№ 2
гр. Сливен, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.а
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201330 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Д. Ж. К., ЕГН ********** против
НП № 24-0804-007507/11.09.2024г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ
Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
12 месеца за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото
писмено становище упълномощеният процесуален представител оспорва
жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно, като излага съображенията си за това. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде поискано
присъждане на разноските.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
1
На 25.08.2024г. полицейските служители А. С. и Д. С. изпълнявали
служебните си задължения, като били позиционирани в началото на с. Г.,
Община С.. В 12.05ч. в с. Г., в посока с. С., жалбоподателят управлявал лек
автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ, с рег. № СН 2620 ВА, като се движил през
центъра на селото. Наближавайки кръстовището, подал десен мигач, за да
завие на дясно. След това спрял на кръстовището, където имало поставен знак
„стоп“, след което потеглил, като при завиването задната част на автомобила
за кратко поднесла наляво, по посока на движението, като той веднага овладял
автомобила. Поради това водачът бил спрян за проверка от полицейските
служители. Свидетелят А. С. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA №
1204631/25.08.2024г. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за това, че на
25.08.2024г., в 12.05ч. в Община С., в посока с. С., на път SLV-1073 до дом, в
близост до центъра, управлявал лек автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ, с рег. №
СН 2620 ВА, собственост на М.И. Д.а от с. Г., като водачът използвал пътища,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във
форсиране на двигателя и превъртане на задни моторни колела, и поднасяне
на задната част на МПС наляво, по посока на движението си, като с тези си
действия застрашавал останалите участници в движението.
АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля С.. На датата на
съставянето му той бил връчен на нарушителя и подписан от него, като в
АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на осн. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца. В него било
посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението.
Видно от разписката, процесното НП било получено от жалбоподателя на
23.10.2024г., като на същата дата против него била подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Марков и Василев,
разпитани по инициатива на жалбоподателя, тъй като те са пътували в
автомобил, който се е движил след автомобила на жалбоподателя, при което са
станали преки очевидци на ситуацията, възприета като нарушение от
административнонаказващия орган. В показанията си същите еднозначно
сочат, че действително при завиването задната част на управлявания от
жалбоподателя автомобил е поднесла на наляво по посока на движението, но
2
това е било за кратко, след което водачът овладял автомобила. Показанията им
в тази си част си кореспондират с показанията на полицейския служител св.
С., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН.
Същият сочи, че водачът е форсирал двигателя, превъртял задните моторни
колела на автомобила, при което задната част на МПС поднесла на ляво по
посока на движението, но също така заявява, че това е станало за секунди,
след което водачът овладял автомобила.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на
АУАН и издаване на процесното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават
административнонаказателното производство или да нарушават правата на
нарушителя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че редовно
съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът счита, че в хода на съдебното производство са оборени
констатациите, обективирани в процесния АУАН. Доказателствата, събрани по
делото не установяват по несъмнен начин извършването на процесното
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС се
забранява да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Нарушаването на тази забрана представлява административно
нарушение, за което е предвидена санкция по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже наличието
на съставомерните елементи от вмененото на жалбоподателя нарушение.
При така установените по-горе данни за движението на МПС,
управлявано от жалбоподателя, не може да се обоснове извод, че като водач на
МПС, същият е извършил действия в разрез със забраната, въведена в чл.
104б, т. 2 от ЗДвП. Нарушение по смисъла чл. 104б, т. 2 от ЗДвП може да бъде
извършено единствено при форма на вината - пряк умисъл, т. е. водачът
целенасочено и преднамерено да използва път, отворен за обществено
ползване за цел, несъответстваща на предназначението на пътя. Не всяко
поднасяне на задната част на МПС при движението по път, отворен за
обществено ползване, следва да се счита за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. Необходимо е да бъде установен и субективния елемент от фактическия
състав цитираната разпоредба, което в настоящия случай не е сторено.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
3
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Пълномощникът на жалбоподателя е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, като се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 63д от ЗАНН същите
следва да му бъдат присъдени.
Във връзка с възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно, т.к. то е определено в минимален размер,
съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-007507/11.09.2024г. на
началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на Д. Ж. К., ЕГН
**********, с адрес: с. Г., Община С., на осн. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12
месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********,
разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4