Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………… 21.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд- ХХХІІІ състав ,
в публичното заседание на тридесети
януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията адм. дело N 2888 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид :
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.166 от ДОПК и чл.195б от Закона
за водите.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД , ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр.
В, ул.” ////” № ///, представлявано от управителя В Д В, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18 от 21.09.2018 г. на
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, с който на
дружеството е установено публично задължение в размер на 450.65 лв. , представляваща непогасен остатък на такса за
замърсяване от заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за периода 01.01.2016 г- 31.12.2016 г. ведно
със законната лихва считано от 01.04.2017г. до окончателното й плащане.
Жалбоподателят релевира материална незаконосъобразност на атакувания акт
като се позовава на § 62, ал.4 от ПЗР на Закона за водите / ЗВ/. Счита ,че размерът на дължимата следва да бъде
определен според фактурираното
количество вода , доставено от оператора към потребителите, който начин
съответства на чл. 194, ал. 5, т.1 б. „а“ от Закона за водите /ЗВ/ , а не според количеството заустени отпадъчни води ,отчетено чрез измервателно устройство. Твърди се
неприложимост на § 9 от ПЗР на ЗВ
към хипотезата заустване на
отпадъчни води с позоваване на съдебна практика
на ВАС.
Искането към съда е за отмяна на
атакувания акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна директорът на БДЧР, редовно призована , не се явява ,
но чрез пълномощник излага позиция за неоснователност на
оспорването , респективно законосъобразност на обжалвания адм. акт.
Съдът,
след преценка на доказателствата във връзка с доводите на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата против издадения АУПДВ е подадена в срок /актът е съобщен на
жалбоподателя на 25.09.2018 г. , а жалбата е подадена на 08.10.2018г./, от
легитимирана страна- адресат на акта, с
който за него се установява право
задължение , което обосновава извод за съществуването на правен интерес от съдебно
оспорване. В този контекст жалбата е процесуално допустима , разгледана по
същество е основателна поради следните
съображения :
Не е спорно между страните, че жалбоподателят е титуляр и ползвател по
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти – ПСОВ
Камчия № 2314 0006/29.10.2008г.
на директора на БДЧР с краен срок на действие 28.09.2014 г. , изменено с
Решение № 1019/06.12.2012г. на същия орган
/ л. 15-23/.
По подадено заявление за продължаване на срока на цитираното заявление е постановен изричен
отказ - Решение на д-ра на БДЧР от
07.08.2014 г. предвид изтекъл 3-месечен срок за подаване на молба за
подновяване / л. 24 от преписката/.
На 30.08.2016 г. е издадено
разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в река Камчия – канализационната система
на к.к. Камчия на Община Аврен . Срокът
на разрешителното е от 30.08.2016 г. до
31.08.2018 г. / л. 25-33 от преписката
/.
Няма спор между страните , че „ВиК – Варна “ ООД е ползвател на канализационната система на к.к. Камчия . Това дружество стопанисва и експлоатира
тази канализационна система т.е. има качеството на оператор по цитираното разрешително . На стр. трета от същото разрешително
е вписано, че операторът заплаща
такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти в размер , определен с Тарифа на МС /
л. 27 от преписката/.
Безспорен факт е, че количеството заустени отпадъчни води за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е
159 493 куб. м. , а годишното
фактурирано количество от „ВиК-Варна“
“ООД за потребители за 2016 г. е
69 364 куб. м. / декларация
по чл. 194б от ЗВ - л. 35 /.
Страните не спорят, че за 2016 г. жалбоподателят е заплатил такса за замърсяване за заустване на
отпадъчни води в повърхности води в
размер на 346.82 лв. , изчислявайки същата по методика на Тарифата за таксите
за водовземане , за ползване на воден обект и за замърсяване , отм
с ДВ бр. 2/06.01.2017 г. и по-
специално по формулата на чл. 12 от същата
те. с участие на фактурираното количество
вода , доставено към ползвателите .
По служебен почин е образувано от ответника производство по издаване на
АУПДВ. Бил е съставен констативен протокол
с данни за количеството на заустени отпадъчни води за 2016 г. според
дневника на ПСОВ Камчия / л. 33-34/ . Било е изпратено уведомление до „
ВиК-Варна“ ООД , получено на 21.02.2018 г. и покана за доброволно изпълнение /
л. 46-47/ .
Издаден е АУПДВ № 18/21.09.2018 г. , в който е прието, че задължението на „ВиК -Варна“ ООД,
произтичащо от качеството му ползвател
по Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води от 30.08.2016 г. , а за периода от 01.01.2016 г. до
30.08.2016 г. – на основание § 9 от ПЗР на ЗВ в общ размер на 797.47 лв. за заустени отпадъчни води от 159 493 куб..м. като са приспадани
внесени от жалбоподателя 346.82 лв. .
Административният орган е преценил , че съществува противоречие между
относимата редакция на чл. 194, ал. 5, т.1 б. „а“ и чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване , / наричана по- нататък Тарифата/ от 2011 г.
, а новата тарифа е влязла в сила едва
от 01.01.2017 г. Дружеството дължи такса , определена по реда на чл. 12, ал.1 и 2 от Тарифата ,
приета с ПМС 177/24.06.2011г. по
формулата T= E x W , където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е –
единичният размер на таксата лв/куб.м., а W – количеството заустени води,
отчетено с измервателно устройство в куб.м. При единична цена 0,005 лева /размерът й не е спорен/ и
количество заустени води, отчетени по посочения начин в размер на 159 493 куб.м. , таксата е 797.47 лв. ,
а дължимият остатък е 450.65 лв.
Изложената установеност налага следните правни изводи :
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган , тъй като предмет на съдебна проверка е акт,
с който е установен размер на неплатено държавно вземане с публичен характер,
касаещо такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
по чл.194, ал. 1, т.3, б “а” от ЗВ. Този
акт в случая изхожда от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
Съгласно чл.195б, ал.1 от ЗВ , вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а,
ал. 1 ЗВ такси /между които и процесното/ се определят с акт за установяване на
публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда
на чл. 166 от ДОПК.
АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. В обстоятелствената част на акта
има подробно изложение на възприетите от
органа юридически факти и дадената им правна квалификация . В разпоредителната
част на акта в достатъчна степен на
яснота е индивидуализирано установеното от ответника правно задължение по вид,
размер и субект.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила . Според чл. 195б ал.2 от Закона за водите актът се съставя въз основа
на писмени доказателства – извлечения от
сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи,
издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно
изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на
задължението. В случая актът е издаден въз основа на съставен констативен
протокол за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194 от Закона
за водите/ л. 12-14 от преписката/ и
след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията / л. 43/ .
Първият спорен момент по делото е свързан с това дали дължимата от
оспорващото дружество такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води
следва да се определи според реално
заустени водни количества или според фактурираните водни количества, доставени
към ползвателите .
Чл. 194, ал. 5 ,т. 1 ,б. а“ от ЗВ в относимата редакция , приета с
ДВ бр. 58 от 2015 г. гласи, че таксите по ал. 1, т. 3 / такса за
замърсяване за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води и такса за
отвеждане на замърсители в подземните
води/ се определят:
а) канализационни системи на населени места,
селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно
количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата
"отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти,
отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване.
Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 -
3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет / чл. 194, ал. 6 от ЗВ/.
Детайлната регламентация по прилагане
на цитираната законова разпоредба с въведени корекционни коефициенти се съдържа
в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. в сила от 01.01.2017 г.
Информация относно начина по
определяне на таксата за времето от приемане на изменението на чл. 194 , ал. 5
от ЗВ с ДВ бр. 58/31.07.2015 г. до
влизането в сила на новата тарифа / 01.01.2017 г. / дава разпоредбата на § 62 от ПЗР на ЗВ,
приета със изменението на чл. 194, ал. 5
от ЗВ. Тази правна норма гласи, че до привеждането
на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се
изчисляват и заплащат по досегашния ред.
Досегашният ред е
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС №177/24.06.2011 г. /обн.ДВ бр.50 от 0.07.2011 г. в
сила от 01.01.2012 г. и отменена бр.2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.
Със специалното
правило на § 62 от ЗВ е удължен срока на правно действие на Тарифата от 2011 г.
, тъй като прилагане на чл. 194, ал.5 от закона предполага въвеждането на нова
методика с използване на корекционни коефициенти , което е извършено с Тарифата от 2017
г.
В тази връзка за 2016
г. е приложим начина за определяне на размера на таксата , разписан в чл. 12 от тази
тарифа ,според която таксата за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води, се
определя по следната формула: Т = Е x W, където Т е размерът на дължимата
годишна такса - лв., Е е единичният размер на таксата - лв./куб. м., W е
количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно
устройство, а за ВиК операторите -
фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб.
м.
Страните по делото не спорят, че жалбоподателят през 2016г. ползва канализационната система на Община Аврен, която община е титуляр по
издадено разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни
води от 30.08.2016 г. и поради тази причина е оспорващото дружество е
ВиК оператор. . Тази установеност
кореспондира с разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 ЗВ, в сила от 24.09.2009
г., съгласно която стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Новелата
на чл. 5 от Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на емисионните
ограничения на точкови източници на замърсяване, в сила от 21.06.2011 г.,
гласи, че разрешителни за заустване за експлоатация на канализационни системи
на населени места, селищни и курортни образувания се издават за цялата
канализационна система, а условията в разрешителните за заустване, свързани с
експлоатацията на канализационните системи се изпълняват от ВиК оператор в
съответствие с чл. 48, ал. 4 от Закона за водите и въз основа на договор,
сключен по реда на глава единадесета „а“ от Закона за водите.
Анализът на правната уредба
води до извод, че след изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 47/2009 г. и
ДВ, бр. 61/2010 г., ползването на водоснабдителните и канализационни системи в
населените места се предоставя от собственика на канализационната система на
ВиК оператор, който е субект на
задължението за плащане на таксата по заустване. Именно по изпълнение на това задължение „ВиК-Варна“
ООД е подало до адм. орган декларации и справки за фактурирани водни количества за 2016 г. и е заплатило
такса за заустване за 2016 г.
След
като адресат на задължението е ВиК
оператор , то следва да се приложи чл.
12 от Тарифата от 2011 г. , която касае
ВиК оператори - т.е. с участие във формулата за изчисляване на таксата на
фактурираното количество вода ,
доставено от оператора към ползвателите в куб. м. , а не на количеството заустени отпадъчни води , отчетено чрез измервателно устройство . Основен
принцип в правото е, че специалният закон отменя / замества/ общия /Lex specialis derogat generali /
, респективно специална регламентация относно ВиК операторите изключва
приложимост на общото правило за количество измерени заустени отпадъчни води.
Вторият
спорен въпрос е относно приложимостта на § 9 от ПЗР на ЗВ. Жалбоподателят , позовавайки се на цитирана в
жалбата съдебна практика на ВАС, твърди недължимост на таксата от началото на 2016 г. до датата
на издаване на разрешителното за заустване
на 30.08.2016 г.
Съгласно
§9 от ЗВ когато използването на водите се осъществява на основата на издадени
разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на
таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите,
предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата
за издаване или преоформяне на разрешителното му.
Това
нормативно предписание сочи за дължимост на такса в настоящата
хипотеза поради продължило ползване на река Камчия за заустване на
отпадъчни води и след изтекъл срок на издаденото в полза на жалбоподателя
разрешително от 29.10.2008 г.
От
цитираните в жалба общо три решения на
ВАС единствено решението по адм. дело №
14965/2013 г. съдържа тълкуване на § 9 от ПРЗ на ЗВ . В този съдебен акт се
обективира становище , че § 9 от ПЗР на
ЗВ се отнася само до ползването на води, но не и до ползването на воден обект ,
тъй като § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (преди изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006 г.) е
дефинирано понятието "водоползване" (променено впоследствие на
"водовземане"), а в § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е дефинирано понятието
"ползване" на водния обект. Тоест това са две различни дейности, като
първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти,
а втората представлява всяка дейност във водния обект, която без да е свързана
с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на
водите му.
Обратна
теза на същия съдебен орган се съдържа в решение №5305/24.01.2018 г. по адм.
дело № 2868/17г., която се споделя от
настоящия първоинстанционен съд.
Съгласно разпоредбите на чл.194 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за водите за
правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, такса за
ползване и такса за замърсяване на воден обект. В чл.194 ал.6 е посочено, че
размерът на таксите по ал.1 т. 1-3, сред които е и таксата за замърсяване за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води се определя с тарифа на
Министерския съвет.
Обхватът на формулировката „ползване
на водите” по § 9 от ЗВ напълно кореспондира на обхвата на нормата на чл.194, ал.1 от същия закон , в който е
регламентирано, че за правото на
използване на водите се заплащат посочените в него такси, една от които е
такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
каквато в случая е начислена с процесния АУПДВ. За правото на използване на
водите в чл.194, ал.1 ЗВ е предвидено заплащане на такси както за водовземане
/т.е. за използване на води/, така и за ползване на воден обект и за
замърсяване, една от които е за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води/водни обекти. След като в обема на правото на ползване на водите е
включено и правото да се ползват водните обекти /за които нормата на чл.194,
ал.1 ЗВ също определя такса/, то под „използване на води” по см. на §9 от ПЗР
ЗВ следва да се разбира и използването на водните обекти.
Аргумент в тази насока е и дадената
дефиниция на понятието „водоползване”
в §1, т.80 от ДР на ЗВ като водни
услуги, както и всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и земеползване
……” Ползването на воден обект за заустване на отпадъчни води попада в обхвата
на определението за водоползване, респективно на §9 от ПР на ЗВ.
В
обобщение проконтролираният по съдебен ред административен акт подлежи на отмяна поради неговата материална
незаконосъобразност .
При
този изход на делото съдът следва да удовлетвори искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебно-деловодни разноски
, изразяващи се в платена държ. таса от
50 лв.
Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата
на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД със седалище и адрес на
управление гр.////, ул.”////№ /// Акт за установяване на публично държавно
вземане № 18 от 21.09.2018 г. на
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ , с който на дружеството е
установено публично задължение в размер на 450.65 лв.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция „Черноморски район“
да заплати на "Водоснабдяване и
Канализация - Варна" ООД със седалище и адрес на управление гр.////,
ул.”////№ /// , ЕИК ///сумата от 50 /
петдесет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен
срок от обявяването му на страните.
СЪДИЯ:…………………………..