Определение по дело №430/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 ноември 2009 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20091200100430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

29

Година

25.04.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.30

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Димитрова Милушева

Веселина Атанасова Кашикова Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Димитрина Делчева

като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20065100600026

по описа за

2006

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 635/24.11.2005 година, постановена по Н.о.х.дело № 694/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Николинка Атанасова Динева от гр.Русе за виновна в това, че на 31.03.2004 год. в гр.Кърджали, повторно в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Джейнур Юзджан Али от гр. Кърджали заблуждение - че ще развали магия, чрез предаване на лични златни накити, и с това й причинила имотна вреда в размер на 3 974,00лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.4, във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК я е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години, при първоначален "общ" режим на изтърпяване. С присъдата съдът е постановил, на основание чл.68 ал.1 от НК, подс. Николинка Атанасова Динева да изтърпи и отложеното наказание със Споразумение от 16.10.2001 год. по НОХД № 3492/ 2001 год. по описа на Районен съд - гр.Варна, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 1(една) година, при първоначален "общ " режим на изтърпяване. Осъдил е подс.Динева да заплати направените по делото разноски в размер на 30.00 лв. по сметка на Районен съд гр.Кърджали.

Недоволна от така постановената присъда е останала подс.Николинка Атанасова Динева от гр.Русе, която я обжалва като неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде оправдана или да бъде намален размера на наложеното й наказание. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Развива съображения за нарушение по чл. 144 от НПК при обосноваване на изводите на съда по отношение на авторството на деянието. Счита, че в протоколите за разпознаване декларативно са посочени индивидуалните белези по които е разпозната подсъдимата. Алтернативно пледира, ако съдът приеме изводите на първоинстанционния съд, да намали размера на наложеното на подсъдимата наказание, имайки предвид поведението й в затвора, добрите й характеристични данни при изтърпяване на наложено й наказание “лишаване от свобода”, както и влошеното й здравословно състояние. Не сочи нови доказателства.

Прокурора от Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна и законосъобразна, като размера на наложеното на подсъдимата наказание е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимата Динева обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционният съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимата Динева е родена в гр.Балчик, като постоянно живее в гр.Русе. Неколкократно осъждана за извършени престъпления по чл. 209 и 210 от НК. На 31.03.2004 год. подс.Динева била в гр.Кърджали. По същото време св. Джейнур Али, Леман Илиева и Несие Сали се разхождали в парк "Простор", находящ се в гр. Кърджали. На входа на парка, на стълбичките срещу филиала на ПУ “Паисий Хилендарски” – гр.Пловдив в гр.Кърджали, подс.Динева ги пресрещнала и ги заговорила, като ги попитала къде се намира пощата в града, при което св. Джейнур Али й обяснила как да стигне до там. След това подсъдимата предложила на пострадалата да й гледа на ръка без пари, като последната се съгласила. Трите момичета и подс.Динева седнали на пейка в парка, където подсъдимата започнала да гадае на ръката на св. Джейнур Али, като й казала някои общи неща. При проведения разговор със св.Джейнур Али, подс.Динева споделила, че е от гр.Русе. Попитала св.Али дали желае да отслабне, и след като получила утвърдителен отговор, й казала, че има направена магия. Предложила да развали направената на свидетелката магия, за да отслабне, като за целта п¯следната трябвало да й донесе златни накити. Пострадала Али се съгласила с предложението и отишла сама до дома си, откъдето взела от гардероба златни накити на семейството й - гривна около 24 грама, дамска гривна с тъмно сини камъни около 17-18 грама, гривна комбинирана с бяло злато около 7-8 грама, 2 бр. мъжки пръстени с черни квадратни камъни, 2 бр. дамски пръстени с бели и сини камъни, пръстен във формата на две ръце, 3 бр. малки верижки с общ грамаж около 16 грама, 3 бр. медальони във формата на очи, 3 бр. медалъони с букви, 3 бр. кръгли плочки с надпис на арабски език и отстрани по краищата с бяло злато, 1 чифт обеци с бели и сини камъни, и 1 чифт медицински обеци. През това време другите две момичета – св.Илиева и Сали, останали с подсъдимата на пейката в парка, където до връщането на св.Али, подс. Динева гледала на ръка и врачувала на св. Сали, като й казала, че и тя имала направена черна магия и поискала 50 лв. от свидетелката, за да й я развали. След известно време пострадалата Али се върнала в парк "Простор" с посочените златни накити при двете си приятелки и подсъдимата. Тогава последната казала на св. Джейнур Али да избере едно от двете момичета, което да остане с нея, а другото трябвало да си тръгва и същият ден повече да не се виждат. Тъй като пострадала Али избрала св. Леман Илиева, св.Сали си тръгнала. Св.Али дала на подс.Динева донесените от дома й златни накити, като подсъдимата ги поставила заедно със своя златна гривна в носна кърпичка, която завързала. Започнала да произнася неразбираеми думи, и след като развързала кърпата, свидетелките видели, че в нея има само прах /пепел/. Подс.Динева предала кърпата, заедно с праха /пепелта/ на св.Али, като й обяснила, че трябва на другия ден на обяд отново да се срещнат на същото място, където златото ще се появи отново в кърпата, а и за да може подсъдимата да си получи нейния златен накит, който сложила в кърпата. На следващият ден около обяд св. Али, Илиева и Сали отишли отново в парк "Простор" според уговорката, но подсъдимата не дошла на уговорената среща. Тогава трите момичета отишли при родителите на св.Али, на които разказали за станалото, след което св.Али подала оплакване до органите на МВР.

Видно от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на златните накити, предадени от св.Джейнур Али на подс.Динева, възлиза общо на сумата 3 974 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на св.Джейнур Али, Илиева, Сали и Юзджан Али, дадени при разпита им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и показанията на св.Джейнур Али, дадени по същото дело на досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 279 ал.3, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, прочетени в съдебно заседание пред първата инстанция по реда на чл. 280 ал.4 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, които съдът кредитира; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна от подс.Динева, предмет на повдигнатото й обвинение, в т.ч. относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му. За да направи тези изводи, съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като аргументирано е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в тази връзка. Въз основа на събраните доказателства настоящата инстанция намира, че подс.Динева от обективна страна е осъществила квалифицирания състав на престъплението “измама”по чл. 210 ал.1 т.4, във вр. с чл. 209 ал.1 от НК – на 31.03.2004 год. в гр.Кърджали, повторно и в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудиляа и поддържала у Джейнур Юзджан Али от гр.Кърджали заблуждение и с това й причинила имотна вреда в размер на 3 974 лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради следните съображения:

Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящият случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимата е възбудила у св.Джейнур Али заблуждение, че ще развали направена й магия, чрез предаването й от свидетелката на нейни златни накити, като това е направила с цел да набави за себе си имотна облага, вследствие на което й причинила имотна вреда в размер на 3 974 лв. Това е така, тъй като по делото не са налице обективни данни, че подс.Динева е в състояние да разваля магии по описаният по-горе начин, но гледайки на ръка на пострадалата свидетелка и казвайки й общи неща, е успяла да я убеди /да създаде невярна представа у нея/, че може да разваля магии, с които си действия е мотивирала последната да донесе и да й предаде златни накити на семейството й, които подсъдимата прибрала чрез ловкост. Това заблуждение подс.Динева е поддържала у пострадалата и с другите си действия – поставянето на златните накити в носна кърпа, прибавянето и на свой накит в кърпата за по-голяма достоверност, произнасянето на неразбираеми думи, отпращането на едната приятелка на св.Али, уверението, че накитите ще се появят в кърпата на другия ден. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подс.Динева, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд – че на 31.03.2004 год. не била в гр.Кърджали, а в дома си в гр.Русе, тъй като била болна. Тези обяснения очевидно представляват опит на подсъдимата да изгради защитна версия в своя полза, тъй като се опровергават от показанията на св.Али, Илиева и Сали, които категорично са разпознали именно подсъдимата като жената, на която св.Али е предала златните накити срещу обещанието последната да й развали направена й магия. В тази връзка настоящата инстанция намира доводите на защитата на подсъдимата относно допуснати нарушения на чл.144 от НПК при извършване на разпознаванията, които правели протоколите за разпознаване на лице негодни õоказателствени средства, за неоснователни. Това е така, тъй като още в протоколите за разпит като свидетели, проведени на 15.04.2004 год. и 05.05.2004 год. от органа по дознанието, св.Али, Илиева и Сали са дали подробно описание на обстоятелствата, при които са наблюдавали подс.Динева; за състоянието, в което са се намирали при възприемането й; както и за особеностите, по които могат да я разпознаят – възрастта й, цвят на косата, цвят на очите, ръст, тегло, облекло, вкл. и белег на бузата й, т.е. още тогава са изпълнени разпоредбите на чл. 144 от НПК, поради което и не е било необходимо повторното им преразпитване преди извършените разпознавания на подс.Динева по снимка и на самото лице от свидетелките. От обективна страна, налице са и квалифициращите деянието обстоятелства – че престъплението е извършено от подсъдимата повторно, в немаловажен случай. Това е така, тъй като от данните по делото се установява, че подс.Динева е осъждана 5 пъти с влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл. 209 и чл.210 от НК /т.е. за други такива престъпления, по смисъла на чл. 28 от НК/, като с оглед обществената опасност на дееца, начина на извършване на деянието, значителния размер на причинената на пострадалата свидетелка имотна вреда, следва да се приеме, че случаят не е маловажен. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно извършването на престъплението от подсъдимата от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл - че същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

При налагане на наказанието на жалбодателката Динева първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед осъществения престъпен резултат; високата степен на обществена опасност на дееца – завишена, с оглед обремененото й съдебно минало, лошите характеристични данни, тежкото й семейно и материално положение, като е приел, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК е достатъчно налагането на наказание на подс.Динева при превес на отегчаващите отговорността й обстоятелства, към средния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на същото. Настоящата инстанция намира, че с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимата Динева обстоятелства, така както са посочени и от първоинстанционния съд, наложеното й наказание не е явно несправедливо. Нещо повече, въпреки посочването от първоинстанционния съд, че налага наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, по същество съдът е наложил на подс.Динева наказание под средния размер, предвиден в закона за това престъпление, поради което не са налице условия за намаляването му. Освен това, видно е от данните за съдебното минало на подс.Динева, че същата е многократно осъждана за еднородни престъпления – измами, вкл. и квалифицирани такива, като е очевидно, че наложените й наказания по тези осъждания не са постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК – да въздействуват поправително, предупредително-възпиращо и възпитателно върху нея. Именно за постигане на посочените цели на наказанието, наложеното й с обжалваната присъда такова следва да бъде изтърпяно от подсъдимата ефективно, при определения й „общ” първоначален режим; а за приложението на института на условното осъждане съществуват формални пречки – наложеното наказание е повече от 3 години „лишаване от свобода” и подс.Динева е осъждана на наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление от „общ” характер. Правилно първоинстанционният съд е постановил подсъдимата да изтърпи на основание чл. 68 ал.1 от НК и наказанието, наложено й по споразумение от 16.10.2001 год. по Н.о.х.дело № 3492/2001 год. по описа на РС – Варна – наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е било отложено на осн.чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, тъй като престъплението, предмет на настоящото наказателно производство подс.Динева е извършила в изпитателния срок на предходното посочено осъждане, като съдът е определил първоначален „общ” режим на изтърпяването му.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК, Окръжният съд.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 635/24.11.2005 год., постановена по Н.о.х.дело № 694/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.