Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
28.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет
и първи ноември година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Стефани Калоферова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3654
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в исковата молба обстоятелства и увеличение допуснато по реда
на чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 21.11.2017г., ищцата
Г.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Ив. Й. е предявила срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от получени телесни увреждания, резултат на ПТП, настъпило на 23.11.2015
г., ведно със законната лихва от датата на увреждане - 23.11.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Твърди
се в исковата молба, че при ПТП на
23.11.2015г. около 17,20ч. в гр.Ш., на бул.”Мадара”, на пешеходна пътека срещу
читалище „Тодор Петков” водачът Ф. Х.Х.,
при управление на л.а. „Мерцедес“,
модел „Ц 250 Д“, ДК № ********, нарушил правилата за движение, като не
пропуснал пресичащата по пътеката Г.И.И., като и причинил
редица телесни увреждания. След удара на пострадалата ищца Г.И. била оказана
спешна медицинска помощ в „МБАЛ -Ш.” АД, като е поставена диагноза: изкълчване
на лява раменна става, фрактура на раменната кост в областта на големия туберкул,
фрактура на опашната кост. Наложила се оперативна интервенция – закрито
наместване на дислокацията на рамото и закрито наместване на фактурата без
фиксация. Сочи се, че ищцата продължила лечението в домашни условия на постелен
режим, като за нея се грижел съпруга и. Твърди се, че към настоящия момент
ищцата не е възстановена, като след извършени консултации били установени
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия и миелопатия. Болките не стихвали, ищцата получавала
схващания, изтръпвания на подбедриците и имала проблеми в бита и обслужването,
поради ограничените движения.
Твърди
се, виновният за настъпилото събитие водач Ф. Х., попада в кръга лица, чиято отговорност
се покрива от застраховката “Гражданска отговорност” – полица №BG/02/115001843531, валидна от 14.07.2015 г. до
13.07.2016 г., сключена с ответника за лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 250
Д“, ДК № ********.
Ответното дружество З. „Б.И.“ АД, в
депозирания в срока по чл.367 ГПК отговор оспорва иска по основание и размер.
Оспорва да е извършен деликт от водача на МПС Ф. Х., твърдените в исковата
молба травми и причинната им връзка с
ПТП. Поддържа, че било налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва
размера на исковата претенция като завишена и несъответстваща на чл.52 ЗЗД. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за описания по-горе
лек автомобил към датата на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец на пешеходната
пътека не се била съобразила с посоката и скоростта на движение на
приближаващото МПС. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощика си адв.Й. поддържа предявения иск.Представя
списък на разноски и писмена защита.
В съдебно
заседание ответника чрез адв.И. оспорва предявения иск. Представя и
списък на разноски.
В о.с.з. на 21.11.2017г. на основание
чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на осъдителния иск от
40000лв. на 80000лв.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа страна следното:
От
приетите неоспорени протокол за ПТП №1610377 / 23.11.2015г. на при РУ „Полиция” гр.-МВР Ш. и протокол за оглед на
ПТП от 23.11.2015г., се
установява, че на 23.11.2015 г. около 17.20 часа в гр.Ш., на бул.”Мадара” водачът Ф. Х.Х., при управление на л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“, ДК № ********,
нарушил правилата за движение, като не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека Г.И.И., като я блъснал с предния капак на автомобила, при което пострадала пешеходката, която
получила фрактура на раменната кост в областта на големия туберкул, фрактура на
опашната кост,
луксация на раменната става.
/л.5 от делото/ В протокола за ПТП е отразено, че
по отношение на водача Ф. Х.Х. е взето
административно отношение за допуснато нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.
Видно
от приетия в заверен препис протокол от 11.05.2016г. по НОХД № 1166/2016г. на РС Ш., същия обективира
постигнато по реда на чл.382 НПК споразумение, в което Ф. Х.Х., е признат за виновен за това, че
на 23.11.2015 г. в гр.Ш., на бул.”Мадара” в посока с кръстовището с
ул.Калиакра при управление на л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“, ДК № ********,
нарушил правилата за движение /чл.119, ал.1 ЗДвП- при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пътеката
или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре/ и по
непредпазливост причинил на Г.И.И. средна телесна повреда изразяваща се в изкълчване на лява раменна
става, фрактура на раменната кост в областта на големия туберкул, фрактура на
опашната кост, което довело до трайно затруднение в движението на левия горен
крайник със среден срок на възстановяване
три месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека –престъпление по
чл.343, ал.3 предл.последно б.”а” пр.2 от НК, във вр.чл.342, ал.1 НК, като е
определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, отложено на
осн. чл.66 НК за срок от 3 /три/ години. Споразумението е одобрено надлежно от
съда, с окончателно определение, като нохд № 1166/2016г. на РС Ш. е прекратено,
след одобряване на посоченото споразумение./л.28-л.30
от делото/
Одобреното от съда споразумение съгласно
чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд по смисъла на чл.
300 от ГПК досежно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В този смисъл протокол на Ш.ски районен съд от 11.05.2016
год. по НОХД № 1166/2016 год., в което е одобрено цитираното по-горе споразумение е задължително за
гражданския съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства.
От приетата
епикриза по ИЗ №18207/201г.5 издадена от
МБАЛ гр.Ш. се установява, че Г.И.
е постъпила в отделението по ортопедия на 23.11.2015г. е постъпила по спешност след ПТП, като е хоспитализиран в периода до 25.11.2015г.,
като е поставена диагноза фрактура на раменната кост в областта на големия
туберкул, фрактура на опашната кост, луксация на
раменната става. Ищцата е оперирана на
24.11.2015г. – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. /л.6
от делото/
Видно амбулаторни листове от 06.01.2016г., че
ищцата е била преглед при невролог, като е поставена диагноза увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
миелопатия./л.7 -8 от делото/
Според приетото
неоспорено заключение на комплексната
съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Т. Д. ортопед – травматолог и д-р
В. М. - невролог, вследствие на ПТП на 23.11.2015г. ищцата Г.И. на 51г. е получила следните увреждания: изкълчване на
лява раменна става; счупване на големия израстък в горния край на лява раменна кост;
фрактура
на опашната кост, които са констатирани при постъването на ищцата в МБАЛ Ш..
В.л. травматолог, сочи, че описаните увреждания са в причинна връзка е
процесното ПТП. Сочи, че спрямо ищцата е
проведено лечение, както следва: болнично - от 23.11.2015г. до 25.11.2015 г. -
2 дни и домашно-амбулаторно - от 25.11.2015г. до около 2,5 - 3 месеца.По време
на болничното лечение е направено закрито наместване на изкълчването на лявата
раменна става и поставена обездвижваща превръзка за 3 седмици . В периода на домашно-амбулаторното
лечение ищцата е ходила на прегледи и провеждала раздвижване на крайника. От
заключението на СМЕ е видно, че за възстановяване от описаните травми е бил
необходим период от около 2,5 - 3 месеца. Д-р Т. Д. пояснява, че
ищцата е претърпяла болки и страдания с
голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, а също така и след сваляне
на обездвижващата превръзка и започване раздвижване за 10-12 дни. В останалите
периоди от оздравителния процес интензитетът на болките е бил по-малък за около
3-4 месеца. След това ищцата е изпитвала болки в левия горен крайник при влажно
и студено време, при по-голямо натоварване на крайника до 6 месеца след ПТП.
Установява се, че ищцата е имала ограничение на движенията от датата на ПТП до
изготвяне на експертизата в различна степен. След ПТП ограничението на
движенията на раменната и лакътната стави е било пълно за 25 дни. След това
обездвижваща превръзка е свалена, пострадалата е започнала раздвижване и обемът
на движения постепенно се е увеличавал. В.л.
травматолог, пояснява, че понастоящем лявата раменна става извършва
движения в обем по-малък от нормата е 15 % в посока назад и извъртането на
ръката. Лявата лакътна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10
% по отношение на изправянето на ръката. Според заключението на СМЕ, с оглед възрастта
на ищцата, не се очаква съществено подобрение в състоянието на левия горен
крайник в бъдеще.В.л. д-р
В. М. – невролог сочи, че пряка връзка с претърпяното на 23.11.2015г. от ищцата Г.И. са следните увреждания: Счупване на
лявата раменна кост в областта на големия туберкул, контузия на кръста със
счупване на опашната кост. Д-р М. сочи в заключението на СМЕ, че през м.01.2016
г. има съставни 3 амбулаторни листа с диагноза : Увреждане на междупрешленните
дискови с миелопатия, но нито оплакванията, нито описания статус са в подкрепа
на тази диагноза. Вещото лице невролог отбелязва, че гръбначният мозък завършва
на ниво на втори лумбален прешлен, който няма данни да е бил засегнат при ПТП.
По отношение на диагнозата миелопатия вещото лице невролог пояснява, че тя
съставлява трайно увреждане на гръбначния мозък
и за неговото установяване са необходими специализирани изследвания –
мултимодален скенер или ЯМР, каквито в случая не са назначавани. По отношение на
лумбалните прешлени д-р В. М. отбелязва, че от направените рентгенови снимки
липсват данни за фрактура, но има данни за счупване на опашната кост. За установените през м.01.2016г. болки в
кръста, вещото лице невролог сочи, че най –вероятно са свързани с радикулитни
прояви с комплексна етиология- наднормено тегло, мускулно пренапрежение,
обездвижване.
От заключението
на приетата СМЕ с вещо лице д-р Х. Б. М.
– специалист неврохируг, се установява, че при ищцата през януари 2016г. са
налице документални клинични данни за
увреда поясно- кръстово коренче вдясно, вероятно на ниво Л5 – Eсl, но не са
извършени уточняващи диагнозата образни и електрофизиологични изследвания. Д-р М.
пояснява, че няма никакви анамнестични и клинични данни за увреждане на
гръбначния мозък. В о.с.з. на 21.11.2017г. в.л. д-р Хр. М. пояснява, че счупването на опашната
кост понякога води много силни и продължителни болки. Пояснява още, че има
случаи, в които болките водят до болезнено състояние наречено кокцигодиния, но
при ищцата не е документирано такова състояние.
Съдът възприема заключението на заключение на
комплексната съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Т. Д. ортопед –
травматолог и д-р В.М. – невролог и заключението на СМЕ с в.л. д-р Х.М.
-неврохирург, като обективни, компетентно дадени.
Свидетелят К. И. /56г. съпруг на ищцата/, сочи в
показанията си, че по телефона му
съобщили, че кола е ударила жена му.
Когото отишъл в болницата тя лежеше и била
много разстроена. Споделила му, че е ударена в главата, в десния крак и лявата
ръка и не знае колко време не е дошла на себе си. След изписването, на количка закарахме ищцата вкъщи,защото не можела да се движи сама. Св. И.,
сочи, че съпругата му четири месеца била в леглото. Ходела до тоалетната на
четири крака и той се грижел за обслужването и домакинството. Ищцата била с
обездвижена ръка, а по-късно посещавала физиотерапия. Свидетелят сочи, че преди
катастрофата ищцата била майстор на торти, а сега не можела да работи. Не можела да вдига лявата си ръка и я болял
десния крак.
Показанията
на свидетелят К. И., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но
им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със
заключението на СМЕ.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.К. Г. , се установява следния механизъм на ПТП: на 23.11.2015 год.,
около 17.22 ч., в
гр. Ш., по бул. „Мадара“, се е движил лек автомобил „Мерцедес Ц 250 Д” с
регистрационен № ********, управляван от Ф. Х.Х., при неосветена улица и
състояние на дъждовалеж със скорост от порядъка на 30 км/ч, наближавайки
кръстовището с ул. „Каварна“, срещу читалище „Тодор Петков“. На пътното платно
в посоката на движение на автомобила били паркирани неустановени автомобили, а пешеходката Г.И.И. е предприела пресичане на пътното платно на булеварда
по пешеходната пътека. Водачът Х. не е възприел пресичащата пешеходка и
не е предприел действия с органите за управление на автомобила. В момента, в който пешеходката изминала около 6,10 м е била
блъсната от лекия автомобил. Вещото лице сочи, че ударът
е челен за автомобила, осъществен централно с предната част на предния капак по
лявата странична част на тялото на пешеходката, от което е получила описаните в
СМЕ травматични увреждания. По отношение маркировката на мястото на ПТП, експерта сочи, че е налице напречна такава
- пешеходна пътека тип М 8.2 - очертана с две прекъснати линии напречно на
надлъжната ос на пътното платно и пътен знак - пешеходната пътека
обозначена двустранно преди началото й с пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“.
Поради тази причина автомобилът е ударил с лявата си страна в областта на
задната част на предния ляв калник и лявото странично огледало, тичащото дете и
му е нанесъл телесни увреждания. В.л. инж инж.К. Г. сочи в заключението си, че причината за настъпване на произшествието е че водачът не е възприел пешеходката до момента на удара
- водачът е отклонил вниманието си от измененията в пътната обстановка по чисто
субективни причини.
Съдът възприема заключението на САТЕ,
като обективно и компетентно дадено.
Свидетелят Ф. Х., сочи в показанията си,
че при процесното ПТП през ноември 2015 г. се прибирал от работа вечерта с колегата.
Валеше дъжд. Сочи, че шофирал със скорост 25 км/ч при разрешени 40 км/ч в
района. Усетил удар върху капака на колата и спрял. Като слязъл от колата
ищцата била на четири крака до автомобила на земята и се мъчела да стане. Повдигнали
я и я закарали до близкия магазин. След 20 минути дошла линейката и я прибрали
в болница. Сочи, че клоните на дърветата били така разположени, че почти нищо
не се виждало от пешеходната пътека. Тъмно било и сумрачно, почти не се виждало
нищо. По автомобила имало деформации по предната част, където е знака на
мерцедеса и по капака отляво Св. Х. сочи, че ищцата се движела от дясно на ляво
на неговата посока и той изобщо не я видял.
По делото е прието за безспорно, че между ответника З. „Б.И.” АД
и деликвента е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност за лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“,
ДК № ********, със застрахователна полица № BG02/115001843531,
валидна от 14.07.2015 г. до 13.07.2016 г., което е видно и от приета справка от „Гаранционен фонд" с изх. № 24-01-40/22.01.2016г. /л.11 от делото/
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е допустим и по
същество частично основателен.
Увреденият от
деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника ЗК Л.И.АД и деликвента Х. е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се
оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица
от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на повторната
САТЕ, сочи на извода, че е налице
виновно противоправно деяние от страна на деликвента Ф. Х. изразяващо се в
нарушение на правилата на чл.119 от ЗДвП
„При приближаване към пешеходна пътека” водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека и преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре, вследствие на което реализирала
ПТП, деянието е извършено виновно – при форма на вината
непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното
деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото доказателства и при
прилагане на чл. 300 от ГПК относно влязлото в сила и одобрено Споразумение по реда на чл.382 НПК по нохд №
1166/2016г. по описа на РС Ш.
Претърпяните от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпяните от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният
размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията с голям
интензитет за 7-8 дни след ПТП, след сваляне на сваляне на обездвижващата
превръзка, като в останалия период на лечение и възстановяване болките са били
с умерен интензитет, претърпяната операция,
обстоятелството, че ищцата
продължава да изпитва болки в студено и влажно време; трайните последици – обстоятелството, че понастоящем
лявата раменна става на ищцата извършва движения в обем по-малък от нормата е
15 % в посока назад и извъртането на ръката, а лявата лакътна става извършва
движения в обем по-малък от нормата с 10 % по отношение на изправянето на
ръката; възрастта на ищцата - 51 г., при която преди
процесното ПТП е била майстор на торти, а след него в продължение на почти
четири месеца е била на лечение – болнично, а в последствие домашно -амбулаторно, в условия на обездвижване, нуждата от ползване
на чужда помощ, преживения шок, неблагоприятната прогноза за пълно
възстановяване, възлиза на 40 000 лв.
При определяне на обезщетението, съдът не взима предвид подържаните от
ищеца увреждания на междупрешленните дискови и миелопатия, за които които няма
доказан травматичин произход и липсват категорични данни да са последица от
процесното ПТП.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата като пешеходец
не е спазила правилото да премине по пешеходна пътека не бе доказано по делото.
Съпричиняване е налице, когато
със своето поведение на пътя, пострадалия като участник в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за
движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
настоящия случай от заключението на изготвената по делото съдебна
автотехническа експертиза се установи, че спрямо
момента, в който детето е предприело пресичане на платното за движение от ляво
на дясно спрямо автомобила, водачът е имал обективна възможност да спре преди
мястото на удара и е могъл да предотврати произшествието, независимо от начина
на движение на детето. Съдът кредитира изцяло така даденото заключение, тъй
като същото е компетентно, обективно и изготвено въз основа на всички събрани
данни по делото и медицински документи. В конкретният случай не се установи да
е налице противоправно поведение, разбирано като нарушение на нормативни
правила, което да е довело до вредоносен резултат, поради което не е налице
съпричиняване на този резултат и обезщетението за неимуществени вреди не следва
да бъде намалено.
С оглед на така
изложеното, искът по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата
от 40 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 23.11.2015
г.
По
разноските: С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на
ищеца Г.И. 200 лв. разноски съобразно
уважената част от иска/общо сторените разноски за внесена СМЕ и АТЕ са в размер
на 400лв./, а на пълномощника адв.И.Й. за осъщественото безплатно процесуално
представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 2076.00 лв. с ДДС.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 1805 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените от ответника разноски са възнаграждения за вещи лица в размер на 600 лв., 80лв. депозит свидетел и 2930лв.
адвокатско възнаграждение определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението
на пълномощника ищцата за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано
от ответника в размер на 7000 лв., съдът намира за основателно, предвид не високата фактическа и правна сложност на
делото, като същото следва да се намали до предвидения в наредба Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения праг от 2930лв., от който
съобразно
отхвърлената част от иска следва да се присъдят 1465лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер
на 1600 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Г.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, реализирано на 23.11.2015г. от
водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“, ДК № ********, ведно
със законната лихва, считано от 23.11.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до целия предявен размер от
80 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Г.И.И.
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 200
лв. разноски по делото пред СГС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.И.Й., на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, сумата от 2076.00 лева
за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Г.И.И.
ЕГН
********** с адрес ***, да заплати
на З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 1805 лв. - съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на СГС, сумата 1600.00 лева държавна такса
пропорционално на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: