Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.10.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №568 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
С решение №102
от 21.07.2017 г. постановено по гр.д.№3/2016 г. РС Пирдоп е отхвърлил предявените от Д.Д.Д. срещу „Д.П. М.Ч.”
ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, по чл.224, ал.1 КТ и по чл.55, ал.1 ЗЗД, вр.чл.221,
ал.2 КТ: за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата от
него длъжност "подземен шлосер стационарно минно оборудване",
Дирекция „Поддръжка“, за заплащане обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, по
чл.224 от КТ, както и да бъде осъдено ответното дружество да му възстанови
удържаното, на основание чл.221,ал.2 от КТ обезщетение, като неоснователни и
недоказани.
Ищецът
Д.Д.Д. е обжалвал изцяло първоинстанционното
решение. Във въззивната жалба твърди, че атакуваното
решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че
ищецът има професионално заболяване-неврит на слуховия нерв, за което е
представил съответните доказателства, което му дава специална закрила съгласно
Наредба №5 от 20.02.1987 г. на Министъра на НЗ и Председателя на БПС и че
работодателят не е спазил разпоредбите на чл.333 от КТ, тъй като не е получил
мнение на ТЕЛК и съгласие от ИТ. Твърди, че заповедта са уволнение е мотивирана
с Рапорт за инцидент №0002345/29.05.2015 г. и Докладна записка от 01.06.2016 г.
на гл.инж. Минкин не са му били връчени и са му
станали известни едва след представянето им с отговора на исковата молба, с
което е нарушено правото му на защита. Счита и че заповедта за уволнение е
немотивирана, а нормативната уредба за ежедневен инструктаж е разгледана
едностранчиво и повърхностно и че от събраните по делото доказателства е
установено, че работодателят не е спазил действащите нормативни актове
регламентираща обучението и инструктажа
на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, а именно КТ, Закона за здравословни и безопасни
условия на труд и Наредбите по този Закон. Счита, че РС Пирдоп неправилно не е
кредитирал заключението на в.л.Дукова, а е кредитирал заключението на
в.л.Сталева. Твърди, че с допусната допълнителна експертиза е шиканиран процеса и че съдът не е съобразил
обстоятелството, че при извършване на конкретната работа Д.Д.
е бил ръководен от прекия си ръководител. По същество искането е да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В
съдебно заседание, чрез пълн.адв.М.,
поддържа жалбата.
Въззаваемата страна - „Д.П.
М.Ч.” ЕАД, чрез пълн.адв.
Л., оспорва въззивната
жалба изцяло. В приложените писмени бележки се твърди, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано, като е даден мотивиран отговор на всички
постановени и във въззивната жалба доводи. Счита, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено правомерно с процесната
заповед. Твърди, че възраженията на Д., че не са му били известни описаните в
заповедта с Рапорт за инцидент и Докладна записка са неотносими,
тъй като те са вътрешнофирмени документи и не е задължително да бъдат връчвани,
а и тъй като същите са приложени към отговора на исковата молба ищецът е имал
възможност да се запознае с тях и да организира защитата си и като има предвид
същите. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подробно
мотивирана-ясно са посочени допуснатите дисциплинарни нарушения от Д. -
конкретни негови действия и бездействия, с които са нарушени правилата за
безопасност, уредени в „Процедура РR-03-00-01 – Обозначение и
разединяване“ и „Правилник за вътрешния трудов ред“. Твърди, че събраните в
хода на процеса доказателства изцяло са потвърдили извършените от ищеца
нарушения, като дори от показанията на свидетелите Стоянов и Минкин се установява, че ищецът не е спазил важни правила
за безопасността, за които е персонално отговорен и които са уредени в
известната му„Процедура РR-03-00-01 – Обозначение и
разединяване“, като не е извършил разединяване по указания задължителен
начин-заключване с персонален катинар с
табела „опасност“ и не е обезопасил зоната на ремонта със задължителна
информационна табела. Счита, че първоинстанционният
съд правилно не е кредитирал заключението на в.л. Дукова, която е с водеща
медицинска специалност, няма никакъв опит с руден добив и ВиК
системи и не е квалифицирана да прецени технологичните аспекти на ремонта,
което е водещо с експертната оценка на извършените или неизвършени от Д.
технологични действия по ремонт и подмяна на компонент от клапан за редуциране
на налягането в тръбопровод от централната водоснабдителна мрежа на подземния
рудник. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено
нарушение на „Процедура РR-03-00-01 – Обозначение и
разединяване“ , за което в ПВТР изрично
е предвидено дисциплинарно уволнение. Счита доводите на въззивника
за неспазване на разпоредбата на чл.333 от КТ за неоснователни, защото
професионалното му заболяване не е установено
с ЕР на ТЕЛК, а приложения Протокол от НОИ от 15.09.2015 г. не е бил
представен в оригинал, което го изключва от кръга на представените доказателства.
Твърди, че работодателят се е съобразил с изискванията на разпоредбата на
чл.333 от КТ-изискал е становеще от „Служба за
трудова медицина М.“ и от самия Д., който е отказал да подпише декларация за
това. Счита, че обективната закрила по чл.333 от КТ се преодолява и
работодателят не може да е отговорен при липса на съдействие от работника и
умишлен негов отказ, водещ до спестяване на относима
информация по защитните обстоятелства на чл.333 от КТ, в каквато насока е практиката на ВКС.
Твърди и че от представеното лично трудово досие на ищеца се установява, че при
ежегодните профилактични прегледи и
заключение на Службата по трудова медицина в периода до 2015 г. не е имало
никакви данни за заболяването на Д., а същите се „активират“ през м.юни 2015 г.
, след като са му поискани обяснения за извършените нарушения. Искането по
същество е да бъде потвърдено обжалваното решение.
След самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в
предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно.
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина.
Неспазването на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд от работниците и служителите е въздигнато в дисциплинарно
нарушение залегнало в чл.
187, ал.1, т.5 от КТ откъдето следва, че нормите относно спазване на тези
правила са уредени в обществен порядък и интерес. В случая, предвид спецификата
на работната среда, работодателят в Правилника за вътрешния трудов ред и в „Процедура РR-03-00-01 – Обозначение и
разединяване“ е предвидил конкретни правила за безопасни
и здравословни условия на труд, а неспазването на тези правила като тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Настъпването на трудова злополука или
придобиването на професионално заболяване вследствие вредностите на работната
среда ангажират обективната отговорност на работодателя, поради което и
оправдано се явява определянето на това нарушение на трудовата дисциплина като
тежко такова.
Нормата на чл.
195, ал.1 КТ гласи, че наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Трайно установена е съдебната
практика, обективирана и в решение по гр. д. №
278/2011 на ВКС, IV г. о, решение № 363 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
354/2011 г., III г. о., че задължението на работодателя да мотивира заповедта
за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете
по чл.
194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити
ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.
195, ал. 1 КТ. При наложено дисциплинарно наказание, няма пречка
нарушението, за което е наложено наказанието, да бъде индивидуализирано и в
друг документ, посочен в заповедта за уволнение. Целите на разпоредбата на чл.
195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина
е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за
работника или служителя начин /решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по
описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС, № 322 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 278/11
г. на III г. о./.
В конкретния
случай заповедта за уволнение съответства на изискванията на разпоредбата на
чл.195 от КТ.
В нея са
посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с препращане към
конкретните задължителни правила от „Процедура РR-03-00-01 – Обозначение и
разединяване“, които са нарушени от работника.
След като
заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, е мотивирана, обстоятелството, че на ищеца не са му връчвани Рапорт за инцидент
от 29.05.2015 г. и Докладна записка от 01.06.2016 г. на гл.инж. Минкин въз основа на които е издадена, е ирелевантно.
Неоснователно е и оплакването, че не
е извършен инструктаж на ищеца за конкретната възложена работа. От заключението
на вещото лице инж.Сталева се
установява, че на Д.Д. е проведен ежедневен
инструктаж от началник смяна Р. Н., а за
изпълнение на рутинно възникнала задача по ремонт на клапан от
водоснабдителната система не необходимо отново да бъде инструктиран.
Първоинстанционният съд и настоящият състав на въззивния съд намират, че следва да се кредитира
заключението на вещото лице инж.С., която е минен инженер и притежава
необходимите специални знания, докато вещото лице Д. е с медицинско образование
и видно от обясненията й в съдебно заседание няма опит във ВиК
системи и Рудодобив.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че след като по делото не са представени доказателства за наложено
дисциплинарно наказание на С. С. – пряк ръководител на ищеца, наложеното
дисциплинарно наказание е незаконосъобразно.
От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че ищецът е запознат с правилата за безопасност,
уредени в „Процедура РR-03-00-01 – Обозначение и
разединяване“ и „Правилник за вътрешния трудов ред“, както и за личните му
задължения, които те предвиждат и които
не е изпълнил.
От
събраните по делото доказателства не се установява нарушение на разпоредбата на чл.333,ал.1,т.3
от КТ. Посочената разпоредба предвижда предварително разрешение от инспекцията
по труда преди уволнението на работник или служител боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването. В чл.1,ал.1,т.4 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.
1 от КТ е предвидено и професионално заболяване.
В
случая не се установява заболяването на ищеца да е признато за професионално такова по предвидения ред.
Като
доказателства по делото са приложени само множество епикризи
и болнични листове, както и Протокол №1ПБ/15.09.за извършено проучване на
професионална болест.
Редът за
установяване на професионалното заболяване е регламентиран в чл. 61
- чл.
63 КСО във вр. с чл. 3 от
Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести, Наредбата за експертиза на
работоспособността от 2001 г., Наредбата за
медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г., отменени, както и
в действащите Наредба
за медицинската експертиза от 05.05.2010 г., в
сила от 14.01.2011 г., както и Наредба за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер
на заболяването според чл.
62, ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата
по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в
специална Наредба за
реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от цитираната
наредба, признаването на професионалната болест се извършва с решение на ТЕЛК
или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.
В този смисъл Решение №157/01.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№1125/2010 г., 3-то
г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Неоснователността на главния иск предпоставя и неоснователността на акцесорните
за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което
ищецът е останала без работа поради уволнението, както и по чл.221,ал.2 КТ което налага
отхвърлянето им.
Изводите
на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното , Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №102 от 21.07.2017 г. постановено по
гр.д.№3 по описа на РС Пирдоп за 2016 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ, в едномесечен срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.