П Р О Т О К О Л № 260004
гр. Елена, 12.08.2020 г.
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в
публично съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕЙО ПРИХОДКОВ
при
участието на секретаря Йорданка Йорданова, сложи за разглеждане НАХД № 132 по
описа за
На именното повикване в 13.30 часа се
явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ С.С.Д., редовно призован, не
се явява. Същият се представлява от АДВ. ЛЮБОМИР ИЛИЕВ БРАЙНОВ от ВТАК, редовно
упълномощен.
ОТВЕТНИК-ЖАЛБА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, се представлява от ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ
Ц.Н.С., редовно упълномощена.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно
призована, не се представлява.
АДВ. БРАЙНОВ – Уважаеми господин Съдия,
моля да дадете ход на делото.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ СИРАКОВА – Да се
даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице законните
предпоставки за даване ход на делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът докладва подадената молба от С.С.Д..
АДВ. БРАЙНОВ – Господин Председател,
поддържам подадената от доверителя ми лично молба. Смятаме я и за допустима.
Към нея няма доказателствени искания направени и по същността й ще взема
отношение, когато се даде ход на делото по същество.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ СИРАКОВА – Уважаеми
господин Съдия, считам молбата за недопустима, тъй като не са налице предпоставките
по чл. 186, ал. 1 от НПК, а именно в молбата няма наличие на уважителни
причини, които да са довели до пропускане на срока за С.С.Д..
АДВ. БРАЙНОВ – Нямам искания. Няма да
соча доказателства. Да се даде ход на делото по същество.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ СИРАКОВА – Нямам
искания. Няма да соча доказателства. Да се даде ход на делото по същество.
Съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. БРАЙНОВ – Уважаеми господин
Председател, както заявих при даване ход на делото поддържам подадената от С.Д.
молба за възстановяване на срока и тъй както е
регламентирано законодателно наред с това искане същият е направил и извършил
действието, а именно което е пропуснал по уважителни причини, а именно обжалване
на постановеното, разгледано и решено от Вас Административно наказателно дело
132. Сега тука има известни особености и ако ги нямаше не бихме искали това
възстановяване от Вас. Те могат да се сведат до следното: Иде реч, че защитник
на жалбоподателя в това производство и инициатор на същото е била колежката Г.Г..
Според доверителя ми уговорката при сключване на договор за правна помощ
помежду им е била същият да не се занимава с абсолютно никакви процесуални действия,
включително получаване на съобщения, призовавания и т.н. Всичко това е било
възложено от него на неговия защитник. Тука особения момент е, че въпреки това
възлагане по този ред, което няма съмнение е, че е било направено точно така,
то от друга страна не лишава страната от съответните права и задължения, едно
от които е да бъде уведомявана наред с упълномощения си представител за хода и процесуалните
действия, които се извършват или са извършени и оттам да реагира по съответния
ред, но вижда се от материалите по делото е, че на 21.05.2020 г. Д. е отказал да
получи съответно призоваване на страна
или съобщение, а пък от друга страна неговият защитник адв. Г.Г. по
стечение на обстоятелствата, свързани със загубата на детето й да не ги
коментирам тука, макар че на нас това ни е служебно известно, не е била
намерена да й се връчат съответните призовавания, съобщения и т.н. и т.н. И идва
въпроса при този казус може ли да се счете, че доверителят ми е надлежно
уведомен или пък не е. Стриктно изглежда, че отговорът на този въпрос е
положителен, че той е надеждно уведомен. От друга страна обаче с оглед на
уговорките между него и адв. Г. и делегирайки на нея всички права и задължения
в процеса той, както казах, е отказал да получи и тези известия от съда. И сега
аз мисля и така смятам, защото все пак правото не е някакви сухи норми на
писане в разни сборници и закони. Освен норма на закона има т.нар. и дух на
закона. И духа на закона е, че всяка страна, която е недоволна от някакво
решение има право да го обжалва, ако законодателно това е позволено и е
уредено. В случая е това. И това, че той е отказал да получи съответното
съобщение от съда, базирайки се на уговорките с адвоката си смятам, че не
следва да го лишава от това му право. Защо? Защото господин Председател каквото
и да е Вашето решение, разбира се, че ние не можем да оспорваме някакво решение
постановено и взето при вътрешно убеждение както се казва, но то принципно
подлежи на обжалване и тука е този според мене изключително деликатен момент,
че в края на краищата процесът е едно състезание между страните, а не извинявам
се за думите „дребнаво надцакване” и някой да не би
да е изтървал срока и евентуално другата страна да каже „Окей, делото свърши”.
Всъщност идеята е да се произнесе и по-горна инстанция и ако реши, че това,
което съдът е постановил в случая във Ваше лице е така, остава така, ако пък ли
не има друга алтернатива, но това искам да кажа, че всъщност на него му се
отказва, поради да кажем криворазбрани негови права и задължения възможността
той да се обърне към по-висшестояща инстанция да види дали това решение, което
е постановено е така или не е така. Той смята, че не е така, но това е друг
въпрос. И пак казвам понеже няма как да счетем, че процесуалното състезание е
своеволно надхитряване как да кажа в пошлия смисъл на тази дума, ето за това
мисля, че на него може да му се даде тази възможност да се приеме с настоящата
молба и обжалване на постановеното решение и да му бъде възстановен срока за
това действие. Моля Ви да се произнесете в такава насока, защото пак казвам
случаят е деликатен първо от законодателна гледна точка, второ от чисто
личностна гледна точка с оглед на събитията, които са се разиграли по отношение
на защитника му, между тях двамата и т.н. и т.н. и не считам, че това да бъде
постановен един неоспорим съдебен акт следва да бъде възпрепятствано така от
една чисто тясно възприета норма без да се съобразява в края на краищата с
това, което законодателят е предвидил и искал да направи с духа на закона, а
именно, че всяко решение първоинстанционно подлежи на съответното въззивно или
касационно, в случая обжалване. За това Ви моля да се произнесете с положителен
отговор по неговата молба, да му възстановите срока и направеното с това
действие, което той е пропуснал обжалването да бъде придвижено към съответния
горестоящ в случая Административен съд – Велико Търново. Благодаря Ви за
вниманието.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ СИРАКОВА – Уважаеми
господин Съдия, считам, че в случая не следва да бъде възстановен срока за
обжалване на решението, поради следните причини: Както казах преди това считам,
че не са налице основанията на първо място на чл. 186, ал. 1 от НПК, тъй като в
тази разпоредба се предвижда наличие на уважителни причини. Евентуално устни уговорки
и недоразбиране между клиент и адвокат не считам, че спадат в графа уважителни
причини. Считам, че правилно решението е било изпратено за връчване именно към
санкционираното лице, в случая жалбоподателят С.Д.. Същият с ясното съзнание
какъв акт следва да му се връчи и на база единствено и само на устни уговорки
между него и адв. Г. той е отказал получаването на решението на Районен съд –
Елена. Считам, че той не е лишен от правото си да обжалва решението и делото да
бъде придвижено към по-горестоящ съд, а той съзнателно се е лишил от тази си
възможност. В действителност адв. Г. в този период е била възпрепятствана
евентуално за обжалване решението, но това не оправдава действията на С.Д.,
който е имал възможност да се обърне към друг адвокат или лично той да подаде
жалба срещу решението постановено по АНД № 132/2019 г. по описа на Районен съд –
Елена.
Съдът счете делото за изяснено и се
оттегли на тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата на С.С.Д. за възстановяване на
срока за обжалване на Решение № 10/27.02.2020 г. по НАХД № 132/2019 г. по описа
на Районен съд – Елена се явява процесуално недопустима и следва да се остави
без разглеждане. Жалбоподателят Д. лично е отказал да получи разписката и
обявлението за постановеното съдебно решение. Разписката е оформена надлежно от
връчителя на 21.05.2020 г., като отказът на жалбоподателя е удостоверен с
подпис на свидетел, чиито три имена и адрес са вписани. Обстоятелството, че на
21.05.2020 г. жалбоподателят Д. е отказал да получи разписката и обявлението за
постановеното съдебно решение не се спори и се признава от същия. Член 186 от
НПК изисква срокът на процесуалното действие, в случая срокът на обжалване на
постановеното решение № 10/27.02.2020 г. по НАХД № 132/2019 г. по описа на
Районен съд – Елена да е пропуснат от Д. по уважителни причини. Същите следва
обективно да съществуват и да са налице доказателства за тях. Такива обективни,
уважителни причини, поради които жалбоподателят да е пропуснал срока на обжалване
на постановеното от Районен съд – Елена решение не съществуват. Именно след
отпадане на уважителните причини вече лицето има право в седемдневен срок да
подаде молба за възстановяване на срока за обжалване. В случая липсва съществуване
на причина, поради която жалбоподателят да е пропуснал да обжалва на постановеното
решение, поради което така подадената молба за възстановяване срок на обжалване
на решението по НАХД № 132/2019 г. се явява просрочена. Освен това в чл. 186,
ал. 3 от НПК се изисква едновременно с подаване на молбата за възстановяване на
срока да се извърши и действието,
срокът, за което е пропуснат. Това означава, че като приложение към молбата за
възстановяване на срока жалбоподателят Д. е следвало да представи касационна
жалба, която следва да отговоря на изискванията на процесуалния закон за
касационно обжалване на решение № 10/27.02.2020 г. по НАХД № 132/2019 г. по
описа на Районен съд – Елена. Такава касационна жалба липсва, няма приложена
към молбата. Твърдението в молбата за възстановяване на срока, че се обжалва решението
на Районния съд не представлява жалба. При една касационна жалба са налице
изисквания за структура, излагане на касационни основания и други. Поради това
не може да се приеме, че страната, в случая Д., е извършила и действието, за
което е пропуснат срокът. Нещо повече, съдът е направил всичко възможно, за да
обяви постановеното решение на жалбоподателя, като го е издирвал на шест адреса,
на които да се връчи разписката с обявлението за постановеното решение. С оглед
изложеното съдът намира, че така подадената молба от жалбоподателят Д. за възстановяване
срока за обжалване на Решение № 10/27.02.2020 г. по НАХД № 132/2019 г. по описа
на Районен съд - Елена следва да се остави без разглеждане като процесуално
недопустима.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане молба с вх. №
260085/14.07.2020 г. на ЕлРС, подадена от жалбоподателя С.С.Д. с ЕГН **********
*** за възстановяване срока за обжалване на Решение № 10/27.02.2020 г. по НАХД
№ 132/2019 г. на Районен съд – Елена, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
Определението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в седемдневен срок, считано от днес за
адв. Любомир Илиев Брайнов от ВТАК – защитник на жалбоподателя С.С.Д., за
жалбоподателя С.С.Д., за което е уведомен от днешното съдебно заседание чрез защитника
си адв. Любомир Илиев Брайнов от ВТАК и ответник-жалба РДГ – Велико Търново, за
което е уведомен от днешното съдебно заседание чрез главен юрисконсулт Ц.Н.С.,
а за Районна прокуратура – Велико Търново от съобщението.
Протоколът е изготвен в ОЗ, което
приключи в 14.10 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: