Определение по дело №463/2025 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124б, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по жалба от “С. ТУРС 2001” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. "Златни пясъци", хотел “[община]”, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗДТ-2000-53/32-26549/24.01.2025г, издадена от Директора на Териториална дирекция Митници Варна (ТД Митница Варна). С жалбата направено искане за спиране на разпореждането за предварително изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4 АПК.

В искането са изложени твърдения, че предварителното изпълнение нанесло на дружеството непоправими вреди, защото принудителната административна мярка има за цел запечатване на целия търговски обект, който е хотел “[община]”, който има резервации за 08.03.2025 г., в обекта работят служители, които няма да могат да достъпът до работното си място, дружеството ще загуби всички средства, получени в следствие на направените резервацииза периода на запечатването и трябва да върне всички платени пари за потвърдените резервации. В подкрепа на изложените твърдения, жалбоподателят прилага копие от платежна ведомост от декември 2024, справка за потвърждение на резервации за хотел “[община]” и справка актуално състояние на всички действащи трудови договори.

Ответният административен орган не изразява становище по направеното искане за спиране.

От представените с административната преписка доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за налагане на ПАМ № ЗДТ-2000-53/32-26549/24.01.2025г, издадена от Директора на ТД Митница Варна, е наредено 1. Запечатване за срок от 1 (един) месец на обекта, където е установено нарушението, представляващ хотел „[община]“, находящ се к.к. "Златни Пясъци", хотел „[община]“, обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, р-н Приморски, стопанисван от „С. 2001“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 124б, ал. 2 ЗАДС, с оглед предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, предвид защита на важни държавни и обществени интереси и 2. Забрана на достъпа до обекта.

Наказателно постановление № [Наименование]/9999-89/НП от 22.01.2025 на Директор на дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в Централно митническо управление на Агенции “Митници” е издадено срещу „С. 2001“ ЕООД за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, че на на 15.07.2024 г., „С. ТУРС 2001“ ЕООД, като е държало в уелнес хотел „[община]“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна акцизни стоки – 41 бр. бутилирани алкохолни напитки, подробно описани по марка, вид и вместимост в таблица в НП, всички облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност (образци, утвърдени със Заповед № ЗМФ-1132 от 18.09.2013 г. и Заповед № ЗМФ-859 от 18.09.2017 г. на министъра на финансите, съответно емисии 2014 г. и 2018 г.), в нарушение на забраната, въведена с чл. 99, ал. 1, т. 3 ЗАДС, е осъществило състава на нарушение по чл. 123, ал. 2, предложение първо ЗАДС.

Като обсъди събраните доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания съдът направи следните правни изводи:

Предварителното изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № ЗДТ-2000-53/32-26549/24.01.2025г, издадена от Директора на ТД Митница Варна, с която е наложена процесната принудителна мярка, е допуснато по силата на закон – разпоредбата на чл. 124б, ал. 3 ЗАДС, съгласно която заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. В този смисъл съдът намира, че оспорването на предварителното изпълнение следва да бъде разгледано по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Задължителна процесуална предпоставка за това е наличието на оспорването на самия административен акт, която в случая е налице.

Жалбата е насочена срещу Заповед на налагане на ПАМ № ЗДТ-2000-53/32-26549/24.01.2025г, издадена от Директора на ТД Митница Варна, респ. искането е допустимо, но разгледано по същество, се явява неоснователно.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на юридическите лица). Преценката не е на органа, а на законодателя. Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. и преустановяване на търговска дейност и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК.

От анализа на цитираната уредба следва извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже вероятността за причиняване на значителна или трудно поправима вреда. Изтъкнатите доводи в жалбата не обосновават извод, че на жалбоподателя ще бъде причинена такава вреда. Твърдението, че служителите на дружеството ще са в невъзможност да полагат труд, тъй като няма да имат достъп до обекта, както и че има резервации за 08.03.2025 г. не реализирането на които ще нанесат финансови щети на оспорващото дружество, не са подкрепени от убедителни доказателства. Приложен е актуално състояние на всички действащи трудови договори, от което не е видно посочените 5 лица в трудови правоотношения действително ли работят на процесния обект (хотел “[община]”), както и какви длъжности заемат. От приложената справка за потвърждение на резервации за хотел “[община]” не може да се направи извод дали действително са налични такива резервации, кога са направени, имали сключени договори с контрагентите посочени в списъка, както и на каква стойност са те, за да се прецени основателността и размера на евентуални загуби.

На следващо място описаното не съставлява вреда, а последица от запечатването, което не може да е противопоставимо на основанията по чл. 60 АПК. За търговеца са налице различни възможности, с които би могъл да предотврати или да минимализира такива загуби предвид обстоятелството, че заповедта е станала известна на оспорващото дружество на 27.02.2025 г.

Още един аргумент за неоснователност на така мотивираното искане е и фактът, че твърдените от него вреди подлежат на възмездяване при евентуална последваща отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна в отделно исково производство по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 203 и сл. АПК, поради това не могат да бъдат третирани като основание за спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.

По тези съображения искането за спиране изпълнението на Заповед на налагане на ПАМ № ЗДТ-2000-53/32-26549/24.01.2025г, издадена от Директора на ТД Митница Варна, следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ искането на “С. ТУРС 2001” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. "Златни пясъци", хотел “[община]” за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № ЗДТ-2000-53/32-26549/24.01.2025г, издадена от Директора на ТД Митница Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.