РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 2142
гр.
Пловдив, 18 декември 2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав в закрито съдебно
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2322
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба
предявена от Т.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 290/02.09.2020 г., издадено от Директор на ТД на
НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за продължаване действието на
наложени предварителни обезпечителни мерки (ППДНПОМ) изх. №
С200016-139-0001539/05.08.2020 г., издадено от И.С.– главен публичен изпълнител
в ТД на НАП гр. Пловдив, на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, във връзка с
издаден на Ч. Ревизионен акт (РА) № Р-16001619008150-091-001/05.08.2020 г., с
който са установени публични задължения в общ размер на 173736,20 лв., в това
число главница 120044,54 лв. и лихви 53691,66 лв. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата
отмяна.
Ответникът по жалбата
- Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли
съда да прекрати съдебното производството като недопустимо поради отпаднал
правен интерес на жалбоподателя с оглед отмяната на процесното ПНОМ. В тази
връзка в първото по делото съдебно заседание са представени Решение №
516/20.10.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, с което
цитирания по-горе РА № Р-16001619008150-091-001/05.08.2020 г. е отменен
частично (в
по-голямата си част),
както и Постановление изх. № С200016-024-0036245/09.11.2020 г. и Постановление
изх. № С200016-024-0036248/09.11.2020 г., издадени от И.С.– главен публичен
изпълнител в ТД на НАП гр. Пловдив, с които наложените с процесното
постановление обезпечителни мерки са отменени поради отпадане на
обезпечителната нужда. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение №
290/02.09.2020 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което, каза се, е потвърдено ППДНПОМ изх.
№ С200016-139-0001539/05.08.2020 г., издадено от И.С.– главен публичен
изпълнител в ТД на НАП гр. Пловдив, на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК.
Впоследствие, процесните
обезпечителни мерки (наложени с ППДНПОМ изх. № С200016-139-0001539/05.08.2020 г.) са
отменени с горепосочените Постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки изх. № С200016-024-0036245/09.11.2020 г. и Постановление за отмяна на
наложени обезпечителни мерки изх. № С200016-024-0036248/09.11.2020 г., издадени
от И.С.– главен публичен изпълнител в ТД на НАП гр. Пловдив (лист 78
и 82 по делото). Следователно желаният от жалбоподателя правен резултат, който по
това дело се свеждал до отмяна на наложените с ППДНПОМ изх. № С200016-139-0001539/05.08.2020
г. обезпечителни мерки, е постигнат.
Наред с това следва да се съобрази, че съгласно чл. 197, ал. 2 ДОПК
на съдебен контрол пред административния съд подлежи решението на директора на
компетентната териториална дирекция на НАП, с което в случая е потвърдено ППДНПОМ
изх. № С200016-139-0001539/05.08.2020 г. на главен публичен изпълнител в ТД на
НАП гр. Пловдив. Решение № 290/02.09.2020 г., издадено от Директора на ТД на
НАП гр. Пловдив представлява произнасяне на по-горестоящия административен
орган по административен акт, който по-късно вече е оттеглен от издателя му и
към момента на приключване на устните състезания, действието на този акт (ППДНПОМ), съответно разпоредените с него права и задължения са
прекратени. Това е нов факт от значение за делото, с който съдът е длъжен да
се съобрази по силата на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Съгласно този
текст установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта
се преценява към момента на приключване на устните състезания.
От казаното се налага извода, че след издаването на Постановление
за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С200016-024-0036245/09.11.2020
г. и Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №
С200016-024-0036248/09.11.2020 г., с които процесните обезпечителни мерки (наложени
с ППДНПОМ изх. № С200016-139-0001539/05.08.2020 г.) са
отменени, за Т.И.Ч. е отпаднал правният интерес да оспорва предходния акт по тяхното
налагане, тъй като желаният от него положителен резултат е постигнат с
последващи административни актове, които са в негова полза. В тази връзка следва
да се приложи разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК като жалбата на Т.И.Ч. против
Решение № 290/02.09.2020 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Това налага определението, с което е
даден ход по съществото на правния спор да бъде отменено.
Само за пълнота следва да се посочи, че постановяването на
настоящия акт не е пречка за провеждане на производството по реда на ЗОДОВ,
доколкото в чл. 204, ал. 3 АПК е предвидено, че когато вредите са причинени от
оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
В горния смисъл Определение № 11317 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 10607/2012 г., VI о.
Относно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е необходимо да се съобрази следното:
Към датата на завеждане на жалбата в Административен съд гр. Пловдив
- 16.09.2020 г., Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №
С200016-024-0036245/09.11.2020 г. и Постановление за отмяна на наложени
обезпечителни мерки изх. № С200016-024-0036248/09.11.2020 г., не са били
издадени. Това е станало едва на 09.11.2020 г. – дни преди първото по делото
съдебно заседание (проведено на 18.11.2020 г.). Следователно административният
орган е този, който е предизвикал подаването на жалбата.
В чл. 143 АПК, озаглавен "Отговорност за разноски", тази
конкретна хипотеза не е уредена. Поради това на основание чл. 144 АПК
субсидиарно следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 78 ГПК
"Присъждане на разноски". В чл. 78, ал. 4 ГПК е регламентирано
правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото. Безспорно се
приема в съдебната практика обаче, че тази разпоредба не е абсолютно правило за
всички случаи на прекратяване на делото, а основанието за това следва да се
преценява във връзка с чл. 78, ал. 2 ГПК, според който само ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, т.е. само в този случай той има право на
разноски, вкл. и при прекратяване на делото. По аргумент за противното, в
случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият следва
да понесе направените от ищеца разноски и такива не му се следват. Според
определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ІV Г. О. на
ВКС в случаите на отказ от иска, което процесуално действие е предприето от
жалбоподателя поради новонастъпили след предявяването му независещи от него,
погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е
ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК.
Конкретният случай, в който интересът от оспорване на данъчен акт
отпада в хода на съдебното производство поради това, че е издаден друг данъчен акт,
който удовлетворява искането на жалбоподателя, е сходен с уредения в чл. 142,
ал. 2 АПК случай на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения
административен акт от административния орган по реда на чл. 156 АПК, в който
подателят на жалбата има право на разноски. В този смисъл са Определение №
13039 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2020 г., I о., Определение №
543 от 14.01.2020 г. по адм. д. № 13858/2019 г. на ВАС, пето отделение, както и
Определение № 10064 от 22.07.2020 г. по адм. дело № 6994/2020 г. на ВАС, първо
отделение.
При това положение искането на ответния административен орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХVІІ състав
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход по
същество на правния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Т.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 290/02.09.2020 г.,
издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2322/2020
г. по описа на Пловдивския административен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :