Р
Е Ш Е Н И Е
№І-18 28.02.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Таня Русева-Маркова
2.Пламена
Върбанова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
277 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивната жалба на
Д. С.С. с ЕГН **********, представляван от адв.Детелина Димова
от БАК, против Решение №
2510/05.12.2018г., постановено по гр.д.№ 8436/2017г. по описа на РС-Бургас, с
което е отхвърлен предявения от въззивника-ищец С. против Община-Бургас
отрицателен установителен иск за приемане за установено, че ответната
Община-Бургас не е собственик на 115/231 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в гр.Б.,ул.“К. М.“№*, целият имот с площ от 231 кв.м. и с идентификатор
07079.618.71 по КККР на гр.Б. и при съседи, описани в съдебното решение.
Във въззивната жалба се
твърди,че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати нарушения на
процесуалния и материален закон, както и е необосновано. На първо място се
сочи, че при разпределение на доказателствената тежест по спорните въпроси,
изброени в четири пункта на лист втори от въззивната жалба ,първоинстанционният
съд не дал съответни указания с
посочване на страната, която следва да ги докаже, както и с очертаване на
фактите, които следва да се установят от съответната страна в процеса.На
следващо място, тъй като искът бил отрицателен установителен, то тежестта за
доказване падала изцяло за ответника, поради което в доклада на районния съд не следвало да има указания
към ищеца за провеждане на доказателствена дейност по установяване на
положителните му твърдения за собственост.В резултат на тези нарушения по делото останали неизяснени факти от
значение за приложимостта на императивни правни норми, като предпоставките за
одържавяване на безстопанствен имот
съгласно нормата на чл.6 от ЗС/отм./, действала към 1961 г.,за което
следвало да бъдат установени фактите, правно релевантни за действалата към този
момент норма.Неясно били и кои конкретни факти следвало да се установяват във връзка с оспорване за липса на осъществен
състав на придобивния способ по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОбС във връзка с пар 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС.По тези съображения моли въззивният съд, при констатиране на
процесуални нарушения във връзка с изготвяне и съдържанието на доклада на
районния съд, да постанови нарочно определение с разпределение на
доказателствената тежест между страните.Изложени са и подробни съображения
досежно твърдението за допуснати нарушения по допускането, събирането и
оценката на доказателствата във връзка с установяване местоположението на
процесния имот и най-вече- неговата
безстопанственост към датата на съставяне на АДС от 1961г., за което се
анализира заключението на вещото лице Гълъбова
пред БРС и се препраща към нарочно писмено становище на въззивника-ищец,
депозирано пред БРС преди провеждане на с.з. от 11.06.2018г. Изложен е довода:
че поради неотразяване на процесния имот, представлявал бивш парцел V в дворищно-регулационния план на гр.Б. за периода от 1909-1961г., се налагал извода,
че такъв имот никога не бил обособяван чрез надлежно проведена процедура по
прилагане на регулацията,като в подкрепа на това твърдение се излагат подробни
факти и обстоятелства, черпени от заключението на в.л. Мариета Гълъбова и
доказателствата по делото.Твърди се, че районният съд коментирал изводите на
вещите лица Мирчо Мавродиев и Мариета Гълъбова, но не изложил мотиви защо не
приема заключението на в.л. Мавродиев.Намира за неотносим обсъдения от БРС
констативен акт от 12.12.2002г.Твърдят се процесуални нарушения и поради пълно
игнориране показанията на свидетелите К. и И. ,както и поради нарушаване
принципа на непосредственост- съдията, с участието на който било проведено
цялото съдебно дирене, не постановил съдебното решение, което било постановено
от друг съдия. Обсъдени са свидетелските показания, събрани по делото , като се
моли повторен разпит на същите поради твърдението за нарушен принцип на непосредственост в съдебното
производство.Подробни съображения са изложени и с оглед твърдението за погрешни фактически
констатации,които довели и до погрешни правни изводи в обжалваното решение, за
което на лист 9 и 10 от въззивната жалба са
изложени подробни съображения.Въззивникът твърди и излага
обстоятелствени съображения за нарушения
на материалния закон, като сочи неправилно тълкуване съдържанието и приложното
поле на разпоредбата на чл.6 ЗС/отм./,както и несъобразяване от районния съд
със задължителните постановки на ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС по въпросите
за приложен дворищно-регулационне план. Въззивникът твърди нарушения и при
прилагане на материалния закон,уреждащ придобивната давност ,за което излага подробни фактически и правни доводи.
Моли въззивната инстанция в проекто-доклада да даде указания към страните чия е
доказателствената тежест досежно установяване спорни за делото факти, изброени
в 5 пункта на л.18 от въззивната жалба;формулирани са и доказателствени
искания, включващи искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с
посочени в жалбата въпроси ;претендира се на основание чл.192 ГПК Областния
управител на Област Бургас да бъде
задължен да представи преписката по съставяне на АДС от 1961 г., включително и
съставени протоколи при извършване на проверка относно наличието на
предпоставките за съставяне на АДС за безстопанствен имот; Община-Бургас да
бъде задължена да представи заверен препис от кадастралния план от 1958г., ведно със съставения към него
разписен лист, както и да бъдат разпитани двама свидетели при режим на
довеждане от страна на въззивника за установяване владение на процесния имот от
ищеца и неговите наследодатели от преди 1930 година.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивния ищец поддържа
въззивната жалба, моли уважаването й; с протоколно определение от с.з. на
08.05.2019г. доказателственото искане на въззивника- за назначаване на повторна
СТЕ , е уважено.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от Община-Бургас, предявен чрез юрисконсулт Станимир Димитров,
в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба ,
съображения за което сочи, че се намират както в писмения отговор, така и в
допълнителен отговор по направените изменения и допълнения на иска.Твърди , че
одобрен и влязъл в сила кадастрален план от 1958 година нямало и тъй като в случая това бил отрицателен факт,
за оборване на това твърдение следвало да се представят валидни доказателства
от противната страна. Доказателствените искания, заявени от въззивника с
жалбата му, се считат за преклудирани и по тази причина се моли да не бъдат
допускани. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предявеният иск е с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК.
Бургаски
окръжен съд, след като извърши служебно проверка за валидността и допустимостта
на решението, установи,че първоинстанционното
решение е валиден и допустим съдебен акт.
След
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Ищецът Д.С.С. е предявил против ответника Община Бургас отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК- за приемане за
установено, че ответната Община-Бургас не е собственик на 115/231 кв.м. ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. Б., представляващ поземлен имот с
идентификатор 07079.618.71 no КККР на гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. К. М. № *, целият
недвижим имот с площ от 231 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи:07079.618.107, 07079.618.72, 07079.618.75, 07079.618.7.
Ищецът твърди, че е собственик по
наследство и давностно владение, в т.ч. и присъединено от наследодателите си - *****
си В. Г., поч. 201*г. и **** си А. К. Сочи, че считано от 1960г. в имота са
живели неговите наследодатели, както и след това самия ищец, като всички те
считали имота за свой, като владението им било непрекъснато и необезпокоявано. При
предприемане на действия от ищеца за снабдяването си с констативен нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка, ответната Община-Бургас издала удостоверение от 16.10.2017г., в което
е посочено, че процесните 115/231 кв.м. ид.ч. са частна общинска собственост. Тъй
като според ищеца посочените ид.ч. части никога не са били общинска
собственост, както и за тях не бил съставян акт за общинска собственост,то
за ищеца бил налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен
иск срещу ответната Община Бургас. В хода на делото пред районния съд ищецът е направил искане за инцидентно
произнасяне на съда по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение валидността и
законосъобразността на заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител на област
Бургас, с която процесния имот е деактуван като държавна собственост и е
предаден на община Бургас като частна общинска собственост, като се иска
обявяването й за нищожна поради липса на предмет /невъзможен предмет/, а при
условията на евентуалност, като незаконосъобразна поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че преди деактуване на имота не е
била проведена процедура по изменение на кадастралната карта и получаване на
идентификатор на имота с цел индивидуализацията му по кадастралната карта.Пред
въззивната инстанция по искане на
въззивника-ищец е допусната и изслушана нова съдебно-техническа експертиза.Въззивникът чрез процесуални представители поддържа
въззивната жалба и моли уважаването й.
В
срока по чл.131 ГПК ответника Община-Бургас
е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Сочи, че процесните 115/231 кв.м.ид.ч. от гореописания недвижим имот
представляват част от бивш парцел V-14
в бивш квартал 14а по стар план на ЦГЧ
на гр. Б., целият с площ от 184 кв.м., съответен на 186/2720 кв.м. ид.ч. от нов
УПИ IX, в кв. 19 съгласно ЧИ на ЗРП на ЦГЧ в гр. Б., одобрено със заповед от
1398 от 08.11.1995г. на кмета на Община Бургас, заключен в диагоналния участък
между ул. „К. М.“ № 5 и ул. „ Ф. К.“ /Ч./ № **, актуван с акт за завземане на
недвижим имот за държавен № 2345 от 15.02.1961 г., въз основа на който е
съставен последващия АДС № 2968/08.08.2003г., описан в полза на Община Бургас
със заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас.
Посочено е, че процесния бивш държавен имот с административен адрес; гр. Б., ул.
„ Ф.К.“ /Ч./№** попада в поземлени имоти с идентификатори 07079.618.71 и 07079.618.72
по КККР на гр. Б., както и върху бивши имоти с пл. № 2338, 2339, 2340 и 2430, в
кв. 19 по стар, недействащ кадастрален план на ЦГЧ на гр. Б. Ответната
Община-Бургас твърди, че правото на
собственост върху процесните 115/231 кв.м.ид.ч. да придобити от нея по силата на закона на
основание чл. 2, ал. 1, т .2 от ЗОС вр. с пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, след
деактуване на имота като държавен и актуването му като частна общинска
собственост. Ответникът оспорва твърдените от ищеца права в имота и моли
отхвърляне на иска; чрез процесуален
представител юрисконсулт на Община-Бургас моли оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване решението на БРС.
Бургаският
Окръжен съд намира, че при извършване на доклад на делото от районния съд на страните
е указана и е разпределена
доказателствената тежест по спора ,като не са налице основания за
извършване на нов проекто-доклад от въззивната инстанция с разпределение на
доказателствената тежест по спора по пунктове и конкретика, заявена от въззивника
в жалбата му. Нещо повече-видно от отразяване в протокола от съдебно заседание
на 19.03.2018г. процесуалния
представител на ищеца се е съгласил и не
е заявил никакви възражения по
доклада,извършен по делото от районния
съд.
От
представените по делото писмени доказателства,внимателно анализирани и
преценени във връзка с твърденията на всяка от страните се установява следната
фактическа обстановка:
С нот.акт № ***,т.**,д.№ 1***/19**г. на
Нотариуса при БРС ,извършен по обстоятелствена проверка, е констатирано възникнало
право на собственост по наследство и
давност в полза на наследниците на А. К.,а
именно: неговата ******* МА. и ******те му Д. Г. и М., върху следния недвижим
имот: дворно място от 175 кв.м. с адрес:
гр. ., ул. „К. М.“№ *, представляващо имот с пл. № 7748, в кв. 14а по плана на
гр. Б., част от който, заедно с част от имот пл. № 6844 в кв. 14а, образуват бивш парцел IV, целия от 280 кв.м,,
при граници: ул. „К. М.“, имот пл. № 7749, имот пл. № 7747 и
имот пл. № 6844 от кв. 14а, както и построените в имота жилищни сгради.
С
последващ нот.акт № * от 0*.0*.19**г. на нотариус при БРС М. е дарила на ******
си Д. Г. 43.75/280 кв.м.ид.ч. от застроена и незастроено дворно място, цялото
от 280 кв.м., образуващо имоти с пл. 2238/2239 в кв. 19 по плана на гр. Б.,
ЦГЧ, от който за имот № 2339 -175 кв.м., ведно с ид.ч. от паянтова къща, построена в северната
част на имота.
В
представената по делото скица на ПИ от 07.06.2017г., издадена от СГКК- Бургас е
посочено, че бившият имот пл. № 2339, в кв. 19 понастоящем съответства на
процесния поземлен имот с идентификатор 07079.618.71 с адрес: гр. ., ул. „К.
М.“№ *,целият с площ от 231 к.м. с трайно
предназначение на територията - урбанизирана.
От
представените по делото удостоверения за наследници е видно, че ищецът Д.С. е
единствен наследник по закон на ***** си В. А. Г., поч. на **.0*.20** .,последната
от своя страна преживе е наследила
своята бездетна ****** Д. А. Г., поч. на 10.08.2006г.Следва да се отбележи, че
по делото не е представено и не се
съдържа удостоверение за наследници на А. К.,сочен от ищеца като негов **** и
праводател досежно спорния имот.
От
твърденията на ответната Община-Бургас и представените в тази връзка писмени
доказателства е видно, че на основание
чл. 6 от ЗС е одържавено празно дворно място в гр.Б. на ул. „Ч.“ **, представляващо парцел V
с площ от 184,50 кв.м. в кв. 14 по плана на гр. Б., за което за отчуждения имот
е съставен АДС № 2345 от 15.02.1961 г.
Впоследствие с АДС № 2968 от 08.08.2003г. областния управител
на област Бургас на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС е актувал като частна държавна собственост 186
кв.м. ид.ч. от УПИ -IX в кв. 19 /бивш парцел V -14 в бивш кв. 14а/, целият с
площ от 2 720 кв.м., с адрес: гр. Б., ул. „Ч.“ № **, като е вписано, че е
налице съставен по-рано за имота АДС № 2354 от 15.02.1961г., съгласно който
парцел УПИ V-14 в
кв. 14а от плана от 1909г., бивша собственост на Д. П. М., е актуван за
държавна собственост.
Със
Заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г.
Областен управител на област Бургас по искане на община Бургас от 14.12.2016г.
е разпоредил на основание пар. 42 от ПЗР
към ЗИД на ЗОС и чл. 78, ал. 2 от ЗДС да се отпише от актовите книги за
недвижими имоти- държавна собственост
следния недвижим имот: 186/2720 кв.м.
ид.ч. от УПИ IX в кв. 19 по действащия ПУП за ЦГЧ на гр. Б., който имот
съответства на бивш парцел V-14
в кв. 14а по първия регулационен план
на гр. Б., с площ от 184.50 кв.м.
По делото са представени и молба от С. К. /****
на ищеца по ******* линия според представените от ищеца удостоверения за
наследници/,молбата от 06.0б.2008г. и
подадена до Областен управител на област Бургас, в която молителката,
легитимирайки се като собственик на ид.ч. от имот 2339 в кв. 19 на ул. „К. М.“
*, целият с площ от 175 кв.м., е поискала да й бъде разрешено да изкупи имот с
пл. 2430 в кв. 19 от около 40 кв.м., който тя е посочила, че е свободен.
В
последваща молба от 11.09.2015г. до община Бургас С. К. е посочила, че желае да
прекрати съсобствеността с община Бургас досежно процесния имот с идентификатор
07079.618.71 по КККР на гр. Б. /бивш имот 2430, в кв. 19/, като е поискал да
изкупи дела на общината по пазарна цена.
Пред
районния съд по почин на ищеца са
разпитани двама свидетели:свидетеля С. К., на **г.- *** на С. К., която е ****
на ищеца по ******* линия. Този свидетел сочи:знаел, че процесния имот е бил
собственост на неговия **** Г. А., който е живял в гр. Б. на ул. „К. М.“ № *,
като заявява, че там е имало голям двор и не е съществувало празно дворно място
на ул. „Ч.“** с площ от 185 кв.м. Свидетелят заявява, че никога не е ставало
въпрос, че има имот, държавна собственост, никой не е изразявал претенции върху
имота, като от време на време имало автомобил, който спирал там до преграда с
ул. „Ч.“.
Св.
И. И. е родена 19** година; заявява, че познава имота, защото е живяла на ул. „Ч.“**
от раждането си до 2006г., като сочи, че там никога не е имало празен имот,
като оградите са били винаги на мястото им. В показанията си сочи, че имотът, в
който са живели бабата и **** на ищеца, а после той и ***** му, има граници
откъм двете улици „К.М.“и „Ч.“, като оградата на ул. „Ч.“е била паянтова и е
граничела с имота на сем. Д.. Свидетелката сочи, че в процесния имот откъм ул. „Ч.“има
малко празно пространство, в което гледали кокошки и оттам започва дворът, като
назад са тоалетни, баня, бараки и работилница.Свидетелката заявява ,че виждала
автомобил да се паркира в южната част на двора,тъй като оградата била паянтова
и можела да се отваря така, че да влезе автомобил, но той не бил на роднините
на ищеца, живеещи тогава в дворното място.
Настоящата
съдебна инстанция не кредитира показанията на свидетелите, депозирани по делото
по следните съображения: Свидетелката И.
към 1961г./когато е създаден
първия акт за държавна собственост на процесния терен/ е била на * години-
възраст,в която според съда не би могла да формира конкретни,обстоятелствени и
обективни спомени,още повече за конфигурация и площ на недвижими имоти;
свидетелят С. К. все още през 1961г. не е бил роден.Освен това съдът намира за
неконкретни, непълни и противоречиви показанията им; нещо повече- те се намират в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства,като например:
свидетелката И. сочи, че имотът на
наследодателите на ищеца бил единен
и стигал
до улица „Ч.“;в южната му част обаче за период от време паркирал автомобил,
който не бил на никой от роднините на
ишеца, живущи тогава в имота, но свидетелката не знаела чий е.
По делото са извършени три съдебно-технически
експертизи:
Настоящият съдебен състав намира
депозираното от в.л. Мавродиев пред
РС-Бургас заключение по възложената му
съдебно-техническа експертиза за непълно, неясно и неконкретно, поради което не
обсъжда и анализира същото.
Съдът подлага на внимателен анализ
и преценка заключенията на вещите лица Гълъбова и Г., първото от които е
депозирано пред БРС по допуснатата СТЕ, а второто- пред БОС с оглед исканията
за това на въззивника.
От заключенията на сочените вещи
лица /Гълъбова и Георгиева/ безспорно се установява, че първият одобрен
кадастрален и регулационен план за ЦГЧ на гр.Б. е от 1909година.Уличната
регулация на ул.“К. М.“ през квартали 14 и 14а е утвърдена с Указ № 70/02.06.1909г. В кв.14а е предвиден парцел
V-ти,отреден за имот №14. Парцел V-14 в кв.14а
е съставен върху части на четири имота: имоти с номера 13,14,15 и 16.
И
двете вещи лица Гълъбова и Георгиева сочат,
че за парцел V-14,кв.14а няма записано
име на собственик в първоначално съставения стопанския регистър
към плана,неразделна част от същия план ; имената на собствениците на всеки имот обаче били записани върху самия план.По-късно било
записването в стопанския регистър на
парцел V- 14 в кв.14а по плана на ЦГЧ на гр.Б. от 1909г. на името на СП“Жилфонд“ с адрес-ул.“Ч.“№**.
От
заключенията на вещите лица Гълъбова и Георгиева
се установява, че през 1958 година бил изработен кадастрален план/ т.н.-
„кадастрална основа“/, която служи за изработване на регулационен план,който
обаче тогава не е бил изработен, респ.одобрен. Възоснова на този кадастрален
план/според в.л. Георгиева/ е извършен
нотариалния акт по обстоятелствена проверка № ***,т.**,д.№ 1***/19**г. на
Нотариуса при БРС, като имотът по същия този нотариален акт е заснет с планоснимачен
номер 7748 в кадастралния план от 1958г.Вещото
лице Геогиева сочи,че имота,описан в
нот.акт от 1981г., е заснет в същите
граници като в плана от 1909г., тъй като очевидно регулацията на парцел V-14 по
плана от 1909г. не е била приложена на място. Този извод е изведен и в
заключението на в.л. Гълъбова/ вж. л.219 от делото на БРС/, като в същото
заключение е посочено, че в разписния списък към плана от 1958г. е записано
името на А. Г. А.
Следващият план на ЦГЧ на гр.Б. / кадастрален,
застроителен и регулационен/ е одобрен със Заповед № РД-02-14-142/19.04.1989г.
на Председателя на Комитета по ТСУ към Министерски съвет.По този план имота на
ищеца попада в кв.19; кв.19 обхваща бивши квартали 14 и 14а по плана от 1909г.
В
заключението на вещото лице Георгиева, както и на в.л. Гълъбова, са проследени
извършваните частични изменения на плана
досежно кварталите, в които се намира имота на ищеца, както и
преотрежданията на УПИ в тях.
С последното изменение имотът на ищеца/ т.е. имота по представения от ищеца нот.акт от
1981г./ представлява имот пл.№2339 в кв.19а.,
за който имот, заедно с още четири имота, бил отреден един общ парцел ІХ с
предназначение „ за административна сграда, клубове, творческа база, обществено
хранене и жилищно строителство“. В така
новообразувания УПИ ІХ,кв.19а попадал и процесния терен , който е нанесен с
планоснимачен номер 2430 при корекция на кадастралния план със Заповед
№830/15.07.2005г.От заключенията и на двете вещи лица става ясно, че имот планоснимачен номер 2339 и имот планоснимачен номер 2430/процесния терен/ са заснети под идентификатор № 07079.618.71.
В съдебно заседание вещото лице
Гълъбова пред БРС е уточнило, че при
изработването на сега действащия кадастър на гр. Б. техническите лица не са
установили на място наличие на реална граница между имоти 2339 и 2430/ последният
имот 2430 нанесен през 2005г./, поради което са отразили един общ имот за тях и
са му отредили един идентификатор 07079.618.71. В този смисъл са и изявленията
на в.л. Георгиева в с.з. на БОС на
29.01.2020г. В.л. Георгиева освен това
заявява в с.з. пред БОС, че по никой план имотът на ищеца не достига до ул.“Ч.“. По първоначалния план
от 1909г. той няма излаз на ул.“Ч.“.
От заключението на вещото лице Георгиева,анализирано във връзка с приложение 1 към същото и
идентично приложение към заключението на в.л. Гълъбова, представляващо копие от
плана от 1909 година, действително е
видно, че върху плана са изписани имена на лица, като за имот пл.№ 14,в кв.14а
са изписани имената на П. Я. и С. П. За тези лица обаче нито се твърди по делото , нито се
установява, да са наследодатели на ищеца С., както вещото лице е отразило в
заключението си /вж. л.78, абзац последен от делото на БОС/.От същото
приложение /копие от плана от 1909
година/, става безспорно ясно, че процесния терен през 1909 г. се намира извън границите на имот № 14.Като обособен терен извън ищцовия имот /последният описан в нот.акт от 1981г./,
процесния имот е графично отразен и в останалите приложения към заключението на
вещото лице Г.
Както става ясно,процесният имот участва в
площта на парцел V-14,кв.14а по плана от 1909г. на ЦГЧ на гр.Б.; вещите лица обаче са категорични
, че в стопанския регистър парцел V-14 в кв.14а по плана на ЦГЧ на гр.Б. от
1909г. е записан на СП“Жилфонд с адрес:ул.“Ч.“№**, като това записване е
станало по-късно, не при първоначалното съставяне на стопанския регистър. Няма никакви
данни друго лице да е било записано при
първоначалното съставяне на стопанския регистър като собственик на парцел V-14,кв.14а
по плана от 1909г., в който парцел, както се посочи и по-горе, участва
процесния спорен терен.
При тази фактическа обстановка съдът
извежда следните правни изводи:
В ТР № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и
при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.
По принцип за наличието на правен интерес се съди от твърденията в
исковата молба, а с тълкувателното решение се прие, че ищецът по отрицателен
установителен иск за собственост следва да докаже и фактите, от които произтича
този правен интерес. С оглед представените доказателства за започнато
производство по обстоятелствена проверка следва да се приеме, че ищецът С. има
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
С ТР № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че ответникът
доказва фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца
право. От друга страна, съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна установява фактите, които я ползват. Особеното
в случая е, че ответната Община-Бургас се позовава на правно основание, което не
доказва пряко собствеността му, а е обусловено от това: дали имотът има друг собственик / в случая
ищецът/ или е безстопанствен. Дали се
касае за безстопанствен имот е извод,
който ще следва в случай, че по делото не се установи имота да е имал друг,
различен от държавата, собственик /праводателите на ищеца или самият той./
В
настоящия случай процесния терен по
плана от 1909г. е урегулиран и попада
в дворно място,представляващо парцел
V-14,в кв.14а. В теорията и съдебната практика се приема за безспорна тезата,
че дворищно- регулационният план урегулира имот на конкретно лице за жилищно/респ.друг вид застрояване, като
правните последици на дворищно-регулационния план се уреждат съобразно действалия
към датата на плана съответен благоустройствен закон. В случая това е Закон за
благоустройство на населените места в Царство България от 1905г.Съдебната
практика по прилагането на този закон
приема, че предвижданията за дворищна регулация и за обществено мероприятие имат
вещноправно отчуждително действие
/Решение №570/27.07.2010г. по гр.д.№ 895/2009г. ВКС І-во г.о. ; Решение №
866/09.12.2009г. по гр.д.№ 3572/2008г. І-во г.о./ Т.е, недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по
дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен
план.Следователно, частите от четирите имота/ № 13,14,15 и 16/, които попадат
в парцел V-14,кв.14а, по плана на ЦГЧ на
гр.Б. от 1909г., се считат за отчуждени от собствениците им с влизане в сила на самия план през 1909г. В
случая от съществено правно значение за
спора по делото е изясняването на въпроса- кой е собственик на
парцел V-14,кв.14а/по плана от 1909г./
Вещите
лица сочат, че в стопанския регистър така обособения парцел V-14,кв.14а по
плана от 1909г. не било отразено име на
собственик; едва през 1961г. с писмо от 22.02.1961 г., изпратено до СП
„Жилфонд“, гл. архитект на ГНС -Бургас е съобщил, че на основание чл. 6 от ЗС е
одържавено празно дворно място на ул. „Ч.“**, парцел V от 184,50 кв.м. по плана на гр. Б. с акт № 2345,
като е указано СП „Жилфонд“ да увеличи основания си фонд със стойността на
имота, отдел „Финанси“ да запише имота на СП „Жилфонд“, а служба „Кадастър“ да
отрази промяната в регистъра.
Съдебната
практика е последователна, че актовете за държавна /общинска/ собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост /виж решение № 541 от
06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661 от 2009 г., II г. о., Решение № 310 от
03.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на II г. о. Решение № 269 от 03.08.2012
г. по гр. д. № 643/2011 г. на I г. о. Затова именно осъществяването на
конкретен придобивен способ в полза на Държавата /независимо дали е съставен
АДС/ подлежи на доказване от общината, за да бъде установено трансформирането
на държавната собственост в общинска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗС / в ред. от 1951 г./ държавни стават и имотите, които
Държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. Това означава, че дори да не е установено друго правно основание,
ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на
чл. 6 ЗС / ред. от 1951 г./ съставлява правно основание за придобиване на собствеността
от държавата.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото не
се установи към момента на актуване през 1961г. като
държавен на недвижим имот, представляващ тогава парцел УПИ V-14 в
кв. 14а по плана на гр. Б. с площ 186 кв.м., да имал собственик; безспорна
е липсата на данни имотът да е бил записан като собствен на
наследодател на ищеца или на трето лице.
Притежанието
на правото на собственост от физическо лице не може да се предполага; извод за
това не следва и от права на това лице
по отношение на останалата част от поземления имот . Обстоятелството, че спора
касае част от недвижим имот,не изключва приложението на чл.6 от ЗС,отнасяща се
до имоти без установен собственик,тъй като законът не прави такава разлика.
По силата на разпоредбата на чл.6 ЗС имотът
следва да се счете, че е преминал в патримониума на държавата като собственик
на всички имоти, които нямат друг собственик, а в последствие на Общината по
силата на §42 от ЗИД на Закон за общинската собственост, обн.ДВ бр. 95/05.11.1999г.
Съгласно пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /в сила от 1.07.2006г./ застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Посочената разпоредбата на пар. 42 от ПЗР на ЗОС има за предмет както
застроени, така и незастроени имоти, частна държавна собственост, като се
изисква към момента на влизане в сила на тази разпоредба от закона, за тези
имоти, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни
градоустройствени планове на населеното място, последните да са отредени за обществени
и благоустройствени мероприятия на общините. Това условие е налице, тъй като е
актувания за държавен имот с горепосочените АДС е отреден за „административна
сграда, клубове, творческа база, обществено хранене и жилищно.
строителство“,което означава, че по силата на горепосочената законова норма и
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС е настъпила трансформация на частната
държавна собственост в частна общинска собственост за описания в АДС имот, за
който по делото се установи, че попада в размер на процесиите 115 кв.м. ид.ч, в
западната част на процесния имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр. Б.
По
искането на въззивния ищец за произнасяне от съда по валидността на заповед № РД -11-41 от
01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас,евентуално по материалната
и процесуална й законосъобразност:
Разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 от ГПК предвижда,че гражданският съд се произнася инцидентно по
валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на
съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.Произнасянето от съда в този случай е доколкото е във връзка с основния
гражданскоправен спор и само в мотивната част на решението .
Въззивната
инстанция намира заповед № РД -11-41 от
01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас за валидно издаден
индивидуален административен акт,в изискуемата законова писмена форма, от
компетентен орган и в кръга на неговите
правомощия, при спазване на целта на закона.Не се констатира изтъкнатия от
ищеца-въззивник порок, изразяващ се в
липса на предмет, респ. с нищожен предмет, по съображения: че за деактуване на
имота не е била проведена процедура по изменение на кадастралната карта и
получаване на идентификатор на имота с цел индивидуализацията му по
кадастралната карта. Безспорно е, че кадастралната карта няма правопораждащо,
правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на
собственост. Отразяването на даден имот в кадастралния план или кадастралната
карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и това
не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица.
По
изложените съображения въззивната
инстанция намира, че процесните 115/231кв.м.
от имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр. Б.,поради настъпилата по
силата на закона трансформация са станали частна общинска собственост на община
Бургас,което мотивира извода за неоснователност на предявения отрицателен
установителен иск за собственост.
Изцяло
неоснователни са и изтъкнатите от въззивния ищец С. твърдения за придобиване на
процесния имот от праводателите му по ******* линия възоснова на необезпокоявано
упражнявана фактическа власт върху същия имот/л. 134 от делото на БРС/ .По
делото няма твърдения и данни такава фактическа власт да е упражнявана преди
1961г.,когато същият имот е одържавен
като безстопанствен съгласно чл. 6 ЗС
/в редакцията му от 1951 г./ Дори и да е имало периоди след 1961г., в които
наследодателите на ищеца да са упражнявали владение върху процесния имот,
продължено и след смъртта им от ищеца
до предявяване на иска, е било
невъзможно придобиването му по давност,
тъй като от 1951г. до 1991 г. е съществувала забрана за придобиване по давност на недвижими имоти държавна собственост
/чл.
86 ЗС/; от 1991 г. до 1996 г. - забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска
собственост /чл.
86 ЗС/. След 1996 г. забраната по чл. 86 ЗС
е останала само за имоти публична държавна или общинска собственост, но с
влизане в сила на §
1 ЗД ЗС/от 01.06.2016г./, давността е
спряла да тече.
По
изложените съображения предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен като недоказан и като
такъв следва да се отхвърли. Като е достигнал до същите правни изводи, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 80 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за
разноските, извършени от страните във въззивното производство, като с оглед
изхода по спора и на основание чл.
78,ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата Община-Бургас
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.87,ал.8 ГПК вр. чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 873,60 лева.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2510/05.12.2018г., постановено по гр.д.№ 8436/2017г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
*** да заплати на Община-Бургас,
представлявана от кмета Д. Николов с адрес: гр.Бургас,ул.“Александровска“№26,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 873,60 лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС
при условията на чл.280 ГПК в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/