Мотиви
към присъда по НОХД № 4/2020 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт срещу Х.М.Б. по
обвинение за престъпление по чл.343в, ал. 2 от НК - за това, че на
28.06.2019год. на път 307, км. 7+150 (между с. Дерманци и с. Тодоричене,
обл.Ловеч), с посока на движение към с. Тодоричене, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ******,
собственост на М.А.А.от гр. Плевен, без съответно свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние по силата на НП №18-0257-000290/08.05.2018год. на началника на РУ –Долни
Дъбник, влязло в сила на 20.08.2018 год.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Луковит поддържа
обвинението срещу подсъдимия така, както е възведено с обвинителния акт като
фактическа и правна квалификация, намирайки го за доказано по несъмнен начин, и
пледира същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по
обвинението. По отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност
предлага на подсъдимия да се наложи наказание при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно две години лишаване от свобода, което да
изтърпи реално при първоначален строг режим, както и да му се наложи
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 1000 лева. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства изтъква обремененото му съдебно минало,
обстоятелството, че е осъждан за престъпления по транспорта, като две от
осъжданията му са за за управление на МПС в пияно състояние, че по време на
настоящето деяние отново е бил в нетрезво състояние.
Упълномощеният
защитник адв. В.М. счита обвинението за недоказано, тъй като според защитника
няма нито едно доказателство, от което да се направи извод, че подзащитният му
на инкриминираната дата е управлявал въпросният лек автомобил "Форд
Фиеста". Поради това моли подсъдимият да бъде оправдан и признат за невиновен.
Упълномощеният
защитник адв. Н.Л. също пледира за оправдателна присъда, като изтъква, че по
делото няма нито едно пряко доказателство,
а събраните косвени доказателства в своята съвкупност не водят до
единствено възможния извод, че подзащитният й въпросната вечер е управлявал въпросния
втомобил, за което му е повдигнато обвинение.
Подсъдимият Х.М.Б. не се признава за виновен и моли да
бъде оправдан.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.М.Б. е роден на *** г. в гр. Тетевен, живее в с.
Бъркач, обл.Плевен, ул. О.**, българско гражданство, българин, безработен, без
образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Х.М.Б. е неправоспособен водач
на моторно превозно средство, като никога не му е било издавано СУМПС. Въпреки
това системно управлявал моторно превозно средство и състемно извършвал нарушения
по ЗДвП. В тази връзка спрямо него са издадени 19 влезли в сила наказателни
постановления за извършени административни нарушения по ЗДвП. Срещу подсъдимия Б.
има и три влезли в законна сила присъди, постановени от съда, за извършени от
него престъпления по чл.343б, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 2 от НК - за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, две
от които извършени в условията на повторност. Последното му осъждане за такова
престъпление е по НОХД № 1040/2018 г. на
РС - Плевен, за което му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода,
което подсъдимият изтърпял на 15.10.2018 г.
С наказателно постановление № 18- 0257-000290 от 08.05.2018 г.
на началника на РУ - Долни Дъбник, на подсъдимия Х.Б. за пореден път му е било
наложено административно наказание „Глоба”, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП – за управление на моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач на моторно превозно средство и
без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Наказателното постановление е било връчено на 10.08.2018 г. лично на
подсъдимия в Затвора - Ловеч, където изтърпявал наказание лишаване от свобода.
Връченото срещу подпис от подсъдимия Б.
наказателно постановление било върнато
на наказващия орган с писмо Рег. № ЗД № 363/15.08.2018 г. на началника на
Затвора Ловеч. Наказателното постановление не било обжалвано и влязло в сила на
20.08.2018 г.
Подс. Б. *** на съпружески начала със св. Е.Д.И., с която
имали и дете. Към инкриминирания период св. Е.И. напуснала подсъдимия и отишла
да живее с детето в с. Дерманци, обл. Ловеч.
На 27.06.2019 г. в с. Бъркач подсъдимият Б. употребил голямо
количество алкохол. Неизвестно в колко часа през нощта той решил да посети св. И.
***. Потеглил натам с лек автомобил марка "Форд" модел
"Фиеста", червен на цвят, с рег. № ******, като около 04.40 часа на 28.06.2019
г. пристигнал пред къщата на св. И. в селото. Подсъдимият излязъл от колата и във
видимо нетрезво състояние започнал да крещи и да блъска по входната врата на
къщата. Св. И. се страхувала от
подсъдимия и не му отворила, отказала му да види детето им и от дома си подала
сигнал на тел. 112 срещу бившия си съжител, откъдето сигналът бил предаден в РУ
- Луковит. След като не бил допуснат в къщата, подсъдимият Б. потеглил с лекия
автомобил "Форд Фиеста" в посока гр. Луковит. При движението си по
път 307, км. 7+150 в рамките на голям ляв завой преди с. Тодоричене,
подсъдимият Б. загубил контрол над управляваното от него превозно средство,
напуснал пътното платно вдясно и самокатастрофирал в крайпътната канавка. Подс.
Б., който не бил пострадал сериозно от произшествието, направил няколко
неуспешни опити да изкара автомобила от канавката, след което заспал на волана.
В 07.04 часа сутринта край мястото на инцидента минал
автобус, пътуващ по линията с. Бежаново - гр. Луковит, като возещият се в него
пътник, св. М.Т.К., забелязал катастрофиралия автомобил и водача в него, отпуснат
на волана, и незабавно подал сигнал на тел. 112.
На място скоро пристигнали почти едновременно екипи на ФСМП -
Луковит и РУ - Луковит, които заварили подсъдимия Б. да спи, седнал на
седалката на водача, с крака насочени към педалите, а горната част на тялото му
наклонено към предна дясна седалка.
Полицейските служители - св. И.П.Д. и св. Т.П.К. събудили подсъдимия и го
изкарали от автомобила, при което забелязали, че е във видимо нетрезво
състояние - завалял, миришел на алкохол. Подсъдимият заявил, че няма спомен за
случилото се и не помни кой е управлявал автомобила. Св. С.П.С.,*** го попитала
дали има нужда от помощ, той заявил, че нищо му няма, отказал медицинска помощ
и екипът на ФСМП си тръгнал. Скоро на мястото пристигнал и св. Г.В.Й., мл.
автоконтрольор при РУ - Луковит. Той установил самоличността на водача и го
поканил да бъде изпробван с техническо средство за наличието на алкохол в
кръвта, но подсъдимият отказал. Подс. Б. бил отведен в сградата на РУ -
Луковит. При проведената беседа подсъдимият казал на св. Й., че имало още две
лица с него - Ю. ***, като е управлявал Ю.,
но след катастрофата са си тръгнали, а той е заспал. Св. Й. съставил на подс. Б. три броя АУАН по
ЗДвП - за управление на МПС без СУМПС, за отказ да му бъде извършена проверка за
алкохол с техническо средство и за причиняване на ПТП, които подсъдимият
подписал без възражения.
Междувременно, преди да посетят ПТП-то, св. И.П.Д. и св. Т.П.К.
посетили адреса в с. Дерманци по повод
сигнала на св. Е.И. срещу подсъдимия на тел. 112. Там заварили само св. И. и
детето, което изглеждало изплашено. От детето научили, че подсъдимият е идвал
до къщата в с. Дерманци с "малка червена кола".
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните гласни доказателства - показанията
на св. С.П.С., св. И.П.Д., св. Т.П.К., св. Г.В.Й., св. В.И.В., св. М.Т.К., св. Ю.Р.А.,
св. Е.Д.И. /отчасти/, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – АУАН от 28.06.2019 г., НП № 18-0257-000290
от 08.05.2018 г. на началника на РУ - Долни Дъбник, писмо
Рег. № ЗД № 363/15.08.2018 г. на началника на Затвора Ловеч, писма от РЦ 112 -
Монтана, журнал на повикванията на ФСМП - Луковит, фиш за спешна медицинска
помощ, справка за регистрация на МПС, справка за съдимост, справка за нарушител
водач, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и останалите писмени доказателства.
Освен от
цитираните гласни и писмени доказателства, установената фактическа обстановка
се подкрепя и от веществените доказателства – 1 бр. електронен носител на данни
(СД), предоставен по реда на чл. 17 от Закона за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 с писма от РЦ 112-Монтана (л. 73),
предявени на страните в съдебното заседание чрез възпроизвеждане на съдържащите
се звукови файлове и разпечатване на съдържащите
се графични файлове.
Относно главният факт на доказване по делото -
че на инкриминираните дата и място подсъдимият Б. е управлявал посоченото МПС -
лек автомобил "Форд Фиеста" с рег. № ******, преки доказателства
липсват. Събраните доказателства в това отношение са само косвени, но в своята
съвкупност обезпечават в необходимата степен на доказателствен интензитет
основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние и
неговото авторство.
От показанията
на св. Е.Д.И. се установява, че на 28.06.2019 г. подсъдимият Б. е дошъл пред
дома й в с. Дерманци към 04.30 часа с кола. Бил пиян. Искал да види детето.
Страх я било да не влезе да я бие и затова подала сигнал на тел. 112.
Показанията й в тази част се кредитират от съда, тъй като кореспондират с данните
от писмото и съдържанието на записа на тел. 112. Видно от писмото от РЦ 112
Монтана обаждането от св. Е.И. е
постъпило в 04,41 часа, а в 04.46 ч. инцидентът е предаден на ОДЧ - ОДМВР -
Ловеч. Видно от съдържанието на прослушания запис св. Д. съобщава, че бившият й
съпруг - Х.М.Б., пиян, в момента е на вратата, вика за детето си и по време на разговора с
оператора свидетелката съобщава:
"ето, счупи вратата... продължава да троши". На записа се чуват
викове и шум от трошене. В електронния картон на повикването е отразено сигнал
за домашно насилие на ул. О.** в с. Дерманци.
Съдът не
кредитира показанията на св. И. в частта, в която твърди, че подсъдимият не е
управлявал автомобила, с който е дошъл пред дома й, а го е управлявал друг –
„Едно момче му караше колата. Не го познавам това момче, Б., който го няма
сега...“. /В заседанието, в което се
проведе разпит на св. И., св. Б.Т.М. не се яви/. Свидетелката описва водача
като „слаб, висок, младо момче, не е много възрастен, мургав... може би 25-30
годишен...“. От една страна свидетелката твърди, че не познава водача, името му
/Б./ научила от разследващия орган при разпита си в полицията. Същевременно
твърди, че тя не е излизала на улицата /което обстоятелство категорично
се установява и от прослушания запис на тел. 112/, както и че водачът
също не е излизал от колата, което означава, че не е имала възможност да
възприеме нито телосложението му, нито възрастта и цвета на кожата му, които
описва пред съда. Показанията на свидетелката в тази част са вътрешно
противоречиви и нелогични, поради което съдът ги намира за недостоверни. Нелогично
намира и твърдението й, че е научила името на водача от разследващия орган.
Като съобрази и данните по делото, сочещи на това, че св. И. е жертва на
домашно насилие, осъществявано от подсъдимия Б., съдът приема показанията й в
тази част като интерпретация под въздействието на външни фактори и ги цени като
дадени единствено в подкрепа на защитната версия на подсъдимия.
Съдът цени като
достоверни и показанията на св. М.Т.К., тъй като са последователни, логични и
съответстват на останалия доказателствен материал. Същите кореспондират и с
писмото от РЦ 112-Монтана /л. 29 от ДП/. От тях се установява, че в 07.04 ч.
/когато св. К. е подал сигнал на тел.112/ на седалката на водача в
катастрофиралия лек автомобил „Форд Фиеста“ е седял човек с подпряна на волана
глава. Според св. К. изглеждал като „в безсъзнание“.
Съдът изцяло
кредитира и показанията на полицейските служители св. И.П.Д. и св. Т.П.К. *** – св. С.П.С. и св. В.И.В.,
пристигнали на мястото около петнадесет минути след като св. К. е подал сигнала на
тел. 112 – в 07.22 ч., видно от фиш за спешна медицинска помощ /л. 34 от ДП/. От
показанията им се установява, че са заварили в катастрофиралия автомобил
подсъдимия Б. да спи на седалката на водача, с крака насочени към педалите, а горната част
на тялото му наклонено към предна дясна
седалка, както и че бил във видимо
нетрезво състояние, не могъл да посочи кой е управлявал автомобила. Друго лице,
освен подсъдимия, не е имало в катастрофиралия автомобил. На пристигналия
по-късно св. Г.В.Й. подсъдимият пък казал, че имало
още две лица с него - Ю. ***, управлявал
Ю., но след катастрофата са си тръгнали, а той е заспал.Съдът
възприема показанията на
посочените свидетели, тъй като са безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на делото, а показанията им са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалите доказателства.
Съдът не
кредитира показанията на св. Б.Т.М. /включително и показанията му от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
от НПК/. В показанията си пред съда св. М. твърди, че живее в гр. Луковит, но на въпросната дата
към 08.00 ч. вечерта отишъл със свои познати – момчета от Златна Панега - Б.и С.,
с колата на Б.в с. Бъркач. Били на центъра на селото и подсъдимият Б. го видял
и го помолил да го закара с неговата кола „Форд Фиеста“ до с. Дерманци да види
детето си. Към 8-9.00 часа били в с. Дерманци. Подсъдимият влязъл при жена си в
къщата, а св. М. останал в колата. Жена му излязла на улицата, говорили и се
скарали „по семейни причини“ и от улицата жена му звъняла в полицията. Тръгнали
от Дерманци, не може да каже в колко часа, защото не е имал телефон, а и по
принцип не ползвал телефон, но според него са стояли половин – един час.
Тръгнали в посока гр. Луковит и между с.
Тодоричене и с. Дерманци се спукала предна дясна гума, свидетелят М. загубил
управление и паднал в канавката. Тъй като нямало резервна гума св. М. си тръгнал и се прибрал пеша в гр.
Луковит към 03.30 – 04.00 часа, а подс. Б. останал да лежи в колата, бил пиян.
На досъдебното
производство същият свидетел в показанията си възпроизвежда коренно различна
ситуация: че по мобилния телефон му се е обадил подсъдимият Б. *** да го вземе.
До селото отишъл с едни момчета, които виждал за първи път – те го закарали с
кола „Опел Астра“, чийто номер не помни. Подсъдимият платил пътя. Било вечерта,
подсъдимият бил вече пиян и продължил да пие. Звъннал на жена си и помолил М.
да го закара до с. Дерманци с колата на подсъдимия - „Форд Фиеста“. Пристигнали
около полунощ в с. Дерманци, като св. М. карал автомобила, а подсъдимият се
возел. Жената на подсъдимия го изгонила и звъннала в полицията и затова
тръгнали към гр. Луковит. Между с. Дерманци и с. Тодоричене на голям ляв завой М.,
който управлявал автомобила, напуснал платното за движение и се блъснал,
излязъл в дясно от пътя, предницата се забила в канавката. Опитал се да изкара
колата от канавката, не успял и си
тръгнал пеш, а подсъдимият останал в колата – на предна лява седалка.
След
прочитането им св. М. заявява, че поддържа показанията си от досъдебното
производство. Отговаря уклончиво, че по принцип няма телефон, но тогава може и
да е имал, не си спомня. Освен че са твърде схематични, житейски алогични и
изключително противоречиви, показанията на св. М. не се подкрепят и от
обективните данни, съдържащи се в писмото на РЦ - Монтана и записа на телефон
112. От последните се установява, че когато на инкриминираната дата в 04.41 ч.
св. Е.И. подала сигнал на тел. 112, подсъдимият се е намирал пред къщата й в с.
Дерманци, докато св. М. веднъж твърди това да е станало около полунощ, а пред
съда твърди, че е било около 08-09.00 ч. предишната вечер. От записа се
установява, че св. И. не е излизала на улицата, а се обадила от дома си, докато
в същото време подсъдимият блъска по входната врата, което е в очевидно противоречие
с твърденията на св. М. - че св. И. е
изязла на улицата, разговаряла с подсъдимия, скарали се и от улицата звъняла в
полицията. Св. Б.М. е приятел на подсъдимия, което го прави заинтересован от
изхода на делото. Той е посочен от подсъдимия в обясненията му след като се е
запознал със събраните доказателства и е имал възможност да изгради защитна
версия. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на св. М., а ги цени като
дадени единствено в подкрепа на защитната версия на подсъдимия, фомирана в
обясненията му на досъдебното производство, дадени в присъствието на
упълномощения му защитник, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4
от НПК - че на инкриминираната дата и място не той е управлявал въпросния
автомобил "Форд Фиеста", а го е управлявал св. М..
Съдът не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия от досъдебното производство,
приобщени по посочения процесуален ред, тъй като са неубедителни, схематични и
противоречат на житейската логика. Липсва логично обяснение, а и самият
подсъдим не може да даде такова - защо още при установяването му от
полицейските служители в катастрофиралия автомобил не е посочил св. Б.М. да е
управлявал автомобила, а е посочил други две лица /Ю. ***/ да са били с
него в автомобила, като е твърдял Ю. да го е управлявал. В показанията си св. Ю.Р.А.
категорично отрича на процесната дата да е пътувал заедно с подсъдимия до с.
Дерманци, заявява, че е бил на работа като водач на автобус по линията с.
Бъркач - гр. Плевен. Относно лице с имена Р.И. Х.от с. Бъркач по досъдебното производство е налична
справка, съдържаща данни, че към процесната дата се е намирал извън пределите
на страната. Св. Б.М. е посочен от подсъдимия като водач на автомобила в
обясненията му, след като е имал възможност да се запознае със събраните до
момента доказателства и е имал възможност да изгради защитна версия.
Кредитираните
от съда доказателства, макар и косвени, в своята съвкупност и вазимовръзка
обосновават един единствен възможен логичен извод - че подсъдимият е този,
който при ПТП, настъпило на инкриминираната дата 28.06.2019 г. на път 307, км.
7+150 /между с. Дерманци и с. Тодоричене, обл. Ловеч/, е управлявал въпросното МПС - лек автомобил
"Форд Фиеста" с рег. № ******, с посока на движение към с. Тодоричене.
Подсъдимият Б. не
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Подсъдимият
е управлявал посоченото МПС - лек автомобил "Форд Фиеста" с рег. № ******
в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление с НП № 18-0257-000290
от 08.05.2018 г. на началника на РУ - Долни Дъбник, влязло в сила на 20.08.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимият Х.М.Б. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК, тъй като на 28.06.2019год. на път 307, км.
7+150 (между с. Дерманци и с. Тодоричене, обл.Ловеч), с посока на движение към
с. Тодоричене, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ******, собственост на М.А.А.от гр. Плевен,
без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние по силата на НП
№18-0257-000290/08.05.2018год. на началника на РУ –Долни Дъбник, влязло в сила
на 20.08.2018 год.
От обективна страна подсъдимият в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
горепосоченото влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, на 28.06.2019 г. на
път 307, км. 7+150 (между с. Дерманци и с. Тодоричене, обл.Ловеч), с посока на
движение към с. Тодоричене отново е управлявал МПС – в
случая лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“, с рег. № ******
От субективна страна, деянието е
осъществено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че е наказван вече по административен ред за
такова деяние и че в едногодишен срок от наказването му, на процесните дата и
място отново управлявал МПС. В този смисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
обществено-опасните последици и е искал настъпването им, тъй като е наясно и е съзнавал, че не е
правоспособен водач на МПС и е управлявал без да има издадено свидетелство за
управление на МПС, тъй като такова никога не му е било издавано. Съзнавал
е, че има влязло в сила наказателно постановление /връчено му лично на 10.08.2018 г./,
с което е наказан по административен ред за управление на МПС без
свидетелство за управление на МПС и въпреки това, без да притежава валидно
свидетелство, на 28.06.2019 г. е управлявал горепосочения автомобил.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимия Б. престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева.
Ръководейки
се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия Б. наказание към
средата, а именно две години лишаване от свобода, отчитайки като отегчаващи отговорността му
обстоятелства - предишните осъждания на подсъдимия, включително на лишаване от
свобода ефективно за престъпления по
по чл.343б, ал. 1 от НК и по чл. 343б,
ал. 2 от НК, както и многобройните
административни наказания за нарушения на правилата за движение, което го
характеризира като личност със завишена обществена опасност. Макар и да няма
повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, при индивидуализацията на
наказанието съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство и че при
извършване на деянието подсъдимият отново е бил в нетрезво състояние, което
безспорно се установи от свидетелските показания. На основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б."б" ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото за
това престъпление наказание глоба, като съдът намира за справедлив размера
от 1000 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: