№ 969
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120202938 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на *** с ЕИК: ***, срещу Наказателно
постановление № 02-2200168/4.8.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 403a, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал.
5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер
на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочат се
нарушения на материалния и процесуалния закон. Евентуално се иска квалифициране на
нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Претендира за
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 18.04.2022 г. св. Г. - инспектори при Д"ИТ" - Бургас, извършили проверка на обект
– магазин за врати ***. От служител в магазина било поискано да представи правилник за
вътрешния трудов ред.Служителят *** заявила, че въпросният правилник се намира в
управителя или счетоводителя, поради което не е на разположение на проверяващите. До
приключване на проверката същият не бил представен, поради което на дружеството бил
съставен АУАН.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на
актосъставителя.
1
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0157/2022 г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на
жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
"обвинен" и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно разпоредба на чл. 403а, ал. 1 от КТ, в
предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места,
на които се полага наемен труд, "работодателят" е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на
работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа:
заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време. В конкретния случай категорично
се установява, че по време на проверката на обекта там е установен служител, който е
посочил, че работи към дружеството, реално е престирал труд, като е изпълнявал трудова
функция, която се е осъществявала на определено работно място и в полза на дружеството-
жалбоподател, което именно поради това се явява и негов работодател, съгласно § 1, т. 1 от
ДР на КТ. Безспорно е, че в обекта не е бил съхраняван правилник за вътрешния трудов ред,
като без значение е каква точно е обстановката на мястото, доколкото законът изисква
винаги когато се полага труд – да се осигури по подходящ начин и съхранение на
съответните документи. Очевидно това в случая не е било сторено, поради което, правилно
е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, именно в качеството на работодател,
като е съставен акт и впоследствие издадено НП.
Не се констатират и съществени нарушения свързани с това, че са били дадени
предписания за изпълнение, доколкото това няма абсолютно никакво отношение към
законосъобразността на настоящето производство.
Не се споделят доводите за това, че нарушението не е умишлено, а случайно. В
случая санкционираният субект е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
"безвиновна", поради което и въпросът за формата на вината въобще не се разглежда.
С оглед горното настоящият състав приема, че правило АНО е преценил, че именно
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като
правилно е подвел същото под нормата на чл. 403а, ал. 1 КТ. В случая не са налице
предпоставките на чл. на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото липсва първата от двете
кумулативни предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след установяването,
поради което и правилно не е приложена тази норма.
Съдът намира, че правилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 414, ал. 1 КТ
предвижда за конкретното нарушение "Имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000
лв. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството,
което безспорно е било отчетено в негова полза, поради което и правилно АНО е определил
2
санкцията в минималния възможен размер, поради което и няма как да се обсъжда
вариантът за допълнителното й намаляване от съда.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушителят не е
санкциониран за други подобни нарушения има решаващо значение за индивидуализацията
на санкцията, а не за преценката за маловажност на деянието. Обстоятелството, че от
нарушението не са настъпили вреди е без значение, защото вредите не са част от
фактическия състав на това нарушение. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за
конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства,
отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не са
установени.До края на деня въпросният правилник също не е бил представен в Д“ИТ“, за да
може да се обсъди евентуалното приложение на маловажния случай.
С оглед всичко гореописано настоящият състав счита, че издаденото постановление е
правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган, дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което
да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“ - София.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2200168 от 4.8.2022г., издадено
от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
403a, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на *** с ЕИК: *** е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3