№ 60
гр. Пещера, 09.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Наказателно
дело частен характер № 20255240200029 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛКАТА И. К., редовно призована, се явява лично и с адв. К.,
редовно упълномощена.
ПОДСЪДИМИЯТ С. К., редовно призован, се явява лично. Явява се за
него адв. Х., редовно упълномощен.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка по хода на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е справка за съдимост на подс. С. Б.
К., издадена от Бюро за Съдимост при Районен Съд – гр. Пещера с рег. №
250319005000134009, валидна до 19.09.2025 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпил е писмен отговор от С. К., чрез адв. Х.
с вх. № 1611/25.03.2025 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е писмо с вх. № 1732/31.03.2025 г. от
РУ – Пещера, ведно с характеристична справка на подс. К..
Съдът прикани страните към помирение:
1
АДВ. К. – Зависи какво ще предложи подсъдимият.
АДВ. Х. – Моят подзащитен е категоричен, че не може да има спогодба.
АДВ. К. – Предлагам той да плати едно сериозно обезщетение, както и
разноските и да поеме задължение повече да не се саморазправя. Ние също ще
поемем такова задължение. Доверителката ми до инцидента е с кръвна захар
6, но от вчера от притеснения, в следствие на изживяното, е с кръвна захар 17.
ПОДСЪДИМИЯТ – Не съм съгласен. Аз съм с 95% нетрудоспособност,
с рак от 20-та година. След всички тези разправии би трябвало да съм починал
вече, ако не бяха докторите. Няма да се спогодим.
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
ПОДС. С. Б. К. - 75 г., с ЕГН ********** от гр. Пещера, ул. „***“ **,
български гражданин, женен, неосъждан, пенсионер, брат на починалия
съпруг на тъжителката.
Разясниха се правата на подсъдимия по чл.55, чл.115, ал.3 и ал.4, чл.274
и чл.275 НПК.
чл. 55 НПК (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да
дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията,
получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите
извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави
искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които
накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право
защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други
процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Обвиняемият има право да му бъде предоставена обща
информация, улесняваща неговия избор на защитник. Той има право свободно да
осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга
правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на
всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 7
от 2019 г.) Подсъдимият има право и на последна дума. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в
сила от 28.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 7 от 2019 г.)
Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в
наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен
превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на
въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право
да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават
процесуалните му права.
чл.115, ал.3 и ал.4 НПК (3) Обвиняемият може да дава обяснения във всекимомент
на разследването и на съдебното следствие. (4) Обвиняемият има право да откаже да дава
обяснения.
чл.274 НПК (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу
членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача
и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. (2) След
2
като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните
правата им, предвидени в този кодекс.
чл.275 НПК (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда
на съдебното следствие. (2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша
страните.
АДВ. К. – Не правим искане за отвод на съдебния състав и секретаря.
ПОДС. К. – Не правя искане за отвод на секретаря и съда.
АДВ. Х. – Няма да правим искане за отвод на съдебния състав и
секретаря.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
СВ. М. В. П. – 51 г., български гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните.
СВ. И. Б.А К. – 30 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана -
Внучка съм на тъжителката. Подсъдимият ми е чичо. Искам да съм свидетел.
СВ. Б. Ж. Б. – 42 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните.
Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122 във вр. с чл. 121 от НПК.
Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите се изведоха от съдебната зала на осн. чл. 273, ал. 1 НПК.
АДВ. К. – Поддържаме тъжбата, поддържаме и предявения граждански
иск. Водим свидетели за разпит.
ТЪЖИТЕЛКАТА – Тръгнах към автомобила си, влязох в него, когато
подсъдимият започна да блъска вратата с намерение да я затваря и така ми
причини твърдените увреждания. 5-6 пъти ме удари със злоба.
АДВ. Х. – Оспорваме тъжбата. Поддържаме отговора си. Водим двама
свидетели за разпит.
Съдът счита, че предвид усложнената фактическа обстановка, не следва
да приема за съвместно разглеждане предявения граждански иск, като
страната има възможност да го предяви по гражданско-правен ред, като
облекчение и е освободена от заплащането на държавна такса, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения граждански иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
АДВ. К. – Нямаме други искания.
АДВ. Х. – Нямаме други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК, съдът докладва делото:
Делото е образувано по тъжба от И. К. К. от гр. Пещера, ул. „***“ **,
против С. Б. К. от гр. Пещера, ул. „***“ ** за причинени леки телесни
повреди, като на 27.09.2024 г., около 18.00 часа, в гр. Пещера й причинил
увреждания. Предявен е и граждански иск в размер на 5000 лв., ведно с лихви
и разноски.
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК, съдът дава възможност на тъжителя
да изложи допълнителни обстоятелства, включени в обвиненията.
АДВ. К. – Няма да излагаме други обстоятелства, извън изложеното в
тъжбата.
На основание чл. 276, ал. 3 от НПК, съдът запита подсъдимия разбрал ли
е за какво е обвинението.
ПОДС. К. – Разбирам за какво е обвинението. Не се признавам за
виновен.
На основание чл. 277 от НПК, съдът приканва подсъдимия да даде
обяснения.
ПОДС. К. – Ще дам обяснения. Няма нищо вярно в това, което е
изложено в тъжбата. Отидох усмихнат, казах на тъжителката да внимава, че в
гаража има канал и ако падне в него, кой ще я вади. Нямаше кавги, нямаше
нищо такова. Констатирах, че ключът й е заял и тръгнах да търся инструмент,
за да разбиваме бравата. Така си помислих, че трябва да се изкърти. Тръгнах
насам-натам, отиде си тя в колата и взе да говори много работи. По едно
време отидох и питах кой я накара да подпише споразумение по дело №
351/2019 г. и това я вбеси. Хвана вратата и с всичка сила опита да ме удари, но
аз бях на дистанция. Съседите видяха всичко от терасата си. Аз се отдръпнах и
приключи всичко - без гюрлотия, без разправии, без нищо. Откакто почина
брат ми, са ни лоши отношенията. На всеки 6 м. в къщата стават дандании.
Тръгва си дъщеря й за чужбина, на другия ден се събират тя със сина й и снаха
й да бият зет ми. Минават 6 м., водят строителен контрол за вилата на курорта.
Лятото тя подписа споразумение, че не търси нищо, а след това пред гаража
4
ми казва, че въпросът с вилата не е приключил. Те няма да се спрат. Оплаквал
съм се в Полицията и Прокуратурата. Аз като я видя, минавам и отминавам.
Не се признавам за виновен. Няма да сключвам спогодби. В деня и часа на
инцидента, когато стана кавгата, нямаше никой, освен двамата съседи на
терасата. Скарахме се, защото тя започна да говори глупости по мой адрес. Аз
я питах кой я накара да подпише споразумение по делото, а тя се засили да ме
удари с вратата. Не е викано, всичко беше тихо, нищо нямаше. Нямаше хора
свидетели по време на това нещо, с изключение на двамата съседи, които бяха
на терасата на къщата срещу въпросния гараж.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Х. – Нямам въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на първия свидетел, със снета самоличност:
СВ. П. – Съсед съм на страните. Не помня точната дата, но с бадЖ.к ми
слагахме един климатик. Това се случва в гр. Пещера, на ул. „***“ № 40. С моя
роднина поставяхме климатик на терасата, поради което бях на тази тераса
отвън. Точно на улицата сме, като имотът се намира срещу гаражите, които са
съсобственост на К.и – на С. са първият и последният, а вторият е на Ж..
Спомням си, че е било след 5 часа, тъй като моят роднина си беше дошъл от
работа и трябваше да монтираме климатика. Започнахме да дупчим, да
слагаме климатика и в един момент съседката Ж. ме извика, че си е отключила
гаража и й се е счупил ключа. Каза ми: „Ела да видиш, че ми се счупи ключа
на първия гараж на бравата“. Казах, че ще сляза и слязох, видях че е счупен
ключът, а другото парче беше в патронника и казах, че трябва да се дупчи. Тя
се зачуди какво ще прави. В този момент С., който също ми е съсед, беше на
50 м. по-надолу по улицата и изхвърляше боклука. Помахах му и казах да
дойде, казах, че Ж. е счупила ключа в бравата, на което С. каза: „Дай
бормашината, тъй като трябва да продупчим бравата“. Казах му, че аз работя с
инструмент „Хилти“ и не става с него. Тогава той каза, че ще отиде до тях да
вземе бормашина и ще продупчи. Донесе я и започна да дупчи, казах му, че се
стъмва да го остави за утре сутринта, но той каза, че има патронник, че ще го
разпробие и ще го смени. Докато дупчеше той патронника, Ж. започна да
говори за гаража, че бил неин, почнаха такива словесни реплики от единия и
другия, а той си дупчи. След това, може би от тези словесни пререкания, Ж.
започна да говори по адрес на жена му обидни работи. Чух, че Ж. започна да
говори обидни думи по адрес на жената на С.. Видях я, че се качва в колата и
после пак слезе. Тръгна пак към него, пак с такива обидни думи и пак се качи в
колата. С., като вече започна тя да говори по адрес на жена му, посочи с
ръката и каза за вилата ставаше въпрос – чух думите: „Кой те накара да
подпишеш споразумение за вилата?“. Тогава той беше пред калника на колата
вече. Прозорецът на Ж. й беше свален да половината и с вратата посегна към
него да го удари. Тогава му викнах от терасата: „С., пази се!“. И той се върна.
Видях, че Ж. е в автомобила си, а той е до калника на колата. Видях, че част от
прозореца на страничната врата е свален до половината и видях, че Ж. отвори
5
рязко вратата на колата и посегна с вратата към него. Насочи вратата в
посоката, в която стоеше С.. Аз видях точно момента, в който вратата се
отместваше в посоката, в която стоеше С. и викнах от терасата: „С., пази се!“.
С. се върна към гаража и повече не отиде към колата. Тя каза: „Сега ще се
обадя на 112.“. Обади се, дойде Полиция, ние бяхме на терасата, тогава слязох
и питах какво става. Казаха, че става въпрос за битов скандал. След това Ж. се
обади и дойде внучка й. Започна да вика, че кракът й бил затиснат, че С. й
затиснал крака. Аз такова нещо не съм видял. След това С. продължи да дупчи
патронника и го смени. Ж. с внучката си тръгнаха с колата в някаква посока.
След около час дойде синът на Ж. с колата. С газ, с форсажи спря, отвори
техния гараж, викаше, С. беше още там, и му каза: „Чичка, повече с теб няма
какво да се занимавам. Тук трябва да се трепем.“. Това аз го чух. Той му каза:
„Бориславе, какво съм ти направил?“. Той отговори: „Чичка, не ме занимавай,
проблемът е голям.“. В момента, в който тя посягаше към С. с вратата, тя
беше на шофьорската седалка. Колата беше спряна плътно до гаража - дясната
страна беше до гаража. На шофьорската седалка беше тя, качи се, слиза после.
Когато посегна с вратата, С. беше пред колата, при калника на колата, от
лявата страна. Когато тя взе да обижда по адрес на жена му, С. тръгна към
колата и с едната ръка посочи и я пита: „Кой те накара да подпишеш
споразумението?“. Тя тогава, може би в яда си, посегна с вратата към него. Аз
отгоре викнах: „С., спри се!“. Аз бях точно на терасата и както виждам
бюрото тук пред мен, така виждах цялата кола. Не съм видял С. да е натиснал
вратата върху краката на жената. Не съм викал от терасата: „Недейте така!“.
Единствено викнах: „С., пази се!“. Тя не можа да го удари, защото не се
отвори толкова вратата, той беше на дистанция. Единият й крак беше долу, а
другият й крак беше вътре в колата. На Ж. левият й крак беше на земята. Ж.
се обади на тел. 112 и след 15 мин., или по-малко, дойде Полиция. През това
време Ж. стоеше в колата. С. беше пред гаража и оправяше бравата. Вече
беше разглобил. Никой не е говорил с мен преди да дойда като свидетел.
Нямам общи интереси с Ж. и със С., двамата са ми съседи, нямам нито лоши
отношения, нищо - просто сме съседи. Казваме си: „Здравей и здрасти“ и това
е. Ж. запушва трите гаража с колата си С. да не може да си извади колата.
Преди около 2 седмици се налагаше да излезе, за да иде на химиотерапия, но
не можеше да отвори вратата. Помоли ме да гледам, за да може да извади
колата. Така паркира Ж., че запушва входовете на гаражите - и на трите
гаража. Не е възможно да се вкарва и прибира автомобил и в трите гаража. И
внучка й паркира така.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Х. – Нямам въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на следващия свидетел, със снета
самоличност:
СВ. К. – Септември месец имаше разправа между двете страни. Аз вече
заварих ситуацията. Разбрах, че е имало разправия между баба ми и чичо ми, а
6
аз вече заварих следната ситуация: получих позвъняване, отидох към нас,
майка ми ми се обади, че баба ми има проблем, отидох пред нас и видях баба
ми седнала на тротоара, плаче, разтревожена, имаше полицаи, свидетелят М.
беше там и другият свидетел Б. беше там, видях чичо ми и цялата картинка.
Полицаите бяха до моята баба. Те ме посъветваха да идем до Спешна Помощ.
Виждаха се вдлъбнати следи по краката на баба ми. Полицаите ни
посъветваха да отидем до Спешна Помощ. Единствено като минах, попитах
чичо ми: „Това ли е начинът?“. Не съм комуникирала с него. И със свидетеля
М. П. не съм водила разговор, може би „Здравей“ съм казала. Когато аз
отидох, в този момент не са говорили полицаите със свидетеля М. П., но
полицаят ни разпореди страните да се отдалечат едните в едната част, а
другите - в другата част на улицата. Не съм видяла полицаите да пишат
документ или да ни връчват някакъв документ. Това заявиха - да се отстраним
на различни посоки и посъветваха това баба ми, че има видимо нараняване, да
иде в Спешното и да извади медицинско. Аз не съм виждала как точно са
причинени тези наранявания по баба ми, бях там когато ситуацията е била
приключила. Имаше баба ми на кожата вдлъбнатина. Това се виждаше. Беше
на краката, в долната част. Беше много разстроена, беше с много високо
кръвно като й го премериха в Спешното. Биха й инжекция, пратиха я в гр.
Пазарджик в Спешното за снимка и по-обстоен преглед. Там казаха, че има
няколко удара. Това чух от лекаря. Тя беше разстроена. Казаха, че
нараняването е в резултат на няколко удара. Приличало е на затиснато, но не
могат да кажат от врата ли е, от стол ли е. След този случай доста е влошено
здравословното състояние на баба ми. Наложи се да направи операция на
едното коляно, зад коляното. Беше планувана тази операция, но в следствие на
тези травми, трябваше да се ускори. Ежедневно вдига кръвно, постоянно е
разтреперана, преди няколко дни й откриха диабет, а тя не е страдала досега от
такива неща.
АДВ. К. – Нямам въпроси.
АДВ. Х. – Нямам повече въпроси.
Пристъпи се към разпит на следващия свидетел, със снета самоличност,
както следва:
СВ. Б. – Познавам страните, те са ми съседи - Ж. и С. К.и. Отношенията
са ни на „Здравей“ и „Здрасти“. Аз живея на ул. „***“ № 48, но в близост до
техните имоти живее бадЖ.к ми - М. П.. Бях в дома на М.. Там живее моята
съжителка, която е сестра на съпругата на М., и имаме и дете. Аз живея в кв.
„**“. Бяхме в това жилище, за да му помогна да монтираме климатик.
Правихме тераса, изолация и слагахме климатик. По мои спомени е било след
6 часа, защото бях на работа, а аз работя до 5 часа и е било при всички случаи
след 5 - около 6 часа вечерта. Видях, че госпожа Ж. К. дойде с автомобила си,
отвори гаражната врата, която според мен е на С.. Свързвам го това, че е негов
гаража с факта, че в него той ремонтира коли. Не съм наясно, чия собственост
7
е гаража. Ние бяхме на терасата. Видях, че тя отвори вратата и при
затварянето, счупи ключа. Помоли М. да слезе да види, а аз останах на
терасата. М. слезе и отиде до гаражната врата - тя е точно срещу терасата на
жилището, на която бяхме в този момент, за да поставяме климатик. С. дойде
от някъде, от тях предполагам, защото беше по потник. Попита какво става.
Там какво са си говорили, не знам. След това започнаха те да се карат - С. и
Ж.. Тя почна да вика, той си мълчеше - такива са ми спомените. Тя тръгна към
нейната кола, като нещо продължаваше да го нагрубява, да вика на С.. Той
тръгна към колата от шофьорската - лявата страна, тя влезе вътре, излезе,
влезе, излезе. Видях Ж. да влиза и излиза в колата. С. беше пред колата, на
около 2 м. от нея, от лявата страна, отпред. На около 2 м. от шофьорската
седалка беше. Той беше пред колата. М. тогава викна: „С., стой, спри!“ - нещо
такова. М. беше долу и каза: „С., спри!“. С. спря. Не отиде близо до вратата,
не съм видял да се доближава до вратата на лявата страна на колата до
шофьорската седалка. На госпожата видях, че левият й крак беше на земята -
тя беше седнала в колата, видях, че засили вратата откъм шофьорската
седалка към С. да го удари. Вратата се върна, удари й крака, левият крак,
който беше на земята, при което тя се развика. Чух, че И. К. каза: „Ще се обадя
на Полицията.“. Не съм видял С. да удря крака на тъжителката или да затваря
вратата на колата откъм шофьорската седалка - не съм виждал такова нещо.
Полицаите дойдоха и вече и аз слязох долу. Те започнаха да се разправят.
Когато слязох аз, освен М., полицаите и страните, нямаше никой друг. След
това дойде на Ж. внучка й и малко след това дойде сина й.
АДВ. К. – Нямам въпроси.
АДВ. Х. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Моля да назначите СМЕ, която, след като се запознае вещото
лице с приложената медицинска документация по делото - допълнителен лист
за преглед на пациент, фиш за СМП, лист за преглед на пациент и
съдебномедицинско удостоверение, да даде отговор на въпросите: какви
наранявания е имало при прегледа на пострадалата? Какъв е механизмът на
тези наранявания? Как са получени - от един удар или от няколко удара? Освен
това, моля да изискате от РУ - Пещера данни за това на инкриминираната дата
кои патрулни полицаи са посетили произшествието и след установяване на
техните имена, да бъдат призовани за разпит.
АДВ. Х. – Противопоставям се на искането за допускане на СМЕ.
Приложено е съдебномедицинско удостоверение № 395/2024 г., в което
подробно са описани получените увреждания. Друг е въпросът как са
получени. Не се противопоставям за разпита на полицейските служители.
АДВ. К. – За изясняване на обективната истина считам, че следва да се
назначи СМЕ. Искаме да установим истината.
АДВ. Х. – Установиха се взаимоотношенията между страните и по този
8
повод моля да поискате от РП - Пещера всички жалби, с които С. К. е сезирал
Прокуратурата по повод на взаимоотношенията им с частната тъжителка.
АДВ. К. – Тогава да се изискат и нашите жалби.
По доказателствата и на основание чл. 283 НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по
делото следните документи: Съдебномедицинско удостоверение № 395/2024
г., Лист за преглед на пациент от 27.09.2024 г., Фиш за спешна медицинска
помощ № 025727/27.09.2024 г., Допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в КДБ/СО, Справка за съдимост на подс. К., издадена от Бюро за
Съдимост при Районен Съд–гр. Пещера с рег. № 250319005000134009,
характеристична справка на подс. С. К. от 27.03.2025 г.
ДОПУСКА изслушването на СМЕ по задачата, описана от повереника
на тъжителката, при депозит от 300 лв., вносим по сметка на съда от
тъжителката, в едноседмичен срок от днес.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д-р П. М..
ДА се изискат от РУ - Пещера данни за това на дата 27.09.2024 г. кой
полицейски екип е посетил местопроизшествието, като за целта ни се
изпратят имена и адреси за призоваване на служителите на РУ-Пещера.
ДА се изискат от РП – Пазарджик, ТО – Пещера копия от всички
депозирани до този момент жалби от страна на И. К. К. с ЕГН ********** и С.
Б. К. с ЕГН **********, двамата от гр. Пещера, ул. „***“ **.
За събиране на доказателства,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 20.05.2025 г. от 10.30 часа, за която дата
страните да се считат редовно уведомени от днес.
ДА се призове в.л. Д-р П. М..
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
9