2019 г. Община Бургас уведомява ЧСИ С.Н., че длъжникът е
заплатил на каса на взискателя още на 03.05.2017 г. следните суми: 261,90
лева с посочено основание „лихва за просрочени суми 2924 лева към
03.05.2017 г.“ и 73,40 лева с посочено основание „частичен такса за април
2016 г.“. И двете плащания са по разрешение № III зона-0*** (маси), което е
цитирано и в издадения акт за установяване на задължение. Предвид
изложеното Община Бургас уведомява ЧСИ, че задълженията на длъжника по
ИД са в размер на 2850,60 лева главница и 602,60 лева лихва.
На 08.02.2022 г. с постановление ЧСИ С.Н. прекратява ИД на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като са вдигнати и запорите, наложени по това дело.
В уведомително писмо от 07.06.2022 г., адресирано до Община Бургас, ЧСИ
С.Н. посочва, че по ИД няма постъпили суми.
На 17.03.2022 г. Община Бургас изпраща писмо до ДСИС при РС –
Бургас с искане към изпълнително дело № ***/2019 г., образувано срещу
ищеца, да бъдат присъединени и вземанията по акт за установяване на
задължение № АУ***(1)/25.11.2016 г. Видно от съдържанието на писмото,
Общината не твърди, че част от вземането за главница е погасено от
2
длъжника, т.е. отново се претендира вземане за главница в размер на 2924
лева.
Дружеството ищец получава съобщение през месец април 2022 г., че
ДСИ присъединява към изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ДСИС
при БРС сумите по акт за установяване на задължение № АУ***
(1)/25.11.2016 г.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Допустим пред гражданския съд е иск по чл. 439 ГПК, когато
принудителното изпълнение на публичното общинско вземане е възложено за
събиране на съдебен изпълнител по реда на ГПК, съобр. предвиденото в чл. 4,
ал. 2 Закон за местните данъци и такси (за краткост ЗМДТ) – в този смисъл
Определение № 494 от 20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4728/2017 г., III г.
о.
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Видно е от акт за установяване на задължение, че задължението на
ищеца касае заплащане на такса за ползване на общински терени. Такава
такса се дължи на основание чл.6, ал.1, б.“б“ от ЗМДТ. Кои общински
вземания са публични и кои частни се определя от разпоредбата на чл.162 от
ДОПК. Според чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК публични са общинските вземания
за общински такси, установени по основание със закон. Безспорно таксата е
установена в закон, а именно – ЗМДТ.
Ето защо вземането в размер на 2924 лева е публично общинско.
Според разпоредбата на чл.165 от ДОПК събирането на общинските
публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен
орган. Този акт е изпълнително основание.
Акт за установяване на задължение № АУ***(1)/25.11.2016 г е влязъл в
сила. Съгласно чл. 17, ал.2, изр.2 от ГПК съдът не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването
му. В случая ищецът е страна в производството по издаването и обжалването
на акта за установяване на задължение, поради което съдът не може да се
произнася по законосъобразността му нито служебно, нито по възражение на
ищеца.
Според чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (ЗМДТ не
предвижда по-кратък срок). Според разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК с
3
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането
или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, вземането е предявено в производство по
несъстоятелност, е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение,
изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за
разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В конкретния случай
нито една от хипотезите, визиращи изключение, не е налице.
Според разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването
на давността започва да тече нова давност. Следователно давността е
прекъсната на 25.11.2016 г. с издаването на акта за установяване на
задължение. Към настоящия момент не е изтекъл десетгодишен давностен
срок.
След 25.11.2016 г. започва да тече нова давност, която се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Според т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Следователно образуването на изпълнително дело през
2017 г. пред ЧСИ С.Н. и връчването на покана за доброволно изпълнение по
това дело не спира давността.
Според разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК запорното съобщение на
третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение до длъжника. В срока за доброволно изпълнение
длъжникът може да упражни свои права – да възрази, да изпълни
задължението и др. – аргумент от Решение № 228 от 12.12.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3047/2019 г., III г. о.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Налагането на запор
прекъсва давността (аргумент от т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Съгласно мотивите към
отговора на въпроса по т. 5 на ТР № 3/2015 г от 10.07.2017 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че запорът се счита наложен със самото постановяване на
разпореждането за това от страна на съдебния изпълнител и с получаването
на съобщението за това от третото задължено лице, като съществуването на
самото вземане (респективно наличието на парични средства по банковите
сметки на титуляра) не е част от фактическия състав на налагането на запора.
Видно от доказателствата по делото „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД получава
4
запорно съобщение по ИД на 04.06.2019 г. Следователно на тази дата
погасителната давност е прекъсната, като от този момент започва да тече нов
5-годишен срок, който към настоящия момент не е изтекъл, поради което
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Без значение е
обстоятелството, че изпълнителното дело пред ЧСИ С.Н. е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, защото перемпцията е без правно
значение за давността (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о.). „Новата“ давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника – аргумент от цитираното решение на ВКС, IV г.о.
Ето защо взискателят може да иска образуване на ново изпълнително дело,
което Община Бургас предприема.
Доколкото обаче е налице „признание“ на взискателя по ИД от
06.06.2019 г., че след образуването на това ИД на касите на Община Бургас е
постъпило плащане от длъжника и размерът на дължимата главница е 2850,60
лева, а не 2924 лева, то искът се явява основателен за сумата от 73,40 лева, а в
останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът не е представил списък с разноските по чл.80 ГПК. До даване
ход на устните състезания дружеството не е представило доказателства за
платено адвокатско възнаграждение – това то прави едва с молба от
12.07.2022 г., депозирана след края на заседанието от 11.07.2022 г., когато е
даден ход на делото по същество. По аргумент от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК не може след
приключване на устните състезания да се представят доказателства за
направени разноски по делото, които да бъдат присъдени от съда. С оглед
уважената част от иска ищецът има право на разноски в размер на 2,98 лева,
част от заплатената държавна такса.
Право на разноски има и Община Бургас, които се изчерпват с
юрисконсултско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК
определя за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева. С оглед отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски в
размер на 146,23 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „МАРС“ ЕООД, ЕИК –
*********, не дължи на Община Бургас, ЕИК – *********, сумата от 73,40
лева (седемдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща част от
главница в общ размер от 2924 лева по акт за установяване на задължение №
АУ***(1)/25.11.2016 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и
принудително изпълнение“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама“ към Община Бургас, за събирането на която е образувано
5
изпълнително дело № *** по описа на ДСИС при РС – Бургас, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МАРС“ ЕООД против Община Бургас иск по
чл.439, ал.1 от ГПК за разликата над признатата за недължима сума по акт за
установяване на задължение № АУ***(1)/25.11.2016 г., издаден от главен
експерт в отдел „Контрол и принудително изпълнение“ на Дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, за събирането на
която е образувано изпълнително дело № *** по описа на ДСИС при РС –
Бургас, до пълния претендиран размер от 2924 (две хиляди деветстотин
двадесет и четири) лева.
ОСЪЖДА „МАРС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Община
Бургас, ЕИК – *********, сумата от 146,23 лева (сто четиридесет и шест лева
и двадесет и три стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК – *********, да заплати на „МАРС“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 2,98 лева (два лева и деветдесет и осем
стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6