Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 08.07.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като
разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 4128 по описа на 2014
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищцата В.С.Б.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че на
03.06.2011 год. сключила с ответниците С.В.Г., ЕГН **********, Е.Н.Г., ЕГН **********,
А.В.Г., ЕГН ********** и К.А.Г., ЕГН **********, предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ, находящ се в гр. *************“,
с административен адрес: в.з. *************, представляващ съгласно скица по
кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК,
поземлен имот с идентификатор 68134.4330.544, /със стар идентификатор 544 - квартал
10, парцел XVIII по регулационния план на гр. *************/, целият с площ от
1159 кв. метра при съседи – улица и имоти с идентификатори: 68134.4330.1657, 68134.4330.543,
68134.4330.545, 68134.4330.546, 68134.4330.547, заедно с построената в имота вилна
сграда на етаж и половина, със застроена площ от 49 кв. метра, състояща се от:
на първия етаж - стая, кухня и сервизни помещения, а на полуетажа - от две
стаи, баня и тоалетна, при съседи: от четири страни - двор и заедно с
построения в имота гараж с площ от ..кв. м. Ищцата твърди, че за осъществяване
на сделката продавачите са упълномощили първия ответник - С.Г. да ги
представлява, като на 20.06.2012 г. е подписан анекс към предварителния
договор, с който продажната цена е конкретизирана в размер на 107 500 евро и е удостоверено,
че 30 500 евро са заплатени от нея на продавачите, а остатъкът от 77 000 евро
ще бъде заплатен в деня на нотариалното изповядване на покупко - продажбата, за
което е определен срок до 10.08.2012 г. Твърди, че ответниците не са изпълнили
задълженията си по предварителния договор и с действията си са създали пречки
за изпълнението му - не са представили всички оригинални документи за
собственост, доказващи по безспорен начин правото на собственост върху имота, а
също така и не са ги оставили за отговорно пазене при нотариус съгласно
изискването на чл. 3, ал. 1 от договора. На следващо място сочи, че ответниците
не са направили нищо за изясняване точния статут на дворното място (УПИ),
вилната сграда и гаража, като относно гаража се е оказало, че е въведена от тях
в заблуждение, тъй като те не са могли да установят наличие на собственост
върху него, поради което не са могли и да го прехвърлят, въпреки че
договорената цена е включвала и него. Ищцата излага, че всичко това е довело до
невъзможност да се спази срокът за сключване на окончателния договор, а на 20.11.2012
г., в нарушение на задължението по чл. 3, ал. 3 от договора ответниците са
сключили договор с “Б. ДСК” ЕАД за учредяване на договорна ипотека върху същия
имот, изповядан с нотариален акт № 4, том II, рег. № 9331, дело № 181/2012 г.
на нотариус Е.П., с което същите са нарушили и задължението си по договора да
не обременяват имота с тежести и задължения. Впоследствие ответниците са й
изпратили нотариална покана peг. № 107, том 1, № 5, от 08.01.2014 г. на нотариус
Л.Т. и получена от нея на 18.01.2014 г., на която ищцата е отговорила също с нотариална покана - peг. №
475, том I, № 34, от 20.01.14 г., изпратена чрез нотариус В. Г., която е
получена от представител на ответниците на 22.01.2014 г., но на която не е
получила отговор от тях. Ищцата излага, че в резултат на тези действия
ответниците са нарушили задълженията си
по предварителния договор, поради което и на основание чл. 5, ал. 3 от същия й
дължат възстановяване на задатъка в двоен размер или общо сумата от 61 000 евро
(равностойни на 119 440 лева). В тази връзка моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответниците да й заплатят общо сумата от 61 000
евро, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда и разноските по делото.
Ответниците А.Г., К.Г. и Е.Г. оспорват
исковете и молят съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Оспорват
като недоказани твърденията на ищцата в исковата молба, като в тази връзка
излагат, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, продавачите са се задължили при
подписване на договора да представят всички оригинални документи, доказващи по
безспорен начин правото им на собственост върху имота и неговата продаваемост,
като от страна на купувача няма постъпили възражения при подписването му в тази
насока. По отношение на твърдението на ищцата, че не са оставили за отговорно
пазене при нотариус горепосочените документи, съгласно изискването на чл. 5,
ал. 1 от договора излагат, че купувачът е следвало да посочи нотариуса, пред
който ще бъде изповядана окончателно покупко-продажбата на недвижимия имот,
което не е изпълнено от ищцата. На следващо място ответниците излагат, че чрез
посочения Анекс от 20.06.2012 г. освен, че са се съгласили по изрична молба на
купувача да удължат срока за изповядване на сделката, същевременно са намалили
и продажната цена на имота на 107 000 евро, поради невъзможност за купувача да заплати
определената продажна цена в размер на 120 000 евро. Въпреки посоченото обаче и
към 10.08.2012г. купувачът отново е бил в неизпълнение на задължението си за
плащане на продажната цена, като не е уведомил продавача за избран от нея
нотариус, който да изповяда покупко-продажбата на недвижимия имот. В тази
връзка твърдят, че от страна на продавачите не е налице виновно неизпълнение,
което да е създало пречки за сключване на окончателния договор пред нотариус,
поради което молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан и претендират разноски.
Ответникът С.Г. оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва факта, че между страните
по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 03.06.2011 г. Твърди,
че ищцата като купувач е изпаднала в забава като не е изпълнила задължението си
за плащане още на 15.08.2011 г., а в последствие и на 31.12.2011г., но въпреки страните
са подписали Анекс към договора от 20.06.2012г., с който са удължили срока на
предварителния договор по чл. 5, съответно за плащане на остатъка от цената от
25.06.2012г до 10.08.2012г., а също така и са намалили и цената по договора от
120 000 евро на 107 500 евро като при подписването му са платени на продавача
30 500 евро. На 10.08.2012г. купувачът отново е изпаднал в забава и по
отношение на изменения с анекс договор като не е платил договорената с анекса
част от цената от 77 000 евро. В тази връзка ответникът излага, че ответниците
като продавачи и като изправна страна са решили да развалят договора, заради
неизпълнение от страна на купувача, поради което са изпратили нотариална покана,
рег. № 107, том 1, № 5, от 08.01.2014 г. на нотариус Л.Т., получена от купувача
на 18.01.2014 г. На следващо място
посочва, че действително на 20.11.2012 г. са сключили договор с „Банка ДСК“ ЕАД
за учредяване на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния
договор, изповядана с нотариален акт № 4, том II, рег. № 9331, дело № 181/2012
г. на нотариус Е.П., но излага, че с тази сделка продавачите не са нарушили
задължението си по предварителния договор тъй като ипотеката е сключена на
20.11.2012г. - повече от три месеца от изпадането на купувача в забава, когато продавачите
са имали право като изправна страна да развалят договора. В тази връзка сочи,
че документите за собственост на продавачите били изрядни като този факт се
доказва и от сключената договорна ипотека с Б. ДСК. Претендира разноски.
От страна на ответниците по
делото е предявено и възражение за задържане на задатък в размер на сумата от
5000 евро на основание чл. 5, ал. 3 от предварителния договор, поради виновно
неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена от страна на
купувача.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По делото
няма спор, че на 03.06.2011 г. между ответниците С.Г., Е.Г., А.Г. и К.Г. – като
продавачи и ищцата В.С.Б. – като купувач е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачите са се
задължили да сключат окончателен договор, с който продавачите ще прехвърлят на купувача
собствеността на свой недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в гр. *************“,
с административен адрес: в.з. *************, представляващ съгласно скица по
кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК,
поземлен имот с идентификатор 68134.4330.544 /със стар идентификатор 544 - имот
пл. н. петстотин четиридесет и четири, квартал 10, парцел XVIII по
регулационния план на гр. *************/, целият с площ от 1159 кв. метра при
съседи - улица и имоти с идентификатори:68134.4330.1657,68134.4330.543,68134.4330.545,
68134.4330.546, 68134.4330.547, заедно с построената в имота вилна сграда на
етаж и половина, със застроена площ от 49 кв. метра, състояща се от: на първия
етаж - стая, кухня и сервизни помещения, а на полуетажа - от две стаи, баня и
тоалетна, при съседи: от четири страни - двор, и заедно с построения в имота
гараж с площ от ..кв. м., като в чл. 1, ал. 2 е отбелязано, че имотът се
притежава и владее с нотариален акт № 18, том I, рeг. № 460, дело № 18 от 2010 г.
по описа на нотариус Й.Л.. Съгласно чл. 2 е договорена продажна цена на имота
120 000 евро, като е предвидено, че
предплата (задатък) в размер на 5 000 евро, или левовата им равностойност
по фиксинга на БНБ, платима в деня на подписване на настоящия договор; Втора
вноска: 30 000 евро, платима в срок до
15.08.2011г.; трета вноска: 5 000 евро, платима в срок до 31.12.2011г., а остатъкът
от сумата: 80 000 евро, следва да се плати в деня на изповядване на
покупко-продажбата на имота. В чл. 3 е договорено, че продавачът се задължава в
деня на подписване на договора да представи всички оригинални документи,
доказващи по безспорен начин правото му на собственост върху имота и неговата
продаваемост, които до датата на изповядване на сделката, ще бъдат оставени на
отговорно пазене при нотариуса, който ще изповяда сделката. В чл. 3, ал. 3 е
предвидено, че от датата на договора, продавачът няма право да прехвърля
собствеността на имота или части от него, да го ипотекира, да учредява
ограничени вещни права върху него в полза на лица, различни от купувача и да
сключва договори за отдаването му под наем. Съгласно чл. 5, ал. 1 страните се
задължават да сключат окончателен договор в периода от 05.06.2012г. до 25.06.2012г.
пред нотариус, посочен от купувача. В чл. 5, ал. 3 е предвидено, че при виновно
неизпълнение, на което и да е от задълженията на продавача, той възстановява на
купувача предплатата (задатъка) съгласно чл. 2, т. 1, както и другите авансово
платени суми от цената по договора, съгласно чл. 2, т. и т.3 - в двоен размер,
а също пазарната равностойност на направените в имота ремонти и подобрения,
както и всички виновно причинени вреди и загуби, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора, а съгласно ал. 4 при
виновно неизпълнение на задълженията на купувача по чл. 2, т. 2 от договора,
получената предплата /задатък/, остава в полза на продавача, като същият се
задължава да му възстанови и всички виновно причинени вреди и загуби, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора.
От страна на ищцата по делото е
представен – нотариален акт за замяна на недвижим имот № 18, т. І, рег. № 460, д.
№ 18/2010 г. на нотариус Й.Л., видно от който ответниците по делото С.Г., Е.Г.,
А.Г. и К.Г. прехвърлят на Е.Н. и Л.Н. свой съсобствен недвижим имот, а именно:
УПИ, находящ се в с. П., С.О., район П., представляващ съгласно скица УПИ ІХ –
179 от квартал 13 с площ от 710 кв.м. заедно с построената в имота вилна сграда
на два етажа, със застроена площ от 59 кв.м., подробно описан в нотариалния
акт. В замяна на описания недвижим имот Е.Н. и Л.Н. прехвърлят на ответниците по делото процесния
недвижим имот – УПИ, находящ се в гр. *************“, с административен адрес: в.з.
*************, представляващ съгласно скица по кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, поземлен имот с идентификатор
68134.4330.544 /със стар идентификатор 544 - имот пл. н. петстотин четиридесет
и четири, квартал 10, парцел XVIII по регулационния план на гр. *************,
целият с площ от 1159 кв. м. при съседи - улица и имоти с идентификатори: 68134.4330.1657,
68134.4330.543, 68134.4330.545, 68134.4330.546, 68134.4330.547, заедно с
построената в имота вилна сграда на етаж и половина, със застроена площ от 49
кв. метра, състояща се от: на първия етаж - стая, кухня и сервизни помещения, а
на полуетажа - от две стаи, баня и тоалетна, при съседи: от четири страни –
двор.
Видно от представеното пълномощно
по делото, ответниците Е.Г., А.Г. и К.Г. са упълномощили С.Г. да продаде от
тяхно име на купувачката В.Б. притежаваните от тях идеални части от процесния
недвижим имот, както и да подпише с нея допълнително споразумение към сключения
предварителен договор от 03.06.2011 г., с което общата цена на имота да бъде
уговорена на 107 500 евро, както и други допълнителни клаузи за изменения
и допълнения на предварителния договор.
С Анекс от 20.06.2012 г. към
предварителния договор, сключен между ответника С.Г. като продавач и В.Б. –
като купувач е променена продажната цена на имота на 107 500 евро, от
които към датата на анекса са платени на продавача 30 500 евро, а
остатъкът от 77 000 евро е предвидено, че ще бъдат изплатени в деня на
нотариалното изповядване на покупко-продажбата.
В т. 2 е предвидено, че срокът за окончателно изповядване на
покупко-продажбата на имота се удължава до 10.08.2012 г.
Видно от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 4, том ІІ, рег. № 9331, дело № 181/2012 г. на
нотариус Е.П. ответниците са сключили договор с “Б. ДСК” ЕАД за учредяване на
договорна ипотека върху процесния имот във връзка с обезпечаване на
задълженията им по отпуснат кредит от Банката в размер на 30 000 евро със
срок на издължаване 30 месеца.
Представена е и скица на поземлен
имот № 29990/ 30.09.2011 г. с идентификатор 68134.4330.544 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-74 от 20.10.2009
г. с адрес на поземления имот: гр. **********, с площ от 1159 кв.м., сномер по
предходен план: 544, квартал 10, парцел ХVІІІ, при съседи: 68134.4330.1657,68134.4330.543,
68134.4330.545, 68134.4330.546, 68134.4330.547, при собственици на имота - ответниците
Е.Г., А.Г. и К.Г. и С.Г., актуална към 22.06.2012 г.
От представената по делото
нотариална покана, peг. № 107, том 1, № 5, от 08.01.2014 г. на нотариус Л.Т.,
изпратена до ищцата по делото се установява, че ответниците я уведомяват, че
във връзка с неизпълнението й на задължението за сключване на окончателен
договор, както и за заплащане на окончателната цена по предварителния договор
от 03.06.2011 г. е сключен Анекс от 20.06.2012 г., с който е намалена
продажната цена на 107 500 евро, от които са платени 30 500 евро, а
остатъкът от сумата от 77 000 евро е следвало да се плати в деня на
нотариалното изповядване на поупко-продажбата, но от страна на купувача
повторно не е изпълнено задължението за сключване на окончателния договор и
заплащане на остатъка от сумата, като същевременно от нейна страна са
осъществени действия по злоупотреба с право, а именно за опити да се намали
цената на имота под неговата пазарна стойност. В резултат на тези действия
продавачите са претърпели вреди, като същевременно от страна на купувача е
налице неизпълнение по см. на чл. 79 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
предварителния договор за заплащане на продажната цена. С посочената нотариална
покана ответниците са прекратили предварителния договор от 03.06.2011 г. и
сключения към него анекс, считано от първоначалната дата, на която купувачката
е изпаднала в неизпълнение по договора. Във връзка с изложеното и на основание
чл. 93, ал. 2 от ЗЗД продавачите са посочили, че упражняват правото си да се
откажат от договора и да задържат платените от купувача до момента суми,
уговорени в чл. 2 от договора.
В отговор на тази нотариална
покана ищцата по делото също е изпратила нотариална покана от 20.01.14 г., peг.
№ 475, том I, № 34, на нотариус В. Г., с която уведомява ответниците, че от
тяхна страна е налице неизпълнение на задълженията им по договора, а именно: не
са представени всички оригинални документи за собственост, доказващи по
безспорен начин правото на собственост върху имота, а също така и не са оставени
за отговорно пазене при нотариус съгласно изискването на чл. 3, ал. 1 от
договора; не са направили нищо за изясняване точния статут на дворното място
(УПИ), вилната сграда и гаража, като относно гаража се е оказало, че е въведена
от тях в заблуждение, тъй като те не са могли да установят наличие на
собственост върху него, поради което не могат и да го прехвърлят, въпреки че
договорената цена включва и него, също така продавачите не предоставят документи
за законност на реалната квадратура на вилната сграда. Въпреки това неизпълнение
ищцата е предприела действия по приключване на сделката, като през месец юли
2012 г. е кандидатствала за кредит в Банка „ДСК“ АД, но поради непредставяне от
страна на продавачите на необходимите документи, както и поради нередовност на
част от документите, процедурата за отпускане на кредита се е забавила. В
поканата е посочено също така, че от страна на продавачите е налице нарушение и
на чл. 3, ал. 3 тъй като в полза на Банка „ДСК“ АД е учредена договорна ипотека
върху процесния недвижим имот. В резултат на тези действия от страна на
продавачите са нарушени задълженията по предварителния договор, поради което и
на основание чл. 5, ал. 3 от него същите дължат възстановяване на задатъка и
другите авансово платени суми в двоен размер или общо сумата от 61 000
евро, поради което ищцата е поканила ответниците да изпълнят задълженията си по
предварителния договор и да сключат окончателен договор. Нотариалната покана е
връчена на ответниците, чрез адв. Ч. на 23.01.2013 г.
Във връзка с твърденията на
ищцата, че нотариален акт № 18, том І, рег. № 460, дело № 18/10 г. на нотариус Й.Л.,
рег. № * към НК не е съобразен с императивните изисквания и не е годен
нотариален акт за собственост на процесния имот, чрез който ответниците да се
легитимират като собственици е представено Удостоверение № 1932/2015 г.,
издадено на 20.03.2015 г. от нотариус В. Г., рег. № * на НК. С него нотариусът
удостоверява, че не е приела да образува нотариално дело за покупко-продажба на
недвижим имот, описан в нотариален акт № 18, том І, рег. № 460, дело № 18/10 г.
но нотариус Й.Л., тъй като за район „О.К.“, вилна зона Г.Б. има утвърден КККР
със Заповед № РД – 18-74/2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, влязла в
сила на 22.12.2009 г., като посоченият
нотариален акт не е съобразен с императивната норма на чл. 49а от ЗКИР и
описанието на имота не е съобразено с утвърдената за района кадастрална карта,
действаща преди съставянето. За съществуващия в имота гараж не се представени
документи за собственост. На основание чл. 192 от ГПК, съдът е задължил
нотариус В. Г. да представи цялото нотариално дело, предхождащо издаването на
удостоверението, като от нотариус Г. е постъпил отговор, в който е посочила, че
при нея няма образувано нотариално дело, а е извършена консултация в кръга на
правомощията й по чл. 22 от ЗННД през 2011 – 2012 г. с ищцата В.Б. с предоставени
от нея копия от документи.
От ищцата по делото е представена
и молба, адресирана до нотариус Р.Р., с която същата е поискала становище във
връзка с предстояща покупко-продажба и последваща ипотека в полза на Банка ДСК
на процесния недвижим имот дали представените документи – нотариален акт № 18
от 01.02.2010 г. по описа на нотариус Й.Л., скица № 29990 от 30.09.2011 г. на
поземлен имот с идентификатор 68134.4330.544, находящ се в гр. С., в.з. Г.Б. и
предварителен договор от 03.06.2011 г. и анекс към него от 20.06.2012г.
удостоверяват безспорно собствеността на описания недвижим имот и законността
на строежа /на построените в имота вилна сграда и гараж с пристройка/, както и
дали тези документи са годни за изповядване на покупко-продажба , а след това на
ипотека на посочения недвижим имот.
По делото е представено
удостоверение от нотариус Р.Р., с което същата удостоверява, че на 18.07.2012
г. е депозирана в кантората й молба от ищцата, легитимираща се като купувач по
предварителен договор от 03.06.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с
продавачи С.В.Г., Е.Н.Г., А.В.Г. и К.А.Г. за становище дали представените
документи /копия от: Нотариален акт №18 от 01.02.2010г. по описа на нотариус Й.Л.,
скица № 29990 от 30.09.2011г. на поземлен имот с идентификатор 68134.4330.544,
находящ се в гр.С.,в.з. Г.Б. и Предварителен договор за покупко-продажба от
03.06.2011г., сключен между В.С.Б. и посочените по-горе продавачи и анекс към
него от 20.06.2012г./ удостоверяват по безспорен начин собствеността на
описания недвижим имот и законността на строежа на построените в имота вилна
сграда и гараж с пристройка и годни ли са тези документи за изповядване на
покупко-продажба, а след това на ипотека на недвижимия имот. От нотариус Р. е
удостоверено, че не е приела за образуване на нотариално дело по документите за
изповядване на покупко-продажба, а след това на ипотека в полза на Банка „ДСК“
АД за процесния недвижим имот, описан в нотариален акт № 18, том I, рег. № 460,
дело № 18/10 г. на нотариус Й.Л. тъй като е установила, че посоченият
нотариален акт не отговаря на императивните изисквания на чл. 49а и чл.49б от ЗКИР. Описанието на недвижимия имот не е съобразено с утвърдената със Заповед №
РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, за кв. „Г.Б.” на район „О.К.” кадастрална
карта, действаща преди съставянето на нотариалния акт на 01.02.2010г. Към
момента на съставянето на посочения нотариален акт не е била представена и не е
описана в акта скица-копие от кадастралната карта на района, съгласно чл. 49б
от ЗКИР, а в акта е описана скица от 21.08.2009г. Това създава предпоставки за
нищожност на придобивната сделка на бъдещите продавачи, респ. на последваща
покупко-продажба, още повече, че в нотариален акт №18/2010г. не е описано
удостоверение за идентичност на имота и вероятно не е представено такова пред
нотариус Л., което поражда основателни съмнения относно тъждеството но имота.
Към 18.07.2012г. пред нея в качеството й на нотариус също не е представено
удостоверение за идентичност на имота, описан в скицата по кадастрална карта и
имота, описан в посочения нотариален акт. Съгл. чл. 170 от ЗЗД „учредяването на
ипотека е недействително, ако в акта, въз основа на който се учредява
ипотеката, съществува неизвестност за тъждеството на имота”. При липса на
идентичност на имота, продажбата му, респ. ипотеката, могат да бъдат обявени за
недействителни. Установено е също, че застроената площ на вилната сграда по
нотариален акт не съответства на застроената площ по скицата от 2011г„
предоставена от собствениците на имота, и най-вече не съответства на реалната
застроена площ на вилния имот. От скицата се установява, че към вилната сграда
има две пристройки, за които не са представени строителни книжа, нито акт за
узаконяване, като част от площта на тези пристройки не е отразена в нотариалния
акт, но е отразена в представената скица от 2011 г., която е скица-копие от
кадастралната карта на района, по см. на чл.49б от ЗКИР. Удостоверено, е че към
18.07.2012г. пред нея не са представени схеми от кадастралната карта, по см. на
чл.49а и чл.49б от ЗКИР, за вилната сграда и за другите две постройки в имота,
отразени в скицата. За съществуващия в имота гараж, отразен и в скицата, не са
представени никакви документи за собственост, както и че същият не фигурира в
нотариалния акт и няма данни да е придобит от продавачите, поради което същите
не могат да прехвърлят собственост върху него на евентуалния купувач. Във
връзка с изложеното в удостоверението си нотариус Р.Р. е изложила, че представените
пред нея документи на 18.07.2012г. не са били годни за изповядване на
покупко-продажба и ипотека на процесния имот, тъй като не доказват по безспорен
начин нито собствеността на посочения недвижим имот, нито законността на
построеното в поземления имот.
По искане на ищцата по делото е
разпитана като свидетел С.П. – кредитен инспектор в Банка „ДСК“ АД, от чийто
свидетелски показания се установява, че познава ищцата, тъй като тя е клиент на
Банката и има при тях вече отпуснати кредити като последният повод, по който е
била в банката е да поиска ипотечен кредит за покупка на жилище. Свидетелката
заявява, че за да се входира едно искане за разглеждане, трябва да има поне документ
за собственост на имота, поради което в случая ищцата е донесла нотариален акт
и предварителен договор, но освен тези документи са и поискани от Банката и други документи тъй като само с нотариален акт
не може да започне да се разглежда преписката. В тази връзка са изискани освен
нотариалния акт и предварителния договор също така да донесе кадастрални карта,
кадастрални скица, тъй като вече е било установено, че има кадастър в този
район, както и други, необходими документи, които се изискват за една сделка.
Свидетелката твърди, че когато ищцата е донесла скица на парцела се е установило,
че имотът е заснет с три сгради, а при тях в банката не е бил налице документ
за тези три сгради, а само скица, която е удостоверявала самия парцел. В предварителния
договор е било описано, че освен сградата се купува и гараж, но документ, който
да удостоверява собствеността на гаража не е бил налице. Свидетелката посочва,
че след като са били представени тези документи на нея като кредитен инспектор,
тя е следвало да ги изпрати на юрист и
техник за становище и оценка, тъй като нейната работа е да проверява доходите
на клиента, а за нея е било ясно, че ищцата има възможности да изтегли този
кредит. Свидетелката заявява, че при първия разговор между нея и оценителя на
имота веднага след огледа му е станало ясно, че има несъответствие между това,
което вижда, и това, което е предоставено като документ. По документи къщата е била на етаж и половина,
а оценителят е видял, че са два етажа, както и че има пристройки, но има видима
разлика между квадратурата и това, което е измерено, а също така и че в имота
има и гараж, за който няма документ за собственост, за да бъде оценен. След
този разговор свидетелката и техникът са се допитали до юриста, при условие че
има такава фактическа разлика какво следва да се направи, а неговото становище
е било, че трябва да се направи консултация и с нотариуса, с който Банката работи.
По този повод е направена консултация с нотариус К., но тя също е отказала да изповяда
сделката като е заявила, че не може да се направи покупко-продажба, както и ипотека
в полза на Банката, поради факта, че има несъответствие между документите,
които са представени и изобщо непредставени документи. Свидетелката посочва, че
според техникът на Банката площта на пристройките не е била отразена в
нотариалния акт, в него е била посочена само сградата, но тя не е изисквала
оригинални документи, тъй като те са необходими за нотариуса. Твърди, че не
познава продавачите по тази сделка, но и е известно, че ищцата е разговаряла с
тях, като се е случвало да провежда разговори пред нея с продавача, който е
имал пълномощно да ръководи сделката. Когато първоначално юристът на Банката е заявил,
че има липса на схеми на сградите това е било първото нещо, което е трябвало да
се каже на продавача, за да извади тези документи тъй като той е собственик на
имота и би трябвало той да ги предостави. Сидетелката твърди, че в момента, в
който е изброила на ищцата, че липсват документи първата й реакция е била да
каже на продавача, но не е чула техния разговор. След като е станало ясно, че
сделката няма да бъде в тяхната банка, обикновено юристът им дава възможност
всеки клиент да потърси още едно мнение. В тази връзка излага, че е чула от
ищцата, че е ходила при нотариус Г. за повторна консултация. На въпрос на
ответната страна относно факта, че Банка „ДСК“ е учредила ипотека върху същия имот
и дали е допустимо в един клон и с един нотариус банката да учреди ипотека, а с
друг клон и с друг нотариус да не учреди свидетелката заявява, че не може да
отговори на този въпрос тъй като не е от нейната компетентност.
По искане на ответната страна по
делото е разпитана като свидетел С.И., от чийто разпит се установява, че е
съседка на един от ответниците по делото, както и че ги познава от 2000 г.
Твърди, че през 2011 г. са имали сделка със сина на ответницата К.Г., понеже той
е искал да купят нейния апартамент, за да слеят двата апартамента. Свидетелят
сочи, че тъй като той е продавал къща, а също така е знаел за нейното намерение
да си купи по-голям апартамент й е казал, че вече има сделка и съответно тя
може да си търси апартамент. След което тя си е намерила апартамент са сключили
предварителен договор през 2011 г., тя е дала капаро, след това обаче ответниците
са отложили сделката поради някакви проблеми, намалили са и цената. Твърди, че
тя дори лично е говорила с ищцата по
телефона, за да се увери, тъй като е загубила капаро. След това е намерила
втори апартамент и е попитала дали наистина ще има сделка, а те са и
отговорили, че ще има. Свидетелят посочва, че не знае точно за какво не са се
разбрали, но тя е загубила два пъти капаро, както и че ответниците са
разговаряли с ищцата, че тя има намерение да купи имота. Свидетелката твърди,
че не се е стигнало до сделка, тъй като доколкото знае ищцата постоянно е
намирала някакъв повод да не се яви на изповядване на сделката. Твърди, че
когато ответницата К.Г. е разговаряла с ищцата по телефона се е водел разговор,
че трябва да се оправи някаква канализация, както и че трябва да се намали още
от цената. Заявява, че тя лично е питала ищцата по делото дали има намерение да
купува къщата и тя и е отговорила, че има.
При така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на
претенцията е двойният размер на задатък и другите авансово платени суми, дадени
по предварителен договор за покупко-продажба, сключен между страните по делото.
Задатъкът по смисъла на чл. 93,
ал. 1 от ЗЗД служи за доказателство, че е сключен договора и обезпечава
неговото изпълнение. Ако страната, която го е дала, не изпълни задължението си,
другата може са се откаже от договора и да задържи задатъка /чл. 93, ал. 2 от ЗЗД/. Ако задължението не е изпълнено от страната, получила задатъка, другата
при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Фактическият състав
на чл. 93, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД изисква
наличието на следните кумулативно изискуеми елементи: валидно сключен договор,
задатък, даден от изправната страна, неизпълнение на задълженията от страната,
която го е получила и отказ от договора от изправната страна. Следователно, за
да бъде успешно проведен иска по чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на две
предпоставки – неизпълнение на задължението от страната, получила задатъка и
отказ от договора като последица от развалянето му по вина на ответника.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи наличието на сключен действителен
предварителен договор между страните от 03.06.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот, а
именно: УПИ, находящ се в гр. *************“, с административен адрес: в.з. *************,
представляващ съгласно скица по кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, поземлен имот с идентификатор 68134.4330.544,
целият с площ от 1159 кв. метра, заедно с построената в имота вилна сграда на
етаж и половина, със застроена площ от 49 кв. метра, състояща се от: на първия
етаж - стая, кухня и сервизни помещения, а на полуетажа - от две стаи, баня и
тоалетна и заедно с построения в имота гараж с площ от ... кв. м. срещу
определена цена в размер на 120 000 евро. Предварителният договор е
сключен от страните по делото в предписаната от закона писмена форма за
действителност, отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗЗД и обвързва
страните, съгласно чл. 20а от ЗЗД, поради което първият елемент от
правопораждащият вземането за двойния размер на задатъка фактически състав е
налице. Безспорно е, че с Анекс от 20.06.2012 г. към предварителния договор,
страните са постигнали съгласие за намаляване на продажната цена на имота от
120 000 евро на 107 500 евро, както и че на датата на подписването на
този анекс ищцата по делото, в качеството й на купувач е заплатила на продавача
30 500 евро, а остатъкът от 77 000 евро е договорено да бъде изплатен
в деня на нотариалното изповядване на покупко-продажбата, като е удължен
крайният срок за сключване на окончателен договор до 10.08.2012 г.
Безспорно е, че
сделката не се е осъществила, както и че договорът е развален като по делото са
представени две нотариални покани - нотариална покана, peг. № 107, том 1, № 5,
от 08.01.2014 г. на нотариус Л.Т., изпратена до ищцата по делото от ответниците,
с която същите са прекратили предварителния договор от 03.06.2011 г. и
сключения към него анекс, считано от първоначалната дата, на която купувачката
е изпаднала в неизпълнение по договора, като са посочили че те в качеството им
на продавачи и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД упражняват правото си да се
откажат от договора и да задържат платените от купувача до момента суми,
уговорени в чл. 2 от договора, както и нотариална покана от 20.01.14 г., peг. №
475, том I, № 34, на нотариус В. Г., с която ищцата уведомява ответниците, че
от тяхна страна, в качеството им на продавачи по сключения предварителен
договор е налице неизпълнение на задълженията им по договора, поради което и на
основание чл. 5, ал. 3 от него същите дължат възстановяване на задатъка и
другите авансово платени суми в двоен размер или общо сумата от 61 000 евро.
Спорът по делото е
относно изправността на страните по сключения предварителен договор.
При преценка на
обстоятелството налице ли е неизпълнение на задълженията на продавачите по
предварителния договор, довели до невъзможност да се спази срокът за сключване
на окончателния договор и станали причина за отказ на купувача от сделката,
което да обуслови основателност на претенцията по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД,
страната, която е получила задатъка, както и всички авансово платени суми да дължи
връщането им в двоен размер, съдът намира следното:
Безспорно се установи, че при подписването
на договора страните са се договорили, че продавачът следва да представи всички оригинални
документи, доказващи по безспорен начин правото му на собственост върху имота и
неговата продаваемост, както и да предаде същите до датата на изповядване на
сделката, за отговорно пазене при нотариуса, който ще изповяда сделката, а също
така и че е задължение на купувача да посочи нотариуса, пред който ще се сключи
окончателния договор. Няма спор, че датата за сключване на окончателен договор
е била продължена с подписания между страните анекс от 20.06.2012 г. към
предварителния договор като е определен краен срок до 10.08.2012 г. По делото
се установи, че при подписването на предварителния договор ответниците са се
легитимирали с нотариален акт № 18, том І, рег. № 460, дело № 18/10 г. на
нотариус Й.Л., рег. № * към НК. Установено е също така, че в изпълнение на
задълженията и по договора за сключване на окончателен договор ищцата като
продавач е предприела действия по теглене на банков кредит за закупуване на
процесния недвижим имот и за посочване на нотариус, пред когото да бъде сключен
окончателния договор. От представеното удостоверение на нотариус Р.Р. се
установи, че на 18.07.2012 г. е депозирана в кантората й молба от ищцата, в
качеството й на купувач по предварителен договор от 03.06.2011 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, с продавачи ответниците по делото за
становище дали представените документи и по-конкретно Нотариален акт №18 от
01.02.2010г. по описа на нотариус Й.Л., скица № 29990 от 30.09.2011г. на
поземлен имот с идентификатор 68134.4330.544, находящ се в гр.С.,в.з. Г.Б. удостоверяват
по безспорен начин собствеността на описания недвижим имот и законността на
строежа, на построените в имота вилна сграда и гараж с пристройка и годни ли са
тези документи за изповядване на покупко-продажба, а след това на ипотека на
недвижимия имот. Безспорно се установи посредством същото удостоверение, че
нотариус Р. е отказала да образува нотариално дело, тъй като е установила, че посоченият
нотариален акт не отговаря на императивните изисквания на чл. 49а и чл.49б от ЗКИР. За кв. „Г.Б.” на район „О.К.”,
в който се намира описания недвижим имот е била налице кадастрална карта,
утвърдена със Заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, действаща преди
съставянето на нотариалния акт на 01.02.2010г. като описанието на недвижимия
имот в посочения нотариален акт не е съобразено с утвърдената кадастрална
карта. Нотариус Р. е изложила, че към момента на съставянето на посочения
нотариален акт не е била представена и не е описана в акта скица-копие от
кадастралната карта на района, съгласно чл. 49б от ЗКИР, както и че в него е
описана скица от 21.08.2009г. Тези несъответствия са дали основание на нотариус
Р. да вземе становище, че са налице предпоставки за нищожност на придобивната
сделка на бъдещите продавачи, респ. на последваща покупко-продажба, още повече,
че в нотариален акт №18/2010г. не е описано удостоверение за идентичност на
имота, както и че токова вероятно не е представено пред нотариус Л., което
поражда основателни съмнения относно тъждеството но имота. Същата е
удостоверила, че към датата та удостоверението - 18.07.2012г. пред нея в
качеството й на нотариус също не е представено удостоверение за идентичност на
имота, описан в скицата по кадастрална карта и имота, описан в посочения
нотариален акт, а съгласно чл. 170 от ЗЗД „учредяването на ипотека е
недействително, ако в акта, въз основа на който се учредява ипотеката,
съществува неизвестност за тъждеството на имота” като при липса на идентичност
на имота, продажбата му, респ. ипотеката, могат да бъдат обявени за
недействителни.
Изложените факти се потвърждават
и от свидетелските показания на свидетелката П., която е кредитен инспектор в
Банка „ДСК“ АД. Същата заявява, че нотариус К., с която банката работи също е
отказала да изповяда такава сделка като е заявила, че не може да се направи
покупко-продажба и да се направи ипотека в полза на Банката, поради факта, че
има несъответствие между документи, които са представени и изобщо непредставени
документи.
На следващо място безспорно от
посоченото удостоверение на нотариус Р. се установи, че са били налице и
несъответствия в застроената площ на вилната сграда по нотариален акт и по
скицата от 2011г., която е предоставена от собствениците на имота, тъй като от
скицата е установено, че към вилната сграда има две пристройки, за които не са
представени строителни книжа, нито акт за узаконяване, като част от площта на
тези пристройки не е отразена в нотариалния акт, но е отразена в представената
скица от 2011 г., която е скица-копие от кадастралната карта на района, по см.
на чл. 49б от ЗКИР.
Налице е и неизпълнение на
задължението за представяне на документи за собственост по отношение на
съществуващия в имота гараж, тъй като видно от представения по делото
нотариален акт, същият не фигурира в него и няма данни да е придобит от продавачите,
поради което същите не биха могли да прехвърлят и собствеността върху него на
евентуалния купувач, а от индивидуализацията на имота в предварителния
договор се установява, че същият е
включен в предмета на договора.
Изложените факти изцяло се
подкрепят и от показанията на свидетелката П., която заявява, че становището на
специалистът на Банката, който е следвало да оцени имота преди сключване на договор за кредит е, че има несъответствие
между това, което вижда, и това, което е предоставено като документ, по
нотариален акт е отбелязано, че къщата е на етаж и половина, а той е
констатирал, че са два етажа, също така, в имота има пристройки и гараж, за
който няма документ за собственост, за да бъде оценен.
Съдът намира, че по делото се установи
неизпълнение на задълженията на продавачите по договора и на друго основание.
Видно e
от приложения по
делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 4, том ІІ, рег. №
9331, дело № 181/2012 г. на нотариус Е.П., че ответниците са сключили договор с “Банка ДСК” ЕАД за
учредяване на договорна ипотека върху процесния имот във връзка с обезпечаване
на задълженията им по отпуснат кредит от Банката в размер на 30 000 евро,
с което същите са нарушили виновно чл. 3 от предварителния договор. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответниците, че не са нарушили
задължението си по предварителния договор тъй като ипотеката е сключена на
20.11.2012 г. - повече от три месеца от изпадането на купувача в забава, когато
продавачите са имали право като изправна страна да развалят договора, тъй като в
чл. 3 ясно е изразена волята на страните, насочена към забрана за извършване на
посочените действия с имота, предмет на договора от момента на сключването и
през цялото време на действието му като по делото няма данни към момента на
учредяването на договорната ипотека договорът да е бил развален. Дори и да се
приеме, че за ответниците като продавачи е било налице право като изправна
страна да развалят договора, а такова, както се доказа по делото и не е налице,
то същите към този момент не са упражнили валидно това свое потестативно право,
поради което съдът намира посоченото възражение за неоснователно.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че по делото от страна на ищцата е доказано, че е изправна страна по
договора, а същевременно от страна на ответниците е налице неизпълнение на
задълженията им по договора и по-конкретно на чл. 3, ал. 1 от договора – да представят всички оригинални документи за собственост,
доказващи по безспорен начин правото на собственост върху имота и да ги оставят за
отговорно пазене при нотариус. В настоящото производство от страна на ответниците не бяха
ангажирани годни доказателства, които да установят, че е налице точно
изпълнение от тяхна страна на задълженията им по договора, поради което по
отношение на ответната страна следва да се приложат неблагоприятните последици
от това. Съдът намира, че това неизпълнение е съществено, тъй като е довело до
невъзможност да се сключи окончателен договор като представените от ответниците
документи не са били годни за изповядване на покупко-продажба и ипотека на процесния
имот, тъй като същите не са били годни да докажат по безспорен начин нито
собствеността на посочения недвижим имот, нито законността на построеното в
поземления имот.
Съдът намира, че са налице
предпоставките от фактическия състав на чл. 93, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, а именно неизпълнение
на задълженията от страната, която го е получила и отказ от договора от
изправната страна. Съдът намира, че ищцата е постигнала целения правен ефект –
разваляне на договорната връзка по вина на ответниците, което да обуслови
основателност на искът й за връщане на претендираната сума по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. На първо място видно от
изпратената от ищцата нотариална покана от 20.01.14 г., peг. № 475, том I, №
34, на нотариус В. Г., ищцата е уведомила ответниците, че от тяхна страна, в качеството им на продавачи
по сключения предварителен договор е налице неизпълнение на задълженията им по
договора, поради което и на основание чл. 5, ал. 3 от него същите дължат
възстановяване на задатъка и другите авансово платени суми в двоен размер или
общо сумата от 61 000 евро. Съдът намира, че старните са придали на посочената
сума значение на задатък, който има потвърдителна и обезпечителна функция,
поради което е допустимо съглашението да бъде развалено по предвидения в чл. 93, ал.2 от ЗЗД облекчен ред, при който
не е необходимо на насрещната страна да бъде даден подходящ срок за изпълнение.
Искането да бъде върнат платения задатък, включва в себе си искане за
разваляне. Дори и да се приеме, че това не е така, ищцата е развалила предварителния
договор и с подаването на настоящата искова молба, а именно на 25.03.2014 г.
В настоящия случай, ищцата
претендира заплащане в двоен размер на сумата, платена като „задатък”, както и
на другите авансово платени суми в двоен размер, съгласно уговореното в
предварителния договор. Съдът намира, че в чл. 2 от предварителния договор е
предвидено, че продажната цена на имота 120 000 евро, както и че предплата
(задатък) в размер на 5 000 евро (или левовата им равностойност по фиксинга на
БНБ) е платима в деня на подписване на предварителния договор. От ответната страна
по делото не е оспорено обстоятелството, че в изпълнение на чл. 2 от договора
ищцата е заплатила определената като предплата (задатък) сума в размер на 5 000
евро. Не е оспорено обстоятелството, че при подписването на Анекса от
20.06.2012 г., с който страните са
намалили продажната цена на имота от 120 000 евро на 107 500 евро,
ищцата, в качеството й на купувач е заплатила на продавача сумата от 30 500
евро, които претендира да и бъдат върнати в двоен размер като задатък и
авансово платени суми.
В тази връзка и пред
вид уговореното в клаузата на предварителния договор чл. 5, ал. 3 че при виновно неизпълнение, на
което и да е от задълженията на продавача по договора (чл. 3, ал. 1 – 5 и чл.
5, ал. 2 и ал. 3), той възстановява на купувача предплатата (задатъка),
съгласно чл. 2, т. 1, както и другите авансово платени суми от цената по
договора, съгласно чл. 2, т. и т. 3 – в двоен размер, съдът намира, че при тълкуване
волята на страните по реда на чл. 20а от ЗЗД може да се направи единственият
извод, че макар да е допусната техническа грешка при изписването като е
отбелязано чл. 2, т. и т. 3 (като е пропуснато да се отбележи т. 2) следва да
се има пред вид, че уговореното между страните е чл. 2, т. 2 и т. 3, тъй като
видно от съдържанието на договора, авансово предвидените плащания по договора
са по т. 2 и по т. 3, като с чл. 2, т. 4 е предвидена вече окончателно
дължимата цена. Следователно пред вид доказаното по делото неизпълнение на
задълженията на ответната страна в качеството им на продавачи по сключения
между страните предварителен договор и по-конкретно на чл. чл. 3, ал. 1 и ал. 3
от него исковата претенция е изцяло основателна.
Във връзка с
изложеното настоящия съдебен състав намира, че дадената при подписването на анекса
сума в размер на 30 500 евро се дължи в двоен размер на основание чл. 5,
ал. 3 от предварителния договор, поради което съдът намира, че искът по чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 61 000
евро и за този размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите.
По възражението на
ответниците за задържане на задатък на основание чл. 92, ал. 2, изр. 1 и във
вр. с чл. 5, ал. 2 от предварителния договор в размер на сумата от 5000 евро
съдът намира следното:
Видно от събраните по
делото доказателства, както и от възприетото от настоящия състав с оглед
неизправността на ответниците, съдът намира, че същите нямат право да задържат
задатъка с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, поради което
направеното възражение за задържане е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъден да
заплатят на ищцата разноски в размер на 2386.11 лв. – заплатена държавна такса.
На следващо място,
тъй като ищцата е частично освободена от заплащане на държавна такса, ответниците
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъдат осъдени за заплатят по сметка на
СГС сумата от 2386.11 лв.- държавна такса, платена от бюджета на съда.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.В.Г. с
ЕГН **********, Е.Н.Г. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и А.В.Г. с ЕГН **********
и К.А.Г. с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплатят на В.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** на правно основание чл. 93,
ал. 2, във вр. чл. 79 от ЗЗД сумата от 61 000 /шестдесет и една хиляди/ евро, представляващ
удвоен размер на задатък, както и на другите авансово платени суми, съгласно
чл. 5, ал. 3 от предварителен договор от 03.06.2011 г. за покупко-продажба на
недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, както и на
правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 386.11 /две хиляди триста
осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/, разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК С.В.Г.,
ЕГН **********, Е.Н.Г., ЕГН **********,
А.В.Г., ЕГН ********** и К.А.Г., ЕГН **********,*** да заплатят
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 386.11 /две хиляди триста
осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: