Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 28.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на девети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1746 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано
е по искова молба, депозирана от „Дженерали
Застраховане“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, против Й.Т.Т., с
ЕГН: **********, с
адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на
09.06.2019г., в гр. София, при движение по ул. „Св. Киприян“ посока от ул.
„Академик Александър Теодоров – Балан“ към бул. „Андрей Сахаров“ и срещу бл. № 290,
ответницата, управлявайки МПС марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *****,
собственост на Г. Т., поради несъобразена скорост и недостатъчно контрол върху
автомобила, виновно реализирала ПТП с
паркирания лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № *****,
последното собственост на И. В..
За настъпилото ПТП бил съставен
Протокол за ПТП № 1726908/09.06.2019г., а на водача Т. бил съставен АУАН №
487392.
Във връзка с настъпилите вреди
била заведена щета № ********* пред ищцовото дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ (същата с полица № BG/08/119001458626/24.05.2019г. за л.а. „Рено“, модел „Клио“ с ДК№ ****** и срок на валидност на
застраховката от 24.05.2019г. до 23.05.2020г.). В изпълнение на задълженията си
по договора ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 852,56 лв.
по банков път с преводно нареждане № ********от 25.06.2019г.
Твърди се, че в процесния
протокол за ПТП било безспорно установено, че ответницата е управлявала лекия автомобил
под влияние на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което
била нарушена и разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ. Ето защо
застрахователят имал правото да търси платеното обезщетение от виновния водач,
причинил ПТП, встъпвайки, на осн. чл. 410 от КЗ, в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата.
Поради това била поканена с писмо
с изх. № *********/07.08.2019г. доброволно да заплати на дружеството платеното
застрахователно обезщетение, но до депозиране на исковата молба изпълнение
липсвало.
В хода на производството по
ч.гр.д. № № 533 от описа на КРС за 2020 г. в полза на ищеца, като заявител,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника
в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Това
обусловило интереса на дружеството от водене на настоящия положителен
установителен иск.
Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Й.Т.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи и следва да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 852,56 лв. (осемстотин петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
платено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета № *********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата.
Претендират се и сторените в настоящото, а и в
заповедното производство, разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил
правото си на отговор чрез назначения му особен представител адв. Д.. Навежда доводи за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Сочи, че ответницата няма качеството на
застраховано лице, за да бъдат упражнени спрямо нея регресни права от страна на
застрахователя. Т. била възходящ, низходящ или принадлежащ към домакинството на
собственика на лекия автомобил Г. Т.. Без значение било обстоятелството, че Й.Т.
управлявала лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, доколкото същата не е действала нито при условията на пряк
умисъл, нито при условията на евентуален такъв. По останалите изложени в
исковата молба фактически обстоятелства не се спори.
Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлена заявената претенция
като неоснователна.
В съдебно заседание исковата молба и
отговорът към нея се поддържат.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложения ПТП №
1726908/09.06.2019г.
е видно, че на 09.06.2019г., в гр. София, при движение по
ул. „Св. Киприян“ посока от ул. „Академик Александър Теодоров – Балан“ към бул.
„Андрей Сахаров“ и срещу бл. № 290, ответницата, управлявайки МПС марка „Рено“,
модел „Клио“, рег. № *****, собственост на Г. Т., поради несъобразена скорост и
недостатъчно контрол върху автомобила,
виновно реализирала ПТП с паркирания лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Микра“, с рег. № *****, последното собственост на И. В..
За настъпилото това на Т. бил съставен
АУАН № 487392.
Не са спорни, поради което и не се нуждаят от доказване, следните
обстоятелства: описания в исковата молба механизъм на ПТП; наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените имуществени вреди
на собственика на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, рег. №; размера
на последните, обстоятелството, че паричната сума от 852,56 лв. е заплатена по
банков път на И. В., както и по това, че ответницата е управлявала лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Страните не спорят и досежно това,
че е налице застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, материализиран в полица № BG/08/119001458626/24.05.2019г. за л.а. „Рено“, модел „Клио“ с ДК№ *****, със срок на валидност от
24.05.2019г. до 23.05.2020г.
Приложено е заверено копие от преписката по застрахователна
Щета№ *********.
Приложено е и ч.гр.д. №533/2020 г.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи
на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
С оглед така установените факти се налагат следните правни
изводи:
По
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. е предявен иск с правно
основание по чл. 500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), който е допустим, доколкото изхожда от заявител
по образувано заповедно производство срещу длъжника, предявен в едномесечния
срок от уведомяването му за връчена заповед за изпълнение относно процесните
вземания по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледана по същество
претенцията е основателна, поради следните съображения:
Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните е
Кодексът за застраховането (КЗ) и в частност нормата на чл. 500 вр. с чл. 433,
ал.1 т.3 от него. Според посочената разпоредба застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от първия обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
За уважаване
на предявените искове в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – 1.) наличие
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност"; 2.) настъпване в срока на застрахователно покритие на
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, в следствие което са причинени имуществени вреди на автомобила
на пострадалото лице; 3.) изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение за
причинените вреди; 4.) ответникът е причинил имуществените вреди в нарушение на
правилата за движение по пътищата, управлявайки МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон; 5.) размера на регресната си претенция.
Според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В тежест на
ответника бе да докаже направените правоизключващи възражения.
При така
разпределена доказателствена тежест страните не спорят, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност, материализиран в полица № BG/08/119001458626/24.05.2019г. за л.а.
„Рено“, модел „Клио“ с ДК№ ******, със срок на валидност от 24.05.2019г. до
23.05.2020г.
Не е
спорно и това, че
в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП. Събраните
по делото доказателства обуславят извод, че поведението на ответника разкрива
признаците на генералния деликт по см. на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е
противоправно деяние под формата на действие, поради несъобразяване с правилата
за движение по пътищата.
Повдигнато
е възражение единствено досежно това, че ответницата няма качеството на застраховано лице, за да бъдат
упражнени спрямо нея регресни права от страна на застрахователя.
За да изясни повдигнатия в т.см. спор, съдът ще
посочи, че съгласно чл.477, ал.2 КЗ, застраховани лица са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.
За разлика от общата норма на чл.410 КЗ, уреждаща право на застрахователя,
изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице, да се суброгира в
правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл.500 КЗ има
специален характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически
състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид
застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В конкретния случай
регресното право е средство за „наказание“ на виновния причинител като
последният понася реално своята гражданска отговорност, когато е шофирал след употреба
на алкохол в случая. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на
третото лице е законът, а не застрахователният договор. Регресното право на
застрахователя срещу застрахования, действително не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав. То не е право, което е част от
застрахователното отношение, а възниква по силата на закона и при наличие на
изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 70/23.06.2011 г.
по т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г.
по т. дело № 244/2010 г. на ТК-I т. о. и др.
Ето защо следва да се приеме, че искът е насочен правилно против лицето,
управлявало застрахования по ГО автомобил, но след употреба на алкохол, при
което са реализирани щети, репарирани от застрахователя и подлежащи на
възстановяване от виновното лице по реда на чл. 500 от КЗ.
Установена
от доказателствената съвкупност е и настъпилата вреда, като е налице несъмнена
причинна връзка между това противоправно поведение и настъпилия неблагоприятен
имуществен резултат. В т.см. са приобщените писмени доказателства по приложената
щета, които съдът възприема с доверие.
Що се
отнася до субективния елемент, за него законодателят е установил оборима
презумция за наличие в ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, която не бе оборена в хода на
производството.
Установява се от събраните по делото доказателства още и
обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило на собственика на увредения
при процесното ПТП лек автомобил застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 852,56 лв. – платена по банков
път с преводно нареждане № ****** от 25.06.2019г., която сума, подлежи
на възстановяване от ответника на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1во от КЗ.
Поради
изложеното предявеният иск е основателен и доказан в пълния му размер.
Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението - В този смисъл решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015
г., ІІ Т.О., ВКС и решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І
Т.О., ВКС.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство. Представен в
този смисъл е и списък на разноските по см. на чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на
25 лева, заплатена сума за възнаграждение на особения представител на ответника
в размер на 300 лв., както и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в
исковото производство, са в размер на 25 лв.
държавна такса и 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
При
тези съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Й.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи и следва да
заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 852,56 лв. (осемстотин петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
платено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по щета № *********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 533 от описа на КРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Й.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, сумата от 685,00 лева (шестстотин осемдесет и пет лева и нула
стотинки), представляваща
направени разноски по настоящото дело, както и сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева и нула стотинки), разноски
по ч.гр.д. № 533 от описа на КРС за 2020 г.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните –
арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните (по общите
указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________