№ 722
гр. София, 10.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско
дело № 20221001000882 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Министерство на земеделието
срещу Определение №3035/03.10.2022г., постановено по т.дело № 1589/2022г.
на СГС, TO, VI-8 състав,с което съдът е върнал възражение по чл. 66, ал. 6 от
ЗБН с вх. № 300562/22.08.2022 г., подадено от Министерство на земеделието
(изпратено с писмо с вх. № 54206/26.08.2022 г.), ведно с приложенията и е
прекратил производството по делото.Подържа се,че обжалваното
определение е незаконосъобразно.С решение по предходно воденото между
страните по т.д, № 3738/2016 г, по описа на СГС, TO, VI-11 състав съдът е
осъдил "КГБ'' АД (н.) да заплати на министерството разноски за съдебното
производство в размер на 50 031,16 лева.Въз основа на влязлото в сила
решение е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на
министерството съдебни разноски, и същият, в оригинал, е предявен пред
синдика на "КТБ" АД (н.) с писмо с изх. № 91-246/13,04,2021 г., с искане
присъдените разноски за съдебното производство да бъдат включени в
списъка на приетите вземания. С писмо, с per. индекс № 91-246/14.06.2021 г.
по описа иа МЗХ синдикът на "КТБ" АД (н.) уведомява министерството, че
молбата не може да бъде удовлетворена, тъй като масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката
по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на откриване на
1
производството по несъстоятелност за банката, а разноските по издадения
изпълнителен лист са възникнали на значително по-късен етап от откриване
на производството по несъстоятелност, а именно с влизане в сила на
съдебното решение. Синдикът го уведомява също, че не е налице правна
възможност, съобразно която присъдените разноски да бъдат включени в
списъка на приетите вземания и вземането на министерството не би могло да
бъде удовлетворено от масата на несъстоятелността на "КТБ" АД (н.).
Подържа се в жалбата,че в чл. 63 и. следващите на закона се предвижда
специален ред за приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите,
както и за оспорване на приети/неприети от синдика вземания.В
производството по несъстоятелността на банката синдиците се произнасят
относно вземанията на кредиторите с нарочен списък на приетите или
съответно неприетите вземания. Съгласно чл. 71, ал. 1, предложение второ от
ЗБН списъкът по чл. 67, ал. 2 се допълва от синдика с вземанията, установени
е решение по чл. 68, ал. 3 какъвто е настоящият случай. Кредиторът има право
да предяви вземането си, дори и синдикът да не се е произнесъл служебно.
Отговорността да се произнесе по всяко искане за приемане на вземане е на
синдика, независимо кога е направено искането. В случай, че синдикът на
банката не приеме вземането, кредиторът има право да подаде възражение
пред синдика относно неприемане на вземането в предвидения е чл. 66, ал, 1
от ЗБН в 14-дневен срок от обявяването на списъка, а синдикът следва да се
произнесе по същото с решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН. В жалбата са развити
подробни съображения относно включването на присъдените разноски в
списъка на вземанията.Поради това се иска обжалваното определение да бъде
отменено и вместо него бъде постановено определение,с което на основание
чл. 71, ал. 1 от ЗБН списъка на приети вземания на кредиторите на КТБ АД
бъде допълнен с вземането на Министрество на земеделието и храните за
разноски за съдебното производство в размер на 50 031,16 лв.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт,от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в законния срок.Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството по т.д.№1589/22г. на СГС е образувано по възражение
по чл. 66, ал. 6 от ЗБН , подадено от Министерство на земеделието срещу
писмо на синдика на “КТБ” АД (в несъстоятелност), с което е отхвърлено
2
искането на министерството за включване в списъка на приетите вземания на
присъдените в полза на министерството разноски в съдебното производство в
размер на 50 031,16 лева съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021
г., въз основа на Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа
на САС и Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС,
ТО, VI-11 състав, като е поискано да бъде задължен синдикът на банката да
включи вземането на министерството за присъдените разноски в списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на банката, с
поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН. Във възражението
се твърди, че от министерството пред СГС е предявено възражение по реда
на ЗБН срещу Решение № ЗБН66- 204/18.01.2016 г. на синдика на “КТБ” АД
(н.), с което е било оставено без уважение възражението на МЗХ срещу
неприетото вземане по четири банкови гаранции, издадени от “КТБ” АД (н.).
Възразилият кредитор твърди, че в резултат на предявеното възражение е
постановено Решение № 70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на
СГС, ТО, VI-11 състав, изменено с Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. №
1102/2017 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, като
съдът е допълнил списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН и е включил в него
съответни вземания на МЗХ, и “КТБ” АД (н.) е осъдено да заплати държавна
такса по сметка на СГС и САС, както и на МЗХ разноски за съдебното
производство в размер на 50 031,16 лева. Въз основа на влязлото в сила
решение е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на
министерството съдебни разноски, като същият в оригинал е предявен пред
синдика на “КТБ” АД (н.) с писмо с изх. № 91-246/13.04.2021 г., с искане
присъдените разноски за съдебното производство да бъдат включени в
списъка на приетите вземания.Подържа се,че с писмо с рег. индекс № 91-
246/14.06.2021 г. по описа на МЗХ синдикът на “КТБ” АД (н.) уведомява
министерството, че молбата не може да бъде 1 удовлетворена, тъй като
масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори
на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност за банката, а разноските по
издадения изпълнителен лист са възникнали на значително по-късен етап от
откриване на производството по несъстоятелност, а именно с влизане в сила
на съдебното решение. Синдикът заявява също, че не е налице правна
3
възможност, съобразно която присъдените разноски да бъдат включени в
списъка на приетите вземания и вземането на министерството не би могло да
бъде удовлетворено от масата на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.).
Твърди, че спорът между синдика на “КТБ” АД (н.) и министерството се
свежда до въпроса дали кредитор, направил разноски за правна защита след
откриване на производството по несъстоятелност на банката, има за тези
разноски вземане, което да подлежи на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, съответно на предявяване и приемане на вземането по реда
на чл. 63 и сл. от ЗБН.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че Законът за
банковата несъстоятелност в чл. 63 и сл. предвижда специален ред за
приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и за
оспорване на приети/неприети от синдика вземания. В производството по
несъстоятелността на банката синдиците се произнасят по отношение на
вземанията на кредиторите с нарочен списък на приетите или съответно
неприетите вземания. Съгласно чл. 71, ал. 1, предл. второ от ЗБН, списъкът
по чл. 67, ал. 2 се допълва от синдика с вземанията, установени с решение по
чл. 68, ал. 3, какъвто е настоящият случай. Дори и синдикът да не се е
произнесъл служебно, кредиторът има право да предяви вземането си.
Отговорността да се произнесе по всяко искане за приемане на вземане е на
синдика, независимо кога е направено искането. В случай, че синдикът на
банката не приеме вземането, кредиторът има право да подаде възражение
пред синдика относно неприемане на вземането в предвидения в чл. 66, ал. 1
от ЗБН 14-дневен срок от обявяването на списъка, а синдикът следва да се
произнесе по същото с решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН. Едва след това за
кредитора възниква право да предяви пред съда възражение по реда на чл. 66,
ал. 6 от ЗБН, по което съдът се произнася с решение по чл. 68, ал. 3 от
ЗБН.Съдът е приел,че в случая не се твърди от възразилия кредитор,а и съда
не е установил от служебно извършена справка по партидата на “КТБ” АД
(н.) в Търговския регистър да е налице произнасяне с решение от синдика на
банката по отношение на процесното вземане за разноски на министерството,
което да е включено в списък на неприетите вземания. Не се твърди и да е
подадено възражение пред синдика на банката, нито да е налице произнасяне
с решение на синдика. Съдът е приел,че представеното писмо с рег. индекс №
91-246/14.06.2021 г. не може да се разглежда като списък с неприети вземания
4
или решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН, доколкото за съставянето на списъците,
възражения срещу тях и произнасяне на синдика има специална процедура по
чл. 64 и сл. от ЗБН, която не е спазена. Поради горното съдът е приел, че от
формална гледна точка не са възникнали процесуалните предпоставки по чл.
66, ал. 6 вр. с чл. 68 от ЗБН за предявяване на възражение от кредитора пред
съда.С оглед на това съдът е приел,че производството по делото е
недопустимо и следва да бъде прекратено.
При така установената фактическа обстановка САС счита,че
обжалваното разпореждане е неконосъобразно,поради което следва да бъде
отменено.
Съгласно чл.70 от ЗБН не може да се оспорва вземане, което е
установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в
производството по делото е взел участие синдикът. Неоспоримостта на
вземанията произтича от предвиденото в чл.69 ал.2 от ЗБН установително
действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и всички
кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗБН
установява задължение за синдика да допълни списъка по чл.67, ал.2 от ЗБН
с вземанията, установени с решение по чл.65 ал.2 или по чл.68 ал.3 от ЗБН,
както и с вземанията - предмет на решение по чл.20, ал.4 от ЗБН, ако с
решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката.
Липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по
посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима
на главното вземане, доколкото отговорността за разноските е последица от
разрешаването на съответния материалноправен спор и може да се реализира
само в образуваното по този спор съдебно производство. След като
вземанията за разноски в производствата по исковете чл.20, ал.4 от ЗБН,
чл.65, ал.2 от ЗБН и чл.68 ал.3 от ЗБН / за установяване съществуването на
вземания на кредитори на банката/ подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността по реда на ЗБН, същото би следвало да е разрешението за
разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата
на несъстоятелността. Страните в производствата по исковете за попълване
на масата на несъстоятелността, на които са присъдени разноски, не следва да
бъдат поставени в по – неблагоприятно положение от страните в останалите
съдебни производства, обусловени от образуваното производство по банкова
5
несъстоятелност.Забрана за включване в списъка на приетите вземания на
разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата
на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл.4 ал.1 от
ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката
по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на
кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на
този закон разноски по несъстоятелността. С ал.2 на същия текст е
предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или
договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като
е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на
кредиторите по чл.94, ал.1, т.1 – т.8 от ЗБН. Същевременно с чл.94, ал.1, т. 7
от ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и
други вземания, възникнали след датата на решението възникнали до датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а
именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като
данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл.102 от ЗБН предвижда, че и
вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение
и се удовлетворяват по реда на чл.725 от ТЗ. Следователно в чл.4 от ЗБН не
са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на
несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетволявани
вземания, свързани с развитието на производството – разноските по
несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и
общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по
–силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски,
присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по
несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността.От друга страна случаите, при които страните по делата не
заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото,
както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично
в закона. След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката –
6
длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на
разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за
попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен
резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в
чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по
несъстоятелност.По тези съображения и предвид изрично предвидената
неоспоримост на вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение в
производства с участието на синдика, следва да се приеме, че вземанията за
разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване
на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на
чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН / ред. доп. – ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./
Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не
попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл.54 от ЗБН
вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото
производство по несъстоятелност.Посочените вземания за съдебни разноски
подлежат на включване в списъка с приети вземания наред с тези по чл.71
ал.1 от ЗБН. В случай, че лицата, упражняващи правомощията на синдик на
банката, откажат да допълнят списъка, защитата на кредитора с вземане за
съдебни разноски е чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи
на разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН – в отделно производство и в открито
заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия
възражение кредитор. В това производство предмет на установяване не е
съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в
списъка на приетите вземания с определена поредност. Това е редът за защита
и на всички кредитори с вземания, установени с решение по чл.65 ал.2, чл.68
ал.3 и чл.20 ал.4 от ЗБН, в случай на отказ на синдика да допълни списъка,
доколкото съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на
синдика да коригира списъка извън производството по чл.68 от ЗБН. Именно
поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл.66 от
ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка,
представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от
синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите
вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото
становището на синдика, че списъкът на приетите вземания не следва да се
допълни, се приравнява по последици на включване на вземането в списъка
7
на неприетите вземания.В тази насока и по индентичен казус е определение
№67/15.02.22г. по ч.т.д.№1212/21г. на ТК на ВКС,I ТО.
С оглед на горното обжалваното определение е
незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено,а делото върнато на
СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на
подаденото възражение.
По изложените мотиви Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение №3035/03.10.2022г., постановено по т.дело №
1589/2022г. на СГС, TO, VI-8 състав,с което съдът е върнал възражение по
чл. 66, ал. 6 от ЗБН с вх. № 300562/22.08.2022 г., подадено от Министерство
на земеделието и е прекратил производството по делото.
Делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия и разглеждане на подаденото възражение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8