Решение по дело №2068/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 367
Дата: 24 ноември 2023 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20233630202068
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Шумен, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Йовка Р. Кръстева
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630202068 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2300100/17.08.2023 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Напоителни системи” ЕАД – клон Шумен , с ЕИК
8311600780272, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петра” № 1,
представлявано от С.В.В., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1500 / хиляда и петстотин/ лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно
доводи в жалбата. Освен това, претендират да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, редовно призовани, се явява
процесуален представител, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата, като в съдебно
заседание излага подробни съображения в тази насока.
В представените писмени бележки излага подробно съображенията си за
неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Санкционираното дружество „Напоителни системи” ЕАД – клон Шумен , с ЕИК
8311600780272, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петра” № 1 и се
представлява от С.В.В., ЕГН ********** .
На дружество е била извършена първоначално проверка на 18.04.2023г по спазване
на трудовото законодателство , като бил съставен Протокол № 2316967 от 11.05.2023 г. В
1
същия на дружеството са дадени предписания, между които по т.1 -„Работодателят да
заплати остатъка до пълния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата на инженера
ХМС, водоподаване, язовири, ОПВВВ В.Й.В., ЕГН **********, уговорено с последното
подписано допълнително споразумение за периода от 01.04.2022г. до 25.05.2022г. и от месец
януари 2023г. до март 2023 г., съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9/2007г.)."
Срокът за изпълнение е посочен -30.05.2023г. Срокът за изпълнение е удължен до
30.06.2023г.
При извършена последваща проверка на 10.07.2023г. по спазване на трудовото
законодателство в административна сграда на „Напоителни системи ”ЕАД – клон Шумен, от
компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, било
констатирано, че дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително
предписание на контролен орган / т. 1 / връчено му на 11.05.23г. с Протокол № 2316967 от
11.05.2023 г. и с изтекъл срок на изпълнение 30.05.2023 г., удължен до 30.06.2023 г.
(съгласно писмо с Изх. №23053364/07.06.2023 г.), а
именно: т. 1 - „Работодателят да заплати остатъка до пълния размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в процент върху основната работна заплата на инженера ХМС, водоподаване,
язовири, ОПВВВ В.Й.В., ЕГН **********, уговорено с последното подписано допълнително
споразумение за периода от 01.04.2022г. до 25.05.2022г. и от месец януари 202Зг. до март
2023 г., съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (ДВ, бр. 9/2007г.)."
От ведомост за юни 2023 г., представена на проверяващите, се установило, че на
лицето е начислена, но не е изплатена сумата за остатъка до пълния размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
процент върху основната работна заплата, уговорено с последното подписано допълнително
споразумение.
Същото се установявало и от писмената декларация от 10.07.2023 г. от главния
счетоводител С.С.С.-Х.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена
последваща проверка № ПР2326088 от 20.07.2023 г.
Въз основа на установените факти, на 20.07.2023 г. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 27-2300100, като актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.Посочено е,
че нарушение е извършено на 01.07.2023г. в гр. Шумен.
Актът бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител,
като последният подписал акта с възражения, сочейки, че ще се входират възражения в
законовоустановения срок.
Възражения били депозирани на 26.07.2023г. В същите е посочено, че предписанието
по т.1 от Протокол № 2316967 от 11.05.2023 г. е изпълнено, като дължимите суми на лицето
В.Й.В. са начислени и изплатени във фиша за работната заплата за м. юни 2023г.
Възраженията са счетени за неоснователни.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2300100/17.08.2023 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Напоителни системи ”ЕАД – клон Шумен , с ЕИК
8311600780272, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петра” № 1,
представлявано от С.В.В., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1500 / хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на
свидетеля по акта , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на
дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още
повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения,
2
от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2
от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ
бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват
правомощия на административно наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При
извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административно
наказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството -
жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен
обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото
съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Не се спори между страните по делото, че по повод констатации в хода на извършена
предходна проверка на 18.04.2023г. на дружеството, от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен били дадени задължително предписания на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на работодателя - „Напоителни системи ”ЕАД – клон
Шумен , с ЕИК 8311600780272 в срок до 30.05.2023 г. да заплати остатъка до пълния размер
на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
в процент върху основната работна заплата на инженера ХМС, водоподаване, язовири,
ОПВВВ В.Й.В., уговорено с последното подписано допълнително споразумение за периода
от 01.04.2022 г. до 25.05.2022 г. и от месец януари 2023 г. до март 2023 г., съгласно чл. 12,
ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9/2007 г.)./.
Цитираният протокол за извършената проверка бил връчен на 11.05.2023 г. по искане,
депозирано от „Напоителни системи ” ЕАД – клон Шумен, срокът за изпълнение бил
удължен до 30.06.2023г. / стр. 17/.
Не се спори между страните, че при извършената последваща проверка на
10.07.2023г. предписанието не било изпълнено. Горното обстоятелство се установява от
показанията на актосъставителя С. Т. и на свидетелката С. К..
По време на втората проверка на 10.07.2020 г., както става ясно от материалите по
делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Т. и на свидетелката С. К.,
тези предписания не са били изпълнени. Тази констатация на проверяващите се потвърждава
и от писмените обяснения на главния счетоводител на дружеството, обективирани в
Декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от 10.07.2023 г., приложена на л. 14 от
материалите по делото.Горното обстоятелство се потвърждава и от приложеното платежно
нареждане за изплащане на сумите едва на 12.07.2023г.
С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството - жалбоподател действително е
нарушило от обективна страна състава на разпоредбата чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/, като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ
3
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 10
000 лв. за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай
именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1
от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус жалбоподател не е
изпълнил вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото
законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-
наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. За да
е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
комулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.
415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не
общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с
оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В конкретната ситуация е
безспорно, че работникът в продължения на месеци е бил лишен от дължимото му се
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит,
поради което вредни последици са настъпили. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
правилно административно-наказващият орган е констатирал, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ.
Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-
наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са
налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно.
Съдът споделя също становището на АНО за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Събраните по делото доказателства не обосновават извод, че се касае за маловажен случай,
респ. обществената опасност на конкретното деяние да е значително по-ниска от обичайните
случаи на такива нарушения. Следва да се посочи, че една от целите на Кодекса на труда е
да бъде осигурена закрилата на труда – чл. 1, ал.3 КТ, поради което и предписанието на
съответните компетентни за това органи се явява един от механизмите за гарантиране
правата на работника, като икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение,
чрез намеса на държавата със средствата на административната принуда и санкция, и
именно за това неизпълнението на това предписание е въздигнато от закона в самостоятелен
състав на административно нарушение.
По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Доколкото в представените и приети писмени бележки няма посочен конкретен размер на
исканото юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта в размер на 80 лв., която сума следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-2300100/17.08.2023 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал.
5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Напоителни системи ”ЕАД – клон Шумен , с ЕИК
4
8311600780272, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петра” № 1,
представлявано от С.В.В., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1500 / хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ.
ОСЪЖДА „Напоителни системи ”ЕАД – клон Шумен , с ЕИК 8311600780272, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Петра” № 1, представлявано от С.В.В.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен
сумата в размер на 80лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.




Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5