Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София,14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка
Чолева
Мл.съдия Светлана
Петкова
при участието
на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 2802 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение
под № 547506 от 28.11.2018год,
постановено по гр.дело № 18130/ 2018г., по описа на СРС, 77 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.А.И., обективно
съединени искове , както следва: 1/ с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.150 от ЗЕ - за разликата над
уважения размер от 2 453,96лв. – до пълния предявен размер от 4 443,87лв. и за периода м.05.2013г. – м.07.2014г.,
претендирана като неиздължена цена на
топлинна енергия, доставена за ап.№ 17,
находящ се в гр.София, ж.к.******и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата
от 489,05лв. –до пълния предявен размер от
1 077,12лв. и за периода 15.09.2014г. до 15.09.2015г. ,
претендирана като натрупана мораторна лихва върху главницата- стойност на
топлинната енергия, поради изтекла
погасителна давност. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че
неправилно от първата инстанция е прието, че вземането му за главницата,
представляваща неиздължена цена на доставената топлинна енергия /ТЕ/ е частично погасено по давност. Твърди, че съгласно чл.33, ал.2 от
приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/, вземането за цената на
доставената ТЕ става изискуемо след издаване на общата фактура за потребеното количество ТЕ за целия
отоплителен сезон, определено по изравнителна сметка - в случая вземането по
общата фактура е станало изискуемо на 15.09.2014г. и от този момент – до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е изтекла тригодишната
погасителна давност. С изложените доводи,
въззивникът –ищец мотивира искането си за отмяна на решението на първата
инстанция в обжалваната част и уважаване на предявените срещу ответника искове
за главницата-стойност на ТЕ и лихвата за забава върху тази главница в пълните им заявени размери. Претендира присъждане на направените
по делото разноски. При условията на евентуалност- поддържа възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от въззиваемата страна.
Въззиваемата
страна , А.А.И. – не депозира писмен отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание оспорва претендираните от ищеца
вземания, като недължими. Не претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца „Б.“ ООД- не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.последно от ГПК.
Единствения спорен между страните по делото въпрос в
рамките на настоящото въззивно производство е относно началния момент, от който
тече погасителната давност за вземането на ищеца, представляващо стойността на
доставената ТЕ за процесния топлоснабден
имот през исковия период от време.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно с
обжалваното решение от първата инстанция е прието, че в рамките на дължимата
цена за реално доставеното количество ТЕ за целия исков период, вземането на
ищеца за цената на ТЕ за периода
01.05.2013г. -31.07.2014г. е погасено по
давност. Съответно- извън обхвата на
тригодишната погасителна давност е вземането на ищеца за главницата, представляваща
стойността на доставената ТЕ за периода м.08.2014г.- м.04.2015г.
Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че вземането на „Т.С.” ЕАД
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона
за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага тригодишен
давностен срок, като това е и разрешението на задължителната съдебна
практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня
на падежа. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ
от 2008г., приложима към вземанията за
главницата за частта от исковия период 01.05.2013г.- 31.01.2014г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно
дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Т.е. за
стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.05.2013г., падежът за
плащане е настъпил на 30.06.2013г. и от следващия ден – 01.07.2013г. е започнала да тече тригодишната погасителна
давност, която е изтекла на 01.07.2017г.- преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК -14.09.2017г., с което давността е прекъсната, на
основание чл.116 ,б.“б“ от ЗЗД. Това се
отнася и за вземанията на ищеца за главниците- стойност на ТЕ и за частта от
исковия период м.02.2013г.-м.01.2014г.
Що се отнася до вземанията на ищеца за главниците- стойност на ТЕ за
периода м.02.2014г.- м.07.2014г., настоящият съдебен състав приема, че
приложимите по отношение на тях клаузи на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е
регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ТЕ, са нищожни. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на
чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни -
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г.
противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на
потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Като последица от
това, настоящият съдебен състав приема, че по отношение на вземанията на ищеца за дължимата стойност на
ТЕ за исковия период от време м.02.2014г.-м.07.2014г., които попадат в
приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, липсва
договорен падеж и за изискуемостта им е необходима покана, поради което,
съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД,
давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението. Датата на възникване на задължението е първият ден, след изтичане на месеца, в
който е извършена доставката на ТЕ. За вземането за главницата – цена на ТЕ
за м.02.2014г., 3 годишната давност е
започнала да тече на 04.03.2014г., /съгласно чл.71,ал.2 от ЗЗД/ и е изтекла на
04.03.2017г.- преди датата на продаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.09.2017г.,
като към последния момент съответно е изтекла давността и за вземанията за
главницата за месец 03, м.04., м.05., м.06 и м.07.2014г. Неоснователно е възражението на ищеца, че
вземанията за главниците за частта от исковия период м.02.2014г. – м.07.2014г.
са станали изискуеми считано от датата на издаване на общата фактура.
Фактурирането на стойността на реално доставеното количество ТЕ след
приключване на отоплителния сезон, на база на данните по издадените
изравнителни сметки , не установява нов падеж на периодичните задължения за плащане
на стойността на доставената ТЕ /по прогнозен дял или на равни месечни
вноски – чл.155,ал.1 от ЗЕ /, тъй като
задълженията са станали изискуеми, съответно- възникнали в предходен момент, с
оглед гореизложените мотиви. Тези
фактури имат правно значение за възникване и съответно – настъпване изискуемост
само за вземането на ищеца за конкретни
суми, подлежащи на доплащане от
ответника- потребител на ТЕ в резултат на изравняването и издадената
изравнителна сметка за съответния отоплителен сезон. При настоящия казус ищецът
не твърди и по делото не се установява фактурата, на която се позовава ищецът
/непредставена по делото/, да касае конкретни суми за доплащане от потребителя,
съгласно издадената изравнителна сметка. Предвид изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ищеца, че изискуемостта
на претендираните по настоящото дело суми е настъпила от датата на издаване на
горепосочените фактури.
Настоящият съдебен състав приема, на последно място, че
правилно от първоинстанционния съд е определен размерът вземането за главница ,
попадащо в обхвата на погасителната давност – от 1 989,62лв. – стойност на
ТЕ за частта от исковия период м.052013г.-м.07.2014г. и съответно- остатъкът от
него, извън давността – от 2 453,96лв.- стойност на ТЕ за периода извън
давността – м.08.2014г.- м.04.2105г., съгласно приетото по делото и неоспорено
заключение на комплексната СТЕ и ССЕ. При
така установената неоснователност на претенцията за главницата – стойност на ТЕ
за периода от време, попадащ в обхвата на давността, неоснователна се явява и
претенцията за вземането за лихви , натрупана за частта от исковия период, попада в приложното поле на 3
годишната давност. Размера на вземането за лихви , погасени по давност,
правилно е определен с обжалваното решение по експертното заключение на
комплексната експертиза.
С оглед изложените мотиви, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно, а въззивната жалба на ищеца срещу него- оставена без уважение като
неоснователна.
При горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има правото на разноски за въззивното производство,
но доколкото от него не е заявено искане за присъждане на такива, съдът приема,
че те остават в тежест на страните така, както са направени.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 547506 от 28.11.2018год, постановено по гр.дело
№ 18130/ 2018г., по описа на СРС, 77 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по реда на
чл.422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.А.И., обективно съединени искове , както
следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за разликата над уважения размер от
2 453,96лв. – до пълния предявен размер
от 4 443,87лв. и за периода м.05.2013г. – м.07.2014г., претендирана като неиздължена цена на топлинна енергия,
доставена за ап.№ 17, находящ се в
гр.София, ж.к.******и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата
от 489,05лв. –до пълния предявен размер от
1 077,12лв. и за периода 15.09.2014г. до 15.09.2015г. ,
претендирана като натрупана мораторна лихва върху главницата- стойност на
топлинната енергия, поради изтекла
погасителна давност, както и в частта за разноските.
В останалата част, като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на мл.съдия Светла Петкова
по отношение част от мотивите по
в.гр.д. 2802/2019г. на СГС, IV „В“ с-в
Не споделям
становището на мнозинството от състава, че е нищожна клаузата на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., според
която купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на купувача, тъй като поставяла потребителя в значително неравностойно
положение спрямо търговеца, като задължава потребителя да закупи крайно
техническо устройство и да поддържа договори с други доставчици (на интернет
услуги).
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
Това обаче
не се отразява на крайния резултат по делото, защото при тази редакция на
общите условия, за да настъпи изискуемост и да се постави клиентът на топлинна
енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, което играе ролята на
покана и изтичане на срока по ОУ след обявяването. След като по ОУ е предвидена
покана и срок след нея, а покана не е доказана, то искът за заплащане на
мораторна лихва се явява неоснователен, какъвто е крайния извод на СГС.
Мл.съдия
Светла Петкова: