РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500241 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 260010/10.02.2021 год. по т.д.№ 115/2019 год. по описа на
Ямболския окръжен съд е осъдено ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх"
№51 Д да заплати на П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********,
Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН **********, всички от гр.
*******, ул. ******* № ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 80
000 лв. /осемдесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на С. П. А. /баща на първите трима и съпруг на последната от тях/,
настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019 г., причинено от автомобил,
управляван от водача Ш. Д. А., застрахован при ответника по застраховка
"ГО", ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от
датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 02.08.2019 г. до
окончателното плащане на сумите, като исковете за разликата над
1
уважените размери главница до претендираните такива от 150 000 (сто и
петдесет хиляди лева) лв. от всеки един от ищците, като неоснователни,
са отхвърлени. Осъдено е ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати
на П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН
********** и К. Г. А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на
373,33 лв. Осъдено е ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати на
адв.Р.М. от АК - София, с личен №*******, с адрес на дейността: гр.*******,
ул. ****** № ***, ет *** сумата 14 064 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 и §2а от ДР от Наредба
№1/09.07.2004 г. Осъдени са П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН
**********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН ********** да
заплатят на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* разноски по делото в размер
на 1726,67 лв. Осъдено е ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол,
сумата от 12 800 лв. (дванадесет хиляди и осемстотин лева), представляваща
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете, както и 5
(пет) лв. - държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Неразделна част от горепосоченото решение е решение №
260011/12.02.2021 год. по т.д.№ 115/2019 год. по описа на Ямболския окръжен
съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 260010/10.02.2021 год. по т.д.№115/2019 год. по описа на Ямболския
окръжен съд, като след абзац пети от диспозитива на решението да се чете
текста „ Решението е постановено при участието на Ш. Д. А. ЕГН
********** от с. ******, общ. ******, обл.******, ул. ******, № ***, в
качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д.
1.Постъпила е въззивна жалба от П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с
ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН **********,
всички от гр. *******, ул. ******* № ***, чрез процесуален представител
адв.Р.М.-САК, срещу решението в частите, с които исковете за
неимуществени вреди са отхвърлени за всеки от ищците за сумата над
80 000 лв. до претендираните 150 000 лв. /за разликата от по 70 000 лв./,
ведно със законните лихви върху сумите считано от 02.08.2019 год. до
2
окончателното им изплащане и ищците са осъдени да заплатят сумата от
1726,67 лв. съдебни разноски на ответника.
Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на
решението в обжалваните части като необосновано, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. След
изложение на безспорно установените по делото факти относно деликта, в
резултат на който е настъпила смъртта на бащата на първите трима ищци и
съпруг на последната ищца, както и относно наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника като застраховател по застраховка
„ГО“ на автомобилистите на виновния за ПТП водач на т.а. „М.“ се твърди, че
присъдените размери на обезщетенията са крайно занижени, не съответстват
на размерите определяни в съдебната практика при други сходни случаи и на
принципите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Извършен е анализ на
гласните доказателства ангажирани от ищците за установяване на вида и
характера на претърпените от всеки от тях болки и страдания поради загубата
на обичан баща и съпруг, с твърдение, че претендираният размер на
обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от ищците отговаря на доказаните по
делото претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че окръжният съд не е
анализирал и преценил в тяхната съвкупност всички релевантни факти и
обстоятелства за определяне на справедлив размер на обезщетенията за
ищците. Не е отчетена близката родствена и силната емоционална връзка
основана на взаимна обич и привързаност, между ищците и починалото при
ПТП лице, не са съобразени конкретните икономически условия в страната и
нарастващите нива на застрахователно покритие към момента на смъртта на
пострадалия, не е взета предвид възрастта на ищците и на пострадалия към
момента на ПТП, както и обстоятелството, че починалият е бил много добър,
работлив човек, глава на семейството, полагал е грижи за всички свои
роднини, а след смъртта му ищците са изгубили цялата си финансова и
морална опора. Твърди се, че съдът е следвало да вземе предвид и
обстоятелството, че починалият е намерил своята смърт работейки, докато е
изкарвал прехраната на своето изключително сплотено и задружно семейство.
Твърди се, че всички са живели в едно домакинство и отношенията, които С.
А. е имал преди смъртта си с всеки от ищците са много по-силни от
обичайните, поради което след смъртта му те са изпитали изключителни по
3
интензитет и продължителност болки и страдания. Твърди се, че мотивите на
съда относно определения занижен размер на обезщетенията са лаконични,
което е в разрез с изискванията на съдебната практика за мотивираност на
изводите на съда относно приложените критерии за справедливо
обезщетяване. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части, за цялостно уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на
законните лихви върху пълните размери на обезщетенията в размер от по 150
000 лв. за всеки от ищците и за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищците по чл.38 от ЗА с ДДС, за
всеки един от тях.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД–гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК *********, чрез
процесуален представител адв.Т.П.-САК. Твърди се, че неоснователно се
възразява за занижен размер на присъдените от окръжния съд обезщетения,
че по делото не е установена изключително силна връзка на всеки един от
ищците с пострадалия при ПТП. Изложени са съображения, че в случая
отношенията не са били по-различни от обичайните, а това, че смъртта е
причинена при изпълнение на трудови функции е без значение за размера на
обезщетенията. Сочи се, че всяко от децата на починалия при ПТП има свое
семейство и свои деца, поради което звучи нереалистично твърдението, че по
цял ден те стоят затворени, като тъжат и плачат за С. А.. Сочи се, че смъртта
на наследодателя не е променила съществено начина на живот на ищците и
техните семейства. Твърди се, че показанията на свидетелите не следва да се
кредитират в по-голямата си част, тъй като се сочат противоречиви
обстоятелства и явстват незнания на свидетелите за съществени обстоятелства
относно ищците и починалото лице, което поставя под съмнение верността на
показанията. Твърди се, че отношенията на привързаност, грижовност и
разбирателство между ищците и техния наследодател са неустановени, а
твърденията за изживени интензивни и продължителни психически страдания
след смъртта на С. А. са недоказани. Сочи се, че размерите на претендираните
обезщетения от ищците не отчитат ниския стандарт на живот в страната,
както и стандарта на живот поддържан от тях преди смъртта на техния
наследодател. Сочи се, че при присъждане на обезщетение в общ размер от
400 000 лв. би се стигнало до неоснователно обогатяване, което е извън
4
идеята за справедливо обезщетяване. Направено е искане за оставяне на
въззивната жалба на въззивниците-ищци без уважение и за потвърждаване на
решението в отхвърлителните му части.
2.Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София,
бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК *********, чрез процесуален представител
адв.Т.П.-САК, с адрес: гр.*****, бул.“*******“ №***, срещу решението в
частите, с които претенциите за всеки от ищците са уважени за сумите от
по 40 000 лв. до 80 000 лв., ведно със съответни законни лихви, съдебни
разноски общо над 4730 лв. и държавна такса общо над 6400 лв. Твърди
се, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се нарушаване на
принципа на справедливост поради завишаване на размерите на
обезщетенията присъдени в полза на ищците. Посочено е, че общият размер
на присъдените обезщетения ведно с лихвите ще надхвърли 400 000 лв., което
излиза извън обезщетителната функция. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е отчел конкретно установените действително претърпени морални
вреди, техният интензитет и продължителността на болките и страданията,
които не са такива, каквито сочат ищците. Изложени са подробни
съображения за недоказаност на твърденията на ищците за изключително
близки отношения преди смъртта на наследодателя и преживени болки и
страдания, които да надхвърлят обичайните при загуба на близък родственик.
Сочат се празноти и противоречия в показанията на разпитаните свидетели
относно съществени обстоятелства по делото, поради което се твърди, че
свидетелските показания са предварително манипулирани и не следва да им
се дава вяра. Освен недоказаност на твърденията на ищците за
изключителност на отношенията и вредите, се сочи прекомерност на
размерите на присъдените обезщетения дори за обичайните случаи. Твърди
се, че не е съобразена в съвкупност тежестта на критериите по ППВС №
4/1968 год. и трайно установената съдебна практика, като в този смисъл не са
изложени мотиви от първоинстанционния съд. След извършен анализ на
доказателствата се твърди, че определянето на обезщетения за
неимуществени вреди над 40 000 за всеки от ищците, ведно със законната
лихва би било в противоречие с чл.52 от ЗЗД, тъй като се явява
несправедливо. Изложени са подробни аргументи относно липсата на
5
основание за начисляване на ДДС върху дължимо адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части и за отхвърляне на предявените искове в тези части.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещните страни П. С. А. с
ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К.
Г. А. с ЕГН **********, всички от гр. *******, ул. ******* № ***, чрез
процесуален представител адв.Р.М.-САК. Оспорени са твърденията на
въззивника-ответник за недоказаност на сочените от ищците обстоятелства
имащи значение за определяне на размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди. Твърди се, че свидетелските показания са обективни,
достоверни и отразяват преки възприятия на свидетелите, поради което не са
налице основания същите да не бъдат кредитирани. Посочено е, че
етническата група към която принадлежат страните и свидетелите не е фактор
от значение за изхода на делото и не следва да се обсъжда от съда при
постановяване на решението, а следва да се вземе предвид съдебната
практика в аналогични случаи, която определя много по-високи размери на
обезщетения от присъдените по делото. Възразено е по твърдението за
липсата на основание за начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско
възнаграждение по Наредба №1 за МРАВ, цитирана е практика на ВКС.
Направено е искане за оставянето на въззивната жалба на въззивника-
ответник без уважение и за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС
по чл.38 от ЗА за втората инстанция, както и на разноските по делото.
Третото лице – помагач на ответника - Ш. Д. А. не е взело становище
по жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са
ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432 от КЗ и по претенции за
присъждане на законни лихви.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които
6
претенциите са уважени за неимуществени вреди за размерите от по
40 000 лв. за всеки от ищците, ведно с претендираните законни лихви и
съответни такси и разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 02.08.2019 год., ищците са
заявили претенциите си за обезщетение за неимуществени вреди пред
застрахователя, но последният не им е определил и изплатил такова.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.
Окръжният съд е бил сезиран с искове предявени от настоящите
въззивници-ищци П. С. А., Р. С. А., Б. С. А. и К. Г. А., срещу ответника -
застраховател ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, на виновно за ПТП лице,
настъпило на 13.02.2019 год., при което е причинена смъртта на С. П. А., род.
на 25.06.1965 год., който е бащата на първите трима ищци и съпруг на
четвъртата ищца. Претендира се осъждане на застрахователя да заплати на
всеки от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди под
формата на душевни болки и страдания по 150 000 лв. /общо 600 000 лв./,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 02.08.2019 год. до датата на окончателното изплащане. Иска
се присъждане на разноските по делото и на адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката представлявал ищците при условията на чл.38 от ЗА.
Ищците твърдят, че преди смъртта на наследодателя всички са живели в общ
дом, били изключително сплотено и задружно семейство, силно привързани
един към друг, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство.
Починалият бил пример и опора за съпругата и децата си, глава на
семейството, бил отговорен и изключително грижовен баща и съпруг, като в
7
резултат на неговата смърт всеки от тях преживял изключителни болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя в
претендирания пълен размер.
Пред настоящия съд от въведените пред първоинстанционния съд
възражения ответникът по предявените искове поддържа само тези за
прекомерност на размерите на обезщетенията над присъдените с
необжалваната от него част от решението - над 40 000 лв. за всеки от ищците,
с твърдение, че присъждане на обезщетения над тези размери е необосновано
и би нарушило принципа на справедливостта.
Във въззивното производство не се спори и са установени по делото
обстоятелствата по чл.45 от ЗЗД около твърдения и доказан от ищците
деликт. На 13.02.2019г. на кръстовище, образувано между път Н-21 и път Ш-
213, обл. *****, т.а. марка "М.", модел "******", с рег. № ******* управляван
от Ш. Д. А., нарушавайки правилата за движение по пътищата, отнема
предимството на движещия се по път с предимство т.а. марка "*******",
модел "********", с рег. № ********, управляван от В. Ф. И., удря го и
предизвиква ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на С. П. А. -
пътник в лекия автомобил. С влязла в сила присъда №17/27.07.2020г.,
постановена по НОХД №35/2020 г. по описа на Окръжен съд - С., подсъдимия
Ш. Д. А. е признат за виновен в това, че на 13.02.2019 г. около 12.41 часа,
извън населено място в община С., на кръстовището на път 1-7, път Ш-213 и
път Н-21, при управление на т.а. марка "М.", с peг. № *******, собственост на
Община Г., движейки се по път Н-21 (околовръстен), при наличие на знак Б2
спри, Пропусни движещите се по пътя с предимство, е отнел предимството на
движещия се по път Ш-213 (С. - Ш.) т.а. марка "Р. - М.", с рег. № ********,
управляван от В. Ф. И., с което нарушил правилата за движение по пътищата
по чл.50, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на С. П. А. -
престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342 ал.1 НК.
По делото е установено, че ищците П. С. А., Р. С. А. и Б. С. А. са деца
на починалото при ПТП лице, а ищцата К. Г. А. е негова съпруга.
Пред въззивния съд не се оспорва валидността на застраховка „ГО“ в
ЗД „Лев инс“ АД на виновния за ПТП водач и за наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя на
8
виновния за ПТП водач за обезщетение на неимуществените вреди
претърпени от ищците. Ищците са наследници по закон на починалото лице-
деца и съпруга, и като най-близки роднини попадат в кръга от лицата
посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. т. III.2, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на техния
наследодател. Пред въззивния съд не се оспорва материалната легитимация
на ищците за получаване на обезщетение от причинената смърт. Ето защо
съдът приема, че предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по
основание за всеки от ищците.
Предвид обстоятелствата, които не са спорни при въззивното
разглеждане на делото, съдът не следва да обсъжда събраните пред окръжния
съд доказателства във връзка с установяването им.
По спорните въпроси за размерите на дължимите обезщетения, по
делото са събрани следните доказателства:
Свидетелят И. И. живее в квартала, в който живеят ищците и отдавна
познава всички от семейството. Свидетелят сочи, че преди смъртта на С., той
и жена му К., с която били женени повече от *** години, както и трите им
деца - ищците П., Р. и Б. и техните семейства, са живели в общ дом. Между
тях имало разбирателство, отношенията били като във всяко нормално
семейство. С. много помагал на всички, той постоянно работел. Радвал се на
внуците си. Свидетелят сочи, че дъщерята на С.-Р. нямала мъж, но имала дете,
което кръстила на баща си. С нея баща и поддържал нормални „добри и
чисти“ отношения, личало си, че се уважавали и обичали. С. постоянно
работел и финансово подпомагал дъщеря си, купувал за нейното дете дрехи и
храна. Непосредствено след като чули за катастрофата и разбрали за смъртта
на С., всички от неговото семейство плачели, а Р. била съкрушена. Цялото
семейство изпитвало мъка. Смъртта на С. повлияла психически на всички от
семейството, включително на Р.. Тя се затворила в себе си, спряла да се
храни, изгубила ориентация, трябвало и време да се съвземе. Р. ходела да
почиства гроба на баща си, а когато се срещала със свидетеля, говорела за
баща си. Видно било, че страда. Казвала на свидетеля, че се радва, че е
кръстила сина си на баща си. Според свидетеля, П. е най-големият от децата
на С.. Сочи, че детето на Р. е около ***** годишно. Свидетелят уточнява, че
9
С. не е имал по-особено отношение към дъщеря си Р.. Той помагал също на
семействата на П. и на Б.. Р. разчитала финансово на майка си и баща си, тъй
като не е работила, не работи и към момента, помагат и нейните братя.
Свидетелят И. Ч. също живее в квартала, в който живеят ищците,
познава ги, познавал е и С.. Свидетелят присъствал на погребението на С..
Там разбрал за катастрофата. Сочи, че Б. и баща му винаги са живели в една
къща. Били кротки хора. Свидетелят сочи, че Б. е най-големият от децата на
С., според свидетеля е около **** годишен, семеен-има жена и син /от
другите доказателства се установява, че Б. има не едно, а две деца/. С.
помагал на семейството на сина си Б. с всичко - „с пари, с дрехи“, помагал и
при оглеждането на детето на Б.. С. много обичал внуците си, грижел се за
тях. Б. също помагал на баща си. На всички празници били заедно, вечеряли
заедно. Б. трудно приел смъртта на баща си и много страдал. Според
свидетеля както Б., така и „лапетата“- децата на Б., не били на себе си на
погребението. Към момента Б. избягвал да общува с хората. Когато се
събирал с приятели на неговата възраст, „ревял“ за баща си. Когато
свидетелят посещавал гробищата виждал Б. на гроба на баща си. Б. и баща му
не се карали, обичали се, имали силна връзка, и двамата работели в „Н. д.“,
където работел и другият брат. С. бил кротък и добър човек, не се карал с
никой.
Свидетелят М. С. живее на 60-70 метра от дома на ищците и добре
познава цялото семейство. Сочи, че преди смъртта на С. всички са живели в
една къща, където ищците живеят и към момента. Всички имали общо
домакинство. Свидетелят сочи, че С. и синът му П. работели заедно в „Н. д.“
и имали много хубави отношения. Свидетелят сочи, че П. е най-големият от
децата на С., семеен е има две деца. /от останалите доказателства се
установява, че Б. е най-голямото дете на починалия, а П. има не две, а три
деца/ С. помагал на всичките си деца и внуци, включително на П. и
семейството му. С. се грижел за дома и давал пари на всички. П. също
помагал на баща си „като се разболее и в някои други отношения“. След
смъртта на баща си П. не бил добре, не бил в нормалното си състояние, бил
стресиран. През м.03.2019 год. получил някакво заболяване -„язва или нещо
подобно в корема“ и го оперирали. По време на погребението всички от
семейството на С. били „паникьосани“. На погребението майката /К./
10
припаднала. Хората им помагали, давали им вода, тъй като не били добре. И
към момента всички от семейството били „затворени“ и продължавали да
тъжат, а когато говорят за С., започват да плачат.
Свидетелят С. С. е съпруг на сестра на починалия С.. Свидетелят сочи,
че от началото на брака си по времето, когато С. бил в казармата, до момента
на неговата смърт, С. и К. били заедно. Децата им - ищците П., Р. и Б., също
винаги са живели с тях, дори след като създали свои семейства, всички
живеели в една къща. В нея продължават да живеят и след смъртта на С..
Свидетелят сочи, че П. е семеен – има жена, две момичета и едно момче, Б.
също е семеен - има едно момиче и едно момче, а Р. има едно момченце.
Свидетелят сочи, че къщата в която всички живеят се състои от три стаи. К. и
С. били добро семейство, вярващи хора, тя постоянно посещавала църквата, а
той постоянно работел в една и съща фирма - ***-*** години. Отношенията
между С. и К. били много добри. Такива били отношенията и между всички
други във фамилията, те нямали проблеми. С. издържал семейството, вземал
над 1000 лв. на месец и давал пари на жена си, бил грижовен баща, помагал
също на децата си. Синовете на П. работели в същата форма, където работел и
той. К. много тежко понесла смъртта на съпруга си, на погребението
припаднала, една година след като С. починал, тя била в шок, неутешима,
говорела си сама, постоянно споменавала С., ходела всяка седмица на
гробищата. Свидетелят постоянно вижда К., тъй като ходят в една и съща
църква и тя му споделяла мъката си. Свидетелят сочи, че С. бил много добър
човек и състрадателен, ако някой кажел, че няма хляб, той купувал и му
давал. Помагал на всички.
Извън частите, в които показанията на свидетелите противоречат на
обективните факти - относно това, кое е най-голямото дете на С. и кое от
неговите деца колко свои деца има, съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като по отношение на останалите факти, относно
преживените от ищците болки и страдания, свидетелските показания са
непротиворечи и взаимно се допълват, като почиват на лични впечатления на
свидетелите. Ето защо съдът не споделя възражението на въззивника-
ответник, че свидетелските показания на свидетелите са манипулирани и
следва да бъдат изключени изцяло.
11
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от
23.XII.1968г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди,
които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно значение
при определяне на размера на обезщетението имат икономическите
условия, както и нивата на застрахователно покритие, но последните две
не са определящи.
В горния смисъл съдът съобрази че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП е над 10 000 0000 лв. Показател за
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
заплата, която към момента на ПТП е била 560 лв., а към настоящия момент е
увеличена на 650 лв.
Доказано е по делото, че всеки от ищците действително е претърпял
нематериални вреди от смъртта на починалото при ПТП лице, но съдът
намира, че те са различни по характер и интензитет за съпругата от една
страна и за децата на починалия – от друга.
Съдът намира, че нематериалните вреди, които съпругата на
пострадалото при ПТП лице е претърпяла са в най-висока степен. Към
момента на смъртта си С. А. е бил на **** години, а съпругата му К. - на ****
год.–двамата са от една възрастова генерация, като бракът им е продължил
над тридесет години. Установи се, че приживе отношенията им са били
12
основани на привързаност, взаимна обич и доверие. С. бил добър и работлив
човек, готов да помогне на всеки в нужда. С. и К. били добро семейство,
заедно отгледали децата си, а след като децата им създали свои семейства, те
помагали и при грижите за внуците. Липсват данни съпрузите да са се
разделяли или в определен период отношенията им да са били влошени. К. е
преживяла първоначален силен шок от смъртта на съпруга си, припаднала по
време на погребението, за нея загубата е била най-голяма, тъй като тя е
загубила най-близкия си човек, който е бил нейна морална и финансова
опора, през целия им съвместен живот. Година след смъртта на съпруга си К.
все още силно страда от загубата. От друга страна съдът взема предвид, че
както отношенията между съпрузите приживе, така и изживените от
съпругата болки и страдания след смъртта на С. не са изключителни, а са
типичните и обичайни за случая. Първоначалният шок, дълбоката болка и
промените в психиката свързани с нея, като безсъние, постоянна тъга,
затвореност, депресивни състояния, са типична траурна реакция, която
според психологическите изследвания продължава с различна интензивност
около година след загубата на близък човек. Нормално е съпругата да тъгува
за своя съпруг, да посещава неговия гроб и да чувства непреодолима
празнота, но по делото не е установена извънредна психическа травма и
влошено здравословно състояние, както и невъзможност за възстановяване на
емоционалното равновесие, които да сочат претърпени извънредни
нематериални вреди. Съдът отчита и обстоятелството, че съпругата след
смъртта на съпруга си не е сама. Тя продължава да живее с останалите
членове от домакинството си - нейните деца и внуци в благоприятна за нея
социална среда, което предполага възможност за взаимопомощ и по-бързо
преодоляване на емоционалното сътресение от смъртта на съпруга и.
В случая от свидетелските показания се установи, че приживе С. е
поддържал обичайните житейски отношения с всяко от децата си. С. не делял
децата си, помагал както на дъщеря си Р., така и на синовете си Б. и П.. Към
момента на смъртта на С., неговият син Б. е бил на **** години, дъщеря му Р.
- на *** години, а синът му П. е бил на **** години. Всеки от тях е имал и
има свое обособено семейство- Б. има жена и две деца, Р. има едно дете, а П.
има жена и три деца. Обстоятелството, че всички са живели в общ дом, не би
могло да се цени като индиция за изключителност на отношенията между
13
бащата С. и ищците-негови деца. Установи се по делото, че общият дом, в
който всички са живели, се е състоял от три стаи. В този дом са живели 13
души от три поколения. Общото съжителство на четирите семейства явно е
било наложено от материални и битови, а не от емоционални съображения.
Не се установи по делото някое от децата на пострадалото лице да е
притежавало свой дом, но въпреки това да е избрало да живее с баща си
поради силната си привързаност към него. Независимо от общото
съжителство на отделните семейства, всяко от децата на С. към момента на
неговата смърт е било самостоятелна, еманципирана личност, без
здравословни увреждания и невъзможност за собствена издръжка, поради
което съдът не споделя възражението на ищците, че като извънредно следва
да се отчете обстоятелството, че С. е бил единствена финансова опора за
всички. Тъй като по делото не е установено противното, съдът приема, че
всяко едно от децата на пострадалото лице би могло със собствени сили да
осигури както за себе си, така и за семейството си финансова издръжка и
благополучие. Помощта която се установи, че С. е оказвал на децата си и на
техните семейства е нещо характерно за българския бит. Нормално е след
смъртта на С. тази помощ да им липсва, но доколкото създадената финансова
зависимост не е обусловена от обективна невъзможност на децата на
починалия да се издържат сами, това, че след неговата смърт са лишени от
нея, не следва да се свързва пряко с преживените от тях болки и страдания от
загубата на личността на починалия.Действително, предоставяната помощ
показва отношението, което С. е имал приживе към всяко едно от децата си и
техните деца – обичал ги е, помагал им е с каквото може, радвал се е на
внуците, но всичко установено по делото за техните отношения сочи
нормална житейска привързаност, характерна за лица от такива степени на
родство. За всяко от децата на С. също се установи, че е изпитвало обич,
привързаност и уважение към него. След смъртта на С. всяко от неговите деца
е преживяло болките и страданията от загубата на своя баща, като при всяко
от децата на починалия са се проявили типичните негативни преживявания-
дълбока скръб, депресивни симптоми съпроводени с чест плач при спомен за
починалия. При децата на починалия – Б., Р. и П. обаче също не е установено
трайно, необратимо увреждане на психиката и твърдяната изключителност
както на отношенията приживе, така и на страданията след смъртта на С.. Не
е показател за изключителност на отношенията обстоятелството, че Р. е
14
кръстила своя син на баща си. Такава приемственост в имената е по-скоро
традиция, а не изключение в българския бит. Не е изключително това, че все
още, когато се заговори за починалия всеки от ищците се натъжава и плаче,
тъй като споменът за загубата на близкия човек никога няма да изчезне
напълно и винаги ще им навява тъга. Не са изключение честите посещения на
гроба на починалия от страна на неговата съпруга и деца, особено в първите
години след неговата смърт.
Доколкото семейството състоящо се от три поколения и към момента
продължава да живее в общо домакинство, а всички продължават да са
сплотено и задружно семейство, заедно посрещащо радости и несгоди,
благоприятното въздействие на постоянната взаимопомощ и емоционална
подкрепа, следва да бъде отчетена с оглед възможността за по-бързото
преодоляване на негативните последици от смъртта на пострадалия, и по
отношение на неговите деца-ищците П., Р. и Б.. Благоприятни фактори в този
смисъл за всяко от децата е младата им възраст, наличието на собствени
семейства и липсата на предхождащи здравословни проблеми, както и на
последващи такива - по делото не се установи преди смъртта на С. някой от
ищците да е имал здравословни проблеми, като не се установи и
обстоятелството, че неговата смърт е предизвикала такива. Дори от
свидетелските показания на свидетеля С. да бъде прието за установено, че
след смъртта на баща си П. е имал проблем „с корема“, не беше доказана нито
тежестта на тези проблеми, нито връзката им със смъртта на пострадалото
при ПТП лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 от ГПК обезщетение се дължи
само за тези вреди за които е установено, че са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По съображенията изложени по-горе, съдът намира, че за всеки от
ищците е установено, че е претърпял нематериални вреди от смъртта на С. А.,
като при съблюдаване на конкретно установените обстоятелства справедлив
размер на обезщетение за претърпените нематериални вреди от съпругата на
пострадалия при ПТП е сумата от 100 000 лв., а за всяко от децата на
починалия- сумата от по 80 000 лв.
Съдът намира, че тези суми от една страна отговарят на обективните
критерии, а от друга отчитат конкретно установените по делото субективни
15
обстоятелства, които са съществени за преценката на размера на
обезщетенията за нематериални вреди.
Върху дължимите обезщетения следва да бъде присъдена законна
лихва, която по правилата на 429, ал.3 от КЗ и ангажираните по делото
доказателства е дължима от застрахователя, считано от датата на предявяване
на застрахователните претенции от увредените лица. /В този смисъл е
Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС,1 т.о./ Ищците са
увредени лица по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ. Техните претенции пред
застрахователя са предявени на 02.08.2019г. /л.29/, поради което законните
лихви върху обезщетенията са дължими считано от 02.08.2019г., до
окончателното изплащане на сумите.
С оглед изложеното по-горе, в частта от обжалваната от решението
част, с която окръжният съд е стигнал до различни правни изводи, решението
като неправилно-постановено при неправилна преценка за размера на
справедливото обезщетение дължимо в полза на съпруга на починалото при
ПТП лице, следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество от
настоящия съд с допълнително присъждане на сумата от още 20 000 лв. за
ищцата К., ведно със законна лихва върху сумата считано от 02.08.2019г. до
окончателното и изплащане.
В останалите обжалвани части, по същество на спора решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса за съдебните разноски:
Съдът не споделя възраженията на ответника относно липсата на
основание за прибавяне към дължимото възнаграждение на адвоката по чл.38
от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците и на ДДС върху
определения минимален размер по Наредба №1 за МРАВ. Основанието за
включване на ДДС към възнаграждението на адвоката оказал безплатна
адвокатско помощ по 38 от ЗА е пар.2б от ДР на нарочната наредба и
обстоятелството, че той е регистрирано по ЗДДС лице, което е установено по
делото. На съда в настоящото производство не е възложена дейността да
следи дали ДДС върху облагаемата доставка е правилно начислен от
доставчика /това е дейност на данъчните органи/. Достатъчно е да се
16
установи, че ДДС е дължим, а в случая това е установено с регистрацията на
адвоката по ЗДДС и наличието на облагаема доставка.
Разноски пред първоинстанционния съд:
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците съответната част от направените разноски от
700 лв. за вещи лица, а именно – дължима е сумата от 396 лв., от която
окръжният съд е присъдил 373,33 лв., поради което следва да се присъди
разликата от 22,67 лв.
При горепосоченият изход на делото, минимално дължимото в полза на
адв.Р.М. възнаграждение чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 за МРАВ в редакцията към момента на упълномощаването и от ищците
за представителство по делото, за първоинстанционното разглеждане, е за
защита на ищцата К.-3624 лв. с ДДС, за останалите трима ищци – 2899,2 лв. с
ДДС за всеки от тях - т.е.дължима е общо сумата от 13 321,60 лв. с ДДС,
поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която е
присъдено общо възнаграждение за сумата над 13 321,60 лв. с ДДС до 14
064 лв.с ДДС.
При общ размер на направените от ответника разноски пред
първоинстанционния съд от 3 700 лв., съобразно отхвърлените части от
исковете в полза на ответника са дължими разноски в размер на 1603 лв. с
ДДС, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която за
първоинстанционното разглеждане на делото в полза на ответника е
присъдено възнаграждение над 1603 лв.
В тежест на ответника и в полза на съда е дължима държавна такса от
общо 13 600 лв. /от която присъдена с решението е 12 800 лв./
Следва да се присъди допълнително държавна такса в размер на
още 800 лв.
Разноски пред въззивния съд:
Съобразно изхода на делото от въззивното обжалване в полза на адв.
Р.М. следва да се присъди възнаграждение чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.7,
17
ал.2, т.4 от Наредба №1 за МРАВ в редакцията към момента на сключване на
ДПЗС за увеличения размер за въззивницата-ищца К. – 1356 лв. с ДДС.
Доказано направените разноски от въззивника-ответник са общо 6200
лв., от които платена държавна такса от 3200 лв. и платено адвокатско
възнаграждение от 3000 лв. Възраженията на насрещната страна за липсата на
доказателства за плащане на възнаграждението са неоснователни. Плащането
се установява от представеното на л.73 от делото авизо за получено преводно
нареждане за сумата от 3000 лв. от адвоката на ответника. Съобразно изхода
на делото от въззивното обжалване в полза на ответника следва да се
присъдят разноски от 3663,63 лв..
Върху увеличения размер на обезщетенията следва да бъде присъдена
допълнителна държавна такса от 400 лв., платима по сметка на въззивния
съд от ответника по предявените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260010/10.02.2021 год. по т.д.№ 115/2019 год. по
описа на Ямболския окръжен съд към което неразделна част е решение №
260011/12.02.2021 год. по т.д.№115/2019 год. по описа на Ямболския окръжен
съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
Е ОТХВЪРЛЕН иска на К. Г. А. с ЕГН ********** от гр. *******, ул.
******* № ***, предявен срещу ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх"
№51 Д, за осъждане на ответника да заплати на ищцата на основание чл.432,
ал.1 КЗ, сумата над 80 000 лв. до 100 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на С. П. А., настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019 г., причинено
от автомобил, управляван от водача Ш. Д. А., застрахован при ответника по
застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдените главници,
считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция -
02.08.2019г. до окончателното плащане на сумите.
18
Е ОСЪДЕНО ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да
заплати на адв.Р.М. от АК-София, с личен №*******, с адрес на дейността:
гр.*******, ул. ****** № ***, ет *** адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл.7, ал.2, т.4 и §2а от ДР от Наредба №1/09.07.2004г. за размера
над общо 13 321,60 лв. с ДДС, до размера от 14 064 лв. с ДДС.
СА ОСЪДЕНИ П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********,
Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН **********, всички от гр.
*******, ул. ******* № *** да заплатят на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец,
бул."Черни връх" №51 Д разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото за размера над 1603 лв. до размера от 1726,67 лв.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да заплати
на К. Г. А. с ЕГН ********** от гр. *******, ул. ******* № ***, за
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на С. П. А.,
настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019г., сумата над присъдените 80
000 лв. до 100 000 лв. - т.е. сумата от още 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху сумата считано от 02.08.2019 год.
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да заплати
на П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН
********** и К. Г. А. с ЕГН **********, всички от гр. *******, ул. *******
№ *** разликата от 22,67 лв. /двадесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/ за платено възнаграждение за вещо лице при
първоинстанционното гледане на делото.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да заплати
допълнителна държавна такса за първоинстанционното разглеждане на
19
делото, по сметка на Бургаския апелативен съд в размер на 800 лв.
/осемстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/10.02.2021 год. по т.д.№
115/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд към което неразделна част
е решение № 260011/12.02.2021 год. по т.д.№115/2019 год. по описа на
Ямболския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да заплати
на адв.Р.М. от САК, на осн. чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение
съобразно изхода на делото пред въззивния съд, за защита на К. Г. А. с ЕГН
********** от гр. *******, ул. ******* № *** сумата от 1356 лв. с ДДС
/хиляда триста петдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С.
А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН ********** всички от гр. *******, ул.
******* № *** да заплатят на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх"
№51 Д направените по делото разноски съобразно изхода на делото пред
въззивния съд, в размер на 3663,63 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и
три лева и шестдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да заплати
допълнителна държавна такса за въззивното разглеждане на делото, по сметка
на Бургаския апелативен съд в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Решението е постановено при участието на Ш. Д. А. ЕГН ********** от
с. ******, общ. ******, обл.******, ул. ******, № ***, в качеството на трето
лице-помагач на страната на ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец,
бул."Черни връх" №51 Д.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21