Решение по дело №3652/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 януари 2017 г. (в сила от 13 март 2017 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20164430103652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Плевен, 19.01.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІІI-ти граждански състав в  открито   заседание на 19.12.2016година, в състав :

                          

                                              

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

         

          при секретаря  Д.М., като разгледа докладваното от съдия  НИКОЛОВА гражданско дело № 3652  по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

            Делото е образувано въз основа на искова молба  от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ №5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Румен И. Янчев и Кристоф Рат, двамата чрез пълномощника си *** , чрез пълномощника адв. П.А., съдебен адрес: ***, адв. П.А. против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, бул. „Македония“ №3, в която се твърди следното: на 02.04.2015г. ищецът сключил застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с „Терра Кредит” ООД, ЕИК *********, по силата на която застраховал за всички рискове лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 500”, с рама №WDD2210711А009404, двигател №27396130004923, със срок на действие на застраховката за периода от 03.04.2015г. до 02.04.2016г., за което на застрахования била издадена застрахователна полица №5С 042966/ 02.04.2015г.

            На 08.04.2015г., на главен път Русе-Бяла-Плевен-София, преди разклона за град Левски в посока град Плевен, Д.И.М. ***, при управление на застрахования лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 500”, с рама №WDD2210711А009404, двигател №27396130004923, с рег.№СА 2054 РР, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, стопанисвано от Агенция „Пътна  инфраструктура”, вследствие на което са причинени материални щети на управлявания от него автомобил, подробно описани в опис на претенция от 17.04.2015г., а именно: увредена предна лява гума; предна лява лята джанта; задна лява лята джанта и накрайник на ляв ауспух.

Мястото на ПТП не било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставен съгласно чл.6 т.4 от Наредба№Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП-та и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

            Посочва се, че съгласно т.6.2. от Общите условия към сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС.

             Излага се, че свидетел на настъпилото ПТП е Р.А.С., депозирал писмена декларация, приложена по делото.

За настъпилото застрахователно събитие била образувана щета №470415151516339 /или референтен №50-07000-00509/15/ по описа на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, възлязла на сумата от 384.04 лева, която ищецът заплатил с преводни нареждания съответно на 11.06.2015г. и 02.11.2015г. на новия собственик на увреденото МПС - Д.И.М..

              Посочва се, че съгласно съгласно чл.213 ал.1 от КЗ (отм., но действал към момента на възникване на правото на регрес), след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, която е нанесъл и има право на регресен иск. Съгласно чл.3 ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от Закона за пътищата Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

        Твърди се, че ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка дупката на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил.

        С писмо изх.№Л 02970/16.07.2015г., получено от ответника на 21.07.2015г. и писмо изх.№Л 05619/09.12.2015г., получено от ответника на 12.12.2015г., ищецът го уведомил, че встъпва в правата на увредения и го поканил да възстанови доброволно сумата от 384.04 лева, но същата не е заплатена и до момента.

         Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.213 ал.1 от Кодекса на застраховането (отм.) да осъди ответника АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Булстат: *********, адрес: град София 1606, бул.”Македония” №3, да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, сумата от 384.04лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470415151516339 /или референтен №50-07000-00509/15/ по описа на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, на основание застрахователна полица №5С 042966/02.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

          Претендират се и направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорва  иска- оспорва се мястото на  настъпване на ПТП и механизма на ПТП-е, не се оспорва  размера на исковата претенция, както и  изплащането й от страна на ищеца на  собственика на  автомобила , участвал в произшествието.

          В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от адв.С.***, която поддържа иска.

          В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс.В., която оспорва иска и навежда доводи в о.с.з.

          Съдът, след катовзе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

          Не се спори между страните и това се установява от приложения препис на застрахователна полица № 5 С  042966/02.04.2015год. , че по силата на Договор за застраховка „Каско стандарт”, сключен между ищеца „Терра кредит“ООД бил застрахован лек автомобил Мерцедес, описан в обстоятелствената част на исковата молба, със срок на със срок на действие на застраховката за периода от 1903.04.2015год. до 02.04.2016год.  – л.10 от делото.

           Безспорно е също така, че на 17.04.2015год. при ищцовото дружество е постъпило заявление за настъпило застрахователно събитие по договора за застраховка с твърдения, че на по време на движение по главен път от гр.Бяла, посока гр.Плевен, водачът на описания  автомобил попада в дълбока дупка на платното за движение, като са нанесени  щети, като следва: предна лява гума и джанта, задна лява джанта, накрайник ляв ауспух и ляв шарнирен болт. Към заявлението са приложени декларации от водача на автомобила  Д.М. и от свидетел на събитието –Р.С..

           Видно е от преписката, че застрахователят изготвил опис на претенцията след оглед на автомобила, при което  и след установяване на щетите, резултат на произшествието, изплатил на собственика Д.М.  първоначално сумата 264,30лв., а след депозирано възражение за занижаване стойността на  щетата – и сумата 119,74лв. Изпратена е регресна покана до Областно пътно  управление Плевен - л.55 и л.56 от делото за възстановяване на така изплатените  суми, посочени по-горе.

          В хода на делото са разпитани като свидетели Д.М. и Р.С., които имат преки, непосредствени възприятия по настъпилото пътно-транспортно произшествие - първият управлявал лекия  автомобил, а вторият пътувал заедно с него в автомобила. Съдът кредитира показанията им, въпреки тяхната заинтересованост от изхода на делото, особено по отношение първия свидетел, който впоследствие придобил  собствеността   върху лекия автомобил. По делото е представен договор за покупко-продажба. Същевременно  и това ясно проличава в о.с.з. по  време на разпита на този свидетел, същият изразява ясно недоволство от размера на  обезщетението, получено от страна на ищеца/твърдейки, че частите на  този вид автомобил са значително по-скъпи,а на практика му е  изплатена  сума в много по-малък размер/. Т.е. макар да е участник в ПТП-е, и макар да недоволства по отношение размера на обезщетението, този свидетел дава достатъчно ясни показания за това къде точно и по какъв начин е настъпило  произшествието и  тези негови показания , разгледани във вр. с установеното от разпита на другия свидетел/на двамата е разяснена наказателната отговорност на лъжествидетелстване/, както и с установеното от заключението на вещото лице, дават основание на съда да кредитира както показанията на първия свидетел –Д.М., така и показанията на  другия свидетел –Р.С.. От показанията на св.Д.М. се установява деня на инцидента  той  управлявал лекия  автомобил,  времето било  ясно, а пътната настилка – суха. След разклона Свищов – с. Страхилово, на около километър, пътувайки към София, на около километър след този разклон по главния път, при разрешена скорост от 90 км/ч., без да има ограничение и без да има знаци, показващи, че има неравности по пътя, предприел маневра да изпревари  лек автомобил, който се движил с около 50-60 км/ч. Предприел маневрата на разрешен участък за изпреварване, на лентата, която е от София към Русе, на лентата с посока София - Русе се озовал в дупка, която завършвала като тротоар - около 10-на сантиметра и повече, с много сериозен ръб. Нямало указания, че има неравности по пътя, който тръгвал с наклон нагоре и не се забелязва това нещо. Заявява, че когато автомобилът попаднал в тази дупка се усетило, че попадна в неравност- особено на излизане това  ясно се усетило. Дупката била около 2 метра дълга на около метър, метър и половина широка. След тази дупка веднага спрял автомобила. Не могъл  да продължи , защото предната джанта била с цепка. Отбил, спрял, звъннал на тел.112, на националния номер на застрахователя му. Хората, които пътували с него видели пораженията по автомобила. Т.к. не можел да продължа пътя, сложил резервна гума. Пристигнал в гр.Плевен, където снимали щетите - предна джанта с предна гума, задна  джанта леко изкривена с балон гумата и ляв накрайник. По отношение мястото на ПТП свидетелят заявява следното: в посока Плевен – Русе, веднага след един „S“-образен завой, преди разклона на Свищов - Страхилово. Свидетелят заявява, че не е наясно  в този участък от пътното трасе кои точно села се намират и заявява, че  инцидентът станал преди  гр.Левски, идвайки от гр.Русе и  Бяла, след моста, който разделя към Свищов и село Страхилово, след този мост на около километър. Уточнява, че се намира на главен път Русе – София, след разклона за Свищов и с.Страхилово, на около километър, може би километър и половина преди „S-ката“, защото се пада като „S“-ка нагоре се издига, доста след Морава. Свидетелят твърди, че три дни след този инцидент пак пътувал за София и тогава тази дупка била запълнена- това кореспондира и с изложеното от пълномощника на ответника, че през този период в този участък е извършвана ремонтна дейност. Свидетелят описва дупката на платното като доста голям правоъгълник. От показанията на св. Р.С. се установява, че

 Произшествието станало  преди Левски, след разклона за Свищов отсечката е надолу, имало  в горния край десен завой, водачът  изпреварил камион/така поне си  спомня/, при което пропаднал в дупка и около 100-тина метра  по-нагоре видели, че гумата е спукана, имало изкривяване по джантите. Сменяли гуми. При пристигането в гр. Плевен бил направен ремонт, по негов спомен, в гумен център до „Лукойл“. Там заварявали джантите и около след четири-пет часа се прибрали. Свидетелят заявява ,че водачът не  е карал с превишена скорост, с 90км/ч., а  в участъка изпреварването било разрешено. Свидетелят твърди, че  снимали дупката, била доста голяма, като те спрели,за да я  огледат. Заявява, че дори в  дерето зад мантинелата имало доста части от други автомобили – брони и други неща. Заявява, че  дупката, в която пропаднал автомобилът била широка между 75 до метър и дълбока 25 см със сигурност, защото я мерили. Свидетелят заявява, че не е имало  каквито и да  било означения за препятствие на пътното платно, както и че впоследствие тази  дупка била отремонтирана. За точното място на произшествието заявява следното: на главния път Плевен – София, идвайки от Русе При тръгване от  с. Пейчиново се минава границата Русенска област с Търновска. Горе на разклона има отбивка Свищов – ферибот. При слизане надолу, леко ляв завой се прави и там се намирала дупката, преди Левски. От заключението на вещото лице, прието по делото /л.110/ се установява, че установеното от него място на ПТП-е съвпада с посоченото от страна на свидетелите/които го описват от различни посоки/;  в зона от около 500м. от мястото има четири поправки  на пътя с правоъгълни форми с размера  45х3,20, 5,20х3, 5,10х1,80  и 14,40х 3,50. Установява се ,че щетите от  произшествието при наличие на описаната по размери  дупка са напълно възможни да, дори нещо повече- щетите  са могли да настъпят и при управление на  автомобила с много по-ниска скорост- до 20км./час; щетите са резултата от   ПТП-е, като размерът на щетата за гумата отговаря на пазарните цени, а действителният размер  на щетата за предна алуминиева оригинална джанта е значително занижен, т.к. пазарната цена само на тази  част от автомобила е 1600-1800лв.

           При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

           Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ/отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следва да бъде отбелязано, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основанията за това.

           Установи се в настоящото производство наличието на застрахователно правоотношение между ищеца, в качеството на застраховател и трето по делото лице – Терра кредит“ ООД по застрахователната полица, посочена по-горе в мотивите, по което правоотношение е бил застрахован процесният лек автомобил. Установи се, че в срока на действие на застраховката – на 02.04.2015г., е настъпило застрахователното събитие.

          Въз основа на събраните гласни доказателства и изслушано експертно заключение, съдът приема, че механизмът на настъпване на произшествието е описаният в депозираното пред застрахователя уведомление за настъпила щета. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесния автомобил. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника,  на пътя да са били монтирани знаци, предупреждаващи за неравности и дупки по пътя. Безспорно се установи от експертното заключение наличието на пряка причинна връзка между уврежданията на застрахования автомобил и преминаването му през такова препятствие на пътя- описаната  от свидетелите с подробност  дупка на пътното платно.

        Пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа и съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП ответната Агенция има задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на този участък. Тя отговаря на основание чл.49 от ЗЗД и за вредите, причинени вследствие неизпълнението на това задължение. Фактът, че причината за настъпването на ПТП е ревизионна шахта, не освобождава от отговорност ответната страна.                                                               Съгласно §1 т.3 от ДР на Закона за пътищата  "Пътни съоръжения" са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно чл.167 ал.1 от ЗДвПътищата лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра. Съгласно чл.3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани. Съгласно §1 т.19 от ППЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Изложеното обосновава отговорност именно на ответника, която е до размера на причинената вреда на собственика на автомобила, в чиито права се е суброгирал ищецът. Установи се в настоящото производство, че ищеът е изплатил за настъпилото застрахователно събитие обезщетение в размер на 268,40лв., което като размер е установено и от  експертизата по делото. Ищецът е заплатил сумата, до чийто размер застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице и в тези рамки е отговорността на ответника.

          Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

          При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер 333,62лв.           

          Воден от горното, съдът

 

                                                 

                                                    Р    Е   Ш    И    :

 

           ОСЪЖДА на основание чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Македония” №3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Триадица” пл. „Позитано” №5, съдебен адрес *** сумата 384,04лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470415151516339 /или референтен №50-07000-00509/15/ по описа на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, на основание застрахователна полица №5С 042966/02.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 19.05.2016год., до окончателното плащане на сумата.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Македония” №3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Триадица” пл. „Позитано” №5, , съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер 333,62лв.

            Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.          

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :