Решение по дело №71666/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4953
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110171666
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4953
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110171666
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата 10 133, 78 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „И..“, обективирана в полица № .., за претърпени
имуществени вреди от застрахованото лице, вследствие на подадено на
15.02.2019 г. от ответника по-високо напрежение в електрическата мрежа до
цех на ЕТ „М.А.М.“ село П., обл. Б., в резултат на което е увреден кулокран с
марка „Р.“, тип М.., сериен номер № .., с рег. № .., с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 654, 70 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 10.05.2019 г. – 07.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021 г., до окончателното
плащане, и Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че с трето за процеса лице е сключил договор за
имуществена застраховка „И..“, обективиран в полица № .. с период на
застрахователното покритие 21.07.2018 г. – 20.07.2019 г. и обект на
застраховане – арматурен цех на ЕТ „М.А.М.“ и намиращото се в него
движимо имущество, находящи се в село П., обл. Б.. Посочва, че на
15.02.2019 г. в арматурния цех било прекъснато електроснабдяването и след
възстановяване на същото било подадено по-високо напрежение в
1
електрическата мрежа, като се стигнало до пренапрежение, вследствие от
което настъпило застрахователно събитие – увреждане кулокран с марка „Р.“,
тип М.., сериен номер № .., с рег. № .., във връзка с което при ищеца била
образувана щета № .., по която на собственика на увреденото имущество било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10 133, 78 лв. Поддържа,
че вредата се дължи на подаденото от ответника по-високо напрежение в
електрическата мрежа до процесния имот, поради което следва да се
ангажира регресната отговорност на ответната страна за изплатеното
обезщетение на застрахованото лице. Предвид наличието на забава, ищецът
счита, че ответникът му дължи и мораторна лихва в размер на 2 654, 70 лв. за
периода 10.05.2019 г. – 07.12.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете, като твърди, че
процесният кулокран не е бил собственост на застрахованото лице и не е бил
застрахован при ищеца. На следващо място посочва, че не е имало
недопустимо отклонение в подаваното до процесния обект номинално
напрежение. Освен това поддържа, че ищецът не е изследвал къде е
възникнала причината за процесната вреда - в инсталацията преди, или след
границите на собствеността на застрахованото лице – потребител на ел.
енергия. В тази връзка обръща внимание, че застрахованият е бил длъжен да
осигури адекватна защита на уредите си и на електрическата си инсталация,
разположена след границите на собствеността му, което обстоятелство не е
било проверено от ищеца застраховател преди изплащане на
застрахователното обезщетение. В подкрепа на тезата си посочва, че за
процесния ден не е имало сигнали за други изгорели уреди и аварии от
потребители на ел. енергия в района. Релевира и възражение за настъпване на
вредите изцяло по вина на застрахования, като твърди, че на процесната дата
са извършени оперативни превключвани поради настъпила авария, която била
следствие от оплитане на процесния кулокран в кабели на
електроразпределителната мрежа. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски.
Третото лице помагач оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва увредения кулокран да е бил застрахован от ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
2
Основателността на процесното регресно вземане предпоставя наличие
на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие неизпълнението на
договорно задължение от страна на ответника, е настъпило конкретното
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
По делото е обявено за безспорно, че между ищеца и ЕТ „М.А.М.“ е бил
сключен договор за имуществено застраховане „И..“, обективиран в полица
№ .., с период на застрахователното покритие 21.07.2018 г. – 20.07.2019 г.; че
на 15.02.2019 г. ответникът е прекъснал, след което е възстановил
електроснабдяването до арматурния цех на ЕТ „М.А.М.“, находящ се в село
П., обл. Б.; че е увреден кулокран с марка „Р.“, тип М.., сериен номер № .., с
рег. № ..; че ищецът е заплатил на застрахованото лице застрахователно
обезщетение в размер на 10 133, 78 лв.. Тези обстоятелства се потвърждават и
от приетите по делото писмени доказателства.
Спорно по делото е дали процесният кулокран е увреден поради
подадено от ответника на 15.02.2019 г. до процесния цех напрежение извън
допустимите граници и дали е бил включен в застрахованото имущество.
Съгласно становище на ответника от 06.03.2019 г., представено и
прието по делото, ЕТ „М.А.М.“, находящ се в село П., обл. Б. е присъединен
към ТП с диспечерско наименование „..“, присъединен към 20 кV „П.“,
източник подстанция „Д.“. На 15.02.2019 г. са извършени оперативни
превключвания за отстраняване на авария, което е довело до прекъсване на
електрозахранването на извода, захранващ обекта. При посещение на клиента
е установено, че електроуредите не са изправни, което е отразено в
констативен протокол от 01.03.2019 г., който също е представен и приет по
делото. В протокола е посочено, че процесният кулокран не работи. По
делото е представен и приет и сервизен протокол от 24.02.2019 г., в който е
посочено, че са изгорели защити на инверторите на крана, вследствие на
токов удар.
В заключението на приетата по делото без възражения от страните
техническа експертиза е посочено, че на 15.02.2019 г. е имало прекъсване на
електрозахранването Т.., което е засегнало 1913 абоната. При превключвания
3
могат да се получат пренапрежения, които да доведат до аварии. Ако е имало
пренапрежение, има причинно-следствена връзка между настъпилото
увреждане на процесния кулокран, което би било следствие на прекъсването
на електрозахранването. Според вещото лице при прекъсване на ел.
захранването се получават по – високи пускови токове и пренапрежение, към
което електронните уреди /компютри, телевизори и пр./ са по – уязвими, и
могат да изгорят при пренапрежение, като това се отнася и до електрониката
на процесния кран.
Съгласно решение № 219 от 15.10.2015 г. по гр. д. № 1896/2015 г. на
ВКС, III г. о. в отговор на поставения въпрос, по който е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение, е посочено, че ако вещите
лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това
не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване. От решаващо
значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като
вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на
заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите
доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на
всички доказателства по делото, в това число при извод за изграждане на
причинно-следствена връзка, е задължение на съда.
От приетите по делото писмени доказателства и от техническата
експертиза се установява, че най – вероятната причина за настъпилите по
крана вреди е пренапрежение, което се получава при прекъсване на ел.
захранването и повторното му пускане. По делото липсват доказателства, от
които да следва извод, че повредите се дължат на други причини. Не се
доказаха и възраженията на ответника, че няма вина за процесното
прекъсване на ел. захранването.
Задължението да поддържа защитата на електропреносната мрежа е на
съответното електропреносно предприятия, което е отговорно пред абонатите
и за лошото качество на електроснабдяването, включително и за спирането на
електрозахранването. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1, т. 2 ЗЕ
операторът на електроразпределителната мрежа осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната ел. енергия. При нарушаване
на тези си задължения, когато е налице пренос на ел. енергия в мястото на
присъединяване с показатели за качество, несъответстващи на действащата
4
нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на
електрически съоръжения, негова собственост, ответното дружество носи
отговорност за щетите, нанесени на ползвателите /чл. 42 от Общите условия/.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства и заключението на СТЕ, и доколкото не се установяват
обстоятелства, изключващи договорната отговорност на ответника, съдът
намира, че събитието е настъпило единствено поради неизпълнението на
ответника, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на
застрахованото при ищеца имущество. Вредите са в общ размер на 11 478,66
лв. съгласно експертизата. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
Възражението на третото лице помагач, че процесния кулокран не е в
предметния обхват на имуществената застраховка е неоснователно.
Действително в т.3.7 от ОУ към договор за имуществено застраховане „И..“,
обективиран в полица № .., е уговорено, че по тези общи условия не се
застраховат електро и телекомУ..ционни инсталации извън сградите,
ветрогенератори, фотоволтаици, соларни панели, кулокранове и
наблюдателни вишки. С т.3.8 обаче се допуска някои от тези изключени
обекти да се застраховат по специални условия. Следователно забраната не е
абсолютна и след като ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за
вредите по процесния кулокран, то следва, че същият е бил част от
предметния обхват на имуществената застраховка по силата н т.3.8 от
Общите условия.
За основателността на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като
и двете предпоставки са установени по делото. Ищецът е отправил на
23.04.2019 г. регресна покана към ответника с приложени документи,
установяващи настъпването на вредите и техния размер, която покана е
получена от ответника, който е отказал плащане с писмо от 10.05.2019 г., с
оглед на което искът за лихва също следва да се уважи изцяло. На ищеца
следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на иска,
поради наличие на главен дълг и забава, както и сторените по делото разноски
за държавна такса 511,54 лв., депозит за вещо лице 360 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв. съгласно представения списък.
Воден от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК. с адрес на управление: гр.С.. да
заплати на ЗК „У..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С.. на
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 10 133, 78 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „И..“, обективирана в полица № .., за претърпени имуществени
вреди от застрахованото лице, вследствие на подадено на 15.02.2019 г. от
ответника пренапрежение в електрическата мрежа до цех на ЕТ „М.А.М.“
село П., обл. Б., в резултат на което е увреден кулокран с марка „Р.“, тип М..,
сериен номер № .., с рег. № .., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 654, 70
лв. обезщетение за забава за периода 10.05.2019 г. – 07.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 171,54
лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Б...“, ЕИК .., като
трето лице помагач на страната на ответника – „ФИРМА” АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6