№ 491
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20251100602517 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С определение от 30.12.2024 година СРС, НО, 23-ти състав е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 1188/2023 година на осн. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 6 НПК.
Срещу определението е постъпила въззивна жалба от частния тъжител , в която се
излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционния акт. Поддържа се за
неправилен изводът, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство
с оглед действието на принципа “ne bis in idem”, като този въпрос вече е бил предмет на
разглеждане от СГС, НО по ВНЧД№ 6439/2024 година и се развиват подробни съображения
за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се отмяна на
определението и връщане на делото на СРС, на друг съдебен състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е
преценил, че определението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по реда на гл. 21 НПК, като за правилното изясняване на делото
не е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие.
В открито съдебно заседание частният тъжител счита, че не са налице основания за
прекратяване на наказателното производство от първоинстанционния съд, но счита, че
наказателното производство е погасено по давност, като моли да бъде взето предвид от
съдебния състав.
Подсъдимата и защитникът не се явяват в съдебно заседание пред въззивната
инстанция-редовно призовани.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени
от частния тъжител в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че са налице основания за
неговата отмяна, а делото следва да бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване
1
на съдопроизводствените действия.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание от 30.12.2024 година СРС,
НО, 23-ти състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 1188/2023 година на
осн. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, като е приел, че деянието по съдебното
наказателно производство пред СРС е идентично с деянието, което е било предмет на
разглеждане пред РС-Перник и ОС-Перник, по които с окончателен съдебен акт по повод
молба за възстановяване на срок за подаване на тъжба и приложена към нея тъжба е
разрешен въпросът за недопустимост на наказателното производство от частен характер.
Решението на ОС-Перник се явявал първи по време и окончателен по характер съдебен акт
по смисъла на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС.
Извършвайки служебна проверка за правилността на първоинстанционния съдебен
акт, въззивната инстанция констатира, че оспореното определение подлежи на отмяна, а
делото следва да се върне на същия съдебен състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
На първо място СРС е допуснал процесуално нарушение при постановяване на
обжалваното определение, като е постановил същото в закрито съдебно заседание в
нарушение на принципа на публичност на съдебното заседание по смисъла на чл. 20 НПК.
Приложената разпоредба на чл. 289, ал. 1 НПК систематично е обозначена “Прекратяване на
наказателното производство в съдебно заседание“. Отчитайки нормата на чл. 20 НПК в
закрито заседание могат да се постановяват съдебни актове само в изрично визираните в
НПК случаи. Следователно прекратяване на наказателното производство на основанието
приложено от страна на първоинстанционния съд-чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е
следвало да бъде извършено в открито съдебно заседание с призоваване на страните, а не в
закрито съдебно заседание. Това нарушение в принципен план, обаче не се е отразило
съществено върху правата на страните, тъй като правото на жалба е надлежно упражнено от
страната, чийто права са от естество да бъдат засегнати предвид последиците на
определението.
На следващо място развитите от първата инстанция правни положения относно
принципа “ne bis in idem” в частта относно неговото принципно проявление, елементи,
предели и приложимост отговарят на установената задължителна съдебна практика,
обективирана в ТР № 3/2015 година на ОСНК на ВКС. В случая обаче фактите в
първоинстанционното съдебно наказателно производство не са съотнесени правилно към
нормата на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като в случая посоченият принцип
не намира приложение. Всъщност с оспореното определение първоинстанционният съд
повторно е прекратил наказателното производство по делото на същото процесуално
основание, както е сторил с определение № 23557/18.12.2023 година и по същество със
същите съображения. Визираното определение е било предмет на проверка от въззивната
инстанция, пред която е било образувано ВНЧД № 6439/2024 година на СГС, НО, VI-ти
въззивен състав и който е отменил последното, като е констатирал, че не са налице
основанията на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Настоящият съдебен състав на собствено основание приема, че неправилно повторно
е приложена нормата на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК от страна на
първоинстанционния съд, тъй като липсва тъждество на цитираните наказателните
производства-това пред Софийски районен съд и това пред РС-Перник. Същинско по
смисъла на наказателно обвинение производство се явява това, което е висящо пред
Софийски районен съд и по което е постановено прекратяващото наказателното
производство определение, предмет на настоящата проверка. В случая би имало елемент на
проявление на обсъждания принцип, в случай че бе образувано наказателно производство за
същото деяние пред РС-Перник, като паралелно биха съществували две същински
наказателни производства за едно и също деяние, като едва в този случай на прекратяване
би подлежало наказателното производство, но не това пред СРС, което е първо по време
образувано, а това пред РС-Перник, като по-късно образувано такова на осн. чл. 289, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 1 НПК.
Настоящата инстанция намира, че не може да вземе отношение по становището на
частния тъжител за наличието на основания за приложението на института на абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване, тъй като същият е приложим само и
2
единствено по искане на подсъдимото лице, но не и по искане на частния тъжител, като
този въпрос може да бъде решен от първоинстанционния съд, след връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Не са налице основания за връщане на
делото за разглеждане от друг съдебен състав, тъй като първоинстанционният съд не е взел
отношение по същество на повдигнатото обвинение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 30.12.2024 година на СРС, НО, 23-ти състав, с което е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 1188/2023 година на осн. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 6 НПК.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3