РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 18.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 496
по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, предявен от Д.С.Х., чрез пълномощника адв.М.Д. от ЛАК,
против Р.К.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********. Претендира се
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 208/2019г. по описа на
Районен съд гр.Троян
В ИМ се твърди, че по ч.гр.д. №
208 по описа на Троянски районен съд в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение, с което е разпоредено на длъжника-ответник в настоящето
производство да заплати на кредитора сумата 3 204.00 /три хиляди
двеста и четири/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ****** г. между Р.К. Р. и
„*****, погасен от Д.С.Х. като
поръчител по същия договор, ведно със законната лихва, считано от
18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 745.82
/седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ лева,
представляваща лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.03.2019 г. и сумата 79.00 /седемдесет и девет/ лева -
разноски по делото за платена държавна такса.
Заповедта е връчена на Р.К., който е подал възражения за недължимост на
посочените суми в законоустановения срок, поради което заповедният съд е указал
на заявителя да предяви иск.
Ищецът основава претенцията си на
договор за потребителски кредит № ******
г. между Р.К. Р. и „****** Твърди, че договорът е сключен за
сума от 3000 лева със срок на погасяване 24 месечни вноски, всяка в размер на
239.96 лева. През месец септермври 2014 г. ответникът преустановил плащане на
вноските, поради което дружеството-заемодател се обърнало към ищеца като поръчител по същия договор, който заплатил
лично дължима сума в размер 2449.00 лева и чрез трето лице-Н.В.Х., заплатил още
755.00 лева, общо 3 204.00 лева.
Ищецът
прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 208 по описа на ТРС за 2019г., като
се претендира сума в общ размер 4 015.50
лева. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът е представил писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК чрез пълномощника си адв.Х.Р. от САК, като е взел
становище за неоснователност на иска, не е ангажирал доказателства. Ответникът оспорва качеството поръчител на
ищеца, като твърди, че същият е солидарен длъжник по сключения от него кредит.
Посочил е, че не става ясно с твърдяната от ищеца сума каква част от главница и
лихви е платена, както кога са правени вноските и в какъв размер са били
същите.
Ответникът твърди, че
половината от отпуснатия кредит е получен от ищеца. Твърди също, че всички
суми, внесени от ищеца за погасяване задължението по кредита, са му били
предоставени от майката на ответника.
Направил е искане
предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
ищецът Д.Х. се
явява лично и с пълномощника си – адв.М.Д. от ЛАК,
която поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена, както
и на ищеца бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът Р.К. се явява лично в с.з. и с пълномощника си – адв.***** от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания адв.***** подробно е изложил своите доводи и правни аргументи в подкрепа на
искането.
По допустимостта на предявения иск
Предявената искова претенция е
процесуално допустима. Правният интерес е обоснован от вида на търсената
защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна
норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при
наличие на нормативно регламентирани предпоставки.
Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен
от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в
заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е
лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.
Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок
за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415,ал.1 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не се спори, че е сключен
договор за потребителски кредит № ******
г. между Р.К. Р. и „***** за сумата 3000.00 лева. Спорно е между
страните ищецът поръчител ли е по договора или солидарен длъжник, както и каква
сума е погасил от общото задължение.
От представения и приет договор за потребителски
кредит № ****** г. между Р.К. Р. и
„****** е видно, че ищецът Д.С.Х. е посочен като солидарен длъжник /СД/,
а кредитополучателят като клиент /КЛ/. Съгласно т.10.1 от ОУ към договора за
кредит, солидарният длъжник на осн. чл.121-127 ЗЗД се задължава да отговаря за
всички задължения на клиента, свързани с
погасяване на кредита, както и дължимото възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги. Видно е, че погасителният план към договора е подписан
само от кредитополучателя, без солидарния длъжник.
Представена е справка от третото
неучастващо по делото лице „******, от която е видно, че ищецът Д.Х. е погасил
сума 2 449.00 лева от отпуснатия кредит, а ответника Р.К. – 1776.10 лева.
Отделно трети лица са направили вноски, както следва: Н.В.Х. е направил вноски
в общ размер 755.00 лв., М.М.К.- 500.00 лева, Б.В.И.-240.00 лева и И.Ц.Ц.– 20.00 лева. Общо платена по кредита, който включва и
пакет от допълнителни услуги, договорна лихва и лихва за забава, е сумата
6 007.70 лева.
По искане
на страните са разпитани свидетелите Н.В.Х.,
И.Р.М., В.Н.Н.и М.М.К..
Свидетелите, ангажирани от ищеца сочат, че същият е станал проръчител на
ответника по договора за кредит като услуга. Свид.Х****** посочва, че Д.Х. е
получил от Р.К. сумата от 500.00 лева от отпуснатия заем, като се е задължил да
върне тази сума не на него личо, а по самия заем.
Свидетелите,
доведени от ответника, твърдят в показанията си, че заемната сума е била
разделена по равно между страните. Съдът
не кредитира техните показания, тъй като те не се подкрепят от други доказателства,
като свидетелката М.К.е майка на ответника и нейните показания не са
безпристрастни, като съгласно чл.172 ГПК се преценяват с оглед другите данни по
делото.
От
приложеното ч.гр.д. № 208/2019
г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 18.03.2019 г. ищецът е
подал заявление вх. № 1602 до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образувано
ч.гр.д. № 208/2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 93
от 19.03.2019 г., с която е разпоредено на длъжника Р.К.К.,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на кредитора Д.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 3 204.00
/три хиляди двеста и четири/ лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********,
сключен на 07.08.2014 г. между Р.К. Р.
и *****, погасен от Д.С.Х. като поръчител по същия договор, ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 745.82 /седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и две
стотинки/ лева, представляваща лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.03.2019
г.
Длъжникът
К. е подал възражение, в което е изложил,
че не дължи сумата по издадената заповед, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника,
за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл.422
от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на
изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
По спорния въпрос дали отношенията
между кредитополучателя, наричан в процесния договор клиент, и солидарно
задълженото лице следва да се квалифицира като поръчителство, основният
критерий дали са налице квалификационните признаци на поръчителството или страните
са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл. 121
и сл. ЗЗД, е дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение
или изпълнява свой дълг.
При
възникналия спор между страните относно действителното съдържание на чл.10 от
ОУ към договора за кредит съдът счита, че по реда на чл.20 от ЗЗД следва да се
тълкува действителната воля на страните. Тълкуването на договора поначало има
за цел да установи точния смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва
правилото, че се тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които
обаче е налице спор. Правният режим на тълкуването е изразен в чл. 20 ЗЗД,
уреждащ три критерия: да се търси действителната обща воля на страните,
отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла,
който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/; тълкуването да е
съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Спорната разпоредба на чл. 10.1 от ОУ към договора за кредит гласи, че на осн.
чл.121-127 от ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията
на кредитополучателя за погасяване на кредита, за евентуално наложени договорни
санкции и следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ.
Солидарният длъжник се съгласява да поеме солидарна отговорност за задълженията
на кредитополучателя за погасяване на възнаграждението за избран и закупен
пакет от допълнителни услуги. В чл.10. 2 от ОУ е записано, че задълженията на
солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и
кредиторът има право да изисква изпълнение както от кредитополучателя, така и
от солидарния длъжник.
При
тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД съдът счита,
че подписвайки договора, за ищеца е възникнала пасивна солидарност за
задълженията по договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване
на солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и не
е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с
длъжника, доколкото солидарна отговорност "по принцип" не съществува,
от където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание
по чл. 121 ЗЗД. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато
кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане,
като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи,
когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки,
така и от основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение №
24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че
съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на
закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да
възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за
поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем.
Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от
тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния
размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност
възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице
отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая
на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната
сума, без да е получил същата в собственост.
Предвид
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че ищецът не е
съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че
кредитополучател /клиент, съгласно терминологията в договора/ е само Р.К., не и
ищецът, но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за
връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като
поръчител по договора. Не са налице
другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг, авал,
делкредере, извън поръчителството. В чл. 8.1 от ОУ към договора е посочено, че
задължение на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник, е да погаси
всички задължения във връзка с договора за кредит, т.е. задължение на Р.К. е
било връщане на заемната сума, която разпоредба също сочи на това, че пасивната
солидарност на ищеца не произтича от солидарна съзадълженост, а от
поръчителство. При солидарната задълженост съществуването на едно от
задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки
съзадължен дължи на свое и независимо
основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на
другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното
задължение и е функция на главното задължение, за разлика от солидарната
задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от
встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на
собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно
основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с
него.
Съгласно
разпоредбите на чл. 7 от ОУ, макар и озаглавен „Права на КЛ/СД” , са уредени
права само за кредитополучателя /клиента/ относно възможността да се откаже от
договора. Т.е. едно от основните права по основното правоотношение (договора за
потребителски кредит) е предоставено единствено на кредитополучателя (КЛ). В
подкрепа на тезата, че договорът е подписан от ищеца в качеството му на
поръчител, обезпечаващ в лично качество задълженията на главния длъжник-кредитополучател,
е и обстоятелството, че единствено кредитополучателят е получил екземпляр от
ДПК, ОУ, допълнителен план и споразумение; единствено кредитополучателят е
подписал погасителния план; Тези уговорки от договора и действия сочат
недвусмислено, че само клиентът и кредиторът са страни по основното
правоотношение, а ищецът се явява само личен гарант пред кредитора за
изпълнението на задълженията на клиента /длъжника/.
Предвид
гореустановеното, при анализа на съдържанието на уговорените в писмения договор
и ОУ права и задължения на страните по него, на съществените уговорки в
договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума
на кредитополучателя К., очакването той да погаси дълга, разпоредбата на чл.10.
2 от ОУ, изречение последно (кредиторът ще търси солидарния длъжник, само в
случай на неизпълнение от страна на длъжника, от където следва, че при
изпълнение от страна на К. не е налице отговорност на ищеца), съдът намира, че
намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е ищецът да
обезпечи дълга на Р.К.. Задължението му е акцесорно на това по договора за
кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат
разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 141 ал. 1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния
длъжник. С оглед на което ищецът Д.Х. е
заплатил сумата от 2 449 лева лично и чрез Н.Х. – 755.00 лева, което бе
доказано в настоящето производство. След
като кредиторът е удовлетворен, поръчителят може да иска длъжникът да му възстанови
изпълненото от него - чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Поръчителят може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, т.е. той има право на
възстановяване на всичко, което е направил във връзка с изпълнението. Нещо
повече — той има право и на законната лихва върху заплащаните суми от деня на
плащането. Правото на обратен, регресен иск произтича от правната същност на
поръчителството - поръчителят отговаря за чужд, а не за собствен дълг. След като кредиторът бъде
удовлетворен, настъпва смяна на кредиторите- законово преминаване на вземането
от кредитора към поръчителя. Затова изпълнението от поръчителя не погасява
задължението на длъжника и длъжникът не се освобождава от него, но сега той
дължи не спрямо кредитора, а спрямо поръчителя. С преминаване на вземането от
кредитора към поръчителя преминават и всички обезпечения и привилегии, затова
чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗД урежда суброгационния иск на поръчителя срещу длъжника.
Той встъпва в правата на удовлетворения от него кредитор срещу длъжника,
независимо дали длъжникът е бил съгласен с поръчителството, дори независимо
дали той е знаел за него.
В настоящият случай ответникът не е
релевирал възражение, че не е бил уведомен за изпълнението от поръчителя. С
оглед на което платената от ищеца сума по потребителския кредит е дължима от
ответника. Предвид обаче събраните доказателства, че от заемната сума 500.00 лева
ответникът е дал на ищеца с уговорка последният да я върне по заема, то
предявеният иск е частично
основателен и следва да бъде уважен до размера 2 704.00 лева, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва от датата на депозиране на заявлението - като до пълния претендиран размер от 3 204.00
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Във връзка с уважаване на претенцията, макар и частично, основателно е
искането за присъждане на лихва за забава за периода от 01.12.2016г.
-18.03.2010 г. в размер на 650.38 лева, служебно изчислен от съда, като за
разликата до пълния претендиран размер от 745.82 лв. претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна.
Неоснователна се явява акцесорната
претенция за лихва за забава в размер на 65.68 лева за периода 18.03.2019 г. /
дата на подаване на заявлението/ - 31.05.2019 г. /дата на предяване на иска/,
тъй като законната лихва се дължи върху присъдената сума от момента на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Поради което и тази
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски съразмерно с уважената част от иска. В производството
ищецът е заплатил ДТ в размер на 149.19 лв. и 500.00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска следва на ищеца да се
присъди сумата 542.30 лева. Ответникът следва да заплати и разноски за
заповедното производство в размер 66.00 лв. , като съразмерно с отхвърлената
част от иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК на него следва да се присъдят
разноски в размер на 82.33 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, наличието на вземане на Д.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 208 по описа на Троянски районен
съд за 2019 г., а именно: сумата 2704.00
/две хиляди седемстотин и четири/ лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ****** г.
между Р.К. Р. и *****, погасени от Д.С.Х. като поръчител по същия договор, ведно със законната лихва, считано от
18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
650.38 /шестотин и петдесет лева и 38 стотинки/ лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.12.2016 г. до 18.03.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер 4015.50 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 542.30 / петстотин четиридесет и два лв. и
30 ст./ лева, представляваща
разноски в настоящето исково производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 66.00 / шестдесет и
шест/ лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 208/2019 г. по описа на Троянски районен съд,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Р.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 82.33
/ осемдесет и два лв. и 33 ст./ лева,
представляваща разноски в настоящето исково производство, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: