№ 422
гр. ХАСКОВО, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20225600100041 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от К. А. С. от град Свиленград,
подадена чрез упълномощен адвокат А. Й. от АК-Хасково, с която се
предявява срещу Прокуратурата на Република България иск за сумата 40 000
лева. Ищецът твърди, че на 14.12.2015 година той бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство ДП № 2/2015 година по описа на
С“БОП“ - Хасково, прок.преписка № 332/2015 година по описа на
Специализираната прокуратура. Било му повдигнато обвинение за извършено
тежко умишлено престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от
НК – за това, че в периода от месец март 2015 година до 13.12.2015 година в
област Хасково и на територията на ГКПП „Капитан Андреево“, заедно с
посочените в постановлението 21 лица, участвал в организирана престъпна
група с цел да върши престъпления по чл. 301 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от НК, като
групата е създадена с користна цел и в нея ищецът участвал като длъжностно
лице – митнически инспектор в Митница – Свиленград, Митнически пункт
„Капитан Андреево“. Във връзка с това обвинение му била определена мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, както и мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България“.
1
Във връзка със започналото наказателно производство, на 13.12.2015
година било претърсено жилището му, личния му автомобил, както и бил
извършен личен обиск на ищеца. При тези процесуални действия не било
намерено и иззето нищо уличаващо ищеца в инкриминираното престъпление.
Въпреки това той бил арестуван, отведен в РПУ – Свиленград и задържан за
24 часа. Всички действия във връзка с обиска, претърсването и задържането
шокирали ищеца, засегнали личната му неприкосновеност и достоинство,
както и предизвикали у ищеца стрес и чувство на унижение. С постановление
от 08.06.2017 година последвало ново привличане като обвиняем, като били
конкретизирани останалите участници в организираната престъпна група,
престъпления, които са били цел за групата както и това, че ищецът участвал
в организираната престъпна група в качеството си на длъжностно лице-
изпълнител – митнически инспектор в Митница Свиленград – митнически
пункт „Капитан Андреево“. Със заповед № 391/11.01.2016 година ищецът бил
уволнен от заеманата длъжност, с формално посочено основание
„съкращаване на длъжността“. Ищецът обжалвал уволнението, заповедта
била отменена по съдебен ред, след което на 23.10.2017 година той бил
възстановен на работа, но продължил да търпи служебни ограничения,
свързани с висящото наказателно производство. Последвало ново уволнение
– със заповед № 2189/07.01.2019 година, като този път работодателят му се
позовал на невъзможността му да изпълнява служебните си задължения
поради факта, че ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за
умишлено престъпление от общ характер. И тази заповед била атакувана и
отменена по съдебен ред. Ищецът бил възстановен на работа, но
едновременно с това, със заповед № 3990/24.07.2020 година отново, за трети
път било прекратено служебното му правоотношение. Ищецът търпял лични
ограничения във връзка с наложените му мерки – за неотклонение и за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България“, които били отменени едва след изтичане на сроковете по чл. 234
ал. 8 от НПК. С постановление от 21.03.2019 година наказателното
производство спрямо ищеца било прекратено. Ищецът твърди, че от самото
начало бил необосновано привлечен към наказателна отговорност. Бил
убеден в своята невиновност и съдействал за разкриване на обективната
истина. Но статутът му на обвиняем и приложените му мерки за процесуална
принуда, както и медиен отзвук в резултат на разгласени твърдения за
2
извършено от него престъпление, причинили му продължително стресово
състояние – напрежение, загуба на сън и спокойствие, чувство на потиснатост
и отчаяние. Бил сринат авторитетът му, влошили се отношенията му с близки,
колеги и приятели. Забраната да пътува в чужбина довела до невъзможността
на семейството му да осъществи плануваната екскурзия, а уволненията от
работа довели до сериозни затруднения при осигуряване на издръжката на
семейството му. Оказал се в положение на трудоспособен мъж с накърнена
репутация, който не може да си намери работа, бил принуден да търпи
ограничения поради ниския размер на помощите поради безработица,
дотогава глава на семейството – изпитвал неудобство от това, че няма
парични средства да посреща елементарни нужди и да отделя такива за
любимия си внук. Продължилият тригодишен срок на разследването,
упоритостта, с която прокуратурата поддържала обвинението и висящността
на мерките за процесуална принуда, започнали да формират у ищеца
усещането, че ще бъде осъден въпреки неговата невиновност, а освен това
засилвали съмнението в невинността му сред неговите близки и приятели.
Той се чувствал като белязан, в безизходица и живеел с усещането за
безнадеждност и несправедливо отношение към него. Оценява претенцията си
за неимуществени вреди на сумата 40 000 лева.
По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли съда да
постанови решение, с което да уважи иска и да му присъди обезщетението,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 година до
окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република
България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който изразява
становище за недоказаност на претенцията по основание и размер. Счита, че
няма причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство
и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – на основание
„съкращаване на щата“. Акцентува, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 10 ал. 1 от ЗМ е
отменена поради нейната процесуална и материална незаконосъобразност, за
което Прокуратурата не следва да отговаря. Настоява, че прокуратурата не
може да носи отговорност и за полицейското задържане за 24 часа. Намира за
недоказано твърдението на ищеца за настъпили за него затруднения поради
статута му на обвиняем и приложените мерки на процесуална принуда.
3
Досежно размера на претенцията прокурорът изтъква, че производството е
приключило в разумен срок, било е с правна и фактическа сложност, както и
множество привлечени като обвиняеми лица. Настоява, че наложената на
ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е довела до
ограничаване на правата му, а представените с ИМ доказателства не указват
на настъпили трайни вреди върху физическото и психическото здраве на
ищеца. Оспорва се и претенцията за лихви – в частта за началния момент на
начисляването им, като ответникът счита, че те се дължат от момента на
придобиване на стабилитет на окончателния прокурорски акт.
Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По делото е представено и прието като доказателство постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 14.12.2015
година по ДП № 2/2015 година по описа на С „БОП“ Хасково, Кърджали. С
това постановление ищецът К. А. С. е бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2
от НК за това, че в периода от месец март 2015 година до 13.12.2015 година в
област Хасково и на територията на ГКПП „Капитан Андреево“ заедно с
посочените в постановлението 21 лица е участвал в организирана престъпна
група - структурирано тайно сдружение на повече от три лица с цел да върши
престъпления по чл. 301 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от НК, като групата е създадена с
користна цел и в нея ищецът участва като длъжностно лице-митнически
инспектор в Митница „Свиленград“ - Митнически пункт Капитан Андреево.
В хода на наказателното производство по отношение на ищеца е била взета
мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, за която
няма спор по делото, че е била внесена от ищеца С., както и мярка за
процесуална принуда „Забраната за напускане на пределите на Република
България”. Ищецът твърди, ответникът не оспорва, а на съда е известно
служебно (по дела с аналогичен предмет, производни от същото наказателно
производство), че двете мерки са били отменени поради изтичане на
сроковете, визирани в чл. 234 ал. 8 от НПК. В подкрепа на твърденията си за
предприети действия за наказателно преследване, ищецът представя протокол
от 13.12.2015 година за претърсване и изземване от жилище, протокол от
4
13.12.2015 година за претърсване и изземване от лек автомобил, протокол от
13.12.2015 година за личен обиск и изземване, заповед за задържане на лице
от 13.12.2015 година за 24 часово полицейско задържане, протоколи за разпит
в качеството на обвиняем от 14.12.2015 година, 08.06.2017 година, протокол
за предявяване на разследване от 22.06.2017 година.
Следващото издадено в хода на наказателното производство
постановление за привличане като обвиняем датира от 08.06.2017 година. С
него е прецизирано обвинението срещу К. А. С., като е прието, че той се
привлича като обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. З пр. 2 и пр. 4 т. 2, във
вр. с ал. 2 от НК – участие в организирана престъпна група в качеството си на
длъжностно лице-изпълнител в отдел „Борба с наркотрафика“ в Териториално
митническо управление Свиленград, Митница „Свиленград“ при Агенция „
Митници“.
Видно от Решение № 212/19.10.2016 година, постановено по адм.дело
№ 71/2016 година на Административен съд – Хасково, със заповед №
391/11.01.2016 година на Директора на Агенция „Митници “ е било
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, по силата на което той е
заемал длъжността „митнически инспектор“ в Митница- Свиленград. С
посочения съдебен акт, заповедта е била отменена, а ищецът – възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед № 3990/24.07.2020
година на директора на Агенция „Митници“ служебното правоотношение на
К. А. С. отново е било прекратено. Последвала е отмяна на заповедта – с
Решение № 247/16.06.2021 година по адв. Дело № 675/2020 година по описа
на Административен съд – Хасково.
С постановление от 21.03.2019 година на Прокурор при
Специализираната прокуратура, на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, по
отношение на ищеца е било прекратено наказателното производство,
провеждано по ДП № 2/2015 година. Според представената от
Специализираната прокуратура разписка, ищецът е уведомен за
постановлението на 26.03.2019 година. Служебно е известно на съда, че това
постановление е влязло в законна сила на 05.07.2019 година. Доколкото
страните по настоящото дело са страни и по наказателното производство,
моментът на стабилизиране на прокурорския акт е известен и на тях.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията св. К.Х.
5
С.а – съпругата на ищеца, се установяват обстоятелствата, при които е било
извършено претърсването в общото им с ищеца семейно жилище, както и
личният обиск. По време на обиска пред къщата им били спрели няколко
автомобила на ГД БОП, това привлякло вниманието на минувачите, които
спирали да разпитват какво се случва. От тези действия на разследващите
органи ищецът се почувствал унизен, обиден, поради смущение отказал да
отиде до банката да внесе гаранцията и се наложило това да го свърши синът
му. Събитията, свързани със задържането на ищеца, извършеното
претърсване, както и обстоятелствата, свързани с повдигнатото му обвинение
за участие в организирана престъпна група бързо намерили отзвук в
широката общественост в град Свиленград. Още в началото на наказателното
производство ищецът бил накаран да излезе в отпуск, след това бил
освободен от заеманата длъжност. Съдът отменил заповедта за уволнение, но
след възстановяването на работата отношението на работодателя към него
вече не било същото. Проработил само три дни и отново го уволнили. След
второто възстановяване ищецът бил преместен да работи в Карнобат, което
било свързано за него с почти ежедневни пътувания и много неудобства. През
времето, докато са траели съдебните процеси за оспорване на заповедите за
прекратяване на служебното му правоотношение, ищецът не работил – не
можел да си намери работа тъй като за него се говорило, че е престъпник, а и
бил вече на възраст. Фактът, че е обвиняем по наказателно производство, че
авторитетът му е сринат, че не може да си намери работа – всичко това
създавало напрежение у него, ищецът се разболял, започнал да получава
повишено кръвно налягане, стомашни неразположения, не можел да се храни.
Наложило се няколко пъти да бъде лекуван в болница. Самият ищец свързвал
влошаването на здравословното му състояние с висящото наказателно
производство – той се страхувал, че ще бъде осъден по обвиненията. Не се
успокоил и след прекратяване на наказателното производство срещу него.
Авторитетът му, който градил 30 години в митническата администрация, бил
окончателно разрушен, много от приятелствата му били прекъснати – хората
се отдръпнали и „се шушукали“ за това, че ищецът е един от престъпниците,
замесени в „спецоперацията“. Фактът, че не го връщат на работа в Митница –
Свиленград, карал ищеца да се чувства нереабилитиран, нежелан, недостоен
и със снето доверие. В същия смисъл са и показанията на св. А.К. С. – син на
ищеца, който потвърждава, че след задържането и привличането на ищеца в
6
качеството на обвиняем, целият му живот бил преобърнат, затворил се,
прекъснал контакти с познати и приятели, здравословното му състояние се
влошило значително и се наложило болнично лечение.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства в
съвкупност и ги съпостави с писмените такива, съдът кредитира показанията
и на двамата свидетели. Те са последователни, пълни, житейски логични,
кореспондират помежду си и не се опровергават от останалия доказателствен
материал. Действително, показанията им, предвид тяхната възможна
заинтересованост, следва да се преценяват при спазване на правилата на чл.
172 от ГПК. Но доколкото показанията им са изцяло в унисон с писмените
доказателства, а ответникът не ангажира доказателства, които да ги
опровергават, няма основания показанията им да бъдат игнорирани.
При така установената фактическа обстановка и събран доказателствен
материал, съдът достига до следните правни изводи.
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. първо от
ЗОДОВ за сумата 40 000 лева – неимуществени вреди, като се претендира
отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи и прокуратурата, в хипотезата - обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради недоказаност на обвинението. Искът е съединен с
претенцията за законни лихви върху главницата от 21.03.2019 година.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното
основание - чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДОВ, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а
именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпени от
ищеца вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите.
Съдът счита, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е
установил кумулативното осъществяване на посочените елементи от
фактическия състав на горецитираната правна норма.
Предвид заетото от Прокуратурата становище, следва да се счита, че са
спорни въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу
ищеца и претендираните от него вреди, претърпял ли е ищецът
неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление, за
което е било прекратено наказателното производство, в какъв размер следва
7
да се определи тяхното обезщетяване. За да отговори на спорните по делото
въпроси съдът съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление
или че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съответният
правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради
идентичност на хипотезите "недоказаност на обвинението" и "деянието не е
извършено от лицето". В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004 г. Субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да
повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто
орган се явява Прокуратурата на Република България.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено и поддържано
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2
и пр. 4 т. 2 вр. ал. 2 от НК. Наказателното преследване е продължило от
14.12.2015 година до 05.07.2019 година (датата на влизане в законна на сила
на Постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство) – три години и шест месеца. Предвид приключване на
наказателното производство с постановление за прекратяването му в частта
досежно повдигнатото срещу ищеца обвинение, с решаващия извод на
прокурора, че обвинението не е доказано (идентично по съдържание с
„деянието не е извършено от лицето“), при липса на последващо повдигане на
обвинение за друго престъпление, действията по повдигане и поддържане на
обвинението се явяват незаконни.
Събраните по делото доказателства по несъмнен начин доказват, че
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение е причинило на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични
изживявания през периода, през който е бил обвиняем. Съгласно т.11 на
8
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В
случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по делото,
установени с обсъдените по-горе доказателства. Обсъдените по-горе
показания на свидетелите не оставят съмнения, че негативните изживявания и
от там и психологическото неразположение за ищеца са били в пряка връзка с
повдигнатото срещу него обвинение. Тези морални страдания не само не са
намалявали интензитета си с времето, а са се увеличавали - поради
продължаващото все по-дълго наказателно производство са се засилвали
съмнения на обкръжението на ищеца в неговата невиновност. Самият той е
започнал да губи увереност в обективността на правоохранителните органи и
положителният изход за него и е изпитвал страх от изхода на делото и
тежестта на висящите обвинения.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните
обстоятелства: относително продължителен период, през който срещу ищеца
е било повдигнато и поддържано обвинението – три години и шест месеца,
тежестта на престъплението, в което е бил обвинен: тежко умишлено
престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната
прокуратура, за което наказателния закон предвижда лишаване от свобода от
три до десет години. Касае се за мъж в разцвета на силите си, с успешно
професионално развитие – специалист с около 30-годишен стаж в
митническата администрация. Към момента на привличането му като
обвиняем ищецът е бил с отличен авторитет. Обсъдените по-горе
доказателства дават представа за конкретно изживените от него отрицателни
емоционални страдания и интензитета им – чувство на притеснение и
неудобство от засягане на честта и достоинството му, накърняване на името и
авторитета му, напрежение, тревоги, безпокойство, обърканост от
неоснователно отправени обвинения, стрес и страх да бъде осъден без вина,
промяна в характеровите черти – от спокоен, ищецът станал нервен и
обезверен, негативни изживявания по повод отрицателното отношение и
недоверието на част от приятели и познати. Повдигането и поддържането на
незаконното обвинение е довело до загуба на лично време и средства за
явяване във връзка с провежданото разследване. Налагането на мярка за
неотклонение „парична гаранция“ при всички случаи води до ограничаване
9
на законните права на лицето. От друга страна, събраните по делото гласни
доказателства не са достатъчни за извода, че траещото наказателно
производство е станало причина за влошаване на здравословното състояние
на ищеца. Той е загубил връзка с много познати и приятели, колеги в
работата, но семейството му е останало до него, т.е. той е имал и има тяхната
подкрепа, което означава, че не е бил сам през времето на моралните си
страдания.
Принципно, разумността на срока на провеждането на наказателното
производство, респективно надвишаването му, не е елемент от фактическия
състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДВ и само по себе си спазването на
принципа за приключването на наказателното производство в разумни
срокове не освобождава Прокуратурата от отговорност за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение. Това обстоятелство, обаче, е
правнорлевантно при определяне на размера на обезщетението.
Действително, срокът от три години и шест месеца не е най-дългият, срещан
в практиката на съдилищата, но с довода за разумен срок, в който се е развило
наказателното производство, не може да се неглижира интензитетът на
душевните страдания, които е понесъл ищецът в този период. При определяне
размера на обезщетението следва да се има предвид това, че спрямо ищеца е
била приложена сравнително лека мярка за неотклонение – парична гаранция.
Но размерът й – 5000 лева, при всички случаи е поставил цялото семейство, а
от там и самия ищец, в материално лошо положение. Освен това,
приложената втора мярка за процесуална принуда – забрана за напускане
пределите на Република България несъмнено е станала пречка за свободно
предвижване с цел задгранични пътувания, т.е. и това му право е било
ограничено. Съдът приема и твърдението на ищеца, че в сравнително малко
населено място като град Свиленград, при така случилата се информираност
на обществеността за образуваното срещу ищеца наказателно производство,
съчетано с възрастта му, това е затруднило съществено намирането на
подходяща работа, което неминуемо е довело до влошаване на финансовото
положение на семейството му. Това, допълнително е увредило увереността,
самочувствието и психологическото състояние на ищеца като баща и глава на
традиционното българско семейство. От друга страна съдът счита, че
настъпилите за ищеца вредни последици нямат необратим характер. Макар че
свидетелите твърдят, че ищецът продължава да бъде друг човек и да не е
10
възстановил приятелския си кръг, от показанията им става ясно, че
положителната промяна вече е започнала – според показанията на сина му,
той вече се е „поуспокоил“.
Като взе предвид всички обстоятелства, установени със събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че сумата 15 000 лв. би обезщетила ищеца за търпените от него
неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление от общ характер. В останалата
част, за разликата над сумата 15000 лева до пълния предявен размер от 40 000
лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Правото на обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда, респ. на акта с който се
прекратява наказателното производство, от този момент се дължи и законна
лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Поради това е основателно възражението на Прокуратурата за това, че
законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена от 05.07.2019
година, а не от 21.03.2019 година, както претендира ищецът.
При този изход на делото, Прокуратурата на РБ дължи да заплати на
ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата 5,60 лева – част от разноските за
тази инстанция (държавна такса), както и сумата 675 лева заплатеното от него
адвокатско възнаграждение - съответни на уважената част от иска. В
останалата част претенцията му за разноски се явява неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца К. А. С. с ЕГН ********** от град
*** със съдебен адрес: ****, чрез адв. А. Й., обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, наказателното
11
производство за което е прекратено, в размер на 15 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 05.07.2019 година до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен
размер 40 000 лв., за законната лихва върху тази разлика и за периода
21.03.2019 година – 05.07.2019 година - отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10 ал. 3
ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца К. А. С. с ЕГН **********
от град *** със съдебен адрес: ****, чрез адв. А. Й. разноски по делото в
размер на 5,60 лева – държавна такса и 675 – заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12