Р Е Ш Е Н И Е
№ 903
гр. Пловдив, 29 април 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен
състав, в публично
съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 518 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по
жалба на В.Д.Б.,
ЕГН ********** *** против
решение № 260702
от 11.12.2020 г. постановено по АНД № 4434/2020г. на Районен съд-Пловдив,
4 наказателен състав.
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление №
19-0329-000584/27.05.2019г. на Началника на РУ - Раковски към ОДМВР -
Пловдив, с което на касаторът, са наложени админстративни наказания: глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, като са отнети общо 6
контролни точки на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
Касаторът иска от съда да отмени решението и НП, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован, в съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, като заявява,
че поддържа
касационната жалба и моли
оспореното Решение да бъде отменено, както и издаденото НП. Излага
доводи, че районният
съд не бил изяснил изцяло фактическата обстановка. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба РУ- Раковски към ОДМВР - Пловдив, не се
изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по основателността на жалбата.
Контролиращата
страна, чрез участвалия прокурор от Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по
смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има
право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна първоинстанционният
съд е приел, че е установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № АА229804/16.05.2019 г. съставен срещу В.Б. за
това, че на 16.05.2019 г. около 10.40ч. в гр.
Брезово, на ул. „Георги Д.”, пред сградата на полицейския участък, управлявал
лек автомобил „ВАЗ 2121 Нива 2121”, рег. № ***, с прикачено ремарке с рег. № ***,
собственост на И.И.М., като не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано и както и че последното не е представено на технически преглед
/предходният бил с изтекъл срок/. Двете нарушения са квалифицирани като
такива по чл.137А
ал.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, като на касаторът Б. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Въззивният съд е приел за доказано описаното от фактическа страна в
АУАН и НП нарушение, съставомерни
по чл. 137 А, ал. 1, пр. 1 ЗДвП и 147, ал. 1
ЗДвП от обективна и субективна страна и от касатора.
Съдът приел фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по
делото доказателства показанията на разпитания свидетел, както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Затова е потвърдил изцяло атакуваното
НП. Също въззивният съд е изложил и мотиви, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
липса на процесуални нарушения съдът намерил, че правилно е приложен и
материалният закон и лицето е осъществило състава на вмененото му нарушение.
При изложени съображения относно вида и размера на наказанието НП е преценено като законосъобразно издадено с
въззивното решение относно размера на наложената санкция.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Касаторът
сочи правни и фактически съображения относно извършените административни нарушения,
които счита за произволни и недоказани. Тези изложени от него основания в касационната
жалба са
неоснователни.
Необосновани са твърденията на касатора за неправилност на изводите на съда в
обжалваното решение по приложението на закона относно допуснати процесуални
нарушения при издаването на НП. Районният съд е изложил правилни, законосъобразни и подробни
мотиви, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря, а съобразно възможностите на
чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Оспореното
съдебно решение в разглежданата част е валидно и допустимо, като постановено от
законен съдебен състав и в предвидената форма, срещу подадена в срок жалба и
срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление. Не са изтекли
срокове, обуславящи недопустимост на административно-наказателното производство
или давностни срокове, за които въззивната инстанция следва да следи служебно.
Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а твърденията в
касационната жалба са неоснователни. Правилни са изводите на съда за издаване
на акта за установяване на нарушение /АУАН/ и НП от компетентни органи и при
коректно прилагане на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Въззивният съд е
приел за установена посочената в АУАН и НП фактическа обстановка въз основа на
доказателствата по делото по отношение на всяко едно от наложеното
административно наказание
– по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП и по чл. 185 . Следва да се посочи, че касационната
инстанция преценява правилността на съдебното решение въз основа фактическите установявания
на въззивната инстанция. Нови фактически установявания от касационната
инстанция са недопустими, следва да бъде проверено правилното прилагане на
закона /чл.
220 АПК/.
Въззивният съд много подробно е изследвал фактите и извел, че касаторът виновно е нарушил разпоредбите
на чл. 137А, ал. 1, пр. 1 ЗДвП и 147, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка са събрани несъмнени и
категорични доказателства. Поради това правилно и обосновано въззивният съд е
приел, че законосъобразно с НП в разглежданата част е ангажирана отговорността
на касатора за осъществено
нарушение на чл. 137А, ал. 1, пр. 1 ЗДвП и 147, ал.
1 ЗДвП от обективна и субективна страна. Правилни са
изводите на въззивния съд за материалната законосъобразност на НП както и за
съставомерност на извършеното от касатора, за правилната му квалификация на
наложени административни наказания, съответствие на посочената като нарушена
разпоредба с описаната фактическа обстановка.
Наложените
на Б. административни наказания законосъобразно са определени в изрично
посочените в чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП и чл. 185 ЗДвП фиксирани размери, поради
което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Не
е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. к. случаят
не се отличава с особено ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид. Съдът не установи наличие на основания за отмяна
на процесното НП.
По
изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като валидно и допустимо,
постановено от законен състав и по подадена в срок жалба, срещу подлежащо на
съдебен контрол НП, като постановено и при правилно приложение на закона,
следва да бъде оставено в сила.
По отношение на
разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на ответника, който не е
направил искане за тяхното присъждане, поради което съдът на дължи произнасяне
по тях.
Предвид на
изложеното и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал.
1, изр. Второ
ЗАНН
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260702 от 11.12.2020 год.,
постановено по АНД № 4434/2020 година по опис на Районен съд – Пловдив- ІV н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.