РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Русе, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520201343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-3393-000297/01.06.2021г., издадено от
Началник Второ РУ към ОДМВР - гр.Русе, против Й. АТ. А.., с ЕГН-**********, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба в законоустановения срок от Й. АТ.
А.., която е допустима. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно
постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощен представител, който
поддържа жалбата, иска от съда събиране на нови доказателства и моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани,
явява се упълномощен представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не реливира становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.04.2021 г., в гр.Русе, се били събрали множество лица в района на „Алея
Възраждане“ /до №14 и пред СОУ“Гео Милев/, които празнували завършването на
средното си образование. Т.к. същите използвали пиротехнически средства и
скандирали на висок глас различни думи и изрази, лица от живеещите наблизо такива в
жилищните кооперации на „Алея Възраждане“ сигнализирали на тел.№112 за
случващото се, и около 12,30ч. горепосоченото място било посетено от пол. служители
/един от които св.В.И./ за да извършат проверка и да вземат отношение за относно
действията на празнуващите лица. Св.И. станал свидетел как празнуващите лица /над
100/ използват пиротехнически средства а на пътното платно на ул.“Алея Възраждане“
имало спрян лек автомобил марка „БМВ 535Д“, с рег.№Р 1474 КР, с работещ двигател
1
и жалб.А. седнал на шофьорското място, като в рамките на няколко секунди задните
движещи гуми на автомобила се преплъзвали по асфалта, без автомобила да се
предвижва по пътното платно /спрян на място чрез спирачната му уредба/. Поради
извършеното от жалб.А. с процесния автомобил св.И. в последствие съобщил
установеното от него на св.Н.П., който при тези обстоятелства съставил срещу
жалбоподателя АУАН бл.№АА 118187/07.05.2021г., сочещ осъществено
административно такова по чл.104б, т.2 от ЗДвП.Актът бил предявен и подписан с
бланкетни възражения и връчен лично на жалбоподателя.Допълнителни възражения по
АУАН не са предявени в срока на закона.Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление с наложените административни наказания- „глоба“ и
„лишаване от право да се управлява МПС“.
По настоящото съдебно производство в качеството на свидетели са разпитани
актос.Н.П., свидетеля по АУАН - В.И., както и св.св.С.С. и Л.К..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП
са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в
АУАН и НП обаче, частично се опровергават от събраните доказателства, а издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Съдът, счита, че в
АУАН и НП съставени спрямо жалбоподателя, неточно са индивидуализираи
обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и възниква съмнение дали
изобщо това нарушение попада под обхвата на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съдът
счита, че в АУАН и НП възниква съмнение относно факта, как и по какъв начин е
извършено нарушението от жалбоподателя. След анализ на доказателствата, Съдът
кредитира като достоверни твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че дефакто движение на автомобила не е осъществено от
жалбоподателя, а приплъзването по асфалта на задните двигателни гуми от страна на
жалбоподателя е било за няколко секунди, при което автомобила не е осъществил
движение и е останал на място. В тази насока са и показанията на св.св.С.С., Л.К. и
В.И. /очевидци/, което касателно предмета на делото и процесното нарушение са
последователни и непротиворечащи си, а и съдът ги кредитира в тази им част напълно.
Единствената причина, поради която са били завъртяни от жалбоподателя и без
движение на автомобила задните му гуми е била, че множество лица, които са се били
събрали на процесното място са празнували завършването на средното си образование,
а дефакто сигнала за извършената проверка е бил подаден от живущи лица наблизо и
то във връзка с вдигания от тези лица шум, а не поради извършване на
нераглементирани съобразно чл.104б, т.2 от ЗДвП действия, според който : „На
водачите на моторно превозно средство е забранено да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.“. Очевидно в случая не е доказано и е
спорно като обстоятелство, че жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, т.к. като в
качеството си на участник в движението и водач на МПС, е предприел и осъществил
действия, при които не е привел в движение управляваното от него МПС и не е
застрашил никой от участниците в движението на посоченото от АНО място, нито е
застрашил здравето или живота на намиращите се там в близост лица.Касае се за
инцидентен случай с малък интензитет на боравене с уредите за управление на
процесното МПС, а по делото липсват доказателства това нарушение да е извършвано
от жалбоподателя за повече от този единствен път.
След като не е спазил задължението си да към момента на проверката да да
използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, то жалбоподателят е нарушил императивна
законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за
“маловажен случай”.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
2
административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията
на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН,
тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за
всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв
подход би означавало, че законодателството касаещо движението по пътищата
изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДвП.
С оглед на изложеното по-горе, Съдът намира, че се касае за маловажен случай,
при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи
наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този
начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен,
отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да
има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни
вредните последици, а защото са налице други смекчаващи обстоятелства /посочени
по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да
се отмени.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи изцяло искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съобразно чл.143 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2,
във вр. с чл.7, ал.2, т.2 /според който при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението
е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв./ от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на първо
място е платено изцяло от жалбоподателя на процесуалния представител на
жалбоподателя видно от приложеното по делото пълномощна, на второ място
съобразено с предмета и сложността на делото, и на трето място – надвишава само със
160 лв. минималното адвокатско възнаграждение, което се формира при условията на
горепосочените норми на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като следва да се има впредвид също, че делото се е
разгледало на три съдебни заседания.
По гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-3393-000297/01.06.2021г., издадено
от Началник Второ РУ към ОДМВР - гр.Русе, против Й. АТ. А.., с ЕГН-**********, с
което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на Й. АТ. А.., с ЕГН-**********, сумата от
600 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63,
ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, във
вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
3
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4