Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 08.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на девети
март
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 10842 по описа на 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Р.Е.Р. против „У.Б.“ АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, предл.второ във връзка с чл.82 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.07.2010
г. между страните е подписан договор за цесия по силата на който ищецът закупил
от Банката вземанията й от Р.П.С., по който договор превел на ответника
следните суми: 30000 лв. при подписването му по банков път, 1940,74 лв.-платена
по банков път на 13.07.2010 г., подписал и запис на заповед за сумата от 23 620
евро за остатъка от сумата, за която страните се договорили. Поддържа се, че
срещу Р.П.С. има издаден изпълнителен
лист и по молба на ответника е било образувано изпълнително дело при ЧСИ М. Б..
Твърди се, че по това дело и след сключване на договора за цесия между
страните, ответникът е бил длъжен да поиска замяна на кредитора-взискателя,
което не е сторено от него. Твърди се, че на 16.07.2010 г. ищецът внесъл молба
при ЧСИ Б., с която приложил договора за цесия и поискал да бъде конституиран
като взискател, което било сторено, след което и по
искане на ищеца делото било прехвърлено при ЧСИ М. и образувано под номер
1137/2010 г. Въпреки това ответникът предприел действия за събиране на
продаденото вземане пред ЧСИ Б., който на 27.10.2010 г. иззел със заплахи
делото от ЧСИ М. и образувал ново дело № 5541/2010 г. с единствен взискател - ответника. Въпреки многобройните молби както
към ответника, така и към ЧСИ Б., последният продал имота на С. на 28.02.2012
г. за сумата от около 54 000 лв. Това станало по молба на банката. Имотът е
продаден от ЧСИ Б. на публична продан по искане на Банката, в чиято полза е бил
ипотекиран имота на кредитополучателя Р.П..
Твърди се, че по този начин
ищецът не получил нито апартамент, нито парите които заплатил и претърпял вреди
под формата на загуби и пропуснати ползи от неизпълнение на ответника на
сключения между страните договор за цесия от 02.07.2010 г. Ищецът твърди, че е
претърпял имуществена вреда в размер на сумата от 80 000 лв., която
представлява платената от него на ответника цена по договора за цесия от
02.07.2010 г. Твърди, че претърпял и неимуществени вреди от неизпълнение на
договора в размер на 35 000 лв., изразяващи се във влошеното здравословно
състояние на ищеца, притеснения, унижения, претърпени болки и страдания, нерви,
отрицателни емоции, които са резултат от поведението на ответника и
неизпълнение на договора. Ищецът твърди, че е пропуснал ползи в размер на 180
000 лв. Поддържа се, че ищецът имал намерение да получи сума в размер на 90 000
евро от продажбата на апартамента на Р.П., която сума щял да внесе в
инвестиционен проект като свое дялово участие по предложение на фирма Goldman management LLC, срещу
което щял да получи реална печалба от 180 000 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв.-обезщетение
за претърпени имуществени вреди под формата на реално претърпяна вреда, която
сума представлява платената от ищеца на ответника цена по сключен между
страните договор за цесия от 02.07.2010 г., сумата от 180 000 лв.-обезщетение
за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза да
реализира печалба, както и сумата от 35 000 лв.-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от влошено здравословно състояние,
притеснения и унижения, всичките претендирани като
обезщетение за пълното неизпълнение от страна на ответника на задълженията му
по сключен между страните договор за цесия от 02.07.2010 г.
В срока за отговор ответникът не
е депозирал отговор.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по
същество на делото.
В съдебно заседание ответникът
чрез своя процесуален представител оспорва исковете и моли съда да постанови
решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На
16.03.2009 г. по искане на „У.Б.“ АД е образувано изпълнително дело №
20098380400891 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 на НК за принудително
събиране на сумите по изпълнителен лист от 24.02.2009 г., издаден въз основа на
разпореждане от 19.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 5270/2009 г. по описа на СРС, І г.о.,
36 състав, съобразно който Р.П.С.-кредитополучател е осъдена да заплати на кредитора
„У.Б.“ АД сумата от 70 318,86 лв.-главница, 4315,39 лв.-лихва за периода
от 25.05.2008 г. до 26.01.2009 г. и законна лихва върху главницата от
27.01.2009 г. до изплащане на вземането, 1435,61 адвокатско възнаграждение и
1497,69 лв. държавна такса.
На
02.07.2010 г. между ответната банка „У.Б.“
АД в качеството й на цедент и ищеца Р.Е.Р. в
качеството му на цесионер, е сключен договор за
цесия, по силата на който страните са приели за безспорно, че Р.П.Г.е
кредитополучател на банката по силата на договор за банков кредит №
20/31.05.2005 г. за сумата от 81 000 лв., ведно с договорените лихви до
окончателното му погасяване. Прието е за безспорно, че вземането по този
договор е обявено за предсрочно и изцяло изискуемо на основание чл.16 от
договора, както и че с изпълнителен лист от 24.02.2009 г. Р.П.е осъдена да
заплати на „У.Б.“ АД сумата от 70 318,86 лв.-главница, 4315,39 лв.-лихва за
периода от 25.05.2008 г. до 26.01.2009 г. и законна лихва върху главницата от
27.01.2009 г. до изплащане на вземането, 1435,61 адвокатско възнаграждение и
1497,69 лв. държавна такса.
Страните
са приели за безспорно, че към 02.07.2010 г. /датата на сключване на договора/,
задължението на длъжника Р.П.по договора за кредит е в общ размер на сумата от
83 107,79 лв., от които:
-главница
70 318,86 лв.,
-лихва
10 523,93 лв.,
-съдебни
разноски 2265 лв. Вземането е обезпечено със законна ипотека.
При
така приетите за безспорни обстоятелства, ответникът в качеството си на
кредитор с прехвърлимо вземане срещу Р.П.Г.на
основание Договор за банков кредит № 20/31.05.2005 г. и като цедент прехвърля вземането си на цесионера-ищеца
по делото Р. възмездно, в пълен размер-главница, лихви и разноски, което към
02.07.2010 г. възлиза общо на сумата от 83 107,79 лв., ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
срещу заплащане на цена общо в размер на 78 136,44 лв., платима до
13.07.2010 г., на два транша. Първият транш е в размер на 30 000 лв. и е
заплатен от ищеца, съгласно получен междубанков превод на 05.03.2010 г. с
референция при „У.Б.“ АД 800R2P1100640685.
На
основание чл.7.2. страните са договорили, че договорът влиза в сила и поражда
правни последици, само след плащане на договорената цена в пълен размер при
условията на т.4 и след изпълнение на условията по т.7.1. от
договора-нотариална заверка на подписите на представителите на страните и
вписване на договора за цесия, съгласно разпоредбите на ПВ.
Съобразно
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ,
на 05.03.2010 г. по сметката на ответника е постъпила сума в размер на
30 000 лв., която е отнесена за погасяване на задължения по кредитен
контракт с номер **********, който отчита движението и погасяването на процесния кредит, отпуснат на кредитополучателя Р.П.С..
Установява се, че с постъпилата сума от 30 000 лв. са погасени следните
задължения по договора за кредит: законна лихва в размер на 10 828,68 лв.,
възнаградителна лихва-311,69 лв., и
главница-18 859,63 лв.
На
13.07.2010 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 1940,74 лв. с
посочено основание: „2-ро плащане разлика-остатък по договор за цесия от
02.07.2010 г. и прихващане по писмо получено с обратна разписка ИД AS100000PA211 от
17.06.2010 г. Тази сума е получена от ответника и е върната по сметката на
ищеца, след което е отнесена за плащане на текуща погасителна вноска по кредит
на ищеца към банката през месец 01.2011 г. Други суми по договора за цесия не
са заплащани.
На
16.07.2020 г. ищецът депозирал молба по изпълнително дело № 20098380400891, с
която представил договора за цесия и поискал да бъде конституиран като взискател в изпълнителното производство. С молба от
20.07.2010 г. поискал прехвърляне на изпълнителното делото на ЧСИ Р. М..
С
протокол от 02.08.2010 г. делото е прехвърлено на ЧСИ Р. М. и образувано под №
20107900401137.
С молба
от 08.10.2010 г. депозирана по делото пред ЧСИ М., „У.Б.“ АД изрично се е
противопоставил на конституирането на Р.Е.Р. като взискател
с твърдението, че подписаният между страните договор за цесия не е влязъл в
сила, тъй като цесионерът не е изпълнил главното си
задължение да заплати пълния размер на цената на процесното
вземане и договорът за цесия не е вписан по надлежния ред в Агенция по
вписванията. Поискал прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително
дело № 20107900401137 по описа на ЧСИ Р. М..
С молба
от 27.10.2010 г. делото е изискано обратно от ЧСИ Б., предадено му е от ЧСИ М.
на същата дата и преобразувано под № 2010083804055541 по описа на ЧСИ Б..
От
заключението на ССчЕ се установява че на 09.04.2012
г. по сметката на банката е постъпила сума в размер на 54 434,95 лв. от
ЧСИ Б., която сума е от публична продан на имота, с който е обезпечен кредита
на Р.П., като с тази сума са погасени задължения по кредита.
Към
12.03.2020 г. общият размер на неплатените задължения от кредитополучателя Р.П.по
изпълнително дело № 5541/2010 г. е 19 192,78 лв.
От
правна страна:
Предявен
е иск е с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, във връзка с чл.82 от ЗЗД.
Ищецът претендира от ответника
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в пряка причинна връзка от пълното неизпълнение от страна на
ответника на задълженията му по сключен между страните договор за цесия от
02.07.2010 г.
С оглед твърденията и претендираните права ищецът на първо място следваше да
докаже главно и пълно съществуването на валидно правоотношение по силата на
сключен на 02.07.2010 г. договор за покупко-продажба /цесия/ на вземанията на
Банката от кредитополучателя Р.С. П..
Настоящият съдебен състав намира,
че ищецът не притежава материално-правна легитимация по договор за цесия от
02.07.2010 г., сключен между страните по делото, поради което и на това
основание исковете му се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Настоящият съдебен състав, счита,
че договорът между страните е сключен под отлагателно условие посочено в
чл.7.2. от договора, което обуславя било възникването на сделката.
Задължението може да бъде
поставено в зависимост от отлагателно или от прекратително
условие. При отлагателните условия правното действие на една сделка се оказва в
зависимост от осъществяването на бъдещото несигурно събитие по начин, че
последното е предпоставка за това действие. И в двата случая осъществяването на
условието има значение за правата и задълженията по сделката-в първия случай-за
възникването или изменението им, а във втория-за тяхното прекратяване, респ.
запазване. Това деление е уредено изрично в чл. 25 ЗЗД
В случая осъществяването на две
условия от длъжника-заплащане на пълната продажна цена и вписване на договора в
имотния регистър при АВ-София имат значение за възникване на правата и задълженията
по процесния договор. Доколкото тези условия не са
осъществени, то и договорът не е породил правни последици.
Ищецът не доказа да е заплатил в
пълен размер уговорената продажна цена по договора. Напротив установи се, че е
заплатена само сума в размер на 30 000 лв., а разликата до уговорената
цена от 78 136,44 лв., не е заплатена. Договорът не е вписан в имотния регистър
при АВ-София.
Настоящият съдебен състав споделя
съдебната практика, с която се поддържа виждането, че условието по смисъла на
чл. 25 ЗЗД, може да бъде предоставено и на волята на страната, по аргумент от
ал. 1, т.е. това дали едно предоставено на волята на страната действие
съставлява условие за сключването на договора или задължение по същия, зависи
единствено от договореното между страните и свързаните с осъществяването му
правни последици. Дали едно предоставено на волята на страната действие,
съставлява условие за сключването на договора или задължение по същия, зависи
единствено от договореното между страните и свързаните с осъществяването му
правни последици. В този смисъл Решение № 175/13.01.2014 г., т.д. № 1060/2012
г., ВКС, І т.о.
Предвид горното и съобразно
уговореното между страните, съдът намира, че неизпълнението от страна на ищеца
да заплати в пълен размер продажната цена по договора и невписването му, е
довело до невъзникване на договора.
Дори и да не се приеме горната
теза, т.е. да се приеме, че е налице валидно сключен договор между страните,
който е породил уговорените в него права и задължения, доколкото неплащането на
уговорената цена не представлява бъдещо несигурно събитие и зависи изцяло от
волята на страната, в какъвто смисъл също има съдебна практика, то ищецът се
явява неизправна страна по договора, неизпълнявайки задължението си за
заплащане в пълен размер на уговорената продажна цена.
Обезщетението по чл.82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Елементите на фактическия състав
включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която
може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна.
Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в
причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на
вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са
вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и
които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на
задължението.
Безспорно се установява, че
ищецът не е изправна страна. Същият не е изпълнил задължението си за заплащане
на продажната цена, поради което и за ответника не е възникнало корелативното
задължение по чл.5.1. от договора.
На следващо място, съобразно
константната съдебна практика, обективирана в
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, претърпяната
загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното
състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след
неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако
задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба.
Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които
подлежат за обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на неизпълнението. Претърпените
загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на
актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са само определяеми въз
основа на опита и обичаите в практиката-при тях вредата произтича от
нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на
кредитора.
В този смисъл, по претенцията за
заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже
настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му
състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както
и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
Ищецът не доказа и горните
обстоятелства.
При това положение предявените
искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на
сумата от 8 916 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
доказано съобразно фактура № 10177/27.07.2020 г. и платежно нареждане от
28.07.2020 г.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от Р.Е.Р., ЕГН **********,*** против „У.Б.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл********, със съдебен адрес:***, пл.“********обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./-обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на реално претърпяна вреда, която сума
представлява платената от ищеца на ответника цена по сключен между страните
договор за цесия от 02.07.2010 г., сумата от 180 000 лв./сто и осемдесет хиляди
лв./-обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на
пропусната полза да реализира печалба, както и сумата от 35 000 лв./тридесет и
пет хиляди лв./-обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания
от влошено здравословно състояние, притеснения и унижения, всичките претендирани като обезщетение за пълното неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му по сключен между страните договор за
цесия от 02.07.2010 г.
ОСЪЖДА Р.Е.Р., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „У.Б.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл********,
със съдебен адрес:***, пл.“********сумата от 8 916 лв. /осем хиляди деветстотин
и шестнадесет лв./ разноски, направени от ответника пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: