Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 23.04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 23.03.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№869/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба против ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С., бул."Д. Ба."№87, представлявано от С. П. и К.К. ищцата Е.Л.В., ЕГН********** *** твърди, че на 21.03.2019 г. около 10:45 часа в гр. П., на ул. „П.“ № 26 водачът на лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, с per. № … Д.Я.Г., при наличието на пешеходна пътека, не пропуснал преминаващата през нея пешеходка Е.Л.В. и я удря, с което реализирал ПТП. За настъпилото събитие бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2019 г., като на виновния водач бил съставен АУАН № АА123969, тъй като същият нарушил виновно правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. След произшествието ищцата се оплаквала от силни болки в левия крак и по-специално в лявото стъпало и глезена, невъзможност да стъпи на крака, оток, затруднени и болезнени движения в областта на левия долен крайник. По повод на това била транспортирана от екип на ЦСМП в Спешното отделение на МБАЛ „Пазарджик“ АД, където й били извършени различни диагностично-консултативни процедури, от които било установено, че Е.В. е получила контузия на лява глезенна става с изкълчване и контузия на лявото стъпало, контузия на други неуточнени части на стъпалото. По повод травматичните увреди на ищцата била назначена терапия, дадени били препоръки, като същата била освободена за домашно лечение.
Във връзка с продължаващите оплаквания за болки в левия глезен, болезнени движения и затруднена походкаq на 13.05.2019 г. ищцата посетила лекар специалист - физиотерапевт, който установил: оток, палпаторна болка и ограничени по обем движения на глезенната става. Назначени били двадесет физиотерапевтични процедури от трета група лечение с НЧТ /нискочестотни токове/ и лечение с нискочестотно магнитно поле и аналитична лечебна физкултура.
Описаният пътен инцидент причинил на Е.В. внезапно и неочаквано увреждане на здравето, както и множество болки и страдания. В резултат на ПТП-то били настъпили промени в емоционалното й състояние, станала силно раздразнителна, като изпитвала чести приливи на чувство за безпокойство и притеснение. Към настоящия момент страданията й продължавали, като възстановяването й от инцидента все още не било приключило. Ищцата изпитвала ежедневни затруднения при ходене, изпаднала в депресивно състояние, като силно ограничила социалните си контакти и отказвала да се среща с близки и приятели, защото изпитвала болка в областта на левия глезен. В резултат на инцидента В. все още се чувствала напрегната и емоционално лабилна. Често сънувала кошмари, свързани с пътно-транспортното произшествие и не можела да спи спокойно, изпитвала силен страх да пресича улиците, дори и на обозначените за това места.
Описаните травматични увреждания значително затруднили ежедневието на ищцата. Болката и отока в лявата глезенна става ограничавали обичайната й физическа активност. Изпитвала трудности при продължително стоене в изправено положение и при придвижване, като това рефлектирало върху изпълняваните от нея домакински дейности като готвене, чистене, пране, пазаруване и др. Налагало се за нея да се грижат близките й. Ищцата В. била пенсионирана учителка, като преди инцидента помагала на дъщеря си при отглеждането на трите й деца. Към настоящия момент вече не можела да взима децата от детска градина и училище, не се разхождала с тях и извършвали заедно по-малко физически активности, което от своя страна потиснало ищцата, защото не можела вече да бъде в помощ на дъщеря си. Ищцата станала затворена, със страх преминавала през пешеходни пътеки, защото се сещала за преживения инцидент. Изпитвала страх от автомобили. Все още се чувствала емоционално обременена от катастрофата, защото уплахата и стресът не били преминали. И към настоящия момент изпитвала болки и страдания при придвижване на по-дълго разстояние, като се оплаквала от оток и затруднени движения в областта на левия крак. При промяна на времето усещала дискомфорт и болезнена сетивност в областта на травмите. Пътнотранспортното произшествие довело не само до физическа травма, но и до промяна в психологическото и емоционално състояние на ищцата, станала раздразнителна, плачлива, чувствала, че е в тежест на близките си.
В с.з. допълва обстоятелствената част на исковата молба, като твърди, че ищцата е получила също контузия на лява глезенна става и ходило, придружени с кръвонасядания и посттравматични отоци около лява дясна става и външната странична повърхност на лявото бедро. Освен това ищцата получила усукване и разтягане на връзковия апарат на ходилото на глезенната става, което също й причинило болки, страдания и психически стрес.
Твърди се в исковата молба, че към момента на събитието виновният водач управлявал лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, с per. № …, който имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „Бул Инс“ АД с полица №BG/02/118003049719, със срок на валидност от 20.10.2018 г. до 20.10.2019 г.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисквало същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.
В изпълнение разпоредбата на чл.380 от Кодекса за застраховането на 03.09.2019 г. ищцата отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Бул Инс“ АД - с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № ОК-561145 от 03.09.2019 г.
Във връзка с горното застрахователят определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция в размер на 500 лева видно от писмо с изх. № НЩ-0251 от 14.01.2020 г., което ищцата счита, че не репарира в пълна степен претърпените от нейна страна неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес. Това пораждало правния й интерес от предявяването на настоящата претенция на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ и обстоятелството, че увреденото лице било предявило застрахователна претенция към застрахователя на 03.09.2019 г., то от този момент върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Предвид гореизложеното ищцата моли съдът да осъди ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да й заплати както следва: обезщетение в размер на 6 000 лева /шест хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, по повод на получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент, реализиран на 21.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на застрахователната претенция - 03.09.2019 г. - до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като претърпените болки и страдания били компенсирани с изплатеното обезщетение в размер на 500 лева.
Не оспорва факта на настъпилото ПТП, участниците в него и механизма, както и факта, че ищцата е пострадала. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка ГО по отношение на лекия автомобил, причинител на ПТП-то. Оспорват размера на претендираното обезщетение, тъй като било многократно завишено за реално претърпените болки и страдания от ищцата и противоречало на принципа на справедивостта. Видно било от листа за преглед на пациент в КДБ/СО, че след ПТП-то на 21.03.2019г. ищцата е постъпила за преглед в 11,07ч, напуснала е в 12,02ч., като било изрично записано, че липсва необходимост от болнично лечение. Отделно от това били направени рентгенографии на стъпало и пръсти и на глезенна става и не били установени травматични увреждания.
Едва на 13.05.2019г. бил издаден амбулаторен лист № 00945/13.05.2019 г. с основна диагноза “изкълчване на глезенната става”. Оспорват описаните в амбулаторните листове травми да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП –то. Претендират се разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432 от КЗ, при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т. е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 от ЗЗД или с иск по чл. 432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди.
В случая ищцата е избрала защита на накърнените й права чрез прекия иск против застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съобразно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Съгласно чл. 498, ал. З КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение – каквато е настоящата хипотеза.
Безспорно е между страните, че на 21.03.2019 г. около 10:45 часа в гр. П., на ул. „П.“ № 26 водачът на лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, с per. № .. Д.Я.Г., при наличието на пешеходна пътека, не пропуснал преминаващата през нея пешеходка Е.Л.В. и я удря, с което реализира ПТП. За настъпилото събитие е издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2019г., като на виновния водач е съставен АУАН № АА123969 за виновно нарушаване правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Не се спори също, че ищцата е пострадала при това ПТП. Виновният водач, управлявал лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, с per. № .., имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „Бул Инс“ АД с полица №BG/02/118003049719, със срок на валидност от 20.10.2018 г. до 20.10.2019 г.
По отправено на 03.09.2019г. на основание чл.380 от Кодекса за застраховането претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Бул Инс“ АД - искане вх. № ОК-561145 да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение застрахователят изплатил сумата от 500 лева.
Спорен е между страните размера на претендираното обезщетение, тъй като според ответника то била многократно завишено за реално претърпените болки и страдания от ищцата и противоречало на принципа на справедивостта.
Установява се от приетия по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО, че след ПТП-то на 21.03.2019г. ищцата е постъпила за преглед в 11,07ч, напуснала е в 12,02ч., направени са й рентгенографии на стъпало и пръсти и на глезенна става и е назначена консултация със специалист ортопедия и травматология. В заключение е отразено, че липсва необходимост от болнично лечение и ищцата е насочена към личен лекар. Ищцата е информирана за всичко това, както и за възможността да посети личния си лекар в следващите 24 часа с предоставената й документация или да си осигури контрол на състоянието от друг лекар - за което тя надлежно се е подписала върху листа за преглед – не се оспорва този факт.
Установява се от приетите 2 бр. амбулаторни листове, че ищцата е посетила личния си лекар на 13.05.2019г., като са отразени оплаквания от болка в левия глезен, болезнени движения и затруднена походка. Личният лекар е констатирал и оток. Назначени са 20 физио-терапевтични процедури от ІІІ гр. и лечение с НЧТ – 7 бр., с нискочестотно магнитно поле – 7 бр. и аналитична ЛФК – 6 бр. На 22.05.2019г. ищцата е посетила за консултация личния си лекар. Анамнезата е леко намалена болка в глезенната става, като е констатирано умерено подобрени движения в ставата и нестабилна походка, както и извършени част от предписаните процедури. Като диагноза е отразено “изкълчване на глезенната става”.
Установява се от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Д.П., че за периода от увреждането до посещението при личен лекар на 13.05.2019г. - заради оплаквания от ограниченост на движението и болки при ходене – ищцата не се е консултирала със специалист травмолог. След направените два курса физиолечение и ЛФК за подобряване на движенията в глезенната става, предписани от личния лекар, е настъпил положителен ефект.
Установява се също, че ищцата е изпитвала най-силна болка до момента на медицинската обработка в спешно отделение, като впоследствие тя се е редуцирала под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна ибезболяваща терапия – което е продължило около 20 дни. За времето от средата на м.април до средата на м.май - в посттравматичния стадий след разнасяне на кръвонасяданията – поради забавяне на необходимото физиолечение се е получила контрактура – ограничение на обема на активни движения – в глезенната става, което от своя страна се характеризира с постоянни тъпи болки в ставата при ходене и накуцваща походка.
В с.з. д-р П. допълва, че разликата между навяхване и изкълчване е огромна – навяхването е разтягане на връзковия апарат, а изкълчването е разкъсване на тези връзки и изместване тотално на ставата, като то е много тежка травма. Уточнява, че всяка травма протича с болка и оток - кръвоизлив и кръвонасядане на меките тъкани в областта на травмите. За да се запази по-дълго отокът, има различни фактори – възраст, килограми, състояние на венозната система на долните крайници, отношение на пациента към травмата – дали е търсил помощ или не. Ако се приеме, че след третата седмица е необходимо да се разнесе кръвоизлива, то от значение е и дали травмираният крайник виси надолу, дали пациентът стои прав - тогава разнасянето на отоците става много по-бавно. Не е нормално според ВЛ два месеца след травмата да се търси физиолечение, защото физиотерапията е свързана с лечебния процес – тя се провежда веднага след приключване на активния лечебен процес.
Установява ВЛ, че при ищцата затруднение в движението е имало за няколко дни. Изпитвала е болки, но може да ходи, с болка може да отиде до тоалетната, да отиде да се нахрани – като това продължава 20-тина дни – но няма никаква загуба на функция. Интензивните болки са първите два-три дена, след това на четвъртия-петия ден болките са редуцирани при движение, ставане и ходене – след приема на медикаменти. След приема в спешно отделение ищцата е консултирана с травматолог и при необходимост е щяла да бъде имобилизирана, да се сложи шина. Но такава се слага само при тежките навяхвания, когато първично отокът е голям, какъвто не е в процесния случай. При наличие на травма в глезенната става и на ставите на ходилото се очаква при кръвонасядането да има ограничение на обема на движение, защото благородната мускулна тъкан се замества с цикатриална тъкан, която ограничава движението и затова се налага при по-изявени движения в глезенната става да се проведе рехабилитация и физиотерапия. След разнасянето на кръвоизлива на мястото се образуват малки или множество сраствания на меките тъкани. Болката при прясна травма е различна от тази, получена след срастване и ограничение на движението. ВЛ е категоричен, че при по-рано проведена рехабилитация оздравяването на ищцата е щяло да бъде също по-рано.
От заключението на СМЕ, изготвена от д-р П.М., се установява също, че травмата на ищцата категорично не е изкълчване, а навяхване на глезенната става. Същото е установено след извършената рентгенография в спешно отделение. Уточнява ВЛ в с.з., че толкова ниско директен контакт между автомобила и анатомичната област, каквато е глезенната става, не може да се реализира при блъскане - ударът е в областта на бедрото, където има описано кръвонасядане, а в областта на глезенната става има превишаване на физиологичния обем и огъване на ставите.
Посочването на диагноза “изкълчване на глезенната става” е във връзка с кодирането на болестите – то се извършва по международната класификация на болестите, Ревизия 10 и те са кодирани съответно в спешното отделение като S90.3 - съвсем правилно е посочено контузия на други неуточнени части на стъпалото и съответно S90.3 – изкълчване на глезенна става. Конкретна диагноза в медицинския смисъл няма, поради което изписването на диагнозата по тази класификация води до известни неточности, установява д-р М..
Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието "справедливост" не е абстрактно и според ПП №4/23.12.1968 г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В конкретния случай е безспорно, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила травматично увреждане - навяхване на глезенната става, съпътствано с обичайните за тази травма кръвонасядане, затруднение на движението, последващо ограничение на обема на движение, болка и оток на меките тъкани в областта на травмите. С оглед характера на увреждането ищцата е имала затруднение в движението за няколко дни. Изпитвала е болки, но е могла да ходи – да използва тоялетна, до друга стая и т.н. - като това да продължава 20-тина дни. Интензивните й болки са били първите два-три дни, след това на четвъртия-петия ден болките са редуцирани при движение, ставане и ходене, без да има каквато и да е загуба на функция. Съдът кредитира показанията на свидетелите в тази им част, като приема, че ищцата действително е търпяла твърдените болки и страдания от деня на увреждането до 20-25 дни дни след това, тъй като се подкрепят от заключенията на двете изслушани СМЕ. Последвалите след 20-25-я ден болки и страдания в твърдяната степен и интензитет съдът приема, че се дължат на ненавременното посещение на лекар, макар даденото от спешно отделение предписание това да бъде сторено в срок от 24 часа, съответно ненавременното назначаване на физиотерапия. В подкрепа на този извод е категорично установеното от заключенията на СМЕ, че след извършване на рехабилитационните дейности е настъпило бързо и значително подобрение при ищцата, последвало от напълно оздравяване.
Затова дори да се приеме, че ищцата е продължила повече от два месеца да търпи болки и страдания, да е променила в известна степен ежедневните си навици на придвижване, да е загубила част от физическата си активност и да е претърпяла промени в емоционален план, то тези последици от причинената й в резултат на ПТП физическа травма се дължат и на факта, че не е потърсила своевременно лекарска помощ след първоначално оказаната й такава и назначено едноседмично лечение – с цел предписване на последващи медикаменти и процедури, в т.ч. рехабилитационни.
Съобразявайки всичко това и прилагайки принципа на справедливостта, който налага определяне на обезщетение съответно на действително претърпените неимуществени вреди, техния характера и тежест, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1500лв. При определяне на размера съдът отчете факта, че застрахователят вече е заплатил сумата от 500лв в процедурата по чл.380 от КЗ. За разликата над 1500лв до претендираните 6000лв искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът отчете и конкретните икономически условия и като ориентир за размера на обезщетението взе предвид съответните нива на застрахователно покритие.
Ищцата е освободена от заплащате на такси и разноски, поради което накива не следва да й се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендират се такива в размер на 840лв с ДДС, като е направено от ищцата възражение за прекомерност. В случая размерът му не надвишава значително минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 069.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 840лв. с ДДС, а минималният размер на дължимото възнаграждение за един адвокат възлиза на 756лв. Затова искането следва да се остави без уважение. Така ищцата дължи на ответника сумата от 630лв сторени разноски.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С., бул."Д. Б."№87, представлявано от С. П. и К.К. да заплати на Е.Л.В., ЕГН********** *** сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.03.2019г. ПТП, ведно със законна лихва от предявяване на застрахователната претенция – 03.09.2019г., като за разликата до 6000лв претендирано обезщетение ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Л.В., ЕГН********** *** да заплати на ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С., бул."Д. Б."№87, представлявано от С. П. и К.К. сумата от 630лв сторени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: