Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………...2021 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 881 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по
предявени от от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
ЕИК *********, гр.
София, чрез адв. М.Ж. искове срещу Д.Р.Г.,
ЕГН **********,***, с които ищецът претендира да се
признае за установено по отношение на ответника в качеството му на солидарен
длъжник по Договор за б. револвиращ кредит № 151/10.07.2007 г. и издадени към
него анекси и допълнителни споразумения - Анекс № 1/11.4.2008 год., Анекс №
2/8.7.2008 год., Анекс № 3/11.7.2008 год., Анекс № 4/5.3.2009 год., Анекс №
5/8.7.2009 год., Анекс № 6/8.9.2009 год., Анекс № 7/8.10.2009 год., Анекс №
8/16.10.2009 год., Анекс № 9/26.10.2009 год., Анекс № 10/9.7.2010 год., Анекс №
11/6.8.2010 год., Анекс № 12/8.9.2010 год., Анекс № 13/29.9.2010 год., Анекс №
14/8.7.2011 год., Анекс № 15/8.9.2011 год., Анекс № 16/29.9.2011 год., Анекс №
17/13.10.2011 год., Анекс № 18/9.7.2012
год., Анекс № 19/8.8.2012 год., Анекс № 20/9.7.2013 год., Анекс № 21/9.7.2014
год., Анекс № 22/7.7.2015 год., Анекс № 23/5.8.2015 год., Допълнително
споразумение от 05.08.2015 г., Анекс № 24/6.7.2016 год., Анекс № 25/8.8.2016
год., Анекс № 26/30.8.2016 год., Допълнително споразумение от 30.08.2016 год.,
Анекс № 27/7.7.2017 год., Анекс № 28/10.7.2018 год. и Анекс № 29/26.7.2018
год., че вземането на ищеца, за което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 2115 от 15.03.2019 год. по ч.гр.д. № 4009/2019 год. на ВРС и и изпълнителен лист № 2160/18.03.2019 год.
за парично задължение, съществува за следните суми: 748 819.27 лева, представляваща неизплатена главница по
посчения договор и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда – 14.03.2019 год. до окончателното й изплащане и
сумата от 38 474.18 лева,
представляваща сбора от просрочени лихви за периода от 11.10.2018 год. до
13.03.2019 год., включващи сумата от 10 169.99
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2018 год. до
19.12.2018 год., сумата от 13 349.61
лева, представляваща лива върху просроената главница за перида от
11.10.2018 год. до 13.03.2019 год. и наказателна лихва в размер на 14 954.58 лева за периода от 11.10.2018 год. до 13.03.2019 год. – иск с
правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.
В исковата молба
се посочва, че срещу ответника Д.Р.Г. в качетвото му на солидарен длъжник по
Договор за б. револвиращ кредит № 151/10.07.2007 год. е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 2115 от 15.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4009/2019 год. на ВРС
и изпълнителен лист за сумата от 748 819.27 лв., представляваща
неизплатена главница по Договора и анексите към него, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2019
год. до окончателното й изплащане, за сумта от 38 474.18 лв.
представляваща просрочени лихви за периода от 11.10.2018 год. до 13.03.2019
год. и сумата от 15 745.87 лв., представляваща сторените по заповедното
производство разноски.
Твърди се, че
паричното вземане произтича от сключен между
„УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД в качеството му на кредитор и „РОЛМАКС“ ООД в качеството му на
длъжник Договор за револвиращ кредит № 151/10.07.2007 год., по който солидарно
са се задължили „ИНФЛАМА“ ООД, Д.Р.Г. и Н.С.Д.. По силата на сключения договор
кредиторът е предоставил на кредитополучателя „РОЛМАКС“ ООД б. револвиращ
кредит до размер от 800 000 лв. за рефинансиране на овърдрафт, предоставен
от ТБ Алианц България в размер на 180 000 евро и за осъществяване на
текущи разплащания на дружеството кредитоплучател. Съгласно Договора крайният
срок за усвояване на кредита е до 09.07.008 год., а крайният срок за
издължаване е до 20.09.2008 год., като погасяването на лихвите се извършва до 20-то
число на месеца. Кредитополучателят и солидарните длъжници са се задължили да
плащат на Банката годишна лихва, представляваща сбора от променлив в хода на
изпълнение базов лихвен процент и надбавка за редовен дълг към него в размер на
3.75 %, като към датата на сключване на договора приложимият Базов лихвен
процент е едномесечен и възлиза на 4.274 % годишно. Към датата на подписване на
договора годишният лихвен процент върху ползвания разрешен лимит по главницата
възлиза на 8.024%, като по силата на Договора при просрочие на лихвата или на
главницата, кредитополучателят заплаща за срока на просрочието лихвен процент,
формиран от сбора на годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка за
просрочие от 1.00%, като в случай на просрочие на лихва или главница и лихва
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие,
кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент в размер на 5.00 % върху
наличния кредит. Уговорено е кредитополучателят да заплаща на Банката такси и
комисионни, съгласно Тарифата на банката, в това число и еднократна комисионна
за управление в размер на 0.4% и комисионна в размер 1.00%. В Дговора са
предвидени случаите на предсрочна изискуемост на кредита. Задължението е
обезпечено с ипотека на недвижими имоти и залози по реда на ЗОЗ (посочени в чл.8.1 и 8.2 от Договора). Твърди
се, че сумата по Договора от
800 000 лв. е усвоена, като на 09.08.2007 год. са усвоени 352 049.40
лева, с които е рефинансирано задължнието на кредитополучателя към ТБ Алианц
България, а на 13.08.2007 год. – останалите 447 950.60 лева. Към Договора
са подписани множество анекси, с които първоначално е завишаван разрешеният
лимит на кредита, а в последствие занижаван, предоговаряни са лихвените
проценти, възнаградителната лихва, лихвата върху просрочена главница и
наказателната лихва, а така също и дължимите такси и комисионни, изменян е
срокът за ползването и погасяването на кредита и е уговаряно между страните да
действат нови общи условия по Дговора. На 06.08.2015 год. страните са подписали
Допълнително споразумение, с което са установили в отношенията помежду си
правата и задълженията във връзка със застраховането на обезпеченията на
задължението, последвано от множество анекси, с които е снижаван кредитния
лимит и отново са изменяни сроковете за ползване и усвояване на кредита. С
Анекс № 28 е уговорено, че размерът на кредита се намалява до 761 100
лева, срокът за ползване е до 09.07.2019год., а крайният срок за погасяване до
10.0.2019 год., като начина и сроковете за погасяване са описани в чл. 7.1.1 от
анекса. Уговорено е учредяване на залози по ЗОЗ по отношение на движими вещи и
отпадане на солидарната отговорност на „ИНФЛАМА“ ЕООД. Твърди се, че
кредитополучателят не е спазил уговорения начин на погасяване на задължението и
е нарушил договорените падежи. Посочва се, че коректно е внесена само първата
вноска от 3 000 лева на 20.07.2018 год., като следващите уговорени
плащания по главницата и възнаградителната лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредита не били извършени на уговорените падежни дати, а внесените
суми били значително под дължимите. Ищецът твърди, че кредитоплучателят не е
изпълнил задължението си да извърши на падежната дата вноските по главницата,
като за месец август – 3 000 лв., за месец септември – 6 000 лв. и за
месец октомври 2018 год. – 6 000 лв., а извършвал нерегулярни и частични
плащания. Посочва, че последното плащане по кредита е от 09.11.2018 год. за
сумата от 378.50 лева, с кято са погасени начислените наказтелни лихви по
кредита, като след тази дата плащанията били напълно преутановени. Твърди, че
не са изплатени вноските за месеците октомври, ноември и декември 2018 год.,
както и дължимите възнаградителни лихви за същите месеци. Именно поради тези
обстоятелства и на основание чл. 17.1 във вр. чл. 17.3.3 от Анекс 17/13.10.2011
год. вр. чл. 17 от Договора и т. 28.15 и т. 29 от Общите условия към Договора,
задължението в пълен размер е станало предсрочно изискуемо, считано от
19.12.2018 год., към която дата просрочието в плащанията на главниците и
лихвите било над 90 дни. Било изпратено уведомление за предсрочната изискуемост
до постоянния адрес на ответника Д.Г., което съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК му било надлежно връчено чрез неговата дъщеря. В обобщение посочва, че е
налице валидно облигационно правоотношение, въз основа на което ответникът по
силата на подписания от него договор и анексите към него, отговаря солидарно за
връщане на заетата сума, поради което и Банката може да иска изпълнение на
цялото задължение направо от него. Посочва, че подаденото от длъжника
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е немотивирано и
неоснователно.
В срока по чл.131 ГПК, е депозиран писмен отговор, с който се
оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Не оспорва
обстятелството, че срещу ответника е издадена запвед за незабавно изпълнение за
посочените в исковата молба суми. Оспорва размера на отпуснатите, усвоени и
дължими суми, както и твърдението на ищеца, че вземането в пълен размер е
станало предсрчно изискуемо на посочената от ищеца дата – 19.12.2018 год.
Навежда твърдения за ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, като посочва, че предсрочната изискуемост на вземането,
произтичащо от договор за б. кредит настъпва, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника.
Освен това навежда твърдения за наличие на неравноправни клаузи в Договора,
анексите и допълнителните споразумения към него. Твърди, че доколкото лихвата и
таксите се явяват част от договора за кредит, те не могат да бъдат едностранно
променяни без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив и клаузите
от договора, които уреждат въпроса за едостранното изменение на договорната
лихва (чл. 11.1.1.2, 11.1.1.3, 11.1.2 и 11.3.1) се явяват неравноправни по смисъла на ЗЗП и са нищожни.
Посочва, че вътрешните правила, по които банката променя лихвения процент не са
част от кредитния договор. Твърди, че неяснотата и неинформираността относно
размра на договорната лихва и на кредитните вноски поставя кредитополучателите
в неравнотойно спрямо банката положение и клаузте на общите условия на
банката-кредитор, въз основа на които едностранно се изменя размера на лихвите
по кредитите, са неравноправни по смисъла на чл 143 от ЗЗП и са нищожни на осн.
чл 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага, че именно поради това едностранно увеличаване
кредитполучателите са изпаднали в невъзможност да погасяват месечните вноски.
Навежда твърдения за недействителност на допълнителните споразумения, тъй като
те съставлявали спогодяване върху непозволен договор.
В о.с.з., ищецът,
чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В о.с.з.,
ответникът, чрез особения си представител, с писмена молба моли за отхвърляне
на предявения иск.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 260 522/14.05.2021 год. по чл. 140 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Установителният иск е предявен
поради постъпило в срока възражение на длъжника срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение. Видно от приложените по делото материали от ч.гр.д.№
4009/2019 год. на РС – Варна – 14-ти състав, заповедният съд с разпореждане № 12651/07.04.2020
год. е дал указания на заявителя за възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
установения от закона преклузивен едномесечен срок, поради което и
е допустим.
Естеството
на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и
пълно доказване, да доказване на факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за кредит, изпълнение на поетите
от банката задължения по договора, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се
обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и
размера на претендираното вземане по отделни пера.
Установява
се от представения по делото Договор за б. револвиращ
кредит № 151/10.07.2007г.,
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и кредитополучателя
„Ролмакс“ ООД, ЕИК ********* и солидарните
длъжници «Инфлама» ООД, ЕИК *********, Т.К.Г., Д.Р.Г. и Н.С.Д., че страните са обвързани от облигационно
отношение с характеристиките на договор за б. кредит, по силата на който
банката се е задължила да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит до размера до 800 000.00 лева за рефинансиране на овърдрафт, предоставен от „Алианц Банк
България“АД в размер на 180 000 евро и за осъществяване на текущи разплащания
на дружеството-кредитополучател, срещу задължението за връщането й на три
вноски в срок до 20.09.2008г. Съгласно
уговорката на чл. 4.1.а от Договора кредитополучателят
и солидарните длъжници са се задължили да заплащат на банката годишна
възнаградителна лихва, формирана от Базов лихвен
процент в размер на едноседмичния СОФИБОР плюс надбавка за редовен дълг в
размер на 3,75%, която към датата на сключване на договора възлиза на 8.024%.
Приобщени като доказателства по делото
са и сключени между страните 29 на брой анекси, с които
кредитният лимит е изменян до 920 000 лева
с Анекс № 1, 1200000 лева с Анекс № 3, 1 165 000
лева с Анекс № 20, 1 105 000 лева с Анекс № 21, 980 000 лева с Анекс № 24,
975 000 лева с Анекс № 25, 833 100
лева с Анекс № 27 и
761 100 лева с Анекс № 28. Предоговаряна е и възнаградителната лихва, като формулата
за изчисляването й включва два компонента: едноседмичния СОФИБОР и фиксирана
надбавка. С Анекс 28/ 10.07.2018 г. променливата компонента е заменена с
Осреднен депозитен индекс, получен
на база на Лихвената статистика на БНБ. С Анекс
№ 28/10.07.2018 г. срокът
за ползване на кредитния лимит е пролонгиран до 09.07.2019 г., като съгласно
чл. 7.1. задължението е разсрочено на 13 вноски, а крайният срок за погасяване
на задължението е продължен до 10.07.2019г.
По делото не се спори, а и се
установява от заключението на вещото лице, че банката е изпълнила задължението
си за отпускане на сумата по кредита в размер на 800000 лева. Същата е
предоставена по разплащателна сметка на кредитополучателя на 09.08.2007 г. и
13.08.2007г., като впоследствие са налице многократни усвоявания, достигайки до
максимално уговорения кредитен лимит от 1200000
лева.
Въз основа на горното, съдът приема, че за кредитополучателят
и солидарно задължените лица, в това число и ответникът Г., е възникнало
задължение за връщане на усвоения кредит. Подписвайки
договора за кредит, ответникът е встъпил в дълга като солидарен длъжник по
силата на чл.101 от ЗЗД.
Претенцията си за дължимост на сумите
/главница и лихви, такси/ е обоснована на настъпила предсрочна изискуемост. При
наличие на валидна облигационна връзка и изпълнението на задължението на ищеца
по предоставяне на сумата, се установява и наличието на предвидения в чл. 17 от
договора и т.28.15 и 29 от ОУ правопораждащ факт, проявлението на който дава
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда
по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предвид наложилата се съдебна практика /Напр. Решение № 58
от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от
16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от
11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС и др., след което обобщени в
ТР № 4/2013 год./, правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на
неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва
от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление
до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен
осъдителен иск за вземането. Предвид
разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши
да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден
в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила
на кредитополучателя уведомление, с което обявява предсрочната
изискуемост на кредита, поради забава в плащанията, изпратена за връчване с писмо
с обратна разписка по постоянен адрес *** и връчено на 10.01.2019 год., чрез К.Г.–
дъщеря на ответника. Съдът не споделея
доводите на процесуалния представител на ответника за нередовно връчване на
уведомлението, като съобразява и обстоятелството, че още на 10.07.2019г. в хода на процеса е
настъпил и крайният срок за погасяване на кредита, последно продължен с Анекс № 28/10.07.2018г. С оглед изложеното изискуемостта на дълга
следва да се приеме за установена по безспорен начин и без да е необходимо да
се изследва обективният
факт на неплащането, към твърдяната дата на предсрочна изискуемост, още повече,
че видно от заключението на вещото лице последното погашение по кредита
/частично за вноска с падеж 11.10.2018 год./ е от 11.10.2018 г., когато са и
спряли плащанията.
Съдът с доклада е обявил на страните,
че следи служебно за неравноправни клаузи. При справка в ТРРЮЛНЦ се установява
обаче, че считано до 21.11.2018 год., когато е бил заличен, ответникът Г. е бил
съдружник в дружеството –кредитополучател, с размер на дяловото участие
1 666.66 лв. Последното формира и извода на съда, че при сключване на договора ответникът е действал в рамките на осъществяваната от него
дейност по занятие и по-конкретно с оглед връзката от функционално естество,
която е имал с дружеството кредитополучател – участие в неговото управление или
значителен дял от неговия капитал и която го поставя в отношения на свързани
лица и пр. Последното изключва потребителската
закрила и за ответника като физическо лице, тъй като договорът за кредит е
сключен не за цели от частен характер, а дружеството с оглед упражняваната от него
търговска дейност.
С
оглед формирания извод за съществуването
на валиден и падежирал главен дълг, за който ответникът отговаря солидарно,
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ се
явява доказан по основание.
Същото
се отнася и до претенцията с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2
от ТЗ, тъй като възнаградителната лихва по т. 4.1. от договора се претендира за
период 20.10.2018г. - 19.12.2018г.,
т.е. преди настъпване на предсрочната изискуемост на 18.01.2019г. Предвид безспорната
установеност, че за процесния период кредитът е бил в просрочие, са
налице предпоставките за начисляване на претендираните неустойки за забава.
За установяване на размера на дълга по пера е проведена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по което се кредитира от съда като
компетентно и обективно дадено и неоспорена от страните. От същото се
установява, че размерът на усвоената и непогасена главница към 14.03.2019 год. е
748 819.27 лева - падежирала главница, размерът
на договорна лихва за
периода от 20.10.2018 год. до 19.12.2018 год. е 10 169.99 лева, лива върху
размерът на просрочената главница за перида от 11.10.2018 год. до 13.03.2019
год. е 13 349.61 лева и наказателната лихва е в размер на 14 954.58
лева за периода от 11.10.2018 год. до 13.03.2019 год..
В заключение, предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК се явяват основателни и следва да
бъдат уважени в пълния претендиран размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски. Съобразно
даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство.
Така, в полза на ищеца следва да се
присъди сума в общ размер на 45 864.91 лв. за исковото производство
/държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител и за
експертиза/ и сума в размер на 15 745.87 лева за заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Р.Г., ЕГН **********,*** дължи на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 748 819.27
лева, представляваща неизплатена главница по Договор за б. револвиращ кредит № 151/10.07.2007 г. и
издадени към него анекси и допълнителни споразумения - Анекс № 1/11.4.2008
год., Анекс № 2/8.7.2008 год., Анекс № 3/11.7.2008 год., Анекс № 4/5.3.2009
год., Анекс № 5/8.7.2009 год., Анекс № 6/8.9.2009 год., Анекс № 7/8.10.2009
год., Анекс № 8/16.10.2009 год., Анекс № 9/26.10.2009 год., Анекс № 10/9.7.2010
год., Анекс № 11/6.8.2010 год., Анекс № 12/8.9.2010 год., Анекс № 13/29.9.2010
год., Анекс № 14/8.7.2011 год., Анекс № 15/8.9.2011 год., Анекс № 16/29.9.2011
год., Анекс № 17/13.10.2011 год., Анекс №
18/9.7.2012 год., Анекс № 19/8.8.2012 год., Анекс № 20/9.7.2013 год.,
Анекс № 21/9.7.2014 год., Анекс № 22/7.7.2015 год., Анекс № 23/5.8.2015 год.,
Допълнително споразумение от 05.08.2015 г., Анекс № 24/6.7.2016 год., Анекс №
25/8.8.2016 год., Анекс № 26/30.8.2016 год., Допълнително споразумение от
30.08.2016 год., Анекс № 27/7.7.2017 год., Анекс № 28/10.7.2018 год. и Анекс №
29/26.7.2018 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда – 14.03.2019 год. до окончателното й изплащане и сумата от 38 474.18 лева, представляваща
сбора от просрочени лихви за периода от 11.10.2018 год. до 13.03.2019 год.,
включващи сумата от 10 169.99 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2018 год. до 19.12.2018
год., сумата от 13 349.61 лева,
представляваща лива върху просроената главница за перида от 11.10.2018 год. до
13.03.2019 год. и наказателна лихва в размер на 14 954.58 лева за
периода от 11.10.2018 год. до 13.03.2019 год., за които суми е издадена
оспорената Заповед за незабавно изпълнение № 2115 от 15.03.2019 год. по ч.гр.д.
№ 4009/2019 год. на ВРС, поправена с Разпореждане
№40291/12.08.2019г. и
изпълнителен лист № 2160/18.03.2019 год. за парично задължение за солидарното
осъждане на ответника Г. ведно с „Ролмакс“ ЕООД, ЕИК *********, Н.С.Д., ЕГН: **********,
Т.К.Г., ЕГН: **********, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Р.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 27029.39 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4009/2019г. на PC Варна разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 45 864.91 лв., представляваща сторени в първоинстанционното производството
съдебно-деловодни разноски, за заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: