РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр.Бургас, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
12 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 1427 по описа на съда за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е И.Н.П. с ЕГН:**********, със съдебен адрес
*** ***. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник –
адвокат С.К. ***.
Ответник по жалбата е началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас. Ответникът взема участие в производството лично.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-001372/07.07.2020г. на АО. В
обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че с подробно
описани наказателни постановления, които са влезли в сила, на П., в качеството
му на правоспособен водач на МПС, са отнети всички контролни точки.
В жалбата се прави оплакване, че жалбоподателят не е бил
уведомен за наличието на предпоставки за постановената принудителна
административна мярка – в последното връчено му наказателно постановление е
било посочено, че на водача остават 39 контролни точки. Излагат се съображения,
че не са налице основанията за налагане на мярката по чл.171 т.4 от ЗДП.
Посочва се и обстоятелството, че П. се е явявал на изпит за категории С и Е
през 2013г. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед.
Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт. Излага мотивирано писмено
становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване -
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001372/07.07.2020
г. на АО. Със заповедта е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя П.,
на основание чл.171 т.4 от ЗДП. От фактическа страна в заповедта е прието за
установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП,
както следва :
- НП № 1461/19.10.2007г. на ОДМВР Бургас ІІІ РУ, влязло в
сила на 20.09.2008г. – отнети 10 контролни точки;
- НП № 678/03.06.2009г. на РУМВР Айтос, влязло в сила на 01.07.2009г.
– отнети 4 контролни точки;
- НП № 112/16.03.2010г. на РУМВР Айтос, влязло в сила на 14.04.2010г.
– отнети 8 контролни точки;
- НП № 571/08.02.2011г. на ОДМВР Бургас, сектор ПП,
влязло в сила на 07.06.2011г. – отнети 7 контролни точки;
- НП № 220/11.04.2011г. на РУМВР Айтос, влязло в сила на 07.06.2011г.
– отнети 8 контролни точки и
- НП № 11623/30.11.2010г. на ОДМВР Бургас, сектор ПП,
влязло в сила на 07.06.2011г. – отнети 4 контролни точки, или общо отнети 41
контролни точки.
Към административната преписка, съответно и по делото, са
представени преписи от посочените наказателни постановления, в които срещу
подпис за наказаното лице е посочена дата на връчвано на съответното
постановление.
От приложената справка се установи, че срещу И.П., в периода от 2013г.
до издаването на оспорената по настоящото дело заповед, са били издадени и
влезли в сила девет фиша за извършени нарушения по ЗДП като водач на МПС.
Издадени са в същия период и четири наказателни постановления за подобни
административни нарушения. Представен е препис от едно от постановленията – НП
№ 19-0769-005703/14.11.2019г. на ОДМВР Бургас, сектор ПП, с което на И.П. е
наложено административно наказание затова, че като водач на МПС по време на движение
не е използвал обезопасителен колан. В текста на наказателното постановление е
посочено, че водачът П. има 39 контролни точки.
Представени са по искане на съда от ИААА справка и протоколи за
проведени изпити, както и е представено от жалбоподателя удостоверение, от
които се установиха неоспорваните от ответната страна обстоятелства, че през
м.септември 2013г. П. е преминал теоретично обучение, а на 19.12.2013г. е
положил успешно теоретичен изпит за придобиване категория С+Е, както и
неуспешно е положил практически изпит за същата категория. Практическия изпит е
положен успешно на 07.01.2014г.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
рамките на предоставените му пълномощия със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г., издадена
от лицата предвидени в чл.172 ал.1 от ЗДП. При издаване на заповедта е спазена
изискуемата от закона писмена форма и са изложени мотиви. При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са
налице основания за оспорване по чл.146 т.1, 2 и 3 от АПК.
Не е налице и основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – правилно е
приложен материалния закон.
В разпоредбата на чл.171 т.4 от ЗДП е предвидено, че се изземва
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДП, а именно след като
са му били отнети всички контролни точки и е загубил придобитата
правоспособност, не е върнал свидетелството си за управление в съответната
служба на МВР. Предвид това, за да са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ, следва да са налице две кумулативни предпоставки – (1) на
лицето да са отнети всички контролни точки по съответния ред, след което (2)
лицето да не е върнало своето СУМПС. По делото няма спор, че П. не е върнал
свидетелството си след влизане в сила на НП № 11623/30.11.2010г. на ОДМВР Бургас,
сектор ПП.
С влизане в сила на НП № 11623/30.11.2010г. на ОДМВР Бургас, сектор ПП,
а именно на 07.06.2011г., спрямо жалбоподателя П. са се осъществили
предпоставките по чл.157 ал.4 от ЗДП, съгласно която водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. Това означава, че след 07.06.2011г. П. е продължил да
осъществява дейност по управление на автомобил, но като неправоспособен водач,
т.е. в нарушение на закона. Обстоятелството, че свидетелството му за управление
не е било върнато или иззето от органите на реда не може да обоснове извод, че
правоспособност е възникнала. Такъв извод не може да се обоснове и с
обстоятелството, че при извършване на контрол органите за контрол на движението
по пътищата са констатирали други нарушения по ЗДП, извършени от П., но не и
това, че същия е неправоспособен. Отбелязването в издаденото след загубване на
правоспособността НП № 19-0769-005703/14.11.2019г. на ОДМВР Бургас, сектор ПП,
че П. има 39 контролни, точки не може да създаде права за лицето, тъй като
наличието на контролни точки произтича от правоспособността на лицето, а не
обратно. Соченото от жалбоподателя дългогодишно бездействие на административния
орган да изземе свидетелството за правоуправление също не може да доведе до
възникване на правоспособност в полза на П..
Самата правоспособност възниква при предвидените в закона предпоставки,
включващи най-общо полагане на изпит за първоначално придобиване на такава. По
делото липсват доказателства и твърдения за положен именно такъв изпит.
Доказано е, че П. успешно е положил през 2013-2014г. изпит (съответно
теоретична и практическа част) за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория С+Е. Полагането на този изпит обаче напрактика не е довело
до придобиване на правоспособност и не може да се разглежда като упражняване на
правото по чл.157 ал.5 от ЗДП. В случая е приложима разпоредбата на чл.154 ал.7
от ЗДП, съгласно която за управление на моторни превозни средства от категории
D1 и С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно
превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не
по-малко от една година. Това означава, че началната правоспособност на водача
на МПС е предпоставка за полагане на този изпит, а не обратното. Когато
неправоспособно лице се е явило на изпит за придобиване на правоспособност по
категория С+Е, това е станало в нарушение на закона и явилото се лице не може
да черпи права от неправомерното си поведение, придобивайки начална
правоспособност.
Не е налице и основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК – заповедта е
издадена в съответствие с целта на закона така, както тя е посочена в чл.171 от
ЗДП, тъй като управлението на МПС от неправоспособно лице застрашава
безопасността на движението по пътищата, а от друга страна представлява
административно нарушение.
Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването
следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на И.Н.П. с ЕГН:**********, със съдебен адрес *** ***, срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001372/07.07.2020г. на
началник група към
ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :